ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ: 5. Любляна – защо драконът върти опашка…

ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ

Вижте всички статии от поредицата „ДА СЕ ВЛЮБИШ В СЛОВЕНИЯ тук.

5. Любляна – защо драконът върти опашка…

Любляна (население 300 000 жители) е столица на Словения едва от 1991 година, когато страната, като бивша членка на Югославската федерация, обявява своята независимост. Но е тук, край бреговете на реката Любляница, още от древни времена. Според една легенда пръст в основаването на града имали Язон и неговите аргонавти, завръщайки се от знаменития поход за Златното руно.

Когато прекосили реките Сава и Дунав, попаднали на Любляница, където пътят им препречил… дракон. Завързала се битка, при която драконът бил надвит, но не изчезнал от митологията на града. Напротив, и днес той е негов символ, може да го видите на люблянския герб и в много и различни художествени творения. И разбира се на т.нар. Змайски мост, където са разположени статуите на четири дракона. Той е построен през 1901 година в чест на 60-годишнината на австрийския император Франц Йозеф. Годините на неговото царуване са отбелязани на фасадата на моста. Пак според легендата въпросният дракон много искал да има някоя словенска красавица, но след битката с Язон му останал само меракът. Казват, че когато по Змайския мост минава млада хубавица, хеле пък и девствена, драконите започват да… въртят опашки.

Змайският мост е само един от многото подобни съоръжения, които свързват двата бряга на Любляница. Един от тях, например, е мостът на обущарите, построен през 1932 година по проект на най-известния словенски архитект Йоже Плечник на мястото на стар дървен мост от XIII век. Такива мостове на отделните гилдии има още в града. В далечни времена отделните професии в града са държали на доброто си име. Екскурзоводката ни Оксана разказва как гилдията на обущарите наказала сурово някакъв „колега”, който мамел хората, затворили го в клетка и в нея го топили в реката за назидание, накрая му взели лиценза и го принудили да напусне града. Много интересен е и мостът на месарите, на чиито перила може да се видят малки скулптури на рибешка глава и разни мръвки. Той е сравнително нов, построен през 2010 година, има и стъклена част, от която може да се види реката под него. Любопитното е, че този мост е популярен и като мост на влюбените. Стотици катинари са окачени отстрани на перилата му като знак на вричане във вечна любов.

Най-известният мост в столицата е Тройният мост. Състои се от три части, разположени една до друга. Първата датира от 1842 година, а останалите две са изградени 90 години по-късно. Те са пешеходни и отвеждат до крайбрежната алея на града, изпълнена с кафенета и ресторанти, до Францисканската църква „Благовещение” от XVIII век и площад Прешернов. Двете допълнителни части на Тройния мост са проектирани от архитекта Йоже Плечник. Той е роден в Любляна през 1872 година, учи във Виена и Грац, негово дело са сградата на Университетската библиотека, Градския пазар, още два моста в Любляна. Прави и проект за сградата на словенския парламент, прекъснат поради избухването на Втората световна война.През 1920 година, поканен от първия президент на Чехословакия Томаш Масарик, Плечник осъществява реконструкцията на замъка Храдчани в Прага, превръщайки го в официална правителствена резиденция.

Реката Любляница минава през целия град. На западния й бряг е новата Любляна, на източния – старата част. Всеки ден по реката плават туристически корабчета и като добавим и многобройните велосипедисти, които кръстосват града, Любляна много ми заприлича на холандската Мека на туризма Амстердам. Нещо повече, в Любляна има един площад Прешернов, на името на словенския поет Франце Прешерн,считан за най-добрия словенски поет на всички времена, основател на новата словенска литература и автор на словенския национален химн. В средата на площада се издига негов паметник, около който винаги може да се видят насядали млади хора. Това било и най-популярното място за срещи в града. Досущ като на амстердамския площад Дам! Четох, че поетът го наричали „словенския Ромео”. Влюбил се в красавицата Юлия Примич, дъщеря на богат търговец, но любовта му така и си останала несподелена. Този несбъднат копнеж и куп други житейски неудачи плюс обилното количество алкохол съсипали поета. И той починал, едва 49-годишен. На фасадата на една от съседните къщи се намира релеф с лика на Юлия Примич. Въпреки че не откликнала на чувствата на Прешерн, тя била музата на неговото творчество. Казват, че в близостта на релефа на Юлия с паметника на поета има и нещо символично – да бъдат неразделни поне в смъртта.

