СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА: 4. Дамаск – най-старият град в света
СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА
Вижте всички статии от поредицата „СИРИЯ – ЛЕТОПИС ОТ ДРЕВНОСТТА“ тук.
4. Дамаск – най-старият град в света
Днес трябва да посетим стария град на Дамаск. Но преди това нашият екскурзовод Хамуд ни поведе към Националния музей на Сирия. Той е разположен сред красив парк с палмови дървета, сред който са вплетени различни по датировката им археологически находки. Има и голям макет на водни колела (от типа на нашите караджейки), много популярни в полупустинните части на страната, главно в района на Алепо. Те задвижват водата към напоителните канали. В северната част на Сирия се намира и голям язовир, построен от бившия СССР на р.Ефрат. Жалко, че нямахме възможност да видим тази голяма река, която води началото си в Турция, продължава през Сирия и Ирак и се влива в Персийския залив.
Дамаският не е от ранга на големите световни музеи, но все пак съхранява немалко исторически ценности, събрани от различните райони на страната. Входът на музея респектира с вградените от двете му страни кули от рицарска крепост. Такива отбранителни съоръжения – византийски, арабски, от времето на кръстоносците и пр., има на много места в страната, особено по средиземноморския й бряг. Да си припомним шедьовъра Крак де Шевалие! Експозицията на музея е доста разнообразна. Запазени са различни барелефи от античността, сред които се откроява фигурата на Херакъл, поразяващ дракон. Сред най-интересните експонати е голяма каменна плоча, която представлява договор за разпределение на териториите, завоювани след бойни действия. Нещо като нашенските прабългарски каменни колони, като Омуртаговата например. На такива каменни колони и по-малки „документи” от глина са се оформяли не само политически, но и търговски взаимоотношения. В района на град Ебла са открити от археолозите цели 17 хиляди глинени плочки с подобно съдържание, датиращи между 2000 и 1800 години пр.н.е. Разглеждайки експонатите и писмената информация на музейните витрини, научих и името Дура Еуропус, което се оказа най-голямото пристанище на р.Ефрат и една от спирките по Пътя на коприната още от древни времена. В музея има подробна информация за древното царство Мари, което е съществувало по сирийските земи през третото хилядолетие пр.н.е. Било покорено от вавилонците. На неговата територия археолозите са открили огромен дворец с над 300 помещения, хиляди глинени клинописни плочки,терми, кухни, ювелирни изделия и фрески. В Националния исторически музей на Сирия може да се видят малки скулптури на човешки фигурки от времето на Мари, лицата на които имат специфично излъчване – очите им са силно ококорени. В музея има и други уникални находки. Например стенна мозайка, изобразяваща три женски фигури, които символизират триединството между религията, образованието и философията. Изложена е поредица от географски карти, които показват възхода и упадъка на Арабския халифат и най-вече неговата мощ при царуването на династията на Омаядите.
След музея се насочихме към главната цел за деня – стария град на Дамаск. Той е опасан от висока каменна стена, дълга цели 6 километра! Има 8 входни порти. Сравнение например с Медината във Фес въобще не може да се направи – мароканският град, макар и обект на ЮНЕСКО, вони ужасно, там цари невероятна мизерия, докато в стария град на Дамаск сякаш бяхме в стария Пловдив. Уличките са сравнително чисти, сградите се поддържат добре, атмосферата на Ориента се усеща в многобройните дюкянчета и кафенета, а и сред самите сирийци, седнали на сянка да поиграят на улицата табла.
Старият град се пресича от дълга километър и половина улица, която започва от портата Баб Джапия, нарича се Мадхад Баша. Разходката из тази част на стария Дамаск е голямо удоволствие, направихме много снимки. Натъкнахме се и на много…жигулита, както и на местни автомобили, които носят името Чам.
