ФРАНКФУРТ – БАНКЕРЪТ НА ЕВРОПА

ФРАНКФУРТ – БАНКЕРЪТ НА ЕВРОПА

На връщане от Лисабон с Мария и приятелите ни имахме почти 7-часов престой на летището във Франкфурт, преди да отлетим за София. Не си и представях, че толкова време ще търкаме скамейките на аеропорта. Затова доста по-рано се обърнах към нашия колега Манол Димитров, дълги години представител на българския туризъм в Германия, да ни организира кратка екскурзия в този часови промеждутък из един от големите градове на тази страна. Речено- сторено, благодарност за което!

Летището на Франкфурт на Майн, открито през 1926 година, е третото по обем и натовареност  в света след лондонското Хийтроу и парижкото Шарл дьо Гол. Тук е и седалището на националния превозвач Луфтханза и авиокомпанията Кондор. Летището е огромно, известно е и като гара разпределителна за безброй полети към дестинации в целия свят. Намира се само на около 12 километра от града, разполага с най-съвременна инфраструктура и перфектна комуникация, а неговият най-впечатляващ съсед е построеният под формата на огромен дълъг кораб хотел Хилтън.

Франкфурт на Майн е най-големият град в провинция Хесен, с население близо 700 хиляди души. Казват, че е и най-богатият  в Евросъюза, съдейки и от пейзажа на гиганти от бетон и стъкло, който ни съпровожда през целия път от летището до централната част на града.  Най-малко 30 са небостъргачите, които водят до естественото сравнение с нюйоркския Манхатън и по този показател Франкфурт слага в джоба си останалите мегаполиси в континентална Европа. Повечето от тях са сгради на банки: Комерц банк, Европейската централна банка, Дойче банк, на офиси, хотели, застрахователни дружества и други компании. И докато преди години палмата на първенството по височина държала 200-метровата кула Майн (Майн тауър), днес  лидер с 259 метра (почти 300  с антената) се явява Комерц банк. Ако се изкачите на някои от популярните в града наблюдателни площадки – на Майн тауър или на Скай лоундж на 7-мия етаж на търговския център „Галерия”, ще  видите повечето от тях.

Като споменавам банките, тук те са около 300 на брой и определят профила на града, затова  съвсем закономерно е да назовем Франкфурт „Банкерът на Европа”. Това е вторият по големина финансов център на континента след Лондон. Но Франкфурт е популярен и като един от големите панаирни градове в Европа. Панаирът на книгата е със световна известност, като за първи път е проведен тук през 1478 година! Есенната книжна борса във Франкфурт е най-голямата в света! Автосалонът също влиза в подобна категория и може само да се съжалява, че тези големи международни прояви затвориха врати  след разразилата се на цялата планета ковид пандемия. Най-сетне във Франкфурт се намира и петата по големина в света фондова борса. Старата й сграда, построена през 1879 година, днес е превърната в централа  на местната Индустриална стопанска камара, а край нея може да се види оригиналната скулптурна композиция бик срещу мечка, символизираща битката за успех в борсовата търговия. В търговията с ценни книжа обикновено бикът е символът на печелившия фондов пазар, а мечката – на губещия. И на една от снимките ще видите как съм хванал бика за рогата, така че добре съм се ориентирал .

За Франкфурт се съобщава в писмени източници още през 794 година. През Средните векове   градът е мястото за коронацията на немските крале. Това е родният край на великия немски поет Йохан Волфганг Гьоте, на писателката Ане Франк, на философа Артур Шопенхауер, на световноизвестната еврейска банкерска фамилия Ротшилд и на ред други популярни личности. Домът  на Гьоте, където поетът се е родил през 1749 година, е превърнат в музей и е един от най-посещаваните туристически обекти. В историческата част на града се намира и музеят на франкфуртският поет, сатирик и журналист Фридрих Щолце (1816-1891), от чийто паметник  в първия момент оставаш с илюзията, че виждаш скулптура на…Карл Маркс. Толкова да си приличат! Споменавайки фамилията Ротшилд ще отбележа, че евреите имат дълго присъствие  във Франкфурт още от годините на Средновековието. През столетията са били подложени на непрестанни гонения. През Втората световна войни близо 9000 евреи са били депортирани от Франкфурт в нацистките концлагери.

Впрочем, Франкфурт е пострадал изключително много от въздушните атаки на съюзниците през Втората световна война. Почти 80 % от града посреща края на войната в развалини! На входа на катедралата Св.Вартоломей е изложена снимка на стърчащите останки от храма сред поразените  от бомбите сгради, превърнати в руини. Катедралата е била възстановена през 50-те години на миналия век със средства на различни дарители.  Тя е най-старият храм в града, с близо 800-годишна история и е обявена за национален символ на Германия. Тук са били коронясвани императорите на Свещената Римска империя и повечето германски монарси между XIV и XVIII век, затова и може да се видят изложени различни символи на кралската власт: корони, доспехи, оръжия. Изградена е с червени тухли в готически стил, като часовниковата й кула се издига на височина  95 метра. Неин патрон е Св. Вартоломей, стенописи и различни артефакти пресъздават епизоди от живота на светеца. Частица от черепа на апостола се смята за свещена реликва и се изнася публично само при тържествени случаи. Впечатляващи са органът, резбованият олтар, цветните витражи, различните барелефи и скулптури, икони и картините, сред които се отличава творбата на нидерландския художник Антъни ван Дайк „Оплакването на Христос”, както и  миниатюрната скулптурна композиция, изобразяваща Тайната вечеря.

