ЛИВАНСКИ МАРШРУТИ: 3. Акрополът на Средиземноморието
ЛИВАНСКИ МАРШРУТИ
Вижте всички статии от поредицата „ЛИВАНСКИ МАРШРУТИ“ тук.
3. Акрополът на Средиземноморието
През днешния ден отново ще се върнем в античността – ще посетим Баалбек. Намира се на 85 км от Бейрут и там ни очаква удивителен комплекс от римски храмове, равностоен по мащабите си на сирийската Палмира.
Пътьом спираме недалеч от столицата, за да видим и пипнем на живо истински ливански кедър. Имах някаква смътна представа за това необикновено дърво, което в действителност има широка пирамидално разклонена форма, прилича на бор, но вместо остри иглички има меки зелени власинки. Ливанският кедър е символ на страната. Много здраво дърво, от което в миналото са строили кораби и фундаментите на молитвени храмове. Например казват, че самият цар Соломон го е използвал за градежа на своя знаменит храм, а фараоните са правели от кедрови дървета саркофазите, в които са полагали впоследствие техните мумии.
Днес кедърът е защитен от закона, властите си дават сметка, че със сечта са прекалили и затова са минали към изкуствените насаждения, откривайки няколко резервата. Но за да се види кедъра в автентичната му планинска среда, трябва да се изкачим на 2000 метра надморска височина, северно от Триполи, което засега не е възможно. Нямаме време за такава експедиция.
В околностите на Баалбек са се заселили много бежанци от Палестина. След създаването на държавата Израел и войната й с Египет през 1967 година, две големи вълни палестински бежанци са залели страната, за да стигнат почти 300 000 души! Тук се установява и Организацията за освобождение на Палестина с лидера й Ясер Арафат. Оттогава са и конфликтите между мюсюлмани и християни, поддържащи или отхвърлящи присъствието на палестинците в Ливан. А палестинската диаспора тук се е превърнала в нещо като държава в държавата. И до днес на една от жилищните фасади е залепен ликът на стария и вече покоен палестински вожд Ясер Арафат. Тези жилища са възникнали по време на гражданската война, незаконни са, но никой не закача обитателите им.
Сред някои археолози битува версията, че Баалбек е изграден от извънземни цивилизации, изследвали в древността Слънчевата система. Да оставим на учените подобни догадки. Факт е обаче, че това е най-добре запазеният храмов ансамбъл от епохата на Римската империя. Тук се намира най-големият храм на Юпитер в целия свят. Оракулите му били толкова известни, че дори римски императори идвали на място да чуят техните предсказания. Наричали Баалбек Акрополът на Средиземноморието. Храмовете, посветени на Венера, Бакхус и Юпитер, са изградени в периода между І и ІІІ век след Христа. На местното наречие Баалбек означава Господ Бог, но по време на Римската империя е бил известен под названието Хелиополис – Град на слънцето. От 1984 година е под закрилата на ЮНЕСКО.
Храмовете са издигнати на високо плато (1170 м н.м.р.) сред плодородната долина на река Бекаа. Тя протича между двете основни планински вериги в страната – Ливан и Антиливан, и по време на войната постоянно е била съставна част от военните сводки. Интересно е, че в тези планини са разположени и цели 9 зимни курорта, като надморската им височина гони почти 3000 метра! Колкото и парадоксално да звучи, но заради евтините услуги през зимата тук идват да карат ски… швейцарски туристи. По едно и също време през въпросния сезон можеш да караш ски в планината и да се припичаш на слънце по средиземноморските плажове на страната.
Основите на Баалбек са поставени още по времето на финикийците, които издигат внушителен храм, посветен на бога Баал. Триста години пр.н.е. го завземат гърците. Баалбек става римска колония по времето на император Октавиан Август и през римското владичество изниква въпросният монументален храмов комплекс. Храмът на Юпитер като най-внушителен (само колоните му са с височина над 20 метра) е бил завършен по времето на Нерон. Тогава храмът е имал 54 колони! За построяването на храмовете са били използвани каменни блокове, които са тежали по 200 – 300 тона всеки! На южния вход на Баалбек се намира и каменната кариера, където са били разрязвани и оформяни блоковете. Тук се намира и най-големият в света дялан камък с тегло около 1000 тона! В музея към комплекса са изложени рисунки, които показват технологията за пренасяне и поставяне на блоковете.
Още на входа има подробна схема за разположението на отделните части на храмовия комплекс. Входът, който представлява композиция от 12 внушителни колони в египетски стил, е наречен Пропилеите. След него идва т.нар. Хексагонал, който има шестоъгълна форма, това е Малкият двор. Култът към отделните божества е знак на благодарност към тях за плодородието на земния свят. Затова на Хексагонала се събирали много хора, тук се извършвали вакханалиите, възпроизвеждащи с полови актове култа към плодородието и благодарността за него. В името на божествата се правели жертвоприношения пред олтара в Големия двор, където наличието на две срещуположни колони символизира единството на противоположностите и раждането на плода от тяхното взаимодействие. Имало е големи шествия, които са завършвали в точно определено време на деня пред храма на Юпитер. След него е построен вторият храм – на Бакхус, който се счита за един от най-добре запазените в света. До храмовете на Юпитер и Бакхус има голяма сграда с колони, която днес се използва за провеждане на концерти и други подобни прояви. Всяка година, например, тук се организира фестивал на драмата и музиката. Храмът на Венера пък е построен най-късно.
Днес от храма на Юпитер са останали само 6 от 54-те колони. Унищожили са ги както завоеватели, така и станалите през вековете земетресения. За храма на Юпитер е известно, че строителството му започнало по времето на Антоний Пий. А когато римският престол станал вече императорски, изграждането му вървяло в небивали темпове. По–късно били сечени и монети с надпис Хелиополис.
Останахме поразени от величието на Баалбек. Но и се уморихме от многото археология. Затова истински се зарадвахме, когато се насочихме към мястото, където ни очакваше далеч по-земно преживяване – винарната Ксара. Ливан се оказа производител на много качествени вина. Дори в Сирия масово пият от тях, както и от ливанската бира Almaza.
Винарната Ксара съществува от 30-те години на миналия век. Има четирима собственици. Произвежда както бели и червени вина, така и розе. Вината се съхраняват в дъбови бъчви в пещера. Годишно на пазара се предлагат около 2,7 милиона бутилки, които се изнасят в цял свят. Опитахме от всички видове, като накрая купихме по една бутилка за всеки дом в София. Виното е леко и пивко и колчем някъде зърна марката Ксара, споменът за Бейрут и археологическите съкровища на Ливан изплува отново. Надявам се и на вас да се хареса.
(Край)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
