НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2

от Асен Бояджиев  0 категория: Мадагаскар, Пътешественик 

НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР

По време на Ковида Югоизточна Азия, така любима за туристите от България и целия свят, остана затворена. Но за сметка на това на хоризонта изгря звездата на Африка. И по-точно нейните острови в Индийския и Атлантическия океан: Занзибар, Мавриций, Кабо Верде, а вече и Мадагаскар. Да, Мадагаскар все още не е от познатите и традиционно посещавани от българите туристически дестинации. Но съвсем уверено смятам, че това скоро ще се случва. Защото това е прекрасна страна и за приключенски пътешествия, и за лежерен плажен отдих.

Вижте всички статии от поредицата „НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР тук.

Част 2

Рожденик срещу шест…целувки

Мадагаскар е открит през XVI век от португалския мореплавател Диого Диаш, но е заселен още 2000 години пр.Хр. Почти 98 % от местните жители днес са малгаши. Етнически те са преселници от източните части на Индийския океан (островите на днешна Индонезия) и африканци банту, които са се заселили в Мадагаскар, прекосявайки Мозамбикския проток от бреговете на Източна Африка. Днес малгашите се делят на 18 подгрупи, най-голяма част от които са мерините. През XIX век страната се управлява под властта на кралство Мерина до 1897 година, когато Мадагаскар става френска колония.

Като стана дума за Мерина, в столицата на Мадагаскар – Антананариво, се откроява дворцовият комплекс Рова, служил дълги години за резиденция на местните крале до колонизирането на острова от Франция в края на XIX век. Намира се на 1480 над морското равнище, на хълма Analamanga, с великолепна панорамна гледка към града. Това е най-високата част на столицата, която през годините се е развивала амфитеатрално на три нива – до 400 м н.м.р, до 800 м и третото ниво, за което стана дума. От XVII до края на миналия век дворцовият комплекс претърпява редица архитектурни трансформации в зависимост от историческата епоха.

През 1995 година, малко преди да бъде включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, е обхванат от пожар, но все пак след дълго продължила реконструкция днес като музей представя различни артефакти от кралската история на града.

Тук, в най-горната част, днес може да се видят изящни вили, замъци, храмове на преобладаващите църковни общности, както и тесните улички със старинни къщи, останали от епохата на френския колониализъм. Французите напускат Мадагаскар като тяхна колония през 1960 година и на 26 юни жителите на страната честват своя национален празник – Денят на независимостта.

Французите обаче са оставили забележителни въведения в развитието на градската инфраструктура: големи площади и паркове, сградите на главните държавни институции, големия представителен булевард на независимостта Avenue de L’Independence. Президентският дворец пък е бил резиденция на френския губернатор. Да не пропусна виното и франзелите.

На най-ниското ниво, близо до езерото Анози и националния стадион Маханасима, който често става арена на различни културни прояви, са повечето държавни учреждения. В Антананариво се намират 21 дипломатически мисии и централите на много национални и международни компании и неправителствени организации, няколко университета, сред които най-старият е Медицинският колеж, френски лицеи и др. Има и няколко музея, един от които е посветен на…пиратите. Казват, че в Мадагаскар са заровени голяма част от изчезналите европейски съкровища, за което без съмнение имат дял и прословутите морски разбойници.

Всъщност, населението на Мадагаскар е огледало на протичалото през вековете формиране на мултикултурно общество. Та тук са намирали пристан араби, китайци, индийци, французи и какви ли не още други етноси. От Източна Африка са докарвани с кораби вълни от чернокожи роби. Така се е създал този космополитен микс, в който се срещат всички цветове на кожата, различни музикални стилове, най-разнообразни ритуали, кулинария от няколко континента, цяла палитра от диалекти, макар че днес официални езици са малгашкият и френският. На английски най-сигурно може да разговаряте само в туристическите комплекси, на летището и може би на още няколко места.

В Антананариво или както съкратено го наричат Тана, може да видите лъскави сгради, дори и нещо като небостъргач (телекомуникационната компания Orange), но навсякъде ще се сблъскате и с нелицеприятната гледка на бедност и нищета. Всяко спиране на колата ни е следвано от деца и жени с деца, които търсят милостиня. В Носи бе, докато пътувахме няколко пъти до пристанището за екскурзия до някой от съседните острови, се нагледахме на такива картини.

Пръснати край пътищата дървени колиби без ток, с една единствена стая, в която спи цялото домочадие, без баня и тоалетна е често срещан пейзаж. Само те си знаят как съхраняват храната си, когато нямат хладилник.

Мадагаскар е страна с изключително нисък жизнен стандарт, въпреки сравнително високата грамотност (над 70 %) на населението. Много от местните жители едва оцеляват с приход по-малко от два долара дневно. Може би и това е причина за сравнително ниската средна продължителност на живота на острова – 54 години при мъжете, 58 при жените!