В непосредствена близост до катедралата се намира старинна дървена къща с кафене. От фасадата й се подава малка скулптура – метална ръка, която държи златни везни. Тази средновековна сграда, чието име –  Goldene Waage, произхожда вероятно тъкмо от златните везни, има голяма историческа и архитектурна стойност. Била е разрушена при бомбардировките през Втората световна война и е възстановена 70 години по-късно. Туристите много обичат да се снимат пред нея, а везните са играели и ролята на визуален идентификатор на къщата. През онези далечни времена, когато нямало номерация на домовете, стопаните слагали различни разпознавателни символи: табели с разни имена, предмети (клещи, чаша с вино, везни), цвят на щит (червеният се родее с  названието Ротшилд) и т.н.

Най-късият път до катедралата започва от прочутия средновековен площад Рьомерберг, разположен буквално в сърцето на Франкфурт. Всъщност,кратката ни екскурзия из града  започна именно от тази най-популярна забележителност, която целогодишно събира туристи и местните жители не само  по време на различни празници и фестивали, но и просто на раздумка около Фонтана на справедливостта, на кафе или халба бира в околните кафенета и ресторанти. Площадът е известен със средновековния си пазар още от  XII век, на който се стичали търговци от цяла Европа. Бил е част от церемониите по коронясване на немските монарси. От XV век става средище на градската администрация. Кметството, чиято сграда е част от великолепните старинни фасади, заобикалящи площада, е на повече от 600 години! В този периметър са и Историческият музей и църквата Св.Николай. Тук е и мястото на ежегодния Коледен базар, очакван и посрещан като голям  празник в града. Това е най-старият базар във Франкфурт, който се провежда  преди Рождество Христово още от 1393 година!

И като отворих дума за кафе и бира, нещо съвсем естествено навсякъде в Германия, на Коледния базар на Рьомерберг идва и часът на традиционната за Франкфурт напитка – прословутото местно ябълково вино. Представям си го с мезе от страхотните франкфуртски вурстове и джинджифилови курабийки на фона на празничната украса, въртележката, стрелбището, сергиите с подаръци… Apfelwein, с което наименование е известно виното, се произвежда след ферментацията на прясно пресован ябълков сок. Околностите на Франкфурт се смятат за един от най-богатите райони за производство на плодове в Германия, включително ина различни сортове ябълки. Виното е с около 7 % алкохолно съдържание. Една от най-известните туристически атракции във Франкфурт е обиколката на града с трамвай, по време на която се сервира ябълково вино с претцели (прясно изпечени тестени хлебчета с различна форма, които се произвеждат в Германия още преди…повече от 740 години!). Франкфурт е известен  и със своите винени кръчми, които основно се намират в старинния квартал Заксенхаузен. Те са любимо място за банкери, бизнесмени, чужденци, студенти и предварителната резервация за тях е задължителна.

Площадът е бил напълно разрушен след бомбардировките през 1944 -та  и възстановяването му е продължило чак до 1983 година. За съжаление  в историята му е записана и страница от мрачната епоха на нацизма, когато тук през май 1933 година се извършва варварски акт -т.нар. аутодафе, публичното изгаряне на книги с произведения на  редица неудобни за режима немски писатели като Хайнрих Ман, Ерих -Мария Ремарк и много други инакомислещи творци.

Площад Рьомерберг е почти на хвърлей разстояние от Майн – реката, която пресича града. Тя е приток на Рейн и е дълга 527 километра. Едно от традиционните забавления във Франкфурт е разходката по реката с корабче. А любимо място на влюбените е Железният мост – Айзенер стег, построен над реката в далечната 1889 година. Нека туристите и всички останали не се обиждат, че давам предимство на вричащите се във взаимна обич, но гроздовете от катинари по парапета на моста подсказват именно това. От моста се открива панорамна гледка към града и чинно строените корабчета, очакващи туристи. Покрай реката пък са разположени и голяма част от градските музеи, сред които има буквално уникати. Музеят Зекенберг, например, където са изложени останки от динозаври, ще ви представи своя „фаворит” – тиранозавъра Рекс. А библейската къща край Майн показва  реплика на лодка,в която се смята, че е проповядвал Исус Христос. В номадска шатра от времето на Авраам ще научите как са живели тогавашните хора,ще чуете и религиозна музика от преди цели 3000 години!

Времето ни до полета за София напредва и остава да направим един „тегел” извън историческия център – по любимата за жителите на Франкфурт пешеходна търговска улица „Цайл”. Сравняват я с копенхагенската „Стрьогет” заради многото лъскави магазини като  MyZeil, Galeria  и др., кафенетата и ресторантите. За нас, които сме свикнали по нашите улици да се радваме на много зеленина, голите, сякаш „проскубани” дървета по „Цайл”, не ни радват окото, но в момента това е визията на тази франкфуртска пешеходна артерия. Иначе не мислете, че „Банкерът на Европа” е сложил кръст на природата – напротив, в града има и достатъчно паркове, където покрай всичко друго  жителите му   са страстни поклонници на разтоварващия пикник.

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21