СИНГАПУР – ЛЪВ, РИБА ИЛИ ПО МАЛКО ОТ ДВЕТЕ: 2. Закуска в зоопарка
СИНГАПУР – ЛЪВ, РИБА ИЛИ ПО МАЛКО ОТ ДВЕТЕ
Вижте всички статии от поредицата „СИНГАПУР – ЛЪВ, РИБА ИЛИ ПО МАЛКО ОТ ДВЕТЕ“ тук.
2. Закуска в зоопарка
Да хапнеш сутринта в сингапурския зоопарк и след това да се разходиш из царството на животинския свят е без съмнение приятно преживяване за идващите тук туристи. Това е традиционна атракция и се предлага от всички местни туристически фирми. Закуската е в ресторанта на парка, на блок-маса, пред погледа на цяла фамилия орангутани, които очакват гостите да се фотографират с тях. И това е традиционна атракция, завещана от… покойната им майка. Спомням си, че при първото ни гостуване в Сингапур имахме „честта” да си направим снимка с нея. Била е най-старата маймуна в зоопарка, когато се е споминала през 2009 година. На нейно име е кръстен ресторантът, в който закусваме, а на стената му виси… неин портрет и нейни снимки с популярни личности от цял свят, гостували в зоопарка. Всъщност, тук се намира и най-голямата колекция от орангутани в света.
Концепцията за създаването на този изключителен атракцион е насочена към всички възрасти и особено към децата.Затова тук е пълно с ученически групи и семейства с различни на възраст малчугани. Основният мотив е хората да разбират и възприемат природата като неизменна част от нашия свят, да се забавляват с животните, но и да ги уважават, малките да се учат на хуманно отношение към тях. По тази причина в зоопарка липсват традиционните решетки и други неприемливи прегради, достъпът до животните е ограничен, но деликатно. Лъвовете са отделени с дълбок ров, носорозите – с едри храсти, маймуните си имат своя „планета”, до която също трудно се достига, но просто едно стъкло те отделя от тях. А жирафите и зебрите са на една ръка разстояние.
Паркът може да се разгледа и пешком, и с атракционно влакче, нашарено като зебра. Ние предпочетохме пешеходния тур и от екскурзоводката, която ни развеждаше – Оля, научихме куп любопитни неща за обитателите на зоологическата градина. Тя е една от най-големите в света, само бозайниците са над 3600 вида, и отнема доста време, за да се видят по-интересните неща. Оля обяснява, например, че в древността римлянинте са използвали непробиваемата кожа на носорозите за направата на брони. Казват, че в роговете на тези едри и на пръв поглед тромави животни (не дай, Боже, да те подгонят!) се съдържало вещество, подобно на… виаграта, което ги правело много активни любовници. Последните изследвания са опровергали тази теза, но е факт, че мъжкарите изпълняват това приятно задължение по няколко пъти на ден. Жирафите пък имали специален орган в главите си, който ги предпазвал от обилен кръвоток и инсулт, когато се навеждат да се хранят или пият вода. Тази поза обаче им носи много неприятности, защото именно тогава са най-уязвими да бъдат нападнати от големите хищни котки или крокодилите. Когато спорят за любовница, жирафите са си направо гадняри. Победеният в битката за дългошиестата дама екземпляр е длъжен да наблюдава от разстояние любовната игра на съперника си. Лъвът, а оказа се и тигърът мъжкар, не се колебае да убие малките на „съпругата” си, ако не са от него! Маймуните бабуини пък показват желанието си за любовна игра със силно набъбналите си като червена роза задници. Накрато казано, в природата всичко се върти около любовта и възпроизводството на видовете. Извечно начало, пред което и ние, хората, се прекланяме всеки божи ден.
В парка има бели бенгалски тигри. Доставени са от Южна Индия, но не са албиноси. На 100 000 „класически” тигри се пада един бял. Две години живеят мъжкар и две женски, а пък тук, видиш ли, любовна развръзка няма. Оля разказва, че в миналото много усилия и жертви е коствало съхраняването на хората в тези региони на Индия от агресията на тигрите. За да се предпазят от тях, започнали да поставят отзад на вратовете си дървени маски с опулени очи, които да респектират животните, нападащи винаги откъм гърба. Днес такива маски са музеен експонат. Много интересни ми се сториха прилепите, които за разлика от нощните им събратя в българските пещери, си висяха спокойно на дърветата през деня, с главите надолу, и безгрижно хапваха диня. Със същия плод лакомо се черпеха и папагали с яркочервена окраска, които от време на време пикираха като истински изстребители. Обикновено съм имал представа за папагала като инертна птица, която, ако не й харесаш ,като нищо ще те… напсува. Научихме и любопитна подробност за зебрите. Черно-бялата им кожа се оказва спасителен щит срещу набезите на мухата цеце. Това войнствено и опасно насекомо вижда само черното или бялото от цветовата гама, а когато са смесени, както е при зебрите, цветовете му се размътват пред очите и това е достатъчно да оставят тези шарени животни на мира.
При първото ни посещение в зоопарка си спомням, че дълго наблюдавахме движенията под вода на бяла мечка, доставена от зоологическата градина в Берлин. Сега този свиреп представител на северната фауна го няма. На неговото място правителството на Китай е отпуснало сериозни средства за изграждане на огромен павилион за мечки панда с цяла плантация за бамбук, с който да се хранят животните.
Сингапурският зоопарк е истински зелен оазис. Гъста тропическа растителност обгръща парка, тя е изкуствено засадена и доставена от съседни страни.Край едно екзотично езеро видяхме огромни зелени листа, наподобяващи водни лилии, в които имах чувството, че като в лодка може да се повози из водата 3-4-годишно дете. Може да се видят плодни дървета като папаята, кафееното дърво, какаовото дърво. Мъдри се и добре познатият от някои азиатски страни плод – миризливец, дурианът.
Разходката из зоопарка е половин ден, но това е крайно недостатъчно да видиш всичко. Домакините обаче са измислили още нещо, което да те накара да дойдеш тук и когато си свободен от работа или учебни занятия. Всяка вечер започва нощното сафари в парка. Посетителите се придвижват с джипове, а животните – не всички разбира се, може да се видят на специално обособени места, имитиращи истинската джунгла, и осветени така, че да създават илюзията, че грее Луната. За това удоволствие в Сингапур са похарчили 62 милиона долара! Направили са го и с друга цел – да идват повече млади хора тук, за да опознават природата и да се забавляват – има достатъчно ресторанти и кафенета, а анимационният екип към парка организира и шоу програми с участието на орангутани, слонове, дори с воден лъв.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
