КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА: 1. От Колумб до Кастро
КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА
В края на 2014 година американският президент Барак Обама оповести намеренията на администрацията си да затопли дипломатическите отношения на САЩ с Куба. Откриването на посолство на американската страна в Хавана е само първата стъпка. Очаква се тя да бъде последвана от разхлабване на мъртвата хватка, наложена на кубинската икономика от половинвековното американско ембарго, дори пълното му премахване на по-късен етап. Което без съмнение ще бъде полезно за икономическите връзки между двете страни и тези на Куба с останалия свят. Включително и за развитието на туризма.
На тази новина кубинците не гледат еднозначно. Едни я свързват с надеждата, че най-после родината им ще излезе от капсулата, в която е затворена толкова години. Други пък с тревогата, че подновяването на контактите с Америка няма да им донесе нищо добро, че по-радикални промени биха посегнали на социалните им придобивки и особено на най-важните от тях – безплатното здравеопазване и образование. Така, както се случи след Голямата промяна в някои от бившите социалистически страни в Европа, главно в България.
Засега цари затишие. Такова, каквото витае над Куба през последните две десетилетия, когато за тази страна сравнително рядко се отваряше дума, най-вече ако дойде някаква новина за здравословното състояние на Команданте Фидел Кастро. Куба обаче тепърва ще се променя – за добро или за зло, сега или след време. Ходът на историята няма кой да спре. Затова решихме с Мария да я видим сега, още докато не е разконсервирана. Такава, каквато я създадоха Кастро и компания преди повече от половин столетие. И каквато вероятно повече няма да бъде…
Вижте всички статии от поредицата „КУБА – ПРЕДИ НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА“ тук.
1. От Колумб до Кастро
През 1492 година Христофор Колумб стъпва на кубинска земя. Две десетилетия по-късно испанците окончателно завладяват острова, кръщавайки го с днешното му име, заимствано от местните индианци таино. Четири столетия бележат колониалната епоха в Куба под властта на испанската корона. Време, през което испанците оставят великолепните дворци, църкви и богати домове, на които днес се възхищават милиони туристи. Тогава са построени и защитните стени на крепостите Кастильо де ла Реал Ф уерса, кастильо дел Моро и Сан Карлос де ла Кабаня в Хавана, от чийто залив са се готвели да отплават през Атлантическия океан конвоите от натоварените с богатства испански галеони на път за Европа. Време, през което с кораби от Африка са докарвани хиляди чернокожи роби за работа на плантациите със захарна тръстика, които през ХVIII – XIX век превръщат Куба в един от най-големите производители на захар в света. Тогава се оформя и днешната 11-милионна етническа структура в страната, съставена от бели, мулати, чернокожи и много малък процент китайци. Захар,тютюн, кафе заместват липсата на злато и богатствата, които испанските конкистадори откриват и заграбват от древните цивилизации в Перу и Мексико.
През втората половина на XVIII век англичаните завладяват Хавана, но само след година са принудени да отстъпят Куба на испанците, разменяйки я с Флорида.
В края на XIX век след продължителни борби кубинците извоюват своята независимост от Испания. В битките за свобода загиват патриоти, които днес са обявени за национални герои: плантаторът Карлос де Сеспедес, поетът Хосе Марти и др. Освобождението от испанците е и резултат от активната намеса на САЩ, чиято последователна роля ту като окупатор, ту като поддръжник на диктаторските режими в Куба е осезаема от началото на миналия век до края на 1958 година. С навлизането на американците на кубинска земя собствениците на крупни компании от северната съседка на Куба изместват местните захарни барони, силно нараства делът на американските инвестиции в националната икономика. Включително и в развлекателната индустрия, където огромни печалби се акумулират от хазартните игри, проституцията и други незаконни дейности. Това е и времето на американските марионетки, сред които изпъква името на Фулхенцио Батиста, с два мандата като президент на страната.
Историята на Куба се преобръща на 1 януари 1959 година. След неуспешната атака на казармата Монкада в Сантяго де Куба няколко години назад, партизанската война в горите на планината Сиера Маестра се увенчава с успех и под ръководството на Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара в Куба се установява комунистическа власт. След завладяването на Хавана президентът Батиста избягва от страната, търсейки убежище най-напред в Доминикана. Следван от антуража си, бившият държавен глава не пропуска да отмъкне със себе си държавната хазна. Каква ирония на съдбата: само 6 дни преди това Батиста и жена му откриват официално недалеч от крепостта Кабаня 18-метровата статуя на Исус Христос (Christ of Havana), издигната и нарочно обърната с лице към президентския дворец в кубинската столица. Да благославя и закриля диктатора! Но явно Господ е имал други намерения…
Режимът на Кастро национализира икономиката на Куба, изгонвайки по този начин от страната американския бизнес и едрите местни предприемачи. По тази причина избухва Карибската криза (за нея ще говорим по-нататък), след която САЩ налагат продължаващото и до днес икономическо ембарго над Куба. На няколко вълни хиляди кубинци емигрират в САЩ и в щата Флорида са над 2 милиона. Куба става част от световната социалистическа система и по-старото поколение добре помни как тази страна беше идеализирана като „остров на свободата”, „стожер на комунизма”, който едва ли не диша във врата на световния империализъм. Самият Фидел Кастро гостува няколко пъти в България по покана на нашия партиен и държавен вожд Тодор Живков. Носеха се всякакви легенди за Ел Команданте, дори че бил страхотен баскетболист. А хорските приказки разнасяха и слуховете за топлите му отношения с нашата естрадна певица Йорданка Христова.
След падането на Берлинската стена, рухването на бившия Съветски съюз и разпада на целия социалистически лагер в Европа, Куба изпада в икономическа безтегловност. От едната страна я притиска ембаргото на САЩ, от другата – безвъзвратната загуба на пазарите от времето на социализма. Промишленото производство понася тежки удари: циментовата промишленост е спаднала с една четвърт, стоманолеенето – с една трета от обичайните дотогава количества. Производството на торове е намаляло с една десета, а на захар, визитката на Куба, наполовина! Настават много трудни времена за кубинското население. Разказваха ни, че са липсвали елементарни продоволствени продукти, дори сапун.В периода между 190 и 1994 година драстично намалява добива на зърно и върви слуха, че средният кубинец е отслабнал с цели 9 килограма! Ток е имало по 7-8 часа на денонощие.За да оцелеят хората, Кастро е принуден да въведе купонна система, която е валидна и днес. На символични цени се осигурява най-необходимото за съществуването на едно домакинство. Символични са количествата, които хората получават: 2 кг захар на месец, 250 г боб, 3,5 кг ориз, четвърт бутилка олио, половин пиле, 3 пакета кафе и т.н. В Хавана влязохме в един такъв купонен магазин, който ме върна към неприятните спомени от първите години на прехода у нас. Тогава също трябваше с купони да си набавяме елементарни неща. Символични са и заплатите, които кубинците получават в сегашната си социалистическа държава – средно 500 песос, равностойни на…20 щатски долара! Пенсионерите пък взимат половината от тази сума! А за да си набавиш недостигащите продоволствени стоки, да не говорим за електроуреди, мебели или нещо подобно, трябват пари, защото цените са вече пазарни. А откъде? По- големи заплати си докарвали лекарите, учителите, служителите в държавната администрация и правораздаването, командированите в чужбина и особено т.нар. художествено-творческа интелигенция: музиканти, певци, танцьори, артисти, които имат възможност по-често да напускат страната за концерти и други подобни прояви.
Държавата е бедна. Това може да се види и в столицата – в стария град и крайните квартали, както и в провинцията. Виждаш тотална мизерия, едни ниски едноетажни като бунгала къщурки с грозни и овехтели фасади, които не помнят кога за последно са видели боя. На покривите им стърчат антени, каквито може би още се намират в някои от нашите обезлюдени северозападни села. Сигурно приемат само кубинската национална телевизия. Пътищата са осеяни с кръпки, става дума за централните, защото страничните от години не са помирисвали асфалт. Автопаркът извън столицата изобилства с коли от времето на бившия СССР: жигулита, лади, камиони ГАЗ, често се срещат и дребните полски фиатчета – все познати картинки и от времето на социализма у нас. Хавана пък е истински музей на открито за стари американски коли, произведени преди…1959 година! Никъде другаде по света не можеш да видиш на едно място такива автомобилни динозаври от 50-те години на миналия век като шевролети, кадилаци, доджове, понтиаци, дори и прословутия модел Едсел, спрян от производство заради…безсрамното си лого. Тези автомобили имат късмета да се подвизават след толкова години в Куба заради забраната за внос на коли, произведени след 1959-та, въведена от режима на Кастро. Въпреки че напоследък все по-често са започнали да се появяват нови автомобили –повечето таксиджиите например карат хюндаи, за трафик като в големите европейски градове, дори в София, е немислимо да се говори. Интернетът пък е пълна скръб – в това отношение Куба е една от най-изостаналите страни в света!
