НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – Част 1

от Асен Бояджиев  0 категория: Мадагаскар, Пътешественик 

НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР


По време на Ковида Югоизточна Азия, така любима за туристите от България и целия свят, остана затворена. Но за сметка на това на хоризонта изгря звездата на Африка. И по-точно нейните острови в Индийския и Атлантическия океан: Занзибар, Мавриций, Кабо Верде, а вече и Мадагаскар. Да, Мадагаскар все още не е от познатите и традиционно посещавани от българите туристически дестинации. Но съвсем уверено смятам, че това скоро ще се случва. Защото това е прекрасна страна и за приключенски пътешествия, и за лежерен плажен отдих.

Вижте всички статии от поредицата „НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР тук.

Част 1

Земята на лемурите

С жена ми Мария отдавна бяхме намислили да посетим Мадагаскар. Да поканим и наши приятели, за да видим с очите си с какво ще ни плени най-големият остров в Африка, който се оказа и четвърти по големина на планетата след Гренландия, Нова Гвинея и Борнео. Знаехме, че тук растителният и животински свят е по-различен отвсякъде другаде и това заостри още повече любопитството и очакванията ни от предстоящата среща с него.

Мадагаскар се намира в Индийския океан, на 420 км западно от крайбрежието на Мозамбик, като от континента го разделя Мозамбикският проток. Преди повече от 80 милиона години, поради мощни геоложки процеси, Мадагаскар се отделя от континенталната „майка-земя“ и се обособява като самостоятелен остров. По тази причина местната флора и фауна се развиват в изолация и като резултат от нея се оформя изключително характерно биоразнообразие от ендемични растения и животни, каквито не се срещат никъде по света.

В Мадагаскар няма да видите обичайните африкански хищници, нито известната от сафаритата в резерватите „голяма петорка“: лъв, слон, бивол, леопард и носорог. Най-едрият ендемичен сухоземен хищник е фоса, животно, което е подобно на мангуста и се храни с птици и дребни гризачи, среща се предимно в югозападната част на острова и е главно нощен ловец. Някога е имало друг вид – гигантска фоса, с дължина на тялото до 2 метра, но е изчезнала завинаги. Също както т.нар. епиорниси или нелетящи гигантски птици, с височина над 3 метра и тегло от половин тон, станали жертва за храна на първите заселници на острова.

Днес в Мадагаскар има 10 000 уникални растителни и животински видове, от които може би най-популярни са лемурите. Тези симпатични примати живеят предимно по дърветата. Най-отличителният им белег са големите и ококорени очи, които са пригодени за нощно виждане, защото като цяло те са нощни животни. Лемурите са един от символите на Мадагаскар, също както кенгурото на Австралия.

С Мария бяхме виждали тези дългоопашати животинки в зоопарковете на различни страни, но друго си е да ги срещнеш на родната им земя. А на острова са познати над 100 вида лемури: от най-едрите екземпляри – индри, до най-дребните лемури джуджета, наричани миши лемури, които достигат дължина до 28 см и тежат не повече от 500 грама.

Пиша тези редове за ендемитите от най-хубавото място за плажна ваканция в Мадагаскар – островчето Носи бе. Сега се намираме на територията на Лемурия ленд – земята на лемурите, зоологически и ботанически парк, където цел на малката ни групичка българи е да се запознаем отблизо с тези игриви животни. Спираме пред няколко различни вида, като повечето ги заварваме в период на майчинство и предпочитат да си гледат бебето, отколкото да се заиграват с нас. На други пък служителите в парка са им сложили храна и не ни обръщат внимание.

Паркът Лемурия ленд е създаден през 2009 година, разположен е на огромна и много добре поддържана територия. Освен лемурите, тук може да срещнете гигантски костенурки на повече от 170 години, нилски крокодили, които мързеливо се припичат на слънце, змии и най-често хамелеони, които пълзят по дърветата, дирейки храна. Около 60 са видовете хамелеони в Мадагаскар, които съставляват половината от тези влечуги на планетата. Интересно е, че може да си сменят окраската за не повече от 30 секунди!