Според исторически свидетелства, словенската столица е наследник на римско селище с името Емона, разрушено няколко столетия по-късно от набезите на хуните. През XIII век попада в пределите на Свещената Римска империя, в средата на деветнайсетото столетие придобива статут на главен град в провинцията Кранска, управлявана от администрацията на Хабсбургите. Носи и немското име Лайбах. В края на XIX век претърпява тежко земетресение, което на практика разрушава целия град. Днешния облик на словенската столица до голяма степен е дело на споменатия вече архитект Йоже Плечник, който вдъхва нов живот на къщите, строени в стил барок и арт нуво. Когато се разхождате по улиците на града или плавате на борда на някое от туристическите корабчета по Любляница, ще се убедите в това.

Днес ще обиколим града и вече се намираме на един от големите му площади – Конгресният площад. Някакви рокаджии тъкмят сцена, на която очевидно в близките часове ще се вихри купон. На този площад се намира администрацията на Люблянския университет. Градът носи характерния за университетските центрове младежки дух и това може да се почувства не само по разноцветните графити, но и по присъствието на множество млади хора.Сред тях обаче никъде не срещнахме облечени по модата като… клошари или с устни, напращели от силикон. Оксана казва, че преди сто години словенците ходели да се образоват във Виена. Тогавашните австрийски власти не допускали основаването на местна Алма Матер. Но в крайна сметка и това се случило през 1920 година. По това време в университета в Любляна имало 1000 студенти, от които само 27 девойки. Днес са над 60 000 и по-голямата част са от нежния пол!

Насочваме се към Университетската библиотека, автор на която също е архитект Плечник. Преди да влезем в нея, зърваме обелиск с бюста на Наполеон. В периода 1809 – 1813 година французите окупирали Любляна, но не забранили на местните жители да говорят на родния си език. Навярно Наполен им е дал и други свободи,поради което люблянчани не са гледали на французите като на врагове. Затова е и тук обелискът на императора.

За да се влезе в библиотеката се искат известни усилия. Входната е много тежка за отваряне, особено, ако с това се заема някоя невръстна девойка. Направена е така, сякаш да подскаже, че учението е сериозна работа. Стълбището, по което студентите се изкачват, е стръмно и също символизира тежестите на образователния процес. Сред книжовното богатство на библиотеката има и един много интересен за нас, българите, артефакт. Тук се съхранява т.нар. Супрасълски сборник от Х век, който се явява и най-големият старобългарски ръкопис от нашето Средновековие! Обемът му е цели 285 пергаментни листа!

Продължаваме разходката си из стария град. Стигаме до кметството и Оксана казва, че кмет на града е сърбин. Радвал се на добър рейтинг в столицата и една от причините за това е, че спрял автомобилното движение в старата част, която с тесните си улички може само да създава проблеми на движещите се с коли. Туристите, които имат желание да видят повече от града, могат да използват безплатно, пак по идея на кмета, услугите на общински мотокари. Близо до кметството се намира един от култовите паметниции за снимки в Любляна – фонтанът „Роба”, който символизира трите реки Сава, Крка и Любляница.

Спираме пред един от няколкото храма в града – катедралата Св.Николай, която се намира на площад „Кирил и Методий”. Построена е на мястото на по-ранна църква през XVIII век. Изографисана е с прекрасни стенописи, като се откроява преди всичко картината на Разпятието, рисувана от художника Джулио Куалю. Най-интересни са двете входни врати на храма, поставени през 1996 година в чест на посещението на покойния вече папа Йоан Павел II. На едната врата са декорирани бронзови релефи, изобразяващи сцени от покръстването на словенците, тук е и образът на папата. На другата врата се виждат профилите на шестима от епископите на Словения през XX век, които отправят молитви към Спасителя.

