КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ: 2. Пекин – северната столица

КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ
(Октомври 2017 г.)

Вижте всички статии от поредицата „КИТАЙ – ПОДНЕБЕСНАТА ИМПЕРИЯ“ тук.

2. Пекин – северната столица

На китайски името на този вече 21-милионен град се произнася Бейджинг и означава точно това – северна столица. Според принципите на източната философия фъншуй двата енергийни източника ин и ян са свързани с оста север-юг и според тази логика градовете, разположени в северната част на страната, носят наставката ин: Пекин, Нанкин и пр., а тези на юг- ян: Лоян и т.н.

Имах много смътна представа за китайската столица, която съществува на историческата карта близо 3000 години. Но още когато кретахме с автобуса сред адското задръстване на път от летището към хотела, останах поразен от вида на града. Както в Шанхай няколко дни по-късно, и тук се набива на око невероятно модерната визия на многомилионния мегаполис. Фантазията на проектанти и строители се е развихрила в огромни мащаби, има уникални попадения в архитектурата на града. Значителна част от тях са се появили за летните олимпийски игри в Пекин през 2008 година: олимпийският стадион „Няочао” с формата на птиче гнездо, Националният център за водни спортове „Шуйлифан” с фасадата му на „баклавички”, Олимпийската кула и др. В момента се строи най-високата сграда в града – бизнес център с търговска и хотелска част на 108 етажа с панорамен ресторант на 80-тия етаж. Впечатляващи са и сградите на Пекинската опера, на западната жп гара, търговският център „Ориентал плаза”, разположен на 100 000 кв.м площ, един от най-големите комерсиални обекти в Азия, сградите по протежение на финансовата улица Цзинжунцзе, бизнес центърът Soho, много от остъклените небостъргачи, редицата лъскави хотели от всички световни вериги и всякакви други елементи на западната цивилизация, пробила си път на изток. Интересно е, че в Китай никъде няма… 4-ти етаж. Числото 4 е синоним на… смъртта и затова го заместват с 3+. Същото се отнася и за 18-тия етаж – той пък бил символ на… ада. Затова няма сграда с 18 етажа. Веднъж построили такъв жилищен блок, но никой не купувал апартаментите в него. Тогава вдигнали още два етажа и всичко си дошло на мястото.

От белезите на стария градски бит не видяхме нищо. Още през 50-те години на миналия век тогавашните власти са започнали да обновяват столицата, премахвайки най-напред вековните й крепостни стени, градските порти, старите храмове и по-бедните жилищни квартали, за да отстъпят място на новото жилищно и бизнес строителство, на новите широки булеварди, на метрото, линиите на което днес достигат 500 километра. Стремежът на тогавашното партийно ръководство да подражава на Големия съветски брат, преустройвайки столицата в производствена територия, води до натрупването на куп фабрики, замърсяващи въздуха в Пекин. Чак през 80-те години те са изнесени в периферията на града. Сега на много малко места са останали т.нар. хутуни – уличките от стария град с изчегъртани от годините къщурки. Те са се появили още при династията Юан (1279 – 1368 г.), запазили са се в градоустройствения план на Пекин и при династиите Мин и Цин (1644 – 1912 г.). Те носят духа, атмосферата и може би носталгията по отдавна отминалото време, но за съжаление са обречени да изчезнат завинаги.

Западният декор на Пекин не може обаче да скрие неговия най-голям недостатък – стелещият се над столицата смог. Като основна причина освен пясъчните бури от север, засипващи града с прах, се посочва и огромният автомобилен поток. В китайската столица има над 5 милиона автомобила и властите търсят всякакви начини поне малко да намалят замърсяването на въздуха. Такава мярка например е разделянето на движението по дни в зависимост от номерата на автомобилите – дали са четни или нечетни. В понеделник, например, ще пътуват в града автомобили само с четни номера. На другия ден пък е ред на нечетните. И т.н. А иначе улиците са чисти, влаковете,с които се придвижвахме във вътрешностата на страната, също. Тия влакове се движеха с над 300 км/час и мине не мине време и ето ти служителка на жп компанията ще забърше пода на вагона. Интересно е,че всички улици имат табели със съответното им наименование, като под него задължително се отбелязва посоката им – дали се простират на север-юг или на изток-запад.

По програма в Пекин ще бъдем само един ден. Времето е оскъдно, за да видим повече неща, затова се спираме на най-важните забележителности. Ще започнем с Тянанмън – Площадът на небесния мир, разгънат по фъншуй в посока юг – север на площ от 440 хиляди кв. метра! На този огромен площад може да се поберат за шествие или митинг 1 милион души! Толкова били хунвейбините, които Мао Цзедун е приветствал през 1966 година на парада им в началото на „културната революция”.

Заради националния празник тук сякаш се е изсипал целият Пекин – пробиваме си път сред огромни тълпи от местни жители с червени национални знамена в ръце и туристи от всички краища на планетата.По тази причина, както впрочем всяка година, за този многолюден празник е мобилизиран двойно по-голям контингент от силите на реда. Мерките за сигурност са драконовски – проверки на багаж вървят преди да стъпим на площада, както впрочем и навсякъде, където се събират много хора: гарите, летищата и пр.

Тянанмън има добре познатия у нас класически комунистически облик, въпреки че в най-южната му част се намират две оцелели порти от старата крепостна стена : Джънян и Кулата на стрелата, построени още през XV век. И тук виждаме един революционен паметник със скулптури, подобни на нашите партизански мемориали. Площадът наистина изглежда необятен и вероятно смисълът на такава мащабна структура е да подчертае пред народа мощта на държавата и нейното партийно ръководство. В центъра на площада се издига 38-метрова колона – Обелискът на народните герои, издигнат през 1958 година в памет на преследваните заради комунистическите си идеи китайци. Видно място заема мавзолеят на Мао Цзедун, построен през 1977-ма, година след смъртта на „Великия кормчия”. В западната част на площада се простира Домът на националното събрание, т.е. китайският парламент, а срещу него – Китайският държавен музей. Екскурзоводката ни Аня (симпатично миньонче, китайското име на което е трудно произносимо за белия човек) пояснява, че в сградата на Националното събрание може да се поберат 10 000 души, а в банкетната зала на парламента едновременно могат се угощават над 5000 човека! Малко по-нататък зърваме огромна ваза с цветя, поставена на площада само преди месец. И продължавайки още на север стигаме до Портата на небесното спокойствие с портрета на Мао. От двете му страни с китайски йероглифи на червен фон са изписани два надписа:”Да живее Китайската народна република” и „Да живеят обединените народи по света”. В далечните времена оттук са били спускани до населението свитъците с императорските укази, за да бъдат изпратени и до най-отдалечените краища на империята. След като преминем оттук, ще стигнем до Южната порта, от която започва и преходът ни през дворцовия императорски комплекс, векове недосегаем за простосмъртните китайци и затова наречен Забранения град.

Построен през 1421 година, в сърцето на китайската столица, Забраненият град е не по-малко грандиозен от площада Тянанмън. Той е разположен на площ от 32 хектара и в продължение на няколко века е бил дом на 24 императори и техните семейства, предимно от династиите Мин и Цин. На строежа, който продължил близо 14 години, са работели милиони работници и майстори – занаятчии. От ръцете им изникнали десетки дворци, храмове, административни сгради, библиотеки, павилиони, дворове и градини. Изчислено е, че за това строителство са употребени над 300 хиляди куб. метра дървен материал, огромни количества тухли и грамадни по размерите си мраморни блокове. Според легендата, в Забранения град има 9999 стаи и това не е случайно – китайците са смятали деветката за свещено число. Докато се разхождахме из Забранения град екскурзоводката ни показваше обкова на дворцовите порти – гвоздеите, както нарича тя металните топки, навсякъде са по девет. Що се отнася до споменатия брой на стаите, една не достига за числото 10 000, но то е символ на безкрайността, достойна само за боговете.

Ако руснаците имат своята матрьошка (кукли в куклата), то китайските императори са структурирали Забранения град като правоъгълници в правоъгълника. Градът е заграден във формата на правоъгълник, в посока юг-север, от крепостна стена с височина 11 метра и дебелина в основата й 8,5 метра. Стената от всички страни е заобиколена от дълбок ров с вода. В четирите й краища има по една стражева кула и това е била видимата част от града. На простолюдието бил забранен достъпът до града и всеки опит за това бил наказван със смърт. Вътре в този правоъгълник поредица от порти и павилиони отцепват в същата правоъгълна форма обширни дворове, използвани за церемонии и други цели на императорската власт. Централно разположените павилиони, да ги наречем дворци, са по-високи и представителни, предназначени за императорските особи, докато страничните – по-ниски и по-семпли, били обитавани предимно от прислу-гата, там се намирали и кабинетите на генерали и министри, библио-теките,кухните, работилниците и складовете.