Логичен е въпросът: от какво тогава живее „островът на свободата”? Ами изнася пури, ром, кафе, малко захар и особено специалисти в областта на медицината срещу договори със съседни или други страни. Те плащат на Куба за тази услуга, башка заплатите на самите специалисти. Само в Бразилия работят над 6000 кубински медици. Срещу вноса на лекари пък Венецуела захранва Куба с нефт на много изгодни цени.
Славата на кубинските доктори е всеизвестна – островната страна е постигнала качество на здравеопазването на нивото му в САЩ и най-развитите европейски страни! И на всичко отгоре за населението то е безплатно! Неслучайно Куба отчита изключително ниска смъртност сред децата – 5 на 1000, а средната продължителност на живота е достигнала 80 години при жените и 78 при мъжете. Във фармацията кубинците също имат постижения на световно равнище. Изработват се и се изнасят ценни медикаменти за борба с рака, витилигото, псориазиса и пр. В Хавана има санаториум за лечение на деца от Чернобил.
Много парични преводи влизат в страната от кубинските имигранти в САЩ и други страни. Само в Маями броят на изселилите се през годините кубинци надхвърля милион! С развитието на дипломатическите отношения със САЩ лимитът на тези преводи ще се вдигне – с цели 150 %!
Куба притежава едни от най-големите залежи от никел в света. След въвеждането на ембаргото от САЩ Япония става страната, която изкупува никела от Куба за производството на автомобилите Тойота. Казват, че като наказателна мярка американците забранили вноса на тези коли в САЩ, затова те намират пазар в други страни.
Туризмът е другото важно перо за издръжката на държавата. За него ще отделя специално внимание малко по-нататък, разказвайки за елитния курорт Варадеро. Кубинското правителство е узряло да развива този отрасъл отново след многолетната пауза, наложена от Кастро поради опасенията от възпроизводството на американския модел с казината, проституцията ,наркотрафика. Куба се връща към туризма едва преди 20 години! А що се отнася до проституцията , например, нима и сега не съществува в Куба? Казват ни, че се преследва от закона, но и в хотелите, и в баровете, и на улицата можеш да видиш по всяко време грациозна девойка от всякакъв цвят да се води под ръка с бледолик чичко-паричко!
Бизнес в Куба е все още мътно понятие. Държавата контролира 90 % от икономиката. Нейна собственост е обработваемата земя. Тя стимулира чуждестранните инвестиции, включително и с намаляване на данъците, но главно когато държи контролния пакет в смесените с нея предприятия. Десетилетия наред този народ е възпитаван от комунистическата партия така, както възпитаваха нас верноподаниците на съветската империя. И сега тук-таме може да се видят лозунги от рода на Socialismo o muerte! (Социализъм или смърт!). След идването си на власт през 2008 година новият държавен глава Раул Кастро предприема реформи,с които е започнало леко отхлабване на примката от твръдолинейния период на социализма в страната.Малката пазарна икономика, ако мога така да се изразя, прави първите си стъпки с отварянето на десетки ресторанти, барове, кафенета, салони за красота, занаятчийски работилници, с възможността да се наемат таксита и пр. Така освен символичните заплати кубинците могат да си докарват и допълнителни постъпления в семейния бюджет, работейки и на друго място. След десетилетия на колективно индустриално земеделие държавата най-после се решава да децентрализира селското стопанство и на местните фермери е предоставена възможност сами да си обработват земята, да инвестират в нея, да я прехвърлят на децата си. Държавата обаче запазва монопола си в изкупуването на продукцията – например в тютюневото производство това важи на 100%.На кубинците е разрешено да обменят чужда валута, макар и само в държавните чейнч бюра CADECA, да купуват жилища, да пътуват по-свободно в чужбина – който може да си позволи това. И най-после да почиват по плажовете на собствената си страна.
Промяна има дори в отношението на новите поколения, родени след 1980 година, към наследството от времето на бившия Съветски съюз. Докато преди повече от четвърт век някои от праволинейните кубинци са кръщавали децата си с руски имена, днес махалото се е прехвърлило от другата страна – на мода излизат английските имена. Първият таксиджия, с който се разкарвахме из Хавана, се казваше Уйлямс! Що се отнася до чуждите езици, в училище вече се учи английски. През цялото ни пребиваване в Куба не срещнахме човек, който да не знае поне малко английски език.
Всичко това показва, че кубинската страна постепенно се отваря, но не означава, че установената еднопартийна система и ръководната роля на комунистическата партия подлежат на съмнение. Поне на този етап. Съдейки от впечатленията, които събрахме миналата есен след едно пътуване във Виетнам, намираме доста общи черти на кубинската държава с тази азиатска страна. Нищо чудно и тук, на Карибите, да се заформят процесите, чието начало дойде също от изток – моделът на Китай…
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