Ботаническата част е уникална: най-напред преминахме по мостче сред истински букети от огромни бамбукови дървета, за да стигнем до градина с много дребни баобаби. По форма да, но на ръст съвсем не отговарят на колонадата до град Морондава, в западната част на Мадагаскар, където е прочутата Алея на баобабите. Тя изглежда впечатляващо на фона на залязващото слънце. На сергиите за сувенири от картините това е най-продаваният пейзаж. Тези дървета са на възраст повече от…1000 години! А баобабът също се смята за един от символите на Мадагаскар.

В парка може да се видят разнообразни видове дървета: ванилово, кафеено, хлебно дърво. Мадагаскар е известен с изобилието от подправки, заради което го наричат и Островът на ароматите. Той е най-големият производител и износител на ванилия в света. Освен ванилията, тук се отглеждат насаждения с канела, куркума, карамфил, черен пипер и др. Тези подправки се продават на много добри цени на пазарите заедно с многобройните тропически плодове и зеленчуци.

Един от най-големите пазари на Носи бе е в столицата му Hell Ville, където стотици хора от различни краища на островчето се стичат тук да продават и купуват, но и да се срещнат със свои близки, роднини и приятели. През дните, в които сме в Носи бе, тече сезонът на мангото (невероятно на вкус!), на папаята, ананаса, личито, има и дини и много сладки пъпеши, а плантации с банани виждаме навред. Само бананите са близо 18 сорта.

Правят впечатление огромните насаждения с иланг иланг, част от които се намират в парка. От това растение с жълти цветчета подобно на нашата маслодайна роза се извлича в тукашната дестилерия ароматно масло, което също е част от суровината за производство на най-големите парфюмерийни марки в света. От 1 тон иланг иланг се получават 25 кг масло, като събирането на цветчетата няма определен сезон, върши се целогодишно, а не както у нас, където маслодайната роза се бере между средата на май и средата на юни. Дървото, на което расте иланг иланг, може да достигне височина 15 метра, но навсякъде дърветата са подрязани, като насажденията са съобразени с човешкия ръст, за да се събират цветовете лесно. Смята се, че маслото от иланг иланг е и силен афродизиак, заради което го препоръчват и на младоженците по време на първата им брачна нощ.

И ако в този парк не успяхме да имаме пряк контакт с лемурите, на остров Носи Комба, до който се стига с моторна лодка за около 30-40 минути, ни излезе късмета. На местния малгашки език наричат лемурите маки. Навлизайки в същинска джунгла, с много опитен водач, започнахме вкупом да зовем приматите с „Маки, маки, маки“, както у нас примамваме домашната котка с „Писи, писи“ или прасето с “Гъци, гъци“. Водачът ни раздава банани и тази примамка дава бърз резултат: лемурите са като опитомени, спускат се от дърветата, не се страхуват от хората, готови са да хапнат лакомства от ръцете им, да се катерят по раменете и главите им. Тук лемурите са с черна козина, сравнително дребнички, но попаднахме и на кафеникав екземпляр – майка, която носеше на гърба си две бебета, може би начало на многодетно семейство. А време за това сигурно има, след като тези животни се радват на живот между 25 и 35 години.

В Носи бе няма нито крави, нито коне. Има един техен заместител – зебу. Животно, подобно на познатото нашенско говедо, но с гърбица. Върши работа навсякъде – да тегли различни товари, да работи на оризовите насаждения и по време на всяка селскостопанска работа, дори да участва в състезания, подобни на… коридата. Дава много малко мляко и поради липсата на крави нямахме шанс да хапнем сладолед. Просто няма мляко! По-младите животни влизат и в местната кулинария, замествайки познатото ни телешко. А рогата на зебуто стават и за сувенири. Разказват, че в южната част на страната зебуто играе и важна роля за предстояща сватба. За да докаже, че е силен, мъжествен и може да издържа бъдещото си семейство, младоженецът е задължен да събере (може и по …незаконен начин, сиреч с кражба) стадо от десетина и повече зебута и да го дари на младоженката.

А като няма коне, има тук тук. Тази вездесъща триколка, на каквато съм се возил в Индия, Тайланд, че и в…Перу, е основно и непретенциозно превозно средство, използвано като такси и в по-големите населени места, и по пътищата между по-малките селища. Непретенциозно, защото геройски слаломира по улици и пътища с дупки и гърбици едва ли не на всяка крачка. А да не говорим за калта, когато падне дъжд…

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

15/11/2023
Тагове:,

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CAPTCHA Image

*