Хелзинки – Империята на Нокиа

helsinki-01

От Санкт Петербург до Хелзинки са около 400 километра. Това разстояние не изглежда толкова дълго в компанията на автобус с руснаци. Още рано сутринта се отварят бутилките с водка. И така с „водка и сельодка”, „За знакомство” и други подобни наздравици стигаш неусетно във финландската столица.

Зима е и още в ранния следобед притъмнява. Тъмни са и цветовете на сградите – жилища и офиси, построени в класическия урбанистичен стил на големите европейски градове. Казват, че по манталитет архитектурата на новото строителство в Хелзинки е в съзвучие с основната движеща сила на финландската икономика – високите технологии. Тук е царството на „Нокиа” и много голяма част от населението е заета в тази транснационална корпорация.

Доходите на хората са много високи. От 5000 преди няколко години, сега във Финландия има близо 20 000 милионери! Не мога да кажа каква е средната заплата в тази страна. Но след като един от шефовете на „Нокиа” за превишена скорост на пътя получава глоба от…50 000 евро, можем да си представим най-висшия ешелон в бизнеса с какви пари разполага.

Финландия внася от Русия нефт и електроенергия, но не и високи технологии. Тези високи технологии не носят само марката на „Нокиа”. Те са навсякъде и особено в бита. Тук водата се пие направо от крана, пречиства се по специален озонов метод и се връща обратно в природата с още по-добри качества, за да я съхрани! В хотела, където бяхме настанени, можеш да ползваш асансьора /да го задвижиш/ с магнитната карта от хотелската си стая. В тоалетната има малък душ за по-специални нужди. Пускаш водата от крана на мивката, насочваш душчето където трябва и то автоматично се включва, като в същото време водата в мивката спира. Ако си поръчаш събуждане, забравяш стряскащия звън на телефона. Телевизорът, съоръжен с Интернет, автоматично се включва и някакъв спокоен пасторски глас започва да те убеждава по най-цивилизования начин, че е време да се разделиш с възглавницата.

Финландците печелят много, но за сметка на това почти 43% от доходите им отиват за данъци. Затова са и големи постиженията на страната в социалната политика. За инвалидите и майките с малки деца има невероятни привилегии и удобства. Общественият транспорт е пригоден за количките им чрез специални платформи, които се спускат на спирките, а разписанието му не е просто формалност като у нас, а желязно спазван график до секундата! Тъй като финландците са и ревностни посетители на Националния театър за опера и балет, работодателите заплащат и част от билетите за тези спектакли.Строго се спазват и забраните за тутюнопушене на обществени места – за нарушителите им глобите са много яки!

Хелзинки има сравнително стара история. Градът е основан през 1550 година от шведския крал Густав Ваза като алтернатива на Талин в битката за търговско надмощие на Балтийско море. Отначало се е намирал на устието на река Вантаанйоки, а през 1660 година се пренася на днешното си място. През 1748 година Швеция изгражда голяма морска крепост на подстъпите към града за защита от нападенията на руснаците.През 1809 година все пак Русия завладява Финландия и три години по-късно обявява Хелзинки за столица на страната.

Днес тук живеят близо 600 хиляди души. От тях 88 % са финскоговорящи, 6 % шведскоезични. Столицата е заобиколена от…315 острова. Най-топло е през юни /+20 градуса/, най-студено през февруари /- 16 градуса/. През лятото една от големите забележителности на региона са белите нощи.

Историческият център на Хелзинки е добре запазен. Поради силното руско влияние от времето на последните руски императори – Александър ІІ, Николай І и пр., архитектурният му облик почти копира този в Санкт Петербург. Сенатският площад е едно от най-интересните места в града. Тук са разположени сградата на Сената, главният корпус на Униваерситета с библиотеката, Лютеранският събор и паметникът на Александър ІІ. Площадът е оформен в периода 1822 – 1852 година, изграден е в характерния за епохата неокласически стил. Сградата на Сената всъщност е строена още през 1700 година. Финландските парламентаристи са 200 на брой, но казват, че за депутатски имунитет никой не отваря дума – те са достатъчно заможни, за да правят от политиката бизнес.

