ДУБАЙ – “ПИСТА” ЗА РЕКОРДИ: 1. Преди да бликнат кладенците
ДУБАЙ – “ПИСТА” ЗА РЕКОРДИ
През последните години Дубай се превърна в любимо място на българите за ваканция и шопинг извън летните месеци. Рекламите заливат масовите медии, представяйки второто по големина емирство в ОАЕ като модна и екстравагантна дестинация. Интересът е голям – и от публичните личности в шоу бизнеса, и от баровците новобогаташи, и сред обикновените туристи, които искат да видят и докоснат „чудото” край Залива, за което толкова се говори и пише. Един от столичните всекидневници дори се пошегува, че Дубай едва ли не е станал като… квартал на София!
За наплива към емирството има ред предпоставки: през март 2015 година паднаха визите за Дубай, а едно че процедурата за ваденето им бе тегава, но и си струваха пари – между 80 и 100 евро на човек. Полети до емирството има няколко пъти седмично: в сряда и неделя директно лети дубайската държавна авикомпания Fly Dubai, а в петък и понеделник нискотарифната Wizz air. Колеги редовно вдигат чартъри, което допълнително разширява възможностите за пътуване в тази посока. През зимата и около новогодишните празници – време, през което и ние с Мария бяхме там, температурите в Дубай са много приемливи – 27-28 градуса по Целзий. През пролетта (месец май, например, при едно наше посещение на туристическата борса в емирството), вече беше станало доста горещо. А през лятото – юли и август, температурите скачат и до 50 градуса. Но и за този период се намират мераклии – тогава цените на хотелите падат в пъти!
Ако има някой горчиво да съжалява за днешната щастлива съдба на Дубай, то сигурно това е Кралство Великобритания. Ами как няма да им е мъка на господа англичаните. След десетилетия на британски протекторат, през 1971 година Дубай провъзгласява своята независимост и колониалистите се оттеглят от емирството. Тъкмо тогава обаче започва мощната експлоатация на петролните кладенци в недрата на пустинята край Персийския залив, открити през 1966 година. Рукналото черно злато (добив по 11 млн барела на ден) бързо превръща малкото рибарско селище в свят на просперитета и чудесата, в екзотично и космополитно средище, съчетало неподправеното обаяние на Изтока и западния комфорт.
В емирството казват, че историята на Дубай се дели на два етапа с много ясна разделителна граница – преди и след откриването на петрола. Нека накратко да ги проследим.
Вижте всички статии от поредицата „ДУБАЙ – “ПИСТА” ЗА РЕКОРДИ“ тук.
Дубай – Преди да бликнат кладенците
1. Преди да бликнат кладенците
Като всички днешни богати градове и страни, наредени като броеница по бреговете на Персийския залив, някога и Дубай е бил бедно селище, чиито жители се изхранвали основно с риболов, дребна търговия край пристанището, превозване на стоки през пустинята, лов на перли в морето и пр. Гмуркането в морските дълбини за вадене на перли бил особен занаят. Ловците ходели винаги по двойки и никога не се карали сутрин, защото според поверието ловът им нямало да върви. Когато през 1930 година японците откриват изкуственото отглеждане на перли, тази професия замира. Днес и в Дубай има ферми за изкуствени перли.
За миналото на Дубай преди откриването на петрола може да се научи много от местния исторически музей. Разположен е на територията на стара крепост, стените на която са изградени с… корали. В двора на музея има няколко стари оръдия, макет на лодката дау, с каквато рибари и ловци на перли са шетали из морето, и една „кула”, омотана с дебел, подобен на шаяка, плат, която стърчи над импровизирано жилищно помещение, поема и „обработва”по някакъв примитивен начин навлизащия в нея въздух, за да изиграе накрая ролята на…климатик. Такива вятърни кули – климатици се срещат и в историческия квартал Бастакия, където се намират най-старите постройки и крепостните стени на града. Една от екскурзоводките ни каза, че във въпросната Бастакия се намира и единственият в Дубай ресторант, където се предлагат специалитети с… камилско месо.
Експозицията на музея не е голяма, защото не е дълга и историята на емирството, но респектира с великолепния „автентичен” декор и присъствието на восъчните фигури, представящи поминъка на тукашното население. Помня, че при първото ми посещение през 2004 година бях силно впечатлен и се ядосвах, че у нас не се прави нещо подобно, а имаме богата история. Чак след години най-после във Велико Търново откриха подобен малък музей със силиконови фигури, посветен на най-силните периоди от времето на Второто българско царство.
