ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ: 4. Загадъчните линии Наска

ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ

Вижте всички статии от поредицата „ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ тук.

4. Загадъчните линии Наска

Снощи пристигнахме късно в Наска и едва днес сутринта можахме да са насладим на райското място, където прекарахме нощта. Хотелът ни се оказа реставрирана стара хасиенда, разположена сред великолепен парк с изобилие от цветя, зеленина и символи от времето на инките. Плюс свободно разхождащи се сред туристите представители на местната фауна: един надут паун с опашка като истинско ветрило и алпака (ударението е на втората сричка!), разновидност на ламите, ако мога така да се изразя.

Докато ламата е с по-дълга шия, по-големи уши и вирната опашка, алпаката е по-малка на ръст, с по-къса шия и уши, с клепнала опашка, но пък с вълна, която най-често се използва за качествените текстилни изделия в Перу: пончос, шалове, плетени шапки, пуловери и др. Единствено нейното месо се предлага в перуанската кулинария. Третият подобен вид е викунята, която не се отглежда като домашно животно. Тя е дива и само в определени резервати местните жители я подхранват) както у нас ловните стопанства се грижат за полезния дивеч) и стрижат вълната й най-малко на период от 18 месеца. Вълната на викунята е с най-високо качество и с най-висока цена на пазара. Въпросната алпака, за която споменах, че се разхожда из хотела, беше събрала част от нашите българи, да й се порадват. Без някой да подозира, че когато почне да премлясква, алпаката, подобно на камилата, се готви да се… изплюе! Не помня кой отнесе залпа от плюнки, но оттогава в близост до алпака или лама винаги стоим нащрек.

Някъде към 08. 00 потегляме за летището, откъдето ще летим над платото Наска, за да видим прословутите линии. Самолетите са малки, с около 15-тина места, разпределени в два реда, така че всеки да може да вижда всичко през илюминатора. Местата се разпределят на чекина след измерване теглото на всеки от пътниците, за да има в салона на самолета баланс. Тая процедура се посрещна с майтап, защото тук пред очите на всички кантарът е безкомпромисен и който си похапва повече, няма накъде да мърда.

Полетът се извършва за около 35 минути, на височина не по-голяма от 914 метра над морското равнище, тъй като по-нагоре гледката към линиите се размазва. Това показва досегашният опит. Пилотите са двама, като по тяхна команда насочваме камерите си в съответната посока за снимка. Всъщност когато самолетът се наклони на едната страна, крилото му сочи къде трябва да снимаме. После се обръща на другата страна, за да сторят същото стоящите на съседния ред. От тия постоянни виражи, спускания и издигания, в главата ти настъпва същинска бъркотия и ако вестибуларният ти апарат е нестабилен, следва неизбежното пълнене на приложената към седалката торбичка. Честно казано, когато слязохме от самолета, на някои от нашата група лицата им бяха буквално побелели.

Но мъките си струваха, защото само от въздуха може да се наблюдават мистериозните геоглифи: линии, геометрични фигури и контури на животни, птици, човекоподобни и пр., „рисувани” незнайно как и от кого. От 1964 година те са под закрилата на ЮНЕСКО.

За първи път през 1926 година до тях се добира един от участниците в експедицията на археолога Хулио Телло – колегата му Торибио Мехиа Ксеспе. Скоро започват да се появяват разни версии: за поклоннически маршрути, древна иригационна система и др. През 1939 година археологът от американския университет Лонг Айлънд Пол Късък предполага, че става дума за огромен астрономически календар. Това е и времето в началото на Втората световна война, което не изключва съмнения дори за предполагаем нацистки резервен аеродрум?! От мистериите на платото Наска проявява интерес и американското военно разузнаване. През 1968 година друг изследовател – Ерих фон Деникен, лансира и тезата за плацдарм на извънземни летателни апарати. Може би и заради връзка с една от рисунките, изобразяваща астронавт. Най-дългосрочна изследователска дейност в Наска обаче развива германската математичка Мария Райхе, която посвещава на това дело цели пет десетилетия от своя 94-годишен живот. Тя проучва и картографира геоглифите, правела е снимки и от борда на вертолет. Била изключително пристрастена към работата си, местните жители често я виждали с молив и лист като землемер и я наричали „Лейди Пустиня”. И тя, подобно на колегата си Късък, с когото се среща през 1939 година, допуска астрономическа връзка на линиите с небесните съзвездия, движението на слънцето и луната и селскостопанската работа в региона. По нейна инициатива е построена кула – обсерватория на метри от Панамериканската автомагистрала, от която единствено може да се видят не от птичи поглед две от рисунките на платото Наска: „Дървото” и „Ръцете”.