Финландците почитат своите исторически личности. На много места в града може да се видят паметници на изтъкнати културни дейци, на политици. Особено на бившите президенти на страната, от които си спомням само името на убития Урхо Кеконен. Във Финландия и респективно Хелзинки има разбира се и престъпност, но не в такива показни мащаби, каквито познаваме у нас. Много по-редки са домашните грабежи, повече налитат на убийства по битови причини. Екскурзоводът ни в Хелзинки твърдеше, че затворите им са като…петзвездни хотели и много добри резултати давали усилията на властите за реинтеграция на престъпниците в обществото след излизането им от затвора. Сериозен проблем обаче представляват самоубийствата. Финландците са първенци в Европа и като че ли мрачното време през голямата част от годината, съпроводено със съответната депресия, е една от причините за това. И алкохолът, естествено, макар че тук цените на „твърдото гориво” са умопомрачителни и затова са много популярни алкохолните турове в съседна Русия.

След Сенатския площад спираме пред Националния музей, за реставрацията на който, с облицовка от италиански мрамор, са похарчени над 50 милиона финландски марки /местната валута преди приемането на еврото след влизането на страната в Европейския съюз през 1995 година/. Дворецът „Финландия” – средище на много големи международни прояви, е един от шедьоврите на съвременния финландски архитект Алвара Аалто. Към по –известните места в града ще прибавя Дома на съсловията, Олимпийския стадион с неговата 72-метрова кула, Търговския площад край пристана, парка Еспланада със статуи на поети и художници, но и с много кафенета и магазини, монумента на Ян Сибелиус – един от великите финландски композитори, основател на финската музикална школа. Специално внимание заслужава морската крепост Суоменлина, издигната за защита от Русия през втората половина на ХVІІІ век. Превърната в музей, днес тя е една най-популярните забележителности не само в Хелзинки, но и в цяла Финландия. От 1991 година е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.

Описвайки туристическите забележителности на Хелзинки се сещам за възможностите, които местната туристическа администрация предоставя за индивидуално разглеждане на града. Има специален трамвай, който в рамките на два часа върши тази работа по съответния маршрут: Двореца „Финландия”, Парламента, Националния театър, Сенатския площад и т.н. От турстическия информационен център пък предлагат за самостоятелна обиколка проспект „По Хелзинки пешком”. Със смарт карта на цена от 25 евро получаваш намаление в музеите, ресторантите, градския транспорт.

На хелзинското пристанище се намира и терминалът на Silia Line – фериботът, който превозва туристи и пътници до Стокхолм. Пътуването до шведската столица е близо една нощ – ако тръгнеш в 17:00, пристигаш на другия ден в осем сутринта.

Ако търсите характерни за страната сувенири, доминират дървените, ръчно изработени в Лапландия фигурки на Санта Клаус с караната от елени шейна, пълна с подаръци, както и комплектите с ножчета и ножици с марката „Викторинокс”. В местните молове има голям избор на стоки, най-популярен е магазинът „Стокман”.

Накрая нещичко за вероизповеданието на местните жители. В преобладаваща си част финландците са лютерани. Една от най-големите църкви в Хелзинки е Лютеранският събор. Във финландската столица попаднахме в рядко интересна църква, строена през 1969 година, половината от която е вградена в… огромна скала. Разполага с около 200 места, има невероятна акустика, затова често се изнасят богослужения и концерти под съпровода на орган. Финландците плащат сериозни данъци на Лютеранската църква. В замяна на това тя се грижи за гробищните паркове. По време на празници църковните служители поставят на гробовете цветя, а въобще поддръжката им е перфектна. Между другото в Хелзинки се намира и най-големият православен храм на Скандинавския полуостров – Успенският събор, построен във византийски стил през 1846 година по проект на руски архитект.

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
28/11/2013

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*