Орехът на любовта
Когато преди няколко века французите стъпили на Сейшелските острови, били впечатлени от странните кокосови орехи, изхвърлени от морето. Нарекли ги „коко де мер“ – кокосови орехи от морето. Eротичният им вид обаче, наподобяващ съблазнителни женски бедра, им отрежда друго наименование – орехи на любовта.
Тези уникални плодове на природата растат само на едно място в света – тук, на Сейшелите и по-конкретно в Майската долина на о.Праслин и на о.Курюз. Тези два острова са част от Сейшелския архипелаг, разпръснат сред водите на Индийския океан.
Майската долина е най-голямата природна забележителност на Сейшелските острови. Тя е със статут на национален парк и от 1983 година е под закрилата на ЮНЕСКО. Преди повече от 60 години паркът бил на косъм да бъде погубен от огромен пожар, но местните огнеборци успели да се справят с огъня. На входа има табела, която напомня за това изпитание и съобщава,че лично командирът на пожарникарите – сър Ефрем Пол, бил награден с орден на британската корона.
Майската долина си е чиста проба джунгла. Стопаните й са прокарали добре оформена просека, по която се движи и нашата интернационална група (хора от 6 националности), водени от гида ни Джовани – един млад, тъмнокож, интелигентен симпатяга с неподправено чувство за хумор и отлична подготовка.
Коко де мер е нещо повече от представител на сейшелската флора. Това е символът на архипелага, елемент от държавния герб, дори печатът, който граничните власти удрят в паспорта, има същата форма. Това е и най-търсеният сувенир на Сейшелите. При покупка на оригинален орех, а не… китайско менте, обезателно се изисква сертификат за представяне на граничния контрол при напускане на страната. Оригиналният коко де мер не е и евтин – струва между 100 и 400 евро, в зависимост от теглото и размера му.
Малко след като навлизаме в парка, Джовани ни спира пред маса, на която са изложени няколко от въпросните орехи. Един от тях въобще няма познатата форма, а е с гладка кафеникава повърхност. Всъщност в този вид орехът на любовта расте на палмата си. Когато достигне зрялата си възраст, сам пада на земята.
Палмите се делят на мъжки и женски. Мъжките достигат до височина 30-35 м, а женските – до 25. „Любовното им приключение“ е обичайното за много растения опрашване. „Мъжкарят“ даже има специфично удължение, подобно на полов член, което се оказа незаменимо лакомство за един от местните гущери – геко. Палмата започва да съзрява след като навърши… 40 години, а живее близо… 4 века! Плодът й расте и узрява за около 15 години. Опрашването обаче не води до задължително „бебе“, но пък появи ли се, коко де мер може да достигне и тегло от 20 кг.
Когато паднат на земята, орехите се обработват по следния начин: отстранява се външната гладка обвивка, изважда се еротичната ядка, разцепва се на две и от вътрешността й се извлича сърцевината. Тя е твърда субстанция, от която може да се правят и сувенири. После двете части на ядката се залепват и така продуктът може да се изнася. За местните е изключително важно сърцевината да остане на тяхна земя и ревниво я пазят, защото се страхуват някой да не я засее в чужбина. В други случаи двете части на ядката остават разделени и се използват в бита – например като съдове за сервиране.
В парка се срещат дървета с шипчета по кората, които я пазят от вредители. Палмата на коко де мер няма такава „охрана“, защото кората й е много твърда и не става за гризане.
Присъствието на тези орехи само в тази част на света си има и своето обяснение. Преди милиони години островите от Сейшелския архипелаг (152, от които около 1/5 обитаеми) били част от суперконтинент, който в праисторически времена е обединявал днешните територии на Индия и Африка. Под влиянието на различни природни катаклизми суперконтинентът се разпаднал, Индия и Черният континент се разделили, а Сейшелите останали по средата. Последвалите хилядолетия изолирано съществуване, дали възможност на различни растителни видове да се обособят, развият и запазят тук до наши дни. Такава вероятно е съдбата и на сейшелските коко де мер.
Майската долина е дом и на още много други интересни представители на местната флора и фауна. Например филодендронът, чиито корени са… над земята; растението джак фрут, което силно наподобява известният в Югоизточна Азия „миризливец“ дориан; дървото, от което се добива подправката кардамон; канеленото дърво и др.Сейшелите например са най-големият производител на канела в света! Освен лакомника геко, в джунглата на Майската долина се срещат и сейшелският кралски гущер, сейшелският прилеп. Впрочем, като цяло, Сейшелите са територия на около 75 ендемични видове растения и животни. Например, на о.Махе, където е столицата на страната Виктория, е открито т.нар. медузено дърво. Единствено в резервата на о. Арид расте гарденията на Райт, броят на морските птици е повече, отколкото на всичките 42 гранитни острова в архипелага, взети заедно. Сред ендемитите са синият гълъб, сейшелският хамелеон, сейшелският керкенез, пеещата сова, синият рак – според Джовани по-вкусен от вездесъщия лобстер. На атола Алдабра пък (обект на ЮНЕСКО) е най-голямата колония на гигантски костенурки – над 150 000! Такива костенурки имахме шанса да видим предния ден при обиколката ни на о.Ла Диг – едно от бижутата на Сейшелите. Простете за невежеството, но едва тук разбрах, че тези грозновати животинки нямат зъби, но това не им пречи да „хрупат“ разни зеленища, че „къщичката“ на гърба им е цялата опасана от нервни окончания, та като ги удариш по черупката изпитват болка. Така поне твърдят местните екскурзоводи…
А остров Ла Диг е известен най-вече с великолепните си плажове и разхвърлените край тях, сякаш от невидима ръка, гранитни скали с причудлива вълнообразна повърхност. Истинска тръпка за любителите на художествената фотография! Неслучайно именно тук са снимани рекламните клипове на известни в цял свят марки като Баунти, Бакарди и др. И за да не изпусна съвсем еротичната нишка, ще прибавя и още една любопитна подробност за о.Ла Диг: тук е заснет един от първите гледани в България филми с еротичен сюжет – „Емануела“. Сред неголяма градина е разположена къщата, където се развива част от действието на филма. За съжаление домът е запуснат, дори мебелите на верандата не са прибрани оттогава и стоят разхвърляни.
След като приключи близо часовата обиколка на Майюската долина, Джовани пожела да снима всички от групата ни по двойки, обявявайки и тяхната националност. Така с жена ми разбрахме, че сме се разхождали из джунглата с англичани, норвежци, австрийци, китайци и една чехкиня. Когато дойде нашият ред, бедният Джовани се затрудни да познае откъде всъщност идем тук ние, двамата българи. Дори и името на Стоичков не помогна. Добре, че избрахме за ориентир континента Европа, та местният симпатяга най-накрая изпусна едно разбиращо „Аха-а“.
Мила моя хубавице, Българийо! Още колко ли усилия ни трябват, за да научи светът къде сме и кои сме…
Ако искате да се опознаете по-добре „перлите“ на Индийския океан, разгледайте програмата на „Бояна-МГ“ >>>
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