Скитайки из сокаците на града, неусетно стигнахме до портите на малката църква , чийто патрон е Св. Ананий. Храмът има голяма историческа стойност, защото е непосредствено свързан с житието на апостол Павел. Известна е легендарната библейска история за видението, което превръща някогашния яростен гонител на християните – евреинът Савел, в ревностен проповедник на Христовата вяра. Тя гласи, че когато Савел пристигнал в Дамаск да се разправи с тукашните християни, гръм раздрал небесната шир и го хвърлил от коня, а блесналата светкавица го ослепила. Няколко дни по-късно обаче Исус се явил на християнския старейшина Ананий и го помолил да излекува слепеца, защото той бил избраникът да разпространи новата вяра сред езичниците. Ананий помогнал на ослепелия воин да прогледне отново, а самият Исус се явил на Савел и го въвел в християнската вяра. Провидението обърнало на 180 градуса светогледа на Савел и именно оттук започва дългият му път, вече под името апостол Павел, за разпространение на новата религия. В криптата на този дом, превърнат в малка църква, може да се види подробна карта, която проследява мисията на апостол Павел не само из светите земи, но и навсякъде, където е печелил съмишленици на християнската вяра. В Дамаск може да се види Правата улица – Via Recta, по която е минал апостолът, както и кулата, от която е избягал, за да се спаси от своите гонители. Няма високопоставен държавник – президент, крал, премиер, който да е гостувал в Сирия и да не е посетил църквата Св.Ананий
Най-голямата забележителност на Дамаск без съмнение е джамията на Омаядите. Тя е построена през VІІІ век, като халифът (от династията на Омаядите) поканил най-добрите майстори и архитекти от Индия, Персия, Магреб и Византия. Джамията, смятана за истинско строително чудо, е един от най-големите молитвени храмове на исляма в света! В продължение на `10 години на строежа й са работили над 12 000 души!
Храмът е разположен в четириъгълник 300 х 380 метра, само молитвената му зала е дълга 156 метра, а заедно с дворното пространство може да побере до 10 000 богомолци! Отвън прилича на крепост, има три високи минарета. 22 входа и централната порта осигуряват достъп до джамията. Височината на купола й е 36 метра, а мозайките по фасадата и в молитвената зала замета площ от 266 кв.метра! Интересно е, че мозайките и капителите на джамията са изпълнени във византийски стил. Такава е и архитектурата на византийската базилика в сърцето на джамията, където се пази саркофага с главата на Йоан Кръстител. Всъщност джамията е изградена върху основите на светилище, което по времето на арамейското царство е било посветено на бога Хадед, а през римското владичество – на Юпитер. Византийците пък построяват въпросната християнска базилика.
Светите мощи на Йоан Кръстител се почитат както от християните, така и от изповядващите исляма. Според легендата, когато римляните обезглавили светия отец, бликнала кръв като фонтан. Затова мястото до джамията, където се е случила тази кървава драма, се нарича Ал Науфара – Фонтанът. Това име носи и едно от близките кафенета, в което всяка вечер идва разказвач на приказки и седнал на специално приготвения му стол започва да реди истории от света на Шехерезада и 1001 нощ.
През 2001 година папа Йоан Павел ІІ посещава джамията на Омаядите, за да се поклони пред мощите на Йоан Кръстител. За първи път в историята глава на католическата църква стъпва в мюсюлмански храм!
Докато навън дърво и камък се пукат от жега, вътре в джамията е прохладно и може да се видят не само хора, които се молят с Корана в ръце (има няколко големи шкафа, откъдето можеш да си вземеш настолната за мюсюлманите молитвена книга и после да я върнеш обратно), но и такива, които използват хладината да си починат, а защо не и да се унесат в сладка дрямка на меките килими.
Редом с джамията се намира мавзолеят на арабския пълководец Саладин. В нея всички жени влизат, както и в джамията разбира се, със специално облекло, покриващо тялото и главата. Раздава се на входа на храма. В мавзолея има два саркофага, като единият е подарен от германския кайзер Вилхелм ІІ. На стената виси портрет на пълководеца, а в Дамаск видяхме и два негови паметника – яхнал кон и с меч в ръка. Прославил се обаче не само като велик воин, но и като покровител на просвещението. Основал ислямски училища в Сирия и Египет. Умира твърде млад – на 55 години, от туберкулоза.
Непосредствено срещу главния вход на джамията започва и покритият пазар (сук) Хамидие. Изграден е по времето на султан Абдулхамид през 1870 година. За разлика от другите източни пазари, тук се продават почти изцяло само дрехи и по-рядко златна и сребърна бижутерия. На един от пазарите, които предлагат ръчно изработени занаятчийски изделия, си купихме разкошна иконка на Св.Богородица и кинжал от дамаска стомана- инкрустиран със сребърни фигури и закривен като ятаган.
През този ден се возихме на чисто нов Хюндай – една от най-разпространените марки автомобили в Сирия. Шофьорът и Хамуд ни откараха в хотела, където ни оставиха около два часа да си приготвим багажа и да отпочинем преди отпътуването ни за България. По програма преди да тръгнем за летището имахме вечеря и шоу на дервишите. Ресторантът за тази атракция се казва Осман бек и се намира в стария град, на една от малките улички. Храната е на блок маса, а програмата не е дълга и отегчителна: въртят се в транс по един „бял” и един „шарен” дервиш, кючекчийката танцