Мексико отблизо: 6. Непокорни пред пиратите
Вижте всички статии от серията „МЕКСИКО ОТБЛИЗО“ тук.
6. Непокорни пред пиратите
Отгърнеш ли географската карта, оставаш с впечатлението, че Мексиканският залив си е направо едно голямо вътрешно море, обградено от бреговете на няколко държави: САЩ, Мексико, Куба. Акваторията му е над 1,6 милиона кв. километра! Преди милиони години Северна и Южна Америка се разделили след разпадането на тогавашния суперконтинент и така възникнал заливът, който на практика днес храни мексиканската икономика. Разбира се, че става дума за нефт, а не за риболовни рекорди.
Тук има внушителни залежи от черното злато, благодарение на които Мексико е един от най-големите в света износители на петрол, особено за САЩ. Откриването на нефтени находища в Мексиканския залив става още в края на ХІХ век. Добивът започва през 1901 година, а повече от три десетилетия по-късно чуждестранните петролни дружества са национализирани и слети в държавното предприятие „Пемекс” (Petrolium Mexicanos), което и до днес е най-голямата компания в страната. През 90-те години на миналия век тъкмо край Кампече, където се насочваме днес, са открити нови богати находища от нефт. Петролът обаче е нож с две остриета за морската екосистема. Още се помни катострофалния нефтен разлив от платформата „Deepwater Horizon” на 20 април 2010 година, който нанесе тежки поражения на растителния и животинския свят в Мексиканския залив.
Докато пътуваме по крайбрежието на залива, забелязваме твърде малко сгради – било вили, било хотели, в близост до морето. Нефтеният разлив отдавна е забравен, но ураганите са често явление, в състояние са да пометат всичко пред себе си, дори и масивни постройки. Може би единствени не се страхуват… мафиотите, това научаваме от гида. И потвърждение на това твърдение е луксозният ваканционен комплекс, разположен дискретно край брега на морето. Когато пътят наближи първите вили, рязко се отклонява в разстояние на няколко километра и след като заобиколи комплекса, за да не се подхранва излишно любопитство, отново продължава край брега.
Независимо от природните катаклизми, Мексиканският залив е известен с красивите си плажове, които са превърнали много от крайбрежните селища в предпочитани места за почивка на туристите. Докато обядвахме в един крайбрежен ресторант, имахме удоволствието да поцапаме с крака в морската вода, която в този период на годината – ноември, се оказа и доста топла.
Докато стигнем дотук, трябваше да прекосим част от щата Табаско. На негова територия са разположени доста от нефтените сонди, минава и границата на Мексико с Гватемала.
Ето ни и пред стените на Кампече. Точно така – пред стените, защото в това живописно колониално градче е запазена крепостта, построена през ХVІІ век за защита от нападения по море. Стената й откъм морето е дълга повече от 2 километра и половина. Кампече е основан през 1540 година от испански конкистадори върху основите на древен град на маите. Дълго време е носил името на испанския предводител Франциско де Кампече. Укрепленията и отбранителните кули са изградени заради постоянните набези на карибските пирати. И днес пред главната порта и на крайбрежната алея стоят на стража оръдия от онова далечно време. Между морската и сухоземната порта се простира дълга улица с едноетажни сгради в различни пъстри цветове, запазени от колониалната епоха. Тази историческа част от града от 1999 година е под закрилата на ЮНЕСКО. По протежение на цялата улица са разпръснати ексцентрични скулптури на птици и всякакви други модернистични измишльотини, които превръщат снимането редом с тях в истинска атракция. Жалко, че днес е неделя, мнозинството от магазините и заведенията се оказаха затворени. Но пък работеше всичко останало, което е свързано с пиратската тема.