В изграждането и на Забранения град са заложени принципите на фъншуй, в основата на които е идеята домът на императора -„Синът на Небето”, да бъде в хармония с Вселената. Постройките са разположени по оста юг – север в две части: ян и ин. Мъжката (ян) е събрала парадните централни сгради на юг, а женската (ин) – жилищните помещения на императорското семейство и прислугата на север. Всички здания по тази ос гледат на юг – свещената посока за китайците, насочена към слънцето и източника на позитивната енергия ян.

Сега да тръгнем по въпросната ос юг-север. Преминаваме през Петте порти, които на практика са началото на Забранения град. Оттук императорът и неговата свита е трябвало да прекоси обширен двор и пет мраморни моста, за да стигне до Централната порта – Умън. Потокът е прокаран заради постоянната опасност от пожари, каквито са се случвали неведнъж през вековете. Като изключим покривите с жълтеникави керемиди (жълтият е цветът на императорите!), павилионите и портите в комплекса са изградени от дърво и наличието на вода е било безусловно необходимо. Впрочем, Забраненият град е най-голямата древна дървена конструкция в света!

През Централната порта е имал право да минава само императорът и неговият антураж. След нея следва нов широк двор и две успоредни мраморни стълбища, по които изкачвали носилката с владетеля на Поднебесната империя до Двореца на висшата хармония. От двете страни на стълбищата има по една бронзова статуя на лъвове, пазещи императорските покои от зли сили. Дворецът на висшата хармония имал основно ритуално предназначение: официални приеми, церемонии по посрещането на Нова година, честване на рождения ден на императора, коронации на владетелите… Сградата на двореца е строена през XV век, но след пожари в днешния си вид е възстановена през 1695 година. Тя е била най-високата постройка в Пекин и е било забранено на гражданите да строят каквото и да било по-високо от нея.

Във вътрешността на двореца се намира тронът на императора, над който на черна дъска с йероглифи е изписано „Справедливост”. Пред двореца и сега стои огромен бронзов съд за събиране на дъждовна вода против пожарите. Интересен е покривът на двореца – в двете му краища в редица се нижат девет фигурки на митични същества, изглеждат като кучета, а десетата е яхнала птица.Те пазят палата от злите духове, които според китайската митология проникват през покрива.

В една от страничните сгради, перпендикулярна на двореца, са били съхранявани скъпоценностите на императорския двор: злато, сребро, слонова кост, скъпоценни камъни, произведения на изкуството от нефрит,керамика и текстил. За съжаление те били ограбени и в кражбата им е замесен не кой да е, а един от най-известните китайски политически функционери – Чан Кайши. След смъртта на Сун Ятсен през 1925 година той става новият ръководител на Китайската република и започва гонения на комунистическите дейци. Когато Червената армия на Мао Цзедун влиза в Пекин в началото на 1949 година, Чан Кайши и сподвижниците му тръгват да се спасяват, като не забравят да натоварят на камион огромна част от скъпоценностите на Забранения град (казват, че става дума за 80% от тях!) и забягват в съседния остров Тайван. Тези съкровища и до днес се намират там, в Националния музей на изкуствата в столицата Тайпе.

Докато снимаме тази част от Забранения град, неусетно се смесваме за снимки и с китайски посетители – деца, възрастни. Какво има да ни разделя – всички сме тук да видим и научим повече за историята на тази велика страна, а един от китайците беше облечен в местна носия. Между другото, през днешния ден, когато още тече седмицата на националния празник, властите ще допуснат в Забранения град максимум 80 000 души. През останалото време, по думите на Аня, броят на посетителите може да достигне… 300 000 дневно!

