КАБО ВЕРДЕ – NO STRESS – Част 1

КАБО ВЕРДЕ – NO STRESS

Докато Ковид 19 държа почти две години под строга карантина куп любими на българите места за почивка, особено в Югоизточна Азия, Африка успя да се намести в свободната ниша и да приласкае родните ни туристи с екзотични плажове,тюркоазено море, сафарита и още ред забавления. Отначало на първата писта излезе Занзибар, после инициативата поеха Кения, Сейшелите, Мавриций, за да се отвори път и на още една сравнително нова за нашия пазар дестинация – архипелагът Кабо Верде.

Вижте всички статии от поредицата „КАБО ВЕРДЕ – NO STRESS тук.

Част 1

Новото бижу на Африка

Доскоро познат като Острови Зелени нос, този малък конгломерат от вулканични острови се е закотвил в Северния Атлантически океан, само на 500 километра западно от африканския континент. Включва 10 големи острова и още 5 по-малки, разположени на обща площ от 4033 кв. километра. Една част от тях като Сантяго, например, имат предимно планински релеф със стръмни скалисти брегове и многобройни вулканични конуси и кратери. Други като Сал са почти изцяло равнинни, с пустинен релеф. Трети като Фогу са класически вулканични – тук се намира действащият вулкан Пику ду Фогу, който е най-високата точка в страната с надморска височина 2829 метра. Предполага се, че островите са възникнали преди милиони години след изригването на вулкан в океана, вследствие на което над морската вода са се появили тези късчета земя.

Островите били необитаеми до откриването им от португалеца Антонио Фернандеш през 1445 година. От 1535-та Португалия ги превръща в своя колония и ги заселва с африкански роби и португалски селяни. Кабо Верде дълго време е център на търговията с африкански роби, които били изпращани на работа в плантациите на Америка. До 1869 година, когато се открива Суецкият канал, островите са имали ролята на важен междинен пункт за зареждане с вода и храна на корабите, пътуващи от Америка и Европа за Азия. След построяването на канала този стратегически морски път е отбит към Средиземно море и Кабо Верде загубва предишното си значение. Националносвободителното движение след Втората световна война довежда до извоюваната от островите независимост от Португалия, провъзгласена на 5 юли 1975 година.

Португалското влияние обаче и до днес остава живо в Кабо Верде. Португалският е официалният език в страната редом с майчиния креолски и някои други местни езици, който пак е смесица от португалски и африканския суахили. Португалски са имената на населените места и на местните жители, на паричната единица от преди приемането на еврото в Португалия – ескудо, на много археологически паметници, традиции и празници. Католическата религия изповядва почти 85 % от населението. И още нещо любопитно – в Кабо Верде  обожават футбола и по-старите фенове отлично помнят българските футболни звезди Краси Балъков, Емо Костадинов, Ивайло Йорданов, които се подвизаваха не къде да е, а в португалското футболно първенство!

Цяла палитра се е оформила от смесицата на различните етноси, населяващи архипелага. Над 60 % от населението е с креолски произход – резултат от симбиозата между африканци и португалци.Сред тях и особено сред дамската половина, се срещат истински красавици, дори със сини очи.На остров Фогу, където черният цвят преобладава в природата – в черния пясък на плажовете и вулканичния релеф, може да срещнеш русокоси мъже и жени. Почти 35 % от местните жители са от африканската народност банту. Но в столицата на остров Сал – Ешпаргош, вече има колония от китайци, която върти , какво друго! освен  търговия. На остров Сао Антао пък се подвизава диаспора евреи. И на базата на тоя етно букет един любопитен факт: Кабо Веде, която днес е унитарна полупрезидентска  република,  се смята за една от най-успешно действащите правови демократични държави! Тя е единствената африканска страна, която получава максималната оценка в годишните доклади на американската неправителствена организация Freedom House по отношение нивото на политическите и граждански свободи!

Туризмът до голяма степен е основен отрасъл в икономиката на страната. На Кабо Верде е прекрасно да се почива през месеците на европейската зима и за това си има съответните причини. Климатът е тропически, пасатен, горещ и сух, с валежи под 250 мм на кв.метър. Има един постоянен вятър, който разхлажда въздуха и допринася за приемливите температури през цялата година – средно 25-28 градуса. И в същото време е основен мотив тук да идват любители на водните спортове и най-вече на кайтсърфинга. Морската вода варира от 22 до 24 градуса. Тъй като полетите до тази страна са сравнително по-редки, поне засега, тук липсват тълпите  от туристи, така характерни за други топли дестинации. Цените на туристическите услуги в Кабо Верде са много прилични, а туристическата инфраструктура е добре развита. Има прекрасни 5-звездни хотели,но и кокетни малки хотелчета, луксозни апартаменти, както и по-скромни стаи на достъпни цени. На малка територия има много забележителности и атракции.

По-голямата част от туристите, посещаващи Кабо Верде, предпочитат да прекарат ваканцията си на остров Сал. Той е мястото за спокойна почивка, различна от тази в шумните курорти. Затова докато в Занзибар  най-често срещаният лаф е Hacuna Matata (нямаш грижа, нямаш проблеми), то в Кабо Верде NO STRESS е нещо като визитна картичка на архипелага.

Главната причина за този голям интерес са зашеметяващите дълги плажове със златист пясък, широки на места повече от 100 метра, привлекателни за хората, обичащи да почиват на слънце и да събират тен. Тук слънчевите дни са почти 350 в годината. Сал е най-доброто място за сърфистите и за гмуркачите, жадни да „бродят” из подводните богатства на океана и останките от потънали кораби. Както и за онези, които харесват преходите с АТВ-та из пустинни местности, каквито на острова има колкото щеш. В Сал се намира и големият резерват за костенурки Carreta, в който от юли до септември се излюпват стотици от тези земноводни. Кабо Верде е третото по големина в света място за гнездене на морски костенурки!

И ние, малка групичка българи, избрахме да почиваме на остров Сал. Хотелът ни се случи на крачка от плажа на Санта Мария – най-големият и пъстър град на острова. Санта Мария е като изваден от картина: с пастелните цветове по фасадите на къщите и обществените сгради, на малките ресторантчета и кафенета, с атмосферата на местния пазар, магазините за сувенири и настойчивите търговци, готови за отстъпки, стига умело да се пазариш, с уличните художници, които ще ти стъкмят портрет за двайсетина минути, с рибарите на кея, които носят и почистват уловената риба през деня.  На уличката с  безброй сергии за сувенири можеш да срещнеш всякакви колоритни  образи. Вижте някои от тях на снимките: дългучът, който продава картини; момичето, което предлага екзотични плодове в количка, каквато обикновено у нас строителите използват да разнасят вар и цимент;  момчето, което шета насам натам, качено върху огромна автомобилна гума; накрая и младежът със странна прическа, която ни накара да го  кръстим… Господин Омикрон!

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21