ЩРИХИ ОТ АНДАЛУСИЯ – ЧАСТ 2

ГИБРАЛТАР – ПОД БРИТАНСКИ ФЛАГ НА ИСПАНСКА ЗЕМЯ

Гибралтар се намира на брега на едноименния проток, който свързва Средиземно море с Атлантическия океан и е най-късият  път по вода до отсрещна Африка. Това е държава в държавата.  Хем е в Испания, хем не е, защото има статут на задморска територия на Великобритания и държавен глава не е испанският крал, а британската кралица Елизабет II.

Още от поредицата може да прочетете тук

Така е вече няколко столетия и по-точно от 1713 година, когато с  т.нар. Утрехски мирен договор след многолетни войни с Испания Гибралтар става окончателно британско владение. Нещо повече, след референдума  на 10 септември 1967 година 99 % от  жителите на Гибралтар гласуват  да останат под властта на британската корона. И това продължава до ден днешен. Но, както се казва, вечни ценности няма, политическите метаморфози никога не са изключени. Ето, че за разлика от повечето британци, на състоялия се наскоро референдум във Великобритания населението на Гибралтар твърдо зае позицията за оставане на страната в Европейския съюз.

За да влезеш в Гибралтар като турист от страна, членка на ЕС, досега нямаше проблем. Има само една неизменна процедура: когато автобусът с туристи пристигне на граничния пункт (сухопътна граница с Испания има от 1985 година), всички пътници са длъжни да държат във високо вдигната ръка личната си карта. Така граничните полицаи лесно се ориентират и проверката приключва бързо. Ако обаче бъдат върнати визите за Великобритания след напускането й на ЕС, респективно това ще е валидно и за Гибралтар, ще трябва да вдигаме с ръка паспорти с положената виза в тях. И контролът на границата няма да е така експедитивен.

Интересно е, че за да стигне автобусът до граничния пункт, влизайки откъм Испания, трябва да прекоси…пистата на гибралтарското летище. Границата с Испания носи названието Ла Линя де ла Консепсион.

Единственото селище в страната е градът Гибралтар. Населението му е около 30 000 души, смесица от потомци на испанци, португалци, генуезци, мароканци, евреи, малтийци и естествено англичани. Говорят английски, испанският им е с подчертан британски акцент. Всяка сутрин в града пристигат работещи от Испания, които са разбрали простата истина, че е добре да живееш зад Ла Линя, т.е.на испанска територия, но да си получаваш заплатата в Гибралтар. А тук се плаща не в евро, а в гибралтарски паунд, равен на британската лира. Гибралтарският паунд е в обращение само в Гибралтар, затова екскурзоводите съветват туристите да не се набълбукват с местната валута. Е, един гибралтарски паунд за спомен нищо не е…
Местните жители ползват доста привилегии. Градският транспорт им е безплатен (и тук като в Лондон сноват по улиците червени автобуси, само че не са на два етажа). Образованието на децата е безплатно, здравеопазването също – не плащат такса за преглед при лекаря. Пенсионерите ползват безплатно лекарства. Сключването на брак става бързо и без излишни формалности. Тук, например,  Джон Ленън се венчава за японската си изгора Йоко Оно.

Главната забележителност на Гибралтар безспорно е Скалата на маймунките, която се извисява на 426 метра надморска височина. Дължината й е 7 км, а западните й склонове се спускат полегато към морето. Нарича се така, защото само тук в Европа живеят диви маймуни от вида магота. 120 животни се движат съвсем свободно из територията на Скалата и за британците те имат особено значение. Уинстън Чърчил казвал: „Гибралтар ще е британски дотогава, докато поне една маймуна е жива!”.

За Скалата се носят различни легенди. Една от тях ни връща във времето на митичния герой Херакъл. Той трябвало да извърши 12 чудеса и на 10-то се падало да отвлече стадото от крави на великана Герион. Трябвало да премине през Атласките планини, но вместо това разделил скалите и така отворил водния път между Средиземно море и Атлантическия океан. Появил се Гибралтарският проток, а на двата бряга – европейският и африканският, останали  двете разделени скали, наричани днес Стълбовете на Херакъл. Едната от тях е Скалата при Гибралтар, а другата – Джебел Муса в Мароко. За Стълбовете на Херакъл напомня и един паметник във формата на скала на влизане в гибралтарското летище, на който четем надписа WELCOME TO GIBRALTAR – CRADLE OF HISTORY. На този паметник, в превод Люлката на историята, освен макет на един от стълбовете, човешки фигури – символи на цивилизациите, населявали тези земи, има и отпечатък на череп на праисторически човек. Той е открит именно в Гибралтар и е от вида неандерталец. Дълго време се е смятало, че точно при Гибралтарския проток свършва морският път към познатия свят за древните мореплаватели – финикийци, елини и др. Финикийците дори са обозначавали това с облепени в сребро колони за ориентация на моряците.

