ЩРИХИ ОТ АНДАЛУСИЯ – ЧАСТ 7

ГРАНАДА И ЧУДОТО АЛХАМБРА

Когато през 1492 година християнските кастилски войски овладяват почти без бой Гранада, пада и последната крепост на маврите в Испания. Настъпва краят на осемвековното мавританско владичество на Иберийския полуостров. Същата година, в една от залите на великолепния дворец Алхамбра, кралица Изабела I дарява скъпоценностите си на Христофор Колумб, финансирайки по този начин знаменитата му експедиция, открила Новия свят. Има една скулптурна композиция в центъра на града, на площад Изабела Католическа, където е изобразена паметна сцена: Колумб е разгърнал пред кралицата плановете си за пътешествието си към лелеяната Индия и чака нейното одобрение.

Всички части на поредицата може да видите тук

Гранада е един от най-красивите градове не само в Испания. Благословен с географското си положение в подножието на планината Сиера Невада, сред плодородна долина и изобилие от вода, градът е събрал невероятни архитектурни и исторически шедьоври, плод на различни култури: мавританска, еврейска, християнска. Подобно на другите андалуски градове, които обходихме досега в тази поредица пътеписи, и тук са оставили следи за историята финикийци, гърци, вестготи, римляни. По времето на римското господство през 62 година тук е била основан християнски храм на името на Сан Сесилио, станал и център на епархия, в която два века по-късно е бил проведен първият на Пиренеите събор на католическите църкви. С установяването на арабите през VII век Гранада се превръща в процъфтяващ град. След 1236 година, когато християните отвоюват Кордоба, Гранада става столица на мюсюлманска Испания, простираща се от Мурсия до Гибралтар, последна опора на исляма в Западна Европа.

Влизайки в Гранада, кастилците заварват характерно за арабските поселения градоустройство: на хълма Алхамбра е разположен едноименният дворцов комплекс, заобиколен от джамии, пазари, занаятчийски дюкяни, жилища на чиновници; на хълма над реката Даро се простират два еврейски квартала: Алкасаба Виеха и Албайсин, които впоследствие се обединяват под името Албайсин; Гранадската Медина обхваща други три квартала. Християните обаче бързо правят промени. Множество арабски постройки са разрушени, за да се разчисти място за нови здания, площади и улици. Навлизат нови стилове в архитектурата: късна готика, ренесанс, барок и пр.

Има различни предположения за името на града, но едно от тях като че ли се налага. С името Гранада евреите – кръстници на града, означават популярния местен плод нар. За поклонниците на юдеизма нарът е култов плод. Той винаги присъства в религиозните им обреди. Казват, че колкото са зърната в нара, толкова глави има в свещената им книга Талмуда. В Гранада често може да се видят такива дървета и може да се каже, че нарът е един от символите на града. Едно от дръвчетата е в центъра на града и обикновено край него най-много се снимат туристите.

В Гранада живеят около 240 000 жители. Има университет с факултет по медицина и факултет по арабистика – единствен в Испания. Затова улиците и заведенията са изпълнени с толкова много млади хора . Твърди се, че годишно тук се стичат близо 50 000 студенти – от цяла Европа, от Латинска Америка. Днес Гранада представлява важен промишлен и търговски център, неофициална столица на Източна Андалусия. В града се развива интензивен културен живот с театрални и концертни спектакли, а забележителностите му и най-вече дворецът Алхамбра са като магнит за хиляди туристи. Истинска фиеста се вихри по време на традиционните празници – Страстната седмица, Денят на Светия кръст през май, Празникът на града на 2 януари и др.

Перлата на Гранада без съмнение е средновековният дворцов комплекс Алхамбра, означаващ на арабски „Червената крепост” заради цвета на хълма, където са изградени стените и кулите му. Той се счита за върхово постижение на мавританската култура и изкуство в стила „1001 нощи”. Датира от 1238 година, но отделните му части са строени през различни векове при управлението на халифи от различни мавритански династии. През 1492 година, след края на Реконкистата, комплексът става резиденция на кралското семейство – кралица Изабела I и крал Фернандо III Кастилски. По–късно Карл V построява свой дворец в Алхамбра.

