КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ: 1. Голям Китай на колела

КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ
(Октомври 2017 г.)

Още в древността, повече от 2000 години насам, китайците са считали своята държава за империята, която се намира в центъра на света и всичко останало около нея има второстепенно значение. А водачът им, императорът, е „син на небето” и олицетворява божествения световен ред, единството и величието на страната. Навярно в това се крие етимологията на определението „поднебесна империя”, станало синоним на Китай и в наши дни. Основите полага в 221 година пр.Хр. амбициозен и талантлив като военачалник княз на име Джен, превърнал се след това в един от най-титулуваните китайски императори Цин Шихуан.

Днес живеем в XXI век и ако има страна, която прави бум в туристическата индустрия, а и не само в този бранш, то това без съмнение е Китай. Тази огромна държава с над 6,9 милиона кв.километра площ, притежава в наследство една от най-ранните цивилизации на планетата. Тук се намира едно от седемте чудеса на света – Великата китайска стена. Тук е родината на някои от най-известните изобретения на човешкия гений: барута, компаса,коприната, финия порцелан, лунния календар, първата енциклопедия, първия звезден каталог. Китайците откриват хартията, която измества като материал за писане дървената дъска, издават най-старата печатна книга в света. Тяхно дело са арбалета, пушките и пистолетите, хвърчилото, играта на карти и домино, пиенето на чай, кибрита, четката за зъби и тоалетната хартия, ако продължим да изброяваме и по-прозаични неща. Списъкът още по-нататък става все по-дълъг… И още повече подхранва любопитството на хората, избрали да видят тази необятна и необикновена страна.

Вижте всички статии от поредицата „КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ“ тук.

1. Голям Китай на колела

Когато тръгвахме с жена ми на път за „Поднебесната империя”, 3-годишният ни внук Мартинчо ни заръча: „И да ми донесете Голям Китай на колела”. В детската главица вероятно е витаела представата за поредния подарък от баба и дядо- навярно някакво обемисто камионче или лека кола, каквито за съжаление куфарите ни не биха побрали. Но в молбата на детето съзряхме събран като във фокус реалният образ на тази далечна страна.

Китай е голям, мно-о-о-го голям! Тук живее най-многолюдното население на земята – 1,4 милиарда души! Китайската народна република е четвъртата по големина държава в света след Русия, Канада и САЩ.

Дължината на сухопътната й граница с 14 държави възлиза на 22 000 км, а бреговата й ивица, включително 500-те острова, влизащи в пределите на страната, е дълга около 32 000 километра. Тук са 14 от най-високите върхове в света, като на границата с Тибет се издига първенецът Еверест (8848 м). Яндзъ е не само най-дългата река в Китай, но и трета по дължина след Нил и Амазонка. Великият китайски канал е най – дългият изкуствен плавателен воден път в света – дължината му е над 1700 километра и обслужва 17 града от Пекин до Ханджоу. В столицата Пекин се простира най-големият площад в света – Тянанмън. Китай разполага с най-голямата по численост армия на планетата, притежаваща и ядрено оръжие. От международното летище Пудонг до метрото в Шанхай се движи единственият в света влак на магнитно поле, развиващ скорост от почти 450 км/час! През тибетския проход Тангула на височина 5072 метра над морското равнище се намира най-високият железопътен участък в света. А Китай гони и още един световен рекорд, който вероятно ще изпоти конкуренцията от Дубай: в градчето Шангша, провинция Хунан, се строи бизнес сграда с умопомрачителната височина 848 метра – с 20 повече от дубайския супергигант Бурж Халифа! За Великата китайска стена пък да не говорим – няма в света по-мащабно отбранително съоръжение, преживяло и толкова векове!

На „Големия Китай” според представите на Мартинчо трябва да сложим и неизбежните колела. Колелото е символ на движението, а то съпътства цялата история на тази страна – от древността до наши дни. Поредица династии на китайски императори формират старата китайската единна държава, в съседство на която не е имало способна конкуренция. По времето на император Цин Шихуан (221-206 г.пр.Хр.) започва гигантското строителство на Великата китайска стена и на гробницата с Теракотената армия край град Сиян. При династията на император Хан (206 – 220 г.) Китай преживява културен разцвет, раждат се важни открития от общочовешки характер, централизира се държавата, открива се Пътят на коприната, а учението на Конфуций става държавна доктрина. При династията Тан (618 – 907 г.) държавата достига най-големи размери. Династията Мин (1368 – 1644 г.) заздравява империята, поощрява търговията и селското стопанство, възстановява разрушения от нашествието на монголците дворец в Пекин, укрепва Великата стена. Империята като форма на държавно управление просъществува до 1911 година, когато републиканецът Сун Ятсен сваля императора от власт. Започва дълга епоха от размирици и установяване след Втората световна война на комунистически режим под ръководството на председателя на компартията Мао Цзедун. Период, за който ще отворя дума по-нататък.

Но от 70-те години на миналия век Китай постепенно започва да хваща бързия влак, колелата се движат все по-динамично и днес вече се говори за „китайското икономическо чудо”.

С течение на времето Китай се нареди сред най-бързо развиващите се държави в света. По основния показател – брутния вътрешен продукт, китайската икономика заема второ място в света след САЩ. Очаква се ръстът на икономиката в тази страна да достигне през 2017 година 6,5%. Китай заема 15% от глобалното икономическо производство в света. Само увеличението на произвежданите в страната интегрални схеми за електроуреди през последните години е над 700 пъти! Китай е на първо място в света по добив на стомана и въглища, по производството на цимент, затова и строителството върви в шеметни темпове. Никнат като гъби високоетажни жилищни квартали, небостъргачи на по 35-40 етажа, много добра пътна инфраструктура и по този показател не забелязах почти никаква разлика между гигантските мегаполиси Пекин и Шанхай и „по-малките” (с по 10 -11 милиона население!) градове като Джънджоу, Лоян, Сиян, Суджоу… Характерни за китайската икономика са и специалните икономически зони, създадени през 1979 година в няколко крайбрежни района.От четири в началото, сега тези зони обхващат почти 300 градове и области с население от над 200 милиона души.Те са своеобразен коридор за навлизане на чуждестранни инвестиции и внасяне на най-актуалните западни технологии. Докато обикаляхме с туристическия автобус из град Сиан, например, на билбордове грееше рекламата на последния телекомуникационен хит – Iphonе 10! Хиляди чуждестранни фирми са изнесли производствата си в Китай и това е дало основание на страната да бъде прикачено и прозвището „работилница на света”. Ние, българите, добре знаем това- достатъчно е да споменем „родните” мартеници, които се изработват из незнайни цехчета в Китай. Силно икономическо присъствие имат и двете бивши колонии на Великобритания и Португалия – Хонг Конг и Макао, които се присъединиха към Китай, но запазиха своята икономическа независимост за период от 50 години. Да добавим и туризма, чиито приходи съставляват 1,5% от брутния вътрешен продукт на Китай. Приходи от посещенията на над 70 милиона туристи годишно! Държавата е дала на частния бизнес зелен семафор за строителството на модерни хотели и всякакви други инициативи, развиващи туризма. Но в същото време тя не забравя своя интерес: държавна собственост са всички енергийни източници (електроенергия, петрол, въглища), банките, както и земята, която се отдава за обработка на частните земеделските производители.

Китай обаче не е само световен производител. Ако през 80-те години на миналия век над половината от китайците са живеели под прага на бедността, сега те са по-малко от… 8%! След „работилница” Китай прие и ролята на световен пазар. Не видяхме, например, стара кола по улиците на градовете,които посетихме. В Шанхай, например, в шоу рума на Ламборджини, зърнахме един Макларън кабрио с цвят пепел от рози, който струваше 8 милиона юана, но купувач е абсолютно сигурно, че ще се намери. В Китай се сглобяват почти всички световни марки автомобили – от Мерцедес до Буик, но китайците не подминават и собственото производство: например Дзили и познатият у нас „ловешки” Great Wall. Хората купуват стоки, жилища, автомобили, отварят се и за пътувания в чужбина и това отчетливо забелязваме и ние тук, в Европа, и специално на Балканите. Пълнят ресторантите и увеселителните заведения, пазарите и магазините. И доказват, че китайският модел – еднопартийно управление и пазарна икономика, започнат през втората половина на миналото столетие, работи. Нищо че на върха на властта не стоят политици – демократи, а правоверни комунисти. Китай е най-голямата еднопартийна комунистическа държава с най-голямата комунистическа партия в света.

Седмица след като се прибрахме в България, китайците трябваше да избират на конгрес новото партийно ръководство. Оказа се, че досегашният президент на страната Си Цзънпин отново ще води партията и държавата в пореден мандат. Вероятно Китай ще продължи досегашната си политика, чиято предвидимост има важно значение за развитието на международните отношения. Пък и достатъчно ясно е, че с Китай трябва да се съобразява целият свят.

Но ме порази друго, докато бяхме в Пекин – преклонението пред… Мао! Мавзолеят му се намира на площад Тянанмън, същият площад, на който през 1989 година танкове, изпратени от комунистическото ръководство на държавата, смазаха жестоко протеста на хилядите студенти, мотивирани да искат демократични промени и в Китай след падането на Берлинската стена. На този площад се случихме по време на седмицата, през която китайците отбелязват своя национален празник – 1-8 октомври. На 1 октомври 1949 година Мао Цзедун обявява създаването на Китайската народна република. А днес, докато мумията му лежи, достатъчно добре обгрижвана в мавзолея, пред него се виеха огромни опашки от хора – едни дошли по собствено желание, други навярно докарани от провинцията, да му се… поклонят!

Никога и никъде не съм виждал такова човешко стълпотворение за подобна цел. „Нашият председател Мао” – така се изказват хората на площада и под портрета на някогашния комунистически лидер, поставен на видно място над входа на Портата на небесното спокойствие, от която китайските партийни ръководители обикновено приветстват поредния военен парад по дългия 50 километра проспект „Чанг-ан” (Улицата на вечния мир).

Някак странно ми звучеше този своеобразен култ към председателя Мао, след като преди години оценките за него бяха други. Ще припомня, че по време на неговото управление, през 1958 – 1961 година, в Китай бе наложена индустриализацията на страната и провеждането на аграрна реформа. Този стресиращ населението процес е известен в историята като Големият скок, който довежда до масов глад с над 30 милиона жертви! Под вдъхновението на Мао през периода 1966 – 1969 година в Китай избухна т.нар. „културна революция”, по време на която червените гвардейци, известни и у нас под названието хунвейбини, станаха символ на разруха и страдания. Помня как тогава по вестниците излизаха информации за унищожени културни богатства, насилия над идеологически противници и всякакви форми на политически терор.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21