Да си призная почти не срещнах възрастни хора. До голяма степен бедността на този красив остров е причинена от дългогодишната политическа нестабилност в страната, от слабо развитата икономика, особено в селското стопанство, където липсва модерната агротехника. Големи щети е нанесла и пандемията от Ковид 19, довела и до висока безработица. Затова и не трябва да се приема негативно настойчивостта на местните търговци на сувенири, които те преследват до последно, само и само нещичко да припечелят. На пристанището преди да се качим на лодката за някой от съседните на Носи бе острови, буквално ни бяха обградили жени с разпънати памучни шалове – наистина много красиви, ама как да купиш всичките!

И въпреки немотията, хората от острова са много отзивчиви и доброжелателни. Така беше и в хотела при ежедневния контакт с персонала, така и навън. Заснехме с телефоните си лъчезарни детски лица, на които грее усмивка и любопитство от срещата с чужденците. Радват се, разбира се, ако им дариш по някоя банкнота, но не се държат натрапчиво.

Както и друг път, далеч от България, пак се случи да празнувам в чужбина поредния си рожден ден. В ресторанта на хотела ни поръчах за нашата групичка торта за вечеря, дори си бях донесъл от родината свещички. Когато настъпи време за десерта, изведнъж лампите в ресторанта угаснаха и съзрях цяла процесия (от персонала на хотела) да се насочва към масата ни с тортата и запалените свещи. Последва Happy Birthday в многогласово изпълнение и как да не се почувстваш щастлив!

На другия ден имахме организирано посещение на село Мародока. Най-старото селище в Носи бе, основано от арабите 800 години сл.Хр.. Запазени са останките от някогашни каменни къщи, тук е построена и първата джамия в Мадагаскар. Имахме уговорка да присъстваме на спектакъла, който предлага състав от местни момичета под ръководството на президентската на женската културна асоциация Равинала г-жа Мариама. Нещо като нашата художествена самодейност. Девойките са от местния етнос сакалава, облечени са в традиционни местни облекла и изпълняват народни обичаи, танци и песни от фолклора на селото: танц на лемура, танц на крокодила и пр. под съпровода на перкусионистки ритми от дървени палки, наречени ангиу.

Преди да почнат танците, ни сервираха обяд, а след това дойде…изненадата, вероятно подсказана от партньорката на фирмата ни в Антананариво. Само тя знаеше, че съм рожденик, но ето, че г-жа Мариама започна едно слово на местния език, от което разбрах само, че става дума за мен. После едно от момичетата ми закачи прекрасен венец от жълти цветчета и си поиска точно шест…целувки, а друго ми поднесе сладкиш – всичко това като подарък от състава за рождения ми ден!

Благодаря за жеста и браво за прекрасната инициатива да се популяризира фолклорното богатство на този регион. За който разбрахме, че винаги е бил отворен и гостоприемен за хора с различни етноси и от различни краища на света. Впрочем, ние се оказахме първите българи, посетили Мародока!

В Антананариво има близо 5000 (!) църковни сгради на около 1 милион население. Включително англиканска и католическа катедрала. Столицата на Мадагаскар е централният град на римокатолическата архиепископия на острова. Това е знак, че по отношение на вероизповеданията християнството е пуснало здрави корени тук. Но далеч по-силно влияние сред местните хора имат традиционните вярвания. Има изумителни табута и строги обичаи и церемонии, които за нас изглеждат странни.

Пример за това е обичаят фамадихана, при който цели села отдават почит на своите предци с песни, танци и колоритни ритуали. Няколко пъти в рамките на десетина години близки на починал роднина се събират, отиват на гробищата, изравят костите му, старателно ги почистват и увиват в кърпи, след което пеят, танцуват, разказват случки от битието им с мъртвеца. Всъщност според техните вярвания човекът не е починал, а просто…спи и трябва да го събудят, за да общуват с него, сякаш е жив.

Табутата пък са вплетени в живота на хората още от далечни времена. Има неща, които може да се случват и такива, които са забранени. Ако се нарушат правилата, ще има възмездие и това кара хората да ги спазват. Най-високата точка на Носи бе е вулканичният хълм Мон Пасо (329 м н.м.р.), кръстен на името на френския офицер Пиер Пасо, който води процедурата по анексирането на Мадагаскар от Франция през 1897 година. Оттук, от специално направените наблюдателни площадки, се открива прелестна панорамна гледка към наниз от кратерни езера, които се смятат от местните хора за свещени.

В някои от тях има крокодили, които според вярванията са обожествени, защото пазят духа на древните крале. Там е забранено къпането и риболова. Ако някой реши да рискува, правейки това, ще попадне в челюстите на хищните влечуги и се приема, че е заслужил това наказание заради нарушаването на табуто.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

21/11/2023
Тагове:,

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

CAPTCHA Image

*