ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ: 2. Пиран – най-дългата целувка

ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ

Вижте всички статии от поредицата „ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ тук.

2. Пиран – най-дългата целувка

Вторият ни ден в Словения започва със слънчево време. Важно е, защото ще посетим Пиран, адриатическата перла на Словения, където се очаква да направим доста снимки.

Пиран е само на 4-5 км от Порторож. Историческата му част е витрина на словенското Средновековие. Градът наброява около 6000 души, смесица от словенци и италианци. Някога едните са господствали над другите, но днес живеят в хармония. Може дори да я видите на уличните указателни табели – навсякъде в този град са на два езика: словенски и италиански.

През 1283 година тук се установява властта на Венецианската република, която продължава цели 500 години. Влиянието на Венеция днес се откроява отчетливо в цялостната архитектура на града. Само дето няма канали и плаващи сред тях гондоли. Но има прекрасни църкви, площади и дворци. Градът, плъзнал на хълм над морето, е осеян с лабиринти от тесни, кривуличещи улички с надвиснали една срещу друга разноцветно декорирани къщи. Толкова близо са им прозорците и вратите, че за клюкарите сигурно не е имало почивен ден. Но освен Венеция част от историята на Пиран е свързана и с друг крайморски град в Италия – Триест. Екскурзоводката ни Оксана, рускиня, която живее тук вече почти три десетилетия, разказва, че Пиран и Триест са били анклав, неутрална зона след Втората световна война, до 50-те години на миналия век, когато били окончателно разделени. Казва, че по онова време в Триест са живеели повече словенци, отколкото днес в Любляна. И досега имало стари къщи в града, където може да се види надпис от рода на „Триест е наш”. Носталгия според нея има и по времето преди разпада на югославската федерация. И ние, българите от по-старото поколение, помним как изглеждаше бившата Югославия през онези години. Комшиите можеха да пътуват и работят по целия свят, витрините на магазините им в Белград и останалите градове ни събираха очите с марковите западни стоки. Ако след 10 ноември Сашка Васева пееше „Левовете в марки”, много преди това в Югославия вървеше рефренът „Динарите в марки”. Тогава валутата на бившата Западна Германия – дойче марката, владееше безпроблемно съседския пазар. Но минало – заминало.

За да излезем на историческия център в града, трябва да оставим колата на паркинг. Оксана, която съвместява две функции в една – гид и шофьор, ни повежда към спирката на малко автобусче, което ни отвежда безплатно до целта. Така местните хора са решили проблема с присъствието на автомобилите там, където е насочен интересът на туристите.

Стигаме до сърцето на града – площад „Тартини”. Представлява пространство в овална форма с мраморна настилка, заобиколено от обществени и частни сгради: Съдебната палата, Общината,църквата „Св.Петър”… В средата на площада се издига паметникът на италианския цигулар и композитор Джузепе Тартини. Пиран е неговото родно място, къщата му е превърната в музей. Тартини е една от най-известните исторически личности на града. Живял е през XVIII век. Знае се, че е един от първите собственици на цигулката „Липински” на Страдивариус и че най-популярното му музикално произведение е сонатата за цигулка в сол минор „Дяволски трели”, написана през 1713 година. За Тартини обаче научихме и друга история. На младини трябвало да стане свещеник. За това настоявали родителите му. Но вместо да се посвети на църквата, избрал съдбата на музиканта. С Божиите дела го свързала само… любовта към племенницата на епископа, за която се оженил. Този брак също не се харесал на близките му и затова потърсил дом в Италия. Там помагал материално на жена си, но не се сдобил с деца.

С това любовните истории в Пиран или както го наричат „най-романтичният град в Словения”, не свършват. На площад „Тартини” се издига много красива сграда в бароков стил, известна като Венецианската къща. В по-старите фотографии фасадата й е червена, но този адреналинов цвят се е изгубил след направената реконструкция и сега къщата изглежда доста бледа. Иначе всичко е запазено: оригиналните прозорци, балконът…Тя датира от XV век, построява я богат венециански търговец, който се влюбил в много красиво местно момиче. Но както често се случва, баровецът се оказал женен и за да не посрами момата, й поръчал този дом. През това време клюкарите не спирали да одумват двамата влюбени, но венецианецът бързо им намерил цаката. Точно между двата прозореца е изобразен лъв с плочка в устата, на която се чете надпис на латински „Lassa pur dir” – „Нека си говорят”…

Към тези любовни случки от далечното минало се изкушавам да добавя още една, която пък провокира и заглавието на тази част от пътеписа за Словения. От 1991 година насам в Пиран се провежда състезание за… най-дълга целувка! Десетки влюбени мерят сили уста в уста, а Оксана казва, че скорошни победители не спрели да се целуват, без почивка, цяло денонощие!

Точно под прозорците на Венецианската къща има магазин за продукти на добиваната в региона морска сол. Пиранската сол и околните солници се радват на международна популярност. Нещо повече, Словения се слави с производството на най-качествената сол в Европа. Освен да прави храната по-вкусна, тази сол се използва и за лечение, за процедури в термалните центрове, но и за производство на… черен шоколад! Този сладък деликатес има почти незабележим солен вкус, но става за хапване и за подарък на близки и приятели. Може да се купи от въпросния магазин.

Когато стъпихме на площад „Тартини”, шеговито попитах нашата екскурзоводка ние сега къде се намираме – в словенски град на брега на морето или във… Венеция. Ами вижте на снимките вида на камбанарията, която се издига над града – копие на венецианската от площад Сан Марко! Тази камбанария с часовник е построена през 1608 година и е част от църковния комплекс към катедралата „Св.Георги”, покровителят на града, кацнала на върха на хълма. Най-отгоре й е поставена статуя, изобразяваща светеца как убива змея. Статуята и до днес показва посоката на вятъра, но е имала злата участ за цялото й съществуване да бъде поразена от мълнии… 118 пъти! И пак е оцеляла! Между другото в този регион бурите, съпроводени от силни ветрове, са често явление и една от предпазните мерки на местното население са кепенците, които може да се видят на прозорците на всяка къща.

Катедралата Св. Георги датира от 1334 година. Претърпяла е реконструкция и в днешния й вид съществува от три столетия по-късно. Стените й са изпъстрени с библейски стенописи, разполага и с орган. Почти 90 процента от словенците са католици. Както камбанарията, така отделно от църквата е и т.нар. баптистерия, където стават кръщенетата. Тази практика – за въвеждане по този начин в християнството, съществува от далечни времена и така се подчертава важността на покръстването като ритуал, различен от езичеството. Баптистерията се оказа затворена, но през прозорците може да се види какво има вътре: икони, картини и най-вече римският саркофаг от II век, използван като съд за кръщенета.

Районът на катедралата е опасан от крепостна стена. Тя е част от отбранителното съоръжение, което е стигало чак до пристанището на града. Една част от него вече не съществува, но пък са запазени цели 7 от стражевите кули.

Спускаме се по тесните улички, покрити с каменни плочи, и стигаме до площад „1 май”, който в интерес на истината няма нищо общо с Международния празник на труда. Някога тук е имало голям кладенец, в който жителите на Пиран съхранявали вода. Може да се види и водосточната тръба, надвесена над кладенеца, по която се събирала водата. На този площад, който е бил най-старият в града, има една къща с балкон, за който Оксана шеговито казва, че му се носи славата на нещо като „сайт за запознанства” от времето на Средновековието. Неомъжени моми наемали балкона, за да се покажат и харесат на мъжете.

На път за морския бряг спираме пред малка маслобойна. За моя изненада Словения освен висококачествена сол произвежда и и високачествен зехтин, конкурирайки се със страни в Европа и Африка, отдавна утвърдили се на този пазар.

И така, вече сме на морския бряг. По протежение на крайбрежната улица са се подредили ресторанти,от които се разнася апетитен аромат, а вече е и обедно време. Сядаме в едно от тези заведения, където ни сервират странни скариди – почти мини лобстери, които трябва да преборим с цял арсенал от стоманени клещи. Вкусно е, а пробваме и едно от най-популярните местни бели сухи вина в Словения – Malvazija.

Автобусчето ни отвежда отново на паркинга, откъдето Оксана подкарва колата към следващия туристически обект за деня – пещерата Постойна яма. Минаваме панорамно през съседния град Копер, най-голямото и единствено търговско пристанище на Словения. Преди да тръгнем насам прочетох, че градът носел и прозвището „Баварският Хонгконг”. Дали заради присъствието на шоу рума на BMV на пристанището или на огромното количество нови автомобили, строени в готовност да бъдат откарани за продажба в Европа?

Скоро морският пейзаж изчезва и постепенно навлизаме в царството на карста. Не след дълго ще спрем пред пещера, каквато досега не бяхме виждали.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21