СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА: 1. Една неочаквана среща където говорят езика на Христос
СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА
Сирия се смята за една от люлките на човешката цивилизация. На нейна територия са се кръстосвали прочутите търговски пътища на коприна и кехлибар към Европа, Африка и Арабския свят. Сега, когато пиша тези редове по бележките, направени от пътуването ми в тази страна, обстановката в нея вече не е същата. Сирия стана арена на кръвопролитна гражданска война, която взе десетки хиляди невинни жертви. Огромни бежански потоци заляха съседните на Сирия държави, достигнаха и до България, с всичките произтичащи от това проблеми и за прокудените от войната хора, и за населението в приемащите ги страни. По последни данни на ООН над 10 милиона сирийци се нуждаят от хуманитарна помощ! Никой не може да каже кога ще дойде краят на сирийската криза. Силно се надявам някога това да се случи, защото и народът, и тази прекрасна страна заслужават далеч по-добра съдба. Иска ми се Сирия да бъде пак такава, каквато я видях преди няколко години. Затова ще върна лентата на събитията във времето, когато тук цареше мир и можехме спокойно да се порадваме като любознателни туристи на древното наследство по тези земи.
Вижте всички статии от поредицата „СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА“ тук.
1. Една неочаквана среща където говорят езика на Христос
Летището в Дамаск ми се стори доста скромно. Оттук до града са около 25 километра. Но за да ги изминеш, има една много важна подробност – в Сирия не можеш да влезеш, ако в паспорта си имаш печат от Израел. Двете страни са смъртни врагове.
Дамаск е най-старата действаща столица в света. Наброяваше около 6 милиона жители преди войната, един Господ знае колко са днес… Като в много от арабските страни и тук в околностите на града е пълно с бедни къщурки. После се появяват жилищни блокове а ла ж.к. Дружба в София. От едната страна на града се издига невисока планина, нарича се Кашон, с 1155 м надморска височина. Ако продължим да правим сравнения с някой от българските градове, Дамаск като че ли прилича на… Дупница, но тук въобще не слагам старата му част- там е друга бира. Колкото повече обаче приближаваме района на президентската резиденция, толкова инфраструктурата и жилищата около нея стават по-привлекателни за окото на чужденеца. Направо си личи, че тук живеят сравнително богати хора. В тази част на града са разположени и повечето най-важни обществени сгради: Министерският съвет, Държавният университет, Националната библиотека, Държавната телевизия, която има само три програми, Министерството на образованието, Националната опера и др. Територията на богатите сирийци пълзи нагоре по хълм, на върха на който се изкачваме, за да видим отвисоко града. От тази импровизирана наблюдателна площадка правят панорамни снимки почти всички гостуващи в Дамаск туристи. На фона на ниското строителство се откроява стърчащата сграда на хотел „Четири сезона” – най-високата в града.
Когато се спуснахме от хълма на път за хотела, ни повлече потокът от коли, най-вече таксита. Самият хотел е разположен в сърцето на Дамаск, петзвезден е, част от веригата Чам. Като в типичен арабски град и тук отвсякъде се разнася миризмата на кардамон.От околните магазини буквално лъха на социализъм – на витрините за облекла, например, може да се видят костюми и пижами като у нас от времето на Вълко Червенков – 50-те години на миналия век.
Първите исторически сведения за Сирия са от ХVІ век пр.н.е., когато по тези земи са властвали египетските фараони. По-късно страната попада под управлението на асирийското и вавилонското царство, Персия и империята на Александър Велики. От 64-та година Сирия е провинция на Рим, от 365-та – на Византия. От 661 до 762 г. Дамаск става столица на Арабския халифат, където царува династията на Омаядите. Халифатът се е простирал от Китай до Испания. Идва и времето на кръстоносните походи, от което е останал знаменитият замък Крак де Шевалие, който ще видим на път за Ливан. През 1154 година рицарите са съсипани от прочутия арабски пълководец Саладин, а приблизително сто години по-късно идват мамелюците. Настъпва период на голямо развитие на търговията, занаятите и изкуствата. Тогава много се е търсело сирийското цветно стъкло, както и дамаската стомана, която нямала равна по качество. Да си спомним сабите дамаскини, популярни и у нас. В началото на ХІV век настъпват монголите и на хоризонта се появява нова силна фигура – Тамерлан, който завладява и разрушава Дамаск, а майсторите на стоманени оръжия отвежда в Самарканд. През 1516 година войските на турския султан Селим са поредните завоеватели, които установавят господството на османските турци в Сирия за цели четири века. Страната става провинция на Османската империя, оттук минава Пътят на коприната и маршрутът на поклонниците, тръгнали на хадж в Мека. Така до края на Първата световна война, когато през 1920 година, по време на конференцията в Сан Ремо, Великите сили предоставят на Франция мандат да управлението на Сирия. През 1945 година Сирия обявява своята независимост. Следват преврати и битки за власт до установяването на Арабската социалистическа партия БААС начело на страната с президент Хафез Асад. Помня, че той беше голям приятел на нашия Тодор Живков. Този семеен клан управлява страната и до днес. Гражданската война не донесе очакваната генерална промяна в държавното управление на Сирия, както това стори Арабската пролет в други страни. Наследникът на фамилията Башар Асад спечели през тази година отново президентските избори и ще ръководи Сирия в трети 7-годишен мандат.
Рано сутринта излязох да се поразтъпча около хотела ни. Повечето магазини и учреждения обичайно по това време са затворени. Още не са почистили около тях – цари голяма мръсотия, пълно е с фасове. Сирийците като всички араби пушат много.
След закуска се срещнахме с гида ни – Хамуд, който ще ни придружава по време на обиколката ни из Сирия. Човек над средна възраст, баща на три деца, завършил образованието си по съветско време в Ленинград, както той си знае днешния Санкт Петербург. В 09:30 потеглихме към първата ни дестинация в Сирия – градчето Маалула, на около 57 км северно от Дамаск. Въпреки че ислямът е водещата, но не официална държавна религия в страната, сирийците са пословични със своята изключителна толерантност към другите вероизроведания, особено християнството. И Маалула е жив пример за това. Тук живеят около 2000 души, почти всички са християни. Нещо повече, единствено тук хората говорят на стария арамейски език – езикът на Христос!
Християните в Сирия съставляват около 10 % от населението на страната. Това са православни сирийци, гърци и арменци, има и католици. Алепо е също голямо средище на християнството. На 30 км от този град се намира базиликата Св. Симеон. Тя носи името на отшелник, който в името на вярата прекарва почти 27 години на… 16-метров стълб. След смъртта му това място, на което сам си е издигнал стълба, е обявено за свещено, посещава се от много поклонници, а близо до него е издигната въпросната базилика.
Селището Маалула е обградено от скали, които съставляват почти лунен пейзаж. Има една главна порта, през която се влиза в града. Тъкмо рекохме да се снимаме пред нея, когато попаднахме на стар, доста износен автомобил. Беше паркиран на пътя, с отворен багажник, от който се подаваха прилежно подредени сушени плодове и ядки. Около колата се въртеше възрастен сириец, на който едва ли щяхме да обърнем внимание. Но когато чу, че говорим на български, чичото се приближи към нас и ни поздрави на родния ни език без никаква грешка. Оказа се, че е работил цели 8 години в България, в някакво предприятие за захарни изделия в София! Прибрал се преди 15 години в Сирия, но въобще не беше забравил нашия език. Поразговорихме се – имал 7 деца, но когато го попитахме ще ги заведе ли някога в България, каза, че няма да стане – имал си приятелка в град Съединение, демек гадже, предпочита сам да гостува при нея, а не да си води домочадието. Беше му кеф, че среща българи, но арабската кръв му напомни, че все пак покрай спомените за България е добре да изкара от нас и пари. И почна на бърза ръка да ни зарибява: хайде опитайте от смокините, хайде от фурмите… И накрая ни изнуди да напълним цяла торба. Взе ни доста пари за тези покупки, но не му се разсърдихме. Напротив, зарадва ни тая неочаквана среща с приятел на България!
След импровизирания шопинг спряхме най-напред пред манастира Св.св. Сергий и Бакхус. Това са били двама християни, убити заради вярата си от римляните. Манастирската църква е построена в тяхна чест, изглежда отлично запазена. Най-интересен е олтарът. Има старинна част,изобразяваща синьо небе, обсипано със звезди, слънцето, Исус Христос и Св. Богородица. На главния олтар както обикновено са изобразени Исус и Богородица, дванайсетте апостоли и патронната икона на св.св. Сергий и Бакхус. Забележителна е иконата на Исус. Правена е преди 200 години. Христос е седнал на трон с царска корона на главата и изглежда като напълно жив човек. Всички икони са показани на входа на църквата, така че да може да се снимат – вътре не е разрешено. Сред тях е и Тайната вечеря, но за разлика от оригинала Исус не е в средата сред апостолите, а… в края. Манастирът е мъжки, показа се един гръцки монах, католик, с който си поговорихме на английски. Но черешката на тортата се появи в лицето на една девойка, която е част от персонала и стои вътре в църквата. Тя ни предложи да чуем кратък откъс от молитва на… арамейски. Уникален момент, жалко, че нито можехме да снимаме, нито да запишем клип с това рядко изпълнение.
От манастира се виждат ясно околните планински възвишения. Най-отгоре се извисява огромен кръст. На 14 септември, Кръстовден, край него се палят огньове. Така са правели християните още в древността в чест на Божия кръст и тази традиция съществува още от началото на ІV век.
След манастира Хамуд ни поведе към едно необикновено дере, което малко по-нататък буквално се превърна в тесен каньон с надвиснали отгоре отвесни скали. Нещо като малко копие на скалния феномен, през който се минава на път за Съкровищницата в йорданската Петра. Пътеката, пронизваща каньона, отвежда право до другия манастир, който ще разгледаме. Той е свързан с легендата за една девойка, ревностна християнка – св.Текла. Тя била ученичка на апостол Павел, живеела в градче, близо до границата на Турция с Гърция. Родителите й обаче ненавиждали новата вяра. Дори баща й, виден римски военачалник, преследвал и наказвал жестоко християните. Когато научили, че дъщеря им е приела християнството, те се разгневили и бащата наредил да я изгорят на клада. Каква била изненадата им, когато внезапно завалял дъжд и потушил огъня, момичето било спасено. Тогава я пуснали в дупка с кръвожадни лъвове, но те тутакси започнали да се умилкват като домашни котета. Хвърлили я и сред отровни змии, но и това не помогнало. И докато се чудели на какви още мъчения да я подложат, девойката избягала и след дълги митарства се озовала в Сирия. За да се спаси отново, момичето пламенно се помолило на Бог и станало чудо: скалите на пустинните хълмове се разтворили, появила се тясна пътечка, по която тя стигнала до една пещера, превърнала се в неин дом и гроб след смъртта й. Тук тя не само живяла, посветена на Бога, но и лекувала болни хора. И днес от малко кладенче до пещерата сипват в канче на туристите светена вода, а пред входа й са подпрени чифт патерици, които символизират оздравяването на болните след грижите на светицата. Самата пещера е изпъстрена с икони, на пода са постлани шарени черги, а ако искаш да влезеш в нея, задължително си събуваш обувките.
Св.Текла е женски православен манастир, а монахините покрай църковните дела се грижат и за момичета-сирачета, учейки ги на човешки добродетели. Игуменката твърди, че им оставят собствен избор – да се посветят на Бога или на светския мир. Оставихме 10 долара – това е традиция и парите отиват за издръжка на манастира. 24 септември е патронният празник на светата обител. Оттук се виждат добре „дупките” в отсрещните скали, които някога са били първите килии на древните християни по тези земи.
И като стана дума за тези скали, ще добавя, че всяка година градчето става притегателно средище за стотици християни от цялата страна. Те пристигат тук, за да честват намирането на Светия кръст. Според легендата, лично император Константин Велики заповядал на войските си от Рим до Йерусалим да запалят огньове по върховете на планините, за да стигне по бързо веста за намирането на Христовия кръст. И в Маалула са запазили тази традиция – по време на празника да палят огньове на скалите, а от околните хълмове да им отговарят по същия начин.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