Ето ни най-после и пред началната станция на финикуляра, с който ще се изкачим до най-голямата забележителност на столицата – Люблянският замък. Финикулярът ни отвежда на върха на хълма, където е разположен замъкът, едва ли не за секунди. Кабинката поема 30 човека. Отдолу се вижда наблюдателната кула, от която се развява флагът на Любляна с герба на града.

В началото ни пускат 3D филмче, което представя накратко историята на Любляна и етапите, през които замъкът е минал през отделните епохи. Основите му датират от времето на келтите, по-късно е използван от римляните за наблюдателница. В днешния му вид се оформя през XV век. С течение на столетия това укрепление е претърпяло куп промени и реконструкции, за да се превърне в мощна непревзимаема крепост. Бил е и военна болница, а през XIX век и затвор. В подземието на замъка може да се видят някои от затворническите килии, запазени в автентичния им вид.

В наши дни замъкът е не само музей, но и място за различни обществени прояви: концерти, театрални представления, изложби, а и партита, каквото например заварихме, когато пристигнахме тук. Една вита стълба с точно 60 стъпала отвежда на върха на наблюдателната кула, от която се открива пленителна 360-градусова гледка към цялата столица. Оттук проследихме пътя ни из Стария град, докато стигнем подножието на замъка. Оксана ни показа голяма триъгълна сграда, която се оказа собственост на най-богатия човек в Любляна, някакъв строител на магистрали. От кулата се вижда прекрасно и белия дроб на словенската столица – паркът Тиволи, едно от любимите места за разходка и отдих на люблянчани. По главната му алея обичайно се организират малки изложби от фотографии, а освен това паркът е известен и като международен център за графично изкуство.

С финикуляра се спускаме обратно надолу и поемаме към покрития Градски пазар, който се проточва по крайбрежието на Любляница. И тук личи професионалното майсторство на Йоже Плечник. А на сергиите има всичко: плодове и зеленчуци, цветя, риба и морски дарове от Адриатическо море. В съседство пък, на другия бряг на реката, десетки словенци и гости на града са насядали в уютните кафенета и бирарии. В Словения има две много популярни марки бира – Унион и Лашко, между които се води люта конкуренция. Унион е люблянска марка, тук е фабриката за нейното производство, има и дегустационна зала. А Лашко се произвежда в Марибор, един от най-големите градове в Словения.

Бира не опитахме, дори когато вечеряхме в „Шестица” – едно от известните национални заведения в Любляна, в което освен добре да се хапне и пийне може да се наблюдава и кратка фолклорна програма. Словенската кухня е много разнообразна и с вековни традиции. Тя до голяма степен отразява и смесицата на различните култури по тези земи. На нея още през 1799 година е посветил книга известният словеннски поет от епохата на Просвещението Валентин Водник. Има цели 40 кулинарни региона със специфични местни специалитети , сред тях е и кухнята на свещениците. Казват, че най-популярните словенски ястия са всъщност прости селски блюда, но изпълнени с въображението и изобретателността на местните готвачи. В заведения като „Шестица” може да опитате например словенска кървавица или печеница (наденички със зеле), словенски кебап, жикрофи – картофени кнедли, но накрая обезателно си поръчайте прочутата Прекмурска гибаница – баница от областта Прекмурие, която се приготвя от тестени кори с пълнеж от мак, стафиди, орехи, ябълки и сирене рикота. Както бира, така и словенско „твърдо гориво” не опитахме в този ресторант, но пък ни се падна един крайно симпатичен сервитьор от Македония – Дарко, който ми предложи страхотна крушова ракия. Пък и си отделихме време по нашите си българо-македонски въпроси, в съвсем доброжелателен дух.

Толкова за краткото ни пътешествие из тази красива страна в Централна Европа. От града до аерогарата на Любляна е половин час път. Летището е малко, като самата Словения. Горещо препоръчвам на нашенци да я посетят и съм сигурен, че от нея ще запазят хубав спомен.

(Край)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21