Тя има тук дълга история. В Мексиканския залив и Карибско море десетилетия наред търговските кораби са били плячкосвани от морските разбойници. В Кампече още витае духът на морските страшилища като Хенри Морган,Черната брада, Френсис Дрейк, Кристофър Мингс и особено на френския генерал дьо Грамон, който завладява и разграбва града. Имената на тези пирати са световноизвестни и от историческите хроники, и от романите, и от филмовите продукции, каквато е трилогията „Карибски пирати” с Джони Деп в главната роля на капитан Джак Спароу. Ако се разходите из Кампече и надникнете в магазините за сувенири, в баровете срещите с тези разбойници са неизбежни: морски карти, оръжие, пиратски „аксесоари” от камата и бинокъла до кърпата за глава и кожените ботуши. Още на входа след като влезете в крепостта може да се снимате с восъчното копие на някой от тези пирати.
Иначе централната част на това пристанищно градче изглежда много приятно. Тук се намира най-старата катедрала в Мексико – La Conception. Нощният живот е доста динамичен, в Кампече има много нощни клубове. А вечер градският фонтан блика вода на фона на светлинни ефекти и мексиканска музика, която не може да не те изкуши да потанцуваш. Както и да се повозиш на туристическия трамвай, подобен на който видяхме и в Сан Кристобал де лас Касас.
На сутринта в автобуса ни се появи индианец, казва се Рикардо, дребен производител на сламени шапки, познатите сомбрерос. Щеше да ни води в дома си, в малкото градче Бекал, за да ни покаже своя стар занаят. Напускайки града, Амадо ни обърна внимание на няколкото хасиенди, разположени в близост до пътя. Това са подобни на нашите едновремешни странноприемници и са характерни за края на ХІХ и началото на ХХ век. Все още съществуват тук и там, запазвайки облика си от старото време, но по принцип са насочени към клиенти от типа ценители. Услугите са скъпи, дори се равняват на такива в 5-звезден хотел. В Португалия, например, съм виждал нещо подобно, но става дума за старинни замъци, манастири и крепости, предоставящи луксозни хотелски услуги.
В дома на Рикардо няма лукс. Просто жилище на обикновени хора, които с много труд изкарват прехраната си. Няколко стаи: спалня, кухня, дневна, мострена – за шапките, всичките подредени по дължина, от входа до изхода към стопанския двор. А там си е като на село – с неизменния Шаро, курника с многолюдното семейство на петела и един мощен пуяк, който не престана да важничи и да се надува, явно трениран за пред гости. В същия двор по стълбичка се слиза в малка пещера, доста влажна между другото, в която две жени – майката и съпругата на Рикардо, плетат въпросните шапки. Помещението е малко – може да побере не повече от десетина човека, разбирай туристи, а влагата е нужна, за да могат стръкчетата, наречени хипихапа, да се огъват по-лесно и да се изплитат шапките. Тези стръкчета се добиват от дървото бекал, на чието име е наречено градчето. При тая влага имам чувството, че човек лесно може да хване ревматизъм.
Правят се два вида сомбрерос – едните са със загладена периферия, а на другите стръкчетата стърчат, създавайки илюзията, че шапката изглежда сякаш недовършена. Но такъв е моделът. За един месец двете жени изплитат до 15- 20 шапки. Обикновено ги носят в хотелите или както в случая очакват да изкарат някое песо от гостуващите в дома им групи с туристи. Този занаят се предава от поколение на поколение, децата на Рикардо също идват да помагат. Продават шапките на цена между 150 и 250 песос с пазарлъка и не знам каква им е мющерията. Помагат си с щандчето пред входа на къщата им, където са изложени за продажба дамски сандали на много добри, според жените от групата, цени.
Рикардо е един от многото мексиканци, които все пак въпреки трудностите, успяват да се справят с живота. В Мексико обаче малко хора са много богати, повечето живеят в изключителна бедност. Съществува огромна разлика между малкия елитен слой на обществото и мнозинството от хората, което остава незасегнато от икономическия напредък на страната. Инфраструктурата, особено в малките населени места, изостава от темпото, с което населението расте. По тези места няма достатъчно медицински персонал. Хроничното недохранване на децата е причина те да напускат без време училище. Единственият стожер все пак остава семейството, неговата роля продължава да е така консервативна, както през вековете. И това го виждахме и в дома на Рикардо, а и по-късно, когато гостувахме за обяд на семейство, наследници на маите.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