В дубайския музей е изобразена цялата трудна битка на местните бедуини с тежките атмосферни условия в този географски район, основните занаяти, върху които се е градила тогавашната „икономика” на селището. Дори на места заедно с куклите участват и живи хора при демонстрацията на някои занаяти. И виждаш как едни строят лодки, други тъкат килими, трети пренасят чували със зърно, четвърти доят кози, пети бродят из пустинята, водейки зад себе си камила, шести пък държат на ръката си сокол, готов всеки момент да ловува… Картините от миналото продължават на екраните на компютрите, а има и табла със снимки, които синтезират историята на Дубай хронологично, на всеки 10 години . Започват от 30-те години на миналия век и продължават до днес, но най-впечатляващи са 60-те години, когато се появява първата нефтена сонда – началото на обрата, изстрелял малкото селище до Топ 10 на най-проспериращите градове в света.
Дубай се дели на две части – старата Дейра и новата Бур Дубай, като между тях протича широк и дълъг 14,5 км воден канал с названието Крик. Всеки ден между двете части циркулират лодки, т.нар. водни таксита, които пренасят хора в двете посоки. Тези морски съдове са стари, много от тях почти изкорубени, но все пак още вършат работа. Мария е заснела как по много странен начин се управлява една такава лодка: кормилото й е по средата и под нивото на палубата, но вместо да го върти с ръце, някакъв широко усмихнат мургавелко го движи с… палеца на босия си крак! По този канал се провежда и една от традиционните местни туристически атракции – вечерен круиз с арабска галера. С две думи – приятна романтична разходка с вечеря на фона на лунната светлина и красивата панорама на нощен Дубай. Това е анонсът от рекламите и в общи линии е така. Каналът се пресича и от два моста – Мактум бридж (на името на стария шейх, починал само месец след като се върнахме от Дубай през 2005 година) и Гаруд бридж. Подобно на конструкцията под Ламанша, свързваща по суша Франция и Великобритания, под канала Крик е изграден и тунел за автомобили.
Въпреки новото строителство на жилища, офиси, хотели, Дейра, която е много близо до дубайското международно летище, все още на места съхранява атмосферата на стария арабски град. Ще я усетите на пазара за подправки, където има дюкяни (като един от Иран) с почти половинвековно присъствие. Най-колоритен обаче си остава Златният пазар. Под покрив, подобно на истабулската Капалъ чарши, се редят магазинчета с какви ли не златни украшения на витрините си. Обеци, пръстени, колиенца, гривни са едно на ръка. Но има и цели златни… ”потници” с позлатени „дантели” , огромни златни нагръдници, инкрустирани с какво ли не – типична източна разточителност! На една от витрините имаше и златен… биберон! Още на входа на пазара има голямо информационно табло, което посочва цените на грам злато според каратите -14, 18, 21 и 24. За сведение например в деня на нашето посещение на пазара грам 24-каратово злато струваше над 129 дирхама (местната валута) или приблизително 36 щатски долара при курс 1 долар = 3.65 дирхама. На една от витрините се намира и най-големият в света златен пръстен, инкрустиран с диамант и вписан в Книгата за рекордите на Гинес. Тежи 86 кг и е изработен от злато 21 карата! На този пазар най-досадното нещо са налитащите като мухи местни „търговци”, които настойчиво те подканят да ти продадат златно украшение или лъскав ролекс. Но това е част от местната култура, така е във всяка арабска страна, важното е да не й обръщаш внимание и любезно да отбиваш атаките. Друг избор няма.
Златният пазар обикновено влиза в туристическите програми по време на обзорната екскурзия из Дубай. Гидовете дават половин час с препоръка как туристите да се държат, т.е.пазарят при покупка на златни украшения, часовници и пр. Това е пълна глупост и губи време – как за някакви си трийсетина минути ще имаш време за избор и пазарлък, то само да огледаш стоките и да се консултираш ти трябват часове. В най-големия търговски център в града – Дубай МОЛ, има цял климатизиран пасаж на закрито, наречен Сук, с поредица златарски магазини, където можеш да отделиш достатъчно време, ако си решил да си купуваш златни ценности точно от Дубай. Иначе на Златния пазар е интересно да позяпаш „потниците”, да си направиш снимка пред някоя витрина и толкоз. Поне с Мария мислим така.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