Зад Двореца на висшата хармония е разположен по-малък палат, наречен Дворецът на средната хармония. Всяка пролет тук отбелязвали с ритуал началото на новата земеделска година. А в съседство е третият от дворците на хармонията – Дворецът на съхраняване на хармонията, където императорът приемал чуждите посланици, преобличал се за церемониите и инспектирал държавните изпити за чиновници в администрацията на империята. Системата за такива изпити съществувала повече от 2 хилядолетия и била премахната едва през 1900 година. В този дворец се намира и банкетна зала, където императорът често събирал възрастни китайци да ги почерпи. Един от тях нахранил в тази зала 3000 дълголетници над 80-годишна възраст. Тази част от Забранения град е и територия само за мъже. Тук са живеели чиновниците и другите служители в двореца, които нямали право да прекрачват Портата на небесната чистота – последният елемент от т.нар. външна част на Забранения град, тъй като след нея следват поселенията на наложниците на императора. Пред тази порта, през която се преминава към вътрешната част на града, са поставили и по един позлатен лъв със закрити очи и уши – явен знак за бариера пред мъжкото любопитство.

Вътрешната част се е подчинявала на същите правила – жените нямали право да пристъпват към мъжката зона. Тук живеели близо 3000 наложници, събирани не само от Китай, но и от съседните страни, както и пазачите им – евнуси. Зад Портата на небесната чистота, в Двореца на небесната чистота, се намират и покоите на императорското семейство, като посетителите могат да видят дивана и спалнята му. Зад този дворец е Дворецът на земния покой, където през 1922 година е сватбата на последния китайски император Пуи,чиято съдба е трагична – изгонен от трона през 1924 година, 10 години на каторга, депортиран от Съветския съюз в Китай, оплют и тероризиран от хунвейбините, умрял като несретник едва на 60 години…

Разходката ни из Забранения град завършва с разкошна градина, отрупана с цветя и декоративни храсти сред вековни кипариси и изкуствена стена от камъни, донесени от петото по големина езеро в Китай – Тайху. От 1987 година Забраненият град е под закрилата на ЮНЕСКО.

Обиколката ни из знаковите императорски места в Пекин обаче не свършва дотук – остава да видим и Храма на Небето.

Той се намира в парка Тиантан в южната част на града и представлява триетажна дървена постройка върху мраморна тераса, с три конусовидни покрива, покрити с над 50 000 тъмносини глазирани керемиди и златна топка на върха.Построен е през 1420 година и мястото му е избрано неслучайно: смятало се, че тук е точката на срещата между Небето и Земята, които в китайската митология имат важно значение и носят съответните символи: Небето е кръгло, а Земята – квадратна. Отначало плочките на покривите били в три цвята: синьо, жълто и зелено, символизиращи Небето, Земята и светът на Смъртните, народа. По-късно един от императорите от династията Цин – Циенлун, сменил плочките със сегашния им цвят – символ на Небесната шир. Височината на храма до свода е 36,5 метра. Във вътрешността му се открояват четирите колони, символизиращи годишните времена, както и по-малките 24 колони, означаващи 12-те месеца на годината и 12-те стражи, пазители на храма.

Това е мястото, където всяка година, по време на зимното слънцестоене, императорите от династииите Мин и Цин, като синове на Небето, идвали да се помолят на боговете и да поднесат жертвоприношения за добра реколта,както и да изнесат своя годишен отчет за събитията, случили се през изминалия период. След няколко дни, в които се подготвял за предстоящата церемония, императорът пристигал от Забранения град пред Храма на Небето начело на дълга и тържествена процесия. Най-важният ритуал за плодотворна пролетна жътва се извършвал в Залата за молитви за добра реколта.Последната такава церемония е извършена през 1910 година, когато тогавашният, последен китайски император Пуи бил още едва на… 4 години.

Важна част от ритуала било жертвоприношението. Обикновено под ножа попадал вол „без нито едно петънце по кожата”. За да стигнем до храма, трябваше да минем по дълъг покрит изографисан коридор, който Аня наричаше галерия. Оказа се, че тук се съхранявали всички продукти, необходими за жертвоприношението. Днес това е любимо място за забавления на китайските пенсионери. И наистина, докато се придвижвахме по този коридор, срещахме малки групички от възрастни китайци да играят карти или шах. Този шах не е като познатия ни – вместо фигурки, играчите използват кръгли жетони. Разбира се и тук не липсват неизбежните кибици.

За вечеря в един от местните ресторанти ни поднесоха марковия китайски специалитет – патица по пекински. А вечерта изпитахме огромно удоволствие от спектакъла „Династията на Златната маска”. Гледал съм подобни представления и в Тайланд, и в Индия, но това беше най-доброто. И горещо го препоръчвам на всеки, който гостува в Пекин.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21