Мексико отблизо: 5. „Робин Худ” пред светилището на маите
Вижте всички статии от серията „МЕКСИКО ОТБЛИЗО“ тук.
5. „Робин Худ” пред светилището на маите
Рано сутринта на другия ден, някъде към пет без петнайсет, напуснахме хотела на път за Паленке – светилището на маите. Мотивът да бъдем толкова ранобудни беше притеснението на Амадо от вероятността протестиращите учители пак да преградят пътя и денят да отиде по дяволите. Оказа се, че дори да нямаше такава опасност, задължително трябва да се тръгне по тъмно – пътят до Паленке е дълъг, много труден и няма друг начин да се стигне там навреме.
Всъщност меко казано е, че пътят е труден – той е направо кошмарен. Стръмен, с купища завои и по тази причина с гърбици, по нашенски „полегнали полицаи”, едва ли не на всеки 100 метра, а някъде толкова нагъсто, че автобусът подскача като на… ръченица. Направо ми се обърнаха бъбреците! Това е направено заради тази гъсто населена част от щата Чиапас. Пътят се вие сред обрасла с гъсти гори и насаждения от царевица и банани местност. Когато обаче се развидели, пред очите ни се появи невероятна картина, каквато само природата може да сътвори. Отгоре – ясно, синьо небе, отдолу – планински хребети с накацали зелени гори, а по средата, като в сандвич, мъгла. Но каква мъгла, Господи! Бяла пухкава къделя! Явно не е единично явление, защото точно на това място е предвидена „техническа” спирка с всички удобства за снимки: няколко наблюдателни площадки, тоалетни, кафене, магазин за сувенири.
Но предизвикателствата на природата тепърва ни очакват. Скоро пристигаме при Агуа Азул – в превод сините водопади. Попадаме на вълнуваща гледка – 6-метрова по височина каскада, която започва от малка рекичка, постепенно набира пространство и мощ, за да излее стотици тонове вода и да се разлее като голям естествен басейн, в който дори можеш да се изкъпеш. Водопадите носят това име заради уникалните нюанси на синьото, които се дължат на минералния състав на водата и особено наличието на повече калций. Само че този път, навярно заради дъждовете, водата беше мътна, студена и само смелчаци се наемаха да се гмурнат, както стори и един земляк от нашата група. От единия до другия бряг на водопадите кръстосват два сала. Плащаш 20 песос и се понасяш току пред водната стихия с риска здраво да се намокриш, но при топлото време да се разхладиш по този начин си е направо дюшеш.
Като казах за насажденията от банани, е добре да уточня, че става дума за т.нар. „бебета” от този вкусен плод. Те са запазена марка за региона, край туристите непрекъснато щъкат рояци дечурлига с цели гроздове малки бананчета, които носят на главите си. Настойчиви са, но не нахални, продават с усмивка, на която е трудно да се устои.
След обяда (прекрасно приготвена риба в ресторанта!), потегляме за крайната цел на деня – археологическия резерват Паленке. Амадо казваше, че негови колеги, които пътуват с други групи чуждестранни туристи, били принуждавани от протестиращите да плащат по 500 песос, за да продължат пътя си. Един път минахме метър, но когато пристигнахме пред входа на Паленке, късметът ни изневери. „Преподавателите”, които на вид нямаха нищо общо с представителите на тази благородна професия, най-безцеремонно си поискаха лептата. Това си беше чиста проба рекет! С вдигнати юмруци за солидарност, нещо като познатото от миналите времена „Венсеремос!”, пишман „учителите” си прибраха от бедния Амадо исканите пет стотачки, за да влезем в резервата. Въпреки опитите на гида ни дипломатично да ги помоли да ни пуснат без тази „такса спокойствие”!
Ето ни и в Паленке – един от най-красивите градове на маите. Археолозите смятат, че останките от това светилище, обект на ЮНЕСКО, са на повече от 1600 години! Като повечето подобни древни поселения в света, и Паленке е почти в руини, когато го открива археологът Алерто Рус Луис. След многогодишни реставрационни работи, днес Паленке респектира с добре поддържаните храмове и дворци в един Г-образен комплекс, най-известни от които са Храмът на Слънцето с вид на четиривърха пирамида, гробницата на Червената кралица, Храмът на скрижалите, където се намира и гробницата на най-известния тукашен владетел Пакол. В този храм са открити най-дългите писмени свидетелства за маите под формата на йероглифи, като в тях са описани 180 години от историята на Паленке. Забележителен е и дворецът на Пакол – цял комплекс огт лабиринти, дворове, коридори и зали. Тук се намира и Обсерваторията под формата на висока четириъгълна кула, от която векове по-късно са скачали дрогирани хипита. В Паленке е имало и игрище за… футбол. Тази игра с топка на езика нахуатъл се е наричала тлашко. В Канкун я назовават пок та пок, а на север в страната – улама. За тази игра тепърва ще говорим. Само ще отбележа, че когато напускахме на следващия ден Паленке, се натъкнахме на огромна статуя на Пакол – вождът държеше в ръка точно такава, да я наречем футболна, топка. А докато още бяхме през вчерашния ден в резервата, не ни убягнаха многобройните репродукции, предлагани от местните търговци, на които Пакол е изобразен в нещо като… ракета. Досущ като стенописа „Исус в капсула”, синоним на Преображение Господне, който може да се види у нас в църквата „Св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в село Добърско край Банско.
Хотелът, в който отседнахме, се намира сред… джунглата. Топло е, много влажно, постоянно от вътрешността на гъстата гора се чува страховитият рев на маймуните сарауато. Иначе самият хотел е превъзходен – това са къщички с всички удобства. Има живописен плувен басейн, чиято вода е 27-28 градуса. Предлага се и масаж. Храната е вкусна. Всичко е о кей, като изключим поройния дъжд, излял се като истински потоп вечерта, който напакости на едни от нашите туристи. Като добросъвестни пътешественици сем. Петрови си оставили куфарите готови за път сутринта пред вратата, вместо на пригодения за тази цел багажник. Дъждовната вода обаче не се е съобразила с тази подробност, шмугнала се под вратата и право в багажа. Вътре в куфарите – мазало, както се казва! Ама хората широко скроени, погледнаха философски на бедата си – ще се изсушим довечера, какво пък толкоз. Природа, какво да се прави…
Утре продължаваме към Мексиканския залив и Кампече – непокорната крепост пред карибските пирати.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
