ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА: 3. По следите на Христовия хитон

ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА
(Септември 2016 г.)

Вижте всички статии от поредицата „ГРУЗИЯ – КАВКАЗКАТА КРАСАВИЦА“ тук.

3. По следите на Христовия хитон

След Армения Грузия е втората страна в света, която приема християнството като официална държавна религия. Това се случва през 324 година при управлението на цар Мириан. Въпреки че според грузински летопис първата проповед на Евангелието по тези земи е прозвучала от устата на самите Христови апостоли: ап. Андрей, ап. Матей, ап. Вартоломей и др., посяването на християнската вяра в Грузия се свързва най-вече с канонизираната за светица девойка от Кападокия св. Нино.

Родена през 280 година в семейство на знатни християни, още 12-годишна пристигнала с родителите си в Йерусалим. Там те я дали на една арменка да я възпитава в християнски дух. Скоро баща й се оттеглил като монах в Йорданската пустиня, майка й пък останала да служи в светия храм на Йерусалимския патриарх. Две години с усърдие и молитви Нино навлизала в християнската вяра. И когато научила за хитона на Исус Христос, който по това време се намирал в старата грузинска столица Мцхета, тя започнала денонощно да се моли Бог да й даде правото да се поклони на светинята. Чувайки молитвите й, Божията майка й се явила, връчила й кръст от лозови пръчки и я благословила не само да види светия хитон, но и да проповядва християнството в Грузия, по онова време известна под името Иверия. Нино била толкова въодушевена, че дори свързала частите на кръста с косата си. С него били покръстени през 318 година най-напред първенците от царския двор, а през 324 –та и народът. Днес този кръст е символ на Грузинската православна църква.

Историята на покръстването на грузинския царски двор е много интересна и е описана в житие на покръстителката св.Нино. За да стигне до Грузия, тя трябвало да мине през Армения, където успяла да избегне мъченическата смърт на 36 девици – християнки, бягащи от Рим заради гоненията на римския император Диоклетиан. Когато пристигнала в Грузия, отседнала в дома на бездетен царски градинар в столицата Мцхета. С молитвите си тя помогнала на жена му да добие дете. Изцелила от тежка болест и грузинската царица, но независимо от това царят Мириан повярвал на клеветите на езическата си свита и се наканил да подложи Св.Нино на мъченическа смърт. Не щеш ли в същия момент слънцето помръкнало, гъста непрогледна мъгла обхванала мястото, където бил царят, и той внезапно ослепял. Езичниците ужасени започнали да се молят на идолите си да върнат слънчевата светлина, но това не им помогнало. Тогава се обърнали към Бога, проповядван от праведницанта Нино, и о, чудо!- слъцето пак изгряло, царят отново прогледнал. Тогава Мириан и свитата му приели светото кръщение, а царицата станала една от най-ревностните християнки. Това се случило през 318 година.

След близо 35 години апостолско служене в името на новата християнска вяра, Св.Нино умира през 347 година, на 67-годишна възраст, и по нейно желание е погребана в градчето Бодби.

В катедралата Сиони в Тбилиси, построена през VI век, има една икона с кръста на св.Нино, край която всеки ден се тълпят десетки богомолци, както и туристи. Интересно е, че грузинците още от стари времена са почитали иконите. Тук иконоборството въобще не е успяло да намери почва. Катедралата Сиони е посветена на Успението на Пресветата Богородица и дълги години е играела ролята на централен православен храм в Тбилиси. Разрушавана неколкократно, тя е претърпяла различни изменения. На по-късен етап, например, са построени двете й високи кули – камбанарии.

На двайсетина километра от Тбилиси, на една височина над Мцхета, там, където се сливат двете реки – Арагви и Кура, е построен манастирът на Светия кръст, на грузински Джвари. В манастирската църква се издига голям дървен кръст. На това място през IV век св.Нино поставила кръст – да се вижда отдалеч и да окуражава поклонниците на християнската вяра. По-късно на същото място била построена сегашната каменна църква, а под нейния покрив останал и Светият кръст. Днес манастирът Джвари, обявен през 1965 година за обект на ЮНЕСКО, е част от поклонническите и туристически маршрути сред християнските светини в Грузия. Докато църквата е същата, кръстът в нея не е автентичният.

От манастира Джвари се открива пленителна панорамна гледка към Мцхета, към „прегръдката” на двете реки и към другия манастир, който предстои да посетим – Светицховели, също под закрилата на ЮНЕСКО. Градът Мцхета е основан от Мцхетос, син на родоначалника на Грузия Картлос, и носи неговото име. Бил е политически и духовен център на Грузия в продължение на 10 века – от IV пр. Хр. до VI сл.Хр., когато столицата на страната се премества в Тбилиси.

За грузинците катедралата Светицховели може би има същото значение, каквото Рилският манастир за нас, българите. Иначе казано: духовна съкровищница в сърцето на старата столица Мцхета. Днес катедралата изпълнява ролята на патриаршески храм на Грузинската православна църква. Оградена от стена като на укрепена крепост, сред широк двор и фасади, покрити с библейски орнаменти, главната църква на манастира впечатлява посетителите и с мащабите си, и преди всичко с легендата за хитона на Спасителя. Според нея, един грузински равин на име Елиаз заминал за Йерусалим, за да се застъпи за Исус Христос по време на процеса срещу него. За беда пристигнал късно и му останало само да види как Божият син е разпънат на хълма Голгота. Евангелието на Йоан описва последвалите събития така: войниците, разпънали Исуса, взели дрехите му и ги разделили помежду си. Взели и хитона, изтъкан от Божията майка, но решили да хвърлят жребий на кого да се падне. Един от тях извадил късмет и тъкмо от него Елиаз купил хитона. Със светинята се върнал в Мцхета. Там живеела и сестра му Сидония. Когато видяла у брат си хитона Господен, тя го грабнала и притиснала до сърцето си, но мигом след това умряла. Прегръдката на Сидония била толкова силна, че не могли да откъснат от нея хитона. Затова, тайно от брат й, го погребали заедно с нея.

През IV век покръстеният цар Мириан построил по настояване на св.Нино малка дървена църква на мястото, където била погребана Сидония. Според легендата, на гроба на Сидония израстнал огромен кедър. Когато майсторите започнали да строят църквата, куполът й постоянно падал. Тогава те решили да отсекат кедъра и с него да подпрат купола. Хубаво, но дървото се оказало толкова тежко, че строителите не можели да го повдигнат. Цяла нощ св.Нино се молила на Бог да помогне. На разсъмване ангел господен се приближил до ствола на дървото и… го вдигнал във въздуха. Така още веднъж, дваж, триж… Огрян от чудна светлина, стълбът се вдигал и спускал, докато се спрял точно над основата си. Тогава ангелът посочил: това е мястото на светия хитон! А от пъна, останал в земята след отрязването на кедъра, потекло благовонно целебно миро. Нарекли храма Светицховели / животворен стълб/.

През втората половина на V век на мястото на дървената църква цар Вахтанг Горгасели построил друг, каменен храм. Останките от него и сега се виждат през стъкло, вградено в пода на днешната катедрала. В сегашния й вид тя е изградена през XI век. На мястото на кедъра се намира четиристенна каменна колона, край която потокът от поклонници и туристи не спира. Там пък, където е изтичало мирото, сега има кандило с четка и всеки може да се помаже за здраве.

В катедралата Светицховели са погребани царе и най-близките им хора от различни династии. Една от тях е династията Багратиони, чиито монарси са управлявали Грузия от IX до XIX век, цели десет столетия! Това я прави една от най-старите християнски династии в света! И още нещо интересно: Светицховели е един от малкото храмове в света, на чиито фрески са изобразени зодиакалните знаци.

Да се върнем отново в Тбилиси и да спрем пред още една християнска реликва – базиликата Анчисхати. Тя съществува от VI век и е забележителна с иконата с неръкотворния образ на Исус Христос. Има предание, което разказва, че когато владетелят на сирийския град Едеса цар Авгар заболял от нелечима болест, написал писмо до Исус Христос с молба за изцеление. Дал писмото на художника Ананий, като го помолил да нарисува Спасителя. Мъчил се зографинът, но не успял да докара Христовия образ. Тогава Исус взел платното от Ананий, допрял го до лицето си и …станало чудо- изобразил се неговият лик. Радостен, художникът се отправил към Едеса. Вечерта, на път за сирийския град, Ананий останал да нощува у един грънчар, като оставил платното между две керамични чинийки случайно да не се повреди. Към полунощ над платното се извисил огнен стълб, а на сутринта Ананий удивен видял, че образът на Спасителя се е отпечатал и върху чинийките!

Когато Ананий се върнал в Едеса, отишъл право при болния цар, за да му даде платното с образа на Исус Христос. Още не докоснал иконата, царят мигом оздравял. Тогава наредил платното да се прикрепи на дървена дъска и да го поставят над градската врата, за да виждат всички неръкотворния образ на Божия син.

През 690 година арабите завладели Едеса, но не забранили поклонението пред иконата. През 944 година тя била пренесена с почести в Константинопол. През 1204 година, когато кръстоносците превзели византийската столица, иконата била прехвърлена в Грузия, в град Анчи. Сега това градче се намира в Турция, а базиликата била назована Анчисхати /хати означава икона/. Днес оригиналът на иконата се намира в Музея на изкуствата в Тбилиси, а в базиликата е нейно копие.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21