Има два основни пункта за пресичане на протока от Европа за Африка, конкретно мароканското пристанище Танжер. Единият е от Алхесирас, най-близкият съсед на Гибралтар, най-голямото търговско пристанище на Испания, откъдето тръгват по-големи фериботи и не се влияят от състоянието на времето. Другият, по-кратък – само 14 км по вода, е от пристанището Тарифа, но при бурно море фериботи оттам не пътуват, защото са по-малки.

Гибралтарската скала има важно стратегическо значение. Оттук се контролира търговията и транспорта на стоки между океана и морето. Затова векове наред са се водели войни, какви ли не завоеватели не са се домогвали за дълготрайно господство в този регион на света: финикийци, гърци, римляни, маври, испанци, англичани… От времето на маврите, например, е останала само кулата на някогашен мавритански замък, от който се открива красива панорамна гледка към морето и пристанището на Алхесирас.

Като погледнеш скалата по–отблизо, може да видиш амбразурите, от които защитниците й са стреляли с оръдията, изкачвани до тях с въжета. На брега откъм Гибралтарския залив пък стои на стража огромно 100 – тонно оръдие. Оръдия за отбрана на града могат да се видят и на други места. Да не забравяме, че Гибралтар е и военноморска база на Великобритания. И понеже отварям дума за военни действия, през 1704 година след тежки сражения с испанците английският адмирал Джордж Рук завладява Скалата и тя престава да бъде испанско владение. В началото на XIX век е база за флотата на адмирал Нелсън при разгрома на „непобедимата” френско-испанска армада на Наполеон при нос Трафалгар през 1805 година. Запазена е къщата , в която е адмиралът е живял. А когато загива в битката с французите, тялото му е докарано в Гибралтар в буре с ром, преди да бъде изпратено в Англия и погребано с почести в лондонската катедрала Сейнт Пол. През Първата световна война Скалата е била използвана за склад на въглища, нужни за парните кораби на британските военноморски сили. А през Втората световна война голяма част от населението е авакуирано в Англия, Мадейра и Ямайка. Близо 10 000 души обаче са мобилизирани от англичаните да копаят цели 52 км тунели за укрития на армейските части. Днес те са част от музейната експозиция, която представя военния период.

Туристическата програма в Гибралтар започва именно с обиколен тур на Скалата. От специализирания за тази цел паркинг се взима 20-местен автобус, в който по време на обиколката тече на запис и на съответния език екскурзоводската беседа. Такава има и на български. Първата спирка е на нос Европа с фара и разположения недалеч от него мюсюлмански храм. Преди да слезем на паркинга до фара, минаваме покрай малки пясъчни плажове с плувни басейни. После автобусчето започва да се изкачва, докато стигне до пещерата Свети Майкъл, където ни очакват и въпросните гибралтарски маймунки. Въпреки че се движат свободно, те са обгрижвани от местните власти – храна, обезпаразитяване. Те са екзотична гледка, нямат опашки, катерят се, промушват се навсякъде, просят от туристите лакомства. Но човек трябва да е внимателен с тях, да не ги раздразва, защото тогава стават опасни. Все пак това са диви животни.

Карстовата пещера Свети Майкъл е много красива, осветяването й с различни цветове подсилва впечатлението за уникален феномен на природата. Казват, че 1 см от сталактитите и сталагмитите се формира за около 100 години. Има прекрасна акустика и неслучайно част от пещерните зали е заета от сцена и седалки за зрителите на концертите и театралните представления, които често се организират тук. През Втората световна война пещерата е била отредена за военна болница, имало е подготвени болнични легла за ранените войници.

От околностите на пещерата и от пътя, който се вие като серпантина из снагата на Скалата, панорамата е великолепна. Вероятно най-добрата гледка е от върха, до който се стига чрез лифт. От птичи поглед може да се види част от града, плаващите кораби и шлепове, терминалът на круизните кораби – Гибралтар е неизменна спирка на големите туристически лайнери.

Обиколката на Скалата е около час и половина. На връщане се минава през кварталите на града, полазили нагоре по Скалата. Уличките са тесни, колите едвам се разминават. От центъра на града ще имате свободно време да се разходите и да направите покупки. Ще видите крепостната стена, която опасва вътрешната част на града и е наследство от маврите, Кралският бастион, някои от многото църкви (има и джамия, и синагога), паметникът на адмирал Нелсън, но очевидно ще ви е най-интересно на Main street, главната търговска улица. Тук е цяло стълпотворение от народ, който говори на различни езици и щъка из многобройните магазини, кафенета, ресторанти. Тъй като Гибралтар е безмитна зона, гидовете препоръчват кои стоки са с най-достъпни цени: парфюми (оригинални), като в България цените им са…по–високи, шоколади, марково уиски. Може да намерите на прилична цена и истински кубински пури. А ако искате и до похапнете, има заведения с различни кухни, включително и мароканска.

АСЕН БОЯДЖИЕВ

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21