ЩРИХИ ОТ АНДАЛУСИЯ

Андалусия, южната красавица на Испания, е дала на световната културна съкровищница  безценно наследство. Безброй паметници от различни епохи, шедьоври на архитектурата и изкуството, традиции от векове. И живи градове, в които пулсира съвременния живот. Малага, Марбея, Кадис, Севиля, Кордоба, Гранада… Всяко от тези места разкрива постижения на човешкия гений, с които всемирната цивилизация може само да се гордее.

МАГИЯТА НА АНДАЛУСИЯ е туристическата ни програма, която вече втора година се радва на голям интерес. За да го стимулираме още, представяме в една малка поредица основните туристически места по маршрута. С надеждата да бъдем полезни на всеки, който би желал да пътува из този забележителен край на света. Започваме с

МАРБЕЯ – ИСПАНСКОТО БИЖУ НА ХАЙЛАЙФА

За името на Марбея (в превод Красиво море) се носят различни легенди, но като че ли една от тях най-много е издържала на времето.

Годината е 1485 –та, арагонският крал Фернандо II е прогонил арабите от укрепения им град. Пристига и съпругата му – испанската кралица Изабела Кастилска. Стъпвайки за първи път на този живописен бряг, тя остава поразена от великолепната природа и възкликва “Que bella mar!”. И става кръстница на днешния най-луксозен средиземноморски курорт в Испания.

Всъщност, преди арабите тук господстват римляните, а преди тях финикийците. Корабите им шетали по бреговата ивица, зареждали се с храна и вода, но и търгували. Казват, че името на курорта се свързва и с предводителя на картагенската конница Мархабал.

До средата на миналия век Марбея е скромно рибарско селище с по-малко от хиляда жители, но и със спомени от миналите времена, запазени в останките  от някогашната арабска крепост, в сградата на местната управа, църквата „Света Мария на Превъплъщението”, стария фонтан. Всички  датиращи от далечния XV век. И така до средата на миналото столетие, когато Хабсбургите първи откриват какво бижу се крие по бреговете на Коста дел Сол.

Едни източници посочват принц Макс Хохенлох – Лангенбург като първопроходец и основател на първия клуб- хотел в Марбея, който убедил и други богати семейства да се заселят тук. Този клуб-хотел се състои от нискоетажни къщи и вили, покрити с теракота, разположени в уникална паркова среда с… 23 хиляди дръвчета! И се смята за най-шикарния в курорта. Други пък сочат в тази роля предприемача от Саламанка Рикардо Сориано, който купува терен в Марбея и построява частен туристически комплекс, поставяйки с това  началото на луксозния туризъм в Испания. Така или иначе след Втората световна война в аристократичните среди на континента бързо се разчува за достойнствата на Марбея и скоро тук наистина започват да прииждат знатни особи, включително и от фамилията на германския канцлер Бисмарк.

С избирането на строителния предприемач Хесус Хил за кмет на Марбея курортът много бързо се разраства. Развихря се мащабно строителство на хотели, спортни и културни центрове, улици и паркове, жилищни сгради, което дава и мощен тласък на бизнеса с недвижими имоти. Тогава е построена и прословутата  арка на входа на града. Хесус Хил е добре познат на спортната ни общественост – приживе той бе и президент на испанския футболен гранд Атлетико – Мадрид, за далавери влезе и в затвора.

Днес Марбея се слави като курорт на хайлайфа. Богатите хора не се насочват тук случайно. Марбея се слави с прекрасен климат – 320 слънчеви дни през годината под  закрилата на планината Сиера Бланка. Великолепни плажове на разстояние от цели 26 километра. Голф игрища, тенис клубове, яхтено пристанище, водни и въздушни спортове, луксозни ресторанти и барове, бутици на световни модни марки, казино и  бурен нощен живот. Свои имоти тук имат много от най-популярните звезди на киното и шоу бизнеса. След тях са познати знаменитости като Антонио Бандерас, Робърт де Ниро, Джордж Клуни, Лейди Гага, покойния Принс, Хулио Иглесиас, на чието име е назована и една от главните улици в Марбея, както и още много други. Собственици на престижни имения в курорта са и редица руски олигарси, но по разбираеми причини не се афишират и предпочитат да стоят в сянка, далеч от хорското и медийното любопитство.