Крепостните стени и кули на дворцовия комплекс се издигат на хълм на левия бряг на река Даро. Виждат се идеално откъм стария квартал Албайсин. В комплекса се влиза с предварително закупени за фиксиран час билети, което обикновено става месеци преди това. Толкова е голям интересът към него! Главният вход е известен като Вратата на справедливостта, оттук ще попаднете в най-старата част – цитаделата Алкасаба. През XI век, по времето на династията на Зиридите, тя става най-важната крепост в Гранада, с мощна защитна стена и кули, най-известна от които е Стражевата кула. От нея се открива перфектна панорамна гледка към града и речната долина.

Ако не си го видял, е трудно да си представиш какво архитектурно бижу се крие зад дебелите крепостни стени на Алхамбра. Това е огромен конгломерат от дворци, зали за аудиенции и друго предназначение, частни резиденции на емирите, вътрешни дворове и др. , с безброй арки, колони, тавани, стени, монументални порти, прозорци и пр., изпъстрени с плетеници от стилизирани геометрични и флорални орнаменти, характерни за ислямското изобразително изкуство. Да прибавим и градините с поразително красиви и художествено аранжирани цветя, екзотични растения, с басейни и водоскоци, фонтани и градинска скулптура. Това е Алхамбра!

Нормално е този шедьовър на Гранада да се посети с екскурзовод. Но ако сте решили да сторите това индивидуално, не пропускайте някои от най-важните места в комплекса. ДВОРЕЦЪТ НА НАСРИДИТЕ, една от важните мавритански династии. За него казват, че е не само най-красивият, но и най-старият в света образец на староислямски дворец. ДВОРЕЦЪТ КОМАРЕС, резиденция на емира, строена през 1333- 1354 година. Пример за пищност и изящество, с филигранна резба по стените, която създава усещане за иреалност. Кулата на двореца е най-голямата в комплекса – висока е 45 метра, а стените й са дебели 2 метра и половина! В нея се намира и залата на посланиците, където емирът е посрещал представителите на чуждестранните мисии. Дворецът е разположен около ДВОРА АРАЯНЕС, оформен с басейн и пищна зеленина. Счита се за предшественик на гранадското традиционно патио (вътрешен двор).

ДВОРЕЦЪТ С ЛЪВОВЕТЕ – наследство от Насридите, издигнат по времето на емира Мохамед V. Построен е върху 124 стройни колони. Обгражда вътрешен двор с елегантен фонтан, заобиколен от 12 статуи на лъвове. Този уникален шедьовър на арабското културно наследство няма равен на себе си и най-вече тук многобройните туристи желаят да се снимат. ЗАЛАТА СЪС СТАЛАКТИТИТЕ – страхотна гипсова художествена резба, имитираща познатите пещерни образувания. В тях са вплетени цитати от Корана, гербът и девиза на Насридите, славословия за емира Мохамед V. ДВОРЕЦЪТ НА КАРЛ V, предводителят на Свещената римска империя, за който споменах в предишния пътепис за Кордоба. Стои някакси в дисонанс с останалите сгради в комплекса. Кралят е наредил да му го построят като лична резиденция, когато посещава Гранада. Строежът е започнал през 1527 година, но е останал незавършен чак до XX век.

Погледнат от въздуха, дворецът представлява квадратна постройка с кръгъл вътрешен двор с диаметър 30 метра, заобиколен с 34 колони. Днес тук се помещават Музеят на Алхамбра и Музеят на изобразителното изкуство на Гранада. И още едно предложение : не пропускайте ГРАДИНИТЕ ХЕНЕРАЛИФЕ, от които благодарение на водните басейни и феерията от багри и аромати лъха свежест и неповторимо обаяние.
Дворцовият комплекс Алхамбра може да се посети както денем, така и до късно вечерта. Той е включен и в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.

