СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА: 2. В гнездото на арабската Клеопатра
СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА
Вижте всички статии от поредицата „СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА“ тук.
2. В гнездото на арабската Клеопатра
Около обяд напуснахме Маалула и поехме към древната Палмира. Постепенно околността се превърна в чиста пустиня, само тук-таме се показваше по някоя палатка на местните бедуини. На стотина километра от Палмира спряхме за кратка почивка в едно крайпътно заведение. Казва се „Багдад кафе”. Разположено на пътя за Хомс и Багдад (до иракската граница оттук са 152 км), това място се оказа истинска екзотика. Представлява едноетажна постройка с няколко помещения, накичени като коледни елхи с безброй атрибути на арабския бит. Има и градина с дървени маси и столове – пънчета, както и миндери, застлани с шарени килимчета. Сервират се чай и кафе. Чорбаджията, млад човек с избеляла кафеникава роба, чалма и гъста брада, държи и малък хотел от… 2 стаи, на външен вид подобен на скалните църкви в Кападокия. В стаите арабинът е поставил по един екземпляр от Корана. До „хотела” е домът му – бедуинска палатка с щъкащи насам натам овце и кокошки.
Пихме по един чай и хайде към Палмира. След час и половина по идеално поддържаното асфалтово шосе и тя се показа. На хоризонта се очертаха контурите на огромен оазис, зад който са и руините на древния град. Колегите от Сирия ни бяха резервирали обяд в хотела, където щяхме да нощуваме. Казва се Зенобия Чам палас 4* и се намира буквално на метри от археологическите паметници.
Палмира (на арамейски Тадмор) означава град на палмите. Името е гръцко. Разположен е сред оазис с финикови палми и маслинови дръвчета. Казват, че тук се отглеждат най-хубавите фурми в Ориента – наричат се кралски фурми, големи са колкото орех, червеникави на цвят и много сладки. В древността Палмира е имала важно стратегическо значение. Градът се е намирал на Пътя на коприната, оттук са минавали керваните, натоварени със стоки, търговците са спирали за почивка, за зареждане с вода и храна за дългия път от и до Арабския залив, както и за „бизнес”. Всяка година градът е домакин на фестивал , посветен на тази стародавна роля на града.
Твърди се, че Палмира, наричан още „годеницата на пустинята”, възниква като владение на цар Соломон. Запазени са исторически свидетелства от ХІХ век пр.н.е. Най-голям възход бележи през периода І – ІІІ век по времето на римското владичество. Градът става много богат, облагайки с данъци търговските кервани. Населението му достигало 200 000 души! Именно тогава се явява съперник на Рим, с което си навлича гнева на империята. Основна заслуга за това се пада на палмирската царица Зенобия, наричана Арабската Клеопатра. Била изключително красива жена, много образована. Увличала се от математиката, историята и астрономията. Знаела няколко езика, включително гръцки и латински. Отдавали й се изкуствата. Познавала до тънкости съвременните военни стратегии, управлявала колесница, въртяла меча и яздела кон като истински воин. След смъртта на съпруга й и по-големия й син, обявила себе си за царица на Палмира, а малкия й син получил името Август, което смъртно обидило Рим. Император Луций Аврелий решил да се разправи с непокорната царица и повел войските си към Палмира. През 272 година край днешния сирийски град Хомс се разгоряла епична и кървава битка, в която римляните разгромили войските на Зенобия, превзели и столицата Палмира, а самата владетелка взели в плен. Оковали я в златна клетка и така я отвели в Рим. Императорът й дал на разположение вила, където тя живяла до смъртта си. Има и друга версия – че се е самоубила. Ако е така, тя почти повтаря житието на Клеопатра, остава в мъгла дали някой я утешавал в римските нощи. Няколко години по-късно Палмира изгубва могъществото си и запада. През 1069 година силно земетресение срива до основи града. Чак в началото на миналия век местни археолози го откриват отново и съхраняват в днешния му импозантен вид.
След като оставихме багажа си в хотела, тръгнахме да обиколим древния град. Имахме достатъчно време за това. Най-напред започнахме с огромния комплекс- светилище и храм, посветен на бога Бел. Това божество се е отъждествявало със Зевс. Храмът се е простирал на площ от 300 х 310 метра, имал е специален вход за животните, колонади, уникален по вида си олтар, барелефи с изображения на животни и растения. Тук са се провеждали големите религиозни тържества. По-късно, на около 800 метра разстояние от светилището, е била изградена останалата част от великото царство на Зенобия: триумфалната арка в чест на военните й победи, главната улица, дълга 1300 метра, оградена с шпалир от колони, всяка с по над 20 тона тегло, площадът с 4 композиции от колони, наречен тетрапилон, където са се водили дискусии, театърът, построен през ІІ век, агората, изпълнявала функциите на пазарен площад, форума, сградата на сената. Наоколо са пръснати гробниците на палмирски аристократи. В тях мъртъвците са били погребвани вертикално един над друг (като в етажи на жилищен блок), както евреите векове по-късно са направили на хълма Монтжуик в Барселона.
Направихме много снимки на Палмира, отбивайки налетите на местните търговци, които заради голямата площ се придвижват с мотопеди. Да не говорим пък за неизменните камилари. Когато настъпи залезът, се изкачихме на крепостта над града, откъдето се открива запомняща се панорама към античния град.
Вечеряхме в хотела. Навън задуха силен вятър, което не било обичайно за тукашния регион. Хотелът е четиризвезден, но стаите му са кутийки. За една нощ няма проблем. По-интересно е, че на следващата сутрин можахме да влезем в мезонета, който няколко месеца заедно с мъжа си е обитавала знаменитата писателка Агата Кристи. Тук тя е написала романа си „Ориент експрес”. Има снимка на семейството в хотела, както и на други знаменитости, преспивали през годините в хотела. Първият му собственик била жена, чието име така и не научих. Имала е предприемачески дух, защото отчела обстоятелството, че на това място спирали търговците на път от Дамаск за Багдад. По време на двете световни войни дамата била… немски шпионин. Убила мъжа си с електрически ток, навярно заради любовник. Англичаните я надушили, че работи за немското разузнаване и някъде в Мароко й видели сметката. И нейна снимка се мъдри на рецепцията на хотела.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