Земната повърхност на платото е червеникава поради наличието на голямо количество железен окис. Неизвестните „художници”, в повечето хипотези свързвани с племената от културата Наска (100 г. пр. Хр. – 600 г. от н. е. (са издълбавали бразди с широчина около 130 см и дълбочина между 40 и 50 см, като под червеникавата кора излизал слой от светъл, почти бял цвят. Сухият климат, високата средна температура – годишно 37 градуса, липсата на дъждове и ветрове са създали идеалната среда за съхраняване на геоглифите през вековете. Както впрочем са се запазили и мумиите в откритите гробници.

Линиите и рисунките на платото Наска са разположени на огромна площ от 550 кв. километра, като на чертожна дъска. Може да се видят прави линии, триъгълници, няколко трапеца, спирала, която в древността е изобразявала философията за безкрая на живота, а днес е национален символ на туризма в Перу и негово рекламно лого. Най-силно впечатление безспорно правят рисунките на птици, животни и пр., които се отличават и с огромни размери. Например Кондорът, също един от символите на перуанската страна, е с дължина 120 метра от клюна до опашката, а крилете му са разперени на цели 68 метра! Маймунката, Кучето, Паякът, Цветето, Косатката, Колибрито са само част от от необичайната „експозиция” сред пустинята около Наска. Да прибавим и Астронавта, Извънземното, Кралската фамилия. Пеликанът е с най-големи размери – 285 метра, следван от Игуаната – 188 метра. Сред снимките към тази част на пътеписа съм прибавил и факсимиле от карта с повечето фигури, която ни предоставиха от авиокомпанията Aerodiana, с чийто самолет летяхме над платото Наска.

На снимките от самолета хванахме характерните за бита на древните индианци акведукти. След полета отидохме да ги видим направо на живо. В Перу носят названието Cantayoq, има такава хотелска верига в страната. Открити са 66 акведукта, като 39 още са действащи. Най-дългият се простира на 17 км, най-късият – на 5. В древността спускали малки деца да почистват каналите им. Тази практика, вече не с детско участие, продължава и сега. Акведуктите, които разгледахме, са съвсем оригинални, имат конусовидна форма, събират водите на реката Наска и от Андите, разположени са във верига от по-дълбок към по-плитък. Водата беше много чиста, казват, че камъчетата по дъното на канала играят също почистваща роля. Каналът, по който водата тече до водохранилището, е със зигзаговидна форма, за да се избягва преливане на водата при силен приток, така се убива скоростта й.

Докато шетаме край акведуктите, попадаме на цели лехи с кактуси. От плесента на това растение индианците са вадели оцветител за текстила им. Бил с червен цвят в… 26 нюанса!

След кратка почивка поемаме обратно към столицата Лима. Прекосявайки градчето Наска, виждам с удивление, че и тук, както в далечния Тайланд и в Индия, местният таксиметров транспорт се е допълнил с познатите триколки тук-тук. Не само че са много, но в следващите дни ще се окаже, че ги има и в Куско, и в Пуно, и в Хулиака, може би в цялата страна и наброяват над 80 000 триколки! А до Лима ще пътуваме 6 часа, по Панамериканската автомагистрала. Не мислете, че пътят ще се точи само по равна земна повърхност. Напротив, предстои ни изкачване край голи планински хълмове сред направо лунен пейзаж. Но нали отново ще поемем глътка въздух край океана в познатия ни вече квартал Мирафлорес…

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21