ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ: 1. В открито море
ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ
(Ноември 1999 година)
В Израел с Мария бяхме само за един ден. Това пътуване бе част от круиз из Средиземно море, започнал от Кипър и завършил в Египет. Но за този един ден прекосихме почти 300 км от територията на Израел, стъпвайки на свещени за всички християни места. Най-важното се случи в Йерусалим. Както много наши предци от предосвобожденската епоха, и ние имахме късмет да застанем пред саркофага на Спасителя в Храма на Гроба Господен. Такова преживяване се помни цял живот! Но за това ще стане дума по-нататък…
Вижте всички статии от поредицата “ ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ“ тук.
1. В открито море
Ден по-рано преди това забележително пътешествие до Израел с Мария пристигнахме в кипърския крайморски град Лимасол. Настанихме се в отличен хотел на брега на морето. Времето беше чудесно: ласкаво слънце, топло море. Необичайно за нас, българите, в началото на ноември. Ами да: докато у нас вече бяха пуснали парното, тук хората безгрижно се изтягаха на плажа,с видимо удоволствие се плацикаха в морето.
Чувствахме се прекрасно, но мислите ни бяха другаде – в очакване на утрешния ден, когато от пристанището на Лимасол с круизния кораб „Саламис Глори” ще се отправим в Средиземно море, за да видим с очите си емблематични места в две от най-посещаваните от туристи страни в региона – Израел и Египет.
На другия ден, някъде окоро три следобед,шатъл на круизната компания ни отведе на пристанището. Чекираха ни багажа на сушата, като щяхме да си го получим по-късно на рецепцията на кораба. Настанихме се в сравнително малка, но прилична каюта, невисоко от ватерлинията (нещо като втори етаж), с два илюминатора, климатик, баня с душ. За добре дошли на масичката ни бяха оставили фруктиера с плодове.
„Саламис Глори” плава под кипърски флаг. Корабът е с осем палуби, 222 каюти, дълъг е 495 фута (151 м) и развива скорост 16 възела в час. Разполага с ресторант, няколко бара, безмитен магазин, казино,плувен басейн, сауна, фитнес. Вярно, не беше с капацитета на „Куин Мери”, например, но предлагаше удобствата на един добър четиризвезден хотел. Да си призная вълнувахме се, защото с Мария за първи път се качвахме на круизен кораб, за да пътешестваме няколко дни в открито море.
Когато корабът се отдели от пристана на Лимасол, глътнахме по едно хапче против морска болест, каквото ни беше предписал нашият приятел д-р Росен Петков преди да тръгнем от София. Струваше си, защото не след дълго корабът започна, макар и още леко, да се полюшва. Такива плавателни съдове разполагат със стабилизатори, които ги държат безпроблемно на вълните. Поне теоретично изглежда така, защото от персонала на кораба по-късно ни разказваха, че при силно вълнение и това не помага. Дори имали случай на 9 бала вълни, когато всички от екипажа и пътниците стояли, облечени в спасителните си жилетки.
Като стана дума за персонала, на борда се оказа, че работят и много българи. Тази практика продължава и днес, когато десетки наши сънародници си изкарват хляба по морета и океани. Българите на „Саламис Глори” бяха многофункционална група: вечер танцуват и пеят в един от баровете, през деня чистят палубите, оформят документите на рецепция преди слизането за екскурзия на сушата, и пр. Даже докторът на кораба беше българин.
Тъй като ресторантът не може да поема всички пасажери за храна наведнъж, бяха ни разделили на смени. Закуската ни почваше в 07:00, а вечерята в 21:00 часа. Разпределението по маси е според езиковата близост на пътниците, така че ни се случи да се храним заедно с руснаци. Един от тях обаче беше много неприятен: навярно в миналото е бил колхозник, а сега се правеше на баровец и се държеше като новоизлюпено парвеню. Ни в клин, ни в ръкав взе да ни размахва пръст, че не сме пуснали руските самолети да прелетят над България, за да кацнат първи в Косово по време на войната в този размирен регион на бивша Югославия. Сякаш ние с жена ми сме решили това, а не българското правителство! Плюеше България, макар че преди години се е излежавал на плажовете в Албена и в Златни пясъци. Беше запомнил вкуса на прекрасните ни слънчеви домати, та когато донесоха салатата се навръщи на пластмасовия зеленчук и измърмори колко по-хубави били българските „помидори”.
След вечеря погледахме вариететната програма и клатенето на кораба неусетно ни приспа. На сутринта,в 06:00 часа, корабът акостира на пристанището в Хайфа. Вече бяхме на изралеска територия и пътешествието ни из Светите земи можеше да започне.
(Следва)
-
- Израел – един ден в Светите земи
-
- С круизния кораб Саламис Глори на път за Израел
-
- Каютата ни – малка, но прилична
-
- Каютата ни – малка, но прилична
-
- С круизния кораб Саламис Глори на път за Израел
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
