СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА: 3. Замъкът на кръстоносците
СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА
Вижте всички статии от поредицата „СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА“ тук.
3. Замъкът на кръстоносците
Тази сутрин тръгваме от Палмира много рано. Целта е Крак де Шевалие – замъкът на кръстоносците от ордена на Св. Йоан. Дотам са около 220 км и ще имаме само една „техническа спирка”. Шофьорът ни се казва Абдула. На 41 години, не знае бъкел английски освен о’кей, но върти геврека отлично, много е кротък. Разказва, че 17 години с жена му чакали дете, не се отчайвали, борили се за щастието си с помощта на неизменните хормонални препарати и на 18-та им се родили… тризнаци! Две момченца и едно момиче. Бусчето му „Хюндай” си е негово, кара туристи по заявка на различни агенции. Когато по-късно стигнахме границата с Ливан, кой ли не му каза здрасти.
Отначало се движехме сред пустиня, после изникна зеленина и скоро в далечината се показаха контурите на първите жилищни блокове на град Хомс, останал в историята с битката на царица Зенобия и римляните. В града има и голяма джамия, посветена на Халед ибн ал Уалид, известен воин и сподвижник на пророка Мохамед. По време на гражданската война Хомс стана и бастион на бунтовниците срещу режима на президента Башар Асад. Наричаха го „столицата на революцията”. Не влизаме в града, а продължаваме по пътя си, „ескортирани” от маслинови и борови гори. Всички борови дървета стоят наклонени като кулата в Пиза, под ъгъл 45 градуса, вероятно от напора на вятъра.
Стигаме до село, над което се виждат крепостните стени на Крак де Шевалие, в превод крепост на рицарите. Тези рицари са били добре известните по това време хоспиталиери от ордена на Св.Йоан. Крак де Шевалие е забележителен исторически паметник. Разположен е на 750 метра надморска височина, недалеч от пътя Антиохия – Бейрут. От 2006 година е обект на ЮНЕСКО. Построен е през ХІІ век и на времето се е считал за една от най-внушителните цитадели в Близкия Изток, истински образец на фортификационно съоръжение. Красноречив е фактът, че след цял месец обсада, войските на арабския пълководец Саладин не са могли да превземат крепостта докато самите рицари не решили да се предадат. Структурата на крепостта била толкова съвършена, че дори са я наричали „Партенонът” сред рицарското съсловие.
На входа на замъка има макет, който нагледно представя разположението на отделните части на крепостта. Има външна крепостна стена, която се отделя от вътрешната крепост чрез дълбок ров, пълен с вода. Подвижен мост свързва двете части на крепостта. Вътрешната част на замъка е като един голям дом: със спални помещения за войниците (капацитет за 4000 души), конюшня, складове, помещение за офицерите, площад, заседателна зала, столова и кухня, бани, таен вход/изход. Без водач и днес трудно ще се оправиш из лабиринтите на крепостта. Запазени са големите каменни „топки” за катапулт, местата, където се е загрявало и съхранявало маслото като защитно средство при атака на крепостта. След завладяването й от Саладин, крепостта добива и мюсюлмански вид. Има надписи на арабски, джамия, в която са превърнали съществуващата преди това черква. Докато разглеждахме това помещение в присъствието на голяма група френски туристи, наблизо стоеше момче с фланелка на „Барселона”, което изведнъж сложи ръце на устата си, обърна се на изток, вероятно към Мека, и захвана молитва с традиционното „Аллах акбар”. Признавам, че гласът на този малък мюезин беше прекрасен!
Няколко дни по-късно, на връщане от Ливан, отседнахме в хотел в района Сейдная, на около 30 км от Дамаск. Там живеят почти само богати сирийци. Най-интересното е, че има християнски храм, който се радва на небивала популярност и има забележителна история. Не беше далеч от хотела и решихме да се отбием там. Оказа се, че храмът е посветен на Светата Дева и датира още от VІ век, времето на византийския император Юстиниан І. В църквата дори има стенопис, рисуван неотдавна, който изобразява императора и жена му Теодора редом с Дева Мария. Легендата разказва, че когато един ден императорът излязъл на лов по тези места, докато препускал с коня, зърнал кошута и вдигнал лъка си да я простреля. Тъкмо опънал тетивата, когато изведнъж кошутата изчезнала и на нейно място се появил… ликът на Девата. Тя му казала да построи тук манастир и Юстиниан изпълнил заръката й. Църквата е голяма, има доста представителен вид и се посещава не само от християни, но и от много мюсюлмани. В това няма нищо неестествено – последователите на исляма също почитат Божията майка.
В храма има икона на Девата, рисувана от евангелиста Лука, но за да не стане беля с нея е заключена в олтара. Една репродукция все пак показва как изглежда тя. Докато бяхме в църквата, течеше молитва, но не разбрах на какъв език. Може би на арамейски? Интересното е, че тя звучеще мощно по… високоговорител, досущ като молитвите на мюезините от „фуниите”, монтирани на минаретата на местните джамии. Както впрочем и у нас. Тъй де, и християните могат да са „гласовити”.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