Сега да слезем от Алхамбра и да видим какво друго ни предлага Гранада. Да спрем пред кметството, на покрива на което се издига статуя на конник, като конят е стъпил на позлатени кълба – очевиден подтекст за могъществото на Испания през Средните векове. Тук има туристически информационен център, в който са поставени и статуи на Изабела I и Фернандо III Свети. Продължаваме към Катедралата, чието строителство е започнало през 1523 година. Отначало идеята била църквата да бъде подобна на катедралния готическия храм в Толедо. Но 5 години по-късно първоначалният проект бил изменен след намесата на новия архитект на храма Диего де Силое. Строителните работи продължили чак до откриването му през 1704 година, като една от кулите останала незавършена (вместо планираните 81 метра,кулата била оставена на височина 57 метра). Размерите на катедралата са внушителни: 115 метра дължина, 61 широчина, в олтарната част, където е главната капела, височината й достига 45 метра!

Храмът удивлява не само с размерите си, но и с обилната светлина, която прониква отвън през многобройните прозорци с цветни витражи. Автор на главната фасада на катедралата, на платна във вътрешната й част, посветени на житието на Дева Мария, е художникът Алонсо Кано. През 1745 година са доставени и двата органа, които се намират и днес в катедралата.

В съседство се намира и Кралската капела. Изабела I е искала да бъде изградена нещо като семейна гробница, където да бъдат положени с Фернандо след смъртта им. Строителството започва през 1506 година. Когато Изабела умира, тялото й било пренесено в Гранада и погребано в манастира Св.Франциск. Същото се случва и след смъртта на Фернандо. Едва през 1521 година, когато капелата е завършена, тленните останки на кралското семейство са пренесени там. Днес в криптата на храма се намират двата саркофага на Изабела и Фернандо.

От духовните да минем към по-практични дела. Ето ни пред Алкайсерия – старият източен базар в Гранада. Някога тук е бил арабският пазар на коприната. По онова време е бил много по-голям, с порти, които нощем се заключвали, с джамия и митница. През 1843 година напълно бил унищожен след пожар, но после го възстановили. Който е ходил в Мароко ще види напълно позната картинка. Тясна улица с безброй дюкяни,където настойчиви търговци предлагат кожени чанти и всякаква подобна галантерия, шарени чепици, платове, шалове, блузи и всякакви дрехи, златна и сребърна бижутерия, сувенири.Впрочем, в края на базара има огромен магазин за сувенири, автентично местно производство, с изобилие от стоки, с много добро качество, особено керамиката.

А сега да се поразходим из стария квартал Албайсин, също обект на ЮНЕСКО. По време на мюсюлманското владичество бил един от най-гъсто населените райони на Гранада. Тук живеели над 60 000 души! Той се простира от брега на реката Даро до хълма Сан Мигел, в подножието на дворцовия комплекс Алхамбра. Според гранадския историк от XIV век Ал Хатиб, Албайсин означава именно „квартал на склон”. Днешният Албайсин до голяма степен е запазил първоначалния си облик: лабиринт от тесни улички, пълзящи нагоре към хълма, невисоки здания – жилища, кафенета, дюкяни за подправки, малки ресторанти, хотелчета с по няколко стаи. Из главната улица, по която снове атракционно влакче, е пълно с туристи, които не спират да щракат с фотоапаратите си, пълнят и ресторантите, откъдето се разнасят миризми на вкусотии.

Накрая няколко думи за района Сакрамонте, на около 3-4 км от Гранада. Става популярен с домовете-пещери, заселени с цигани още през XVI век. Далеч по-рано, след превземането на Гранадския емират от християните, тук започнали да се стичат евреи, маври, престъпници и всякакви люде, бягащи от преследванията на новата католическа власт. Нямайки нормален покрив над главите си, те започнали да си устройват жилища в тукашните пещери. И това продължило през вековете та до наши дни, където в пещерните жилища вече има достатъчно комфорт, включително и интернет. Обитателите им са най-доволни от постоянната температура в тях. Ако навън е 50-градусова жега или студ под нулата, вътре температурата не пада под 20-22 градуса!

Пещерите не дават обаче само жилищен подслон. Предприемчивите цигани са превърнали някои от тях в сцени за фламенко спектакли. Когато пристигнете в Гранада, ще имате и удоволствието да посетите един от тях.

АСЕН БОЯДЖИЕВ

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21