Една от главните улици на Марбея е кръстена и на Рикардо Сориано. Тя е дълга няколко километра и влиза направо в сърцето на града. На нея се намират множество луксозни хотели, ресторанти, барове, магазини. Тук е невероятно красивият парк Аламеда с разкошни тропически растения и цветя. Право към морето води Авенида дел Мар, в която са разположени 10 скулптури на знаменития ексцентрик Салвадор Дали. И тук художникът е развихрил въображението си, вплитайки в странните фигури и своя постоянен модел – любимата си Гала.

Обичайно оттук започва и туристическата обиколка на курортния град. След изкуството на Дали ще спрете пред керамичен фонтан със сцени от историята на региона. И оттам – към Стария град, където ще се потопите в истинската атмосфера на Андалусия. Малки и тесни улички, наследство от арабската епоха, се вият като кръвоносни съдове сред броеницата от колоритни сгради. Някои са толкова тесни, че някъде е трудно двама с по-напреднало тегло да се разминат. Казват, че малката дистанция между сградите е търсена нарочно – да си пазят сянка.

Вгледайте се във фасадите – повечето бели от варта, с „нащърбена” мазилка, накичени с цветя, саксии, фенери от ковано желязо или с пелени от зеленища, спускащи се по стените като клоните на плачеща върба. Ще видите и налепените по тях апликации с традиционните за иберийците пана от рисувани керамични плочки (азулехос), представящи  букет от сюжети: корида, ловни сцени, фламенко… И балкончета с перила от ковано желязо, окичени с цветя, от които се подават навити на руло странни кафеникави на цвят пердета, изработени  от дебел и груб, наподобяващ шаяка плат. Намокрят се обилно, спускат се и докато изсъхнат отново хем пазят сянка, хем носят хлад.

Ето ни на Площада на портокалите или както го наричат още  Оранжевият площад. Портокалови дръвчета наистина има, но плодовете им не се ядат. Едно от най- представителните места в Стария град – тук е кметството със знамената на Испания, ЕС и Марбея, построено през 1568 година, на чиято фасада може да се види и герба на арагонския крал Фернандо. На отсрещната сграда, на прозорците, висят пък… пищни женски носии, с каквито местните красавици се кипрят по време на фиестата през Страстната седмица. Вижте и мозайките по настилката на тесните улички – и те са като произведения на изкуството. Следвайте ги и ще стигнете до останките от крепостната стена, за която се е „залепило” местно училище, и църквата „Света Мария на Превъплъщението”, най-старата в града, от 1505 година, с камбанария над 30 метра. Пред нея е статуята на Сан Бернабе, покровителят на Марбея, а вътре храмът разполага с огромен позлатен ортар и внушителен църковен орган, един от най-големите в Испания, с цели 5000 тръби. На фасадата на църквата е поставена и табела, която посочва националностите, които живеят в този впечатляващ град. И четем: испанци, португалци, германци, французи, белгийци,финландци, филипинци, гърци, араби и т.н.

Време е за сувенири. По уличките магазинчета от този род колкото щеш. По интерес и оборот керамиката е на първо място.

И хайде на път до перлата на Марбея – яхтеното пристанище Пуерто Банус. Докато стигнем там, обърнете внимание на Носорога – огромна статуя, отново дело на Дали, ботаническата градина, арената за корида, която се отваря само през туристическия сезон. Запомнете и първата след арабската епоха джамия Ал Ризалат, построена от кралското семейство на Саудитска Арабия. Разполага с библиотека с над 30 000 тома мюсюлманска литература и  резиденцията на площ от 200 акра , в която са били наемани на работа 3000 души! След смъртта на саудитския крал Фахд през 2005 година целият град е билв тридневен траур. Иначе казват, че когато идват в Марбея, принцовете от саудитското кралско семейству харчат на корем – клюката говори за бакшиши от порядъка на хиляди евро!

И понеже отворихме дума за много пари, Пуерто Банус е точното място. Тук са най-скъпите в курорта ресторанти и барове, както и пристанището, натъпкано с луксозни яхти за милиони. Проектант на пристана е  Хосе Банус, архитект от Мадрид, голям приятел на диктатора Франко. Пристанището е построено през 1967 година, годно е да поеме близо 900 яхти и в голяма степен наподобява атмосферата на екстравагантните си аналози в Сен Тропе и Монте Карло. Яхтите са едно на ръка, лъскавите автомобили от най-висок клас са другия „артикул” за фукнята на хайлайфа. И нататък всичко по реда си: скъпарските  бутици, изисканите ресторанти, партитата до зори…

Както се казва: с дебела банкова сметка колко му трябва на човек…

АСЕН БОЯДЖИЕВ

 Всички части от поредицата може да намерите тук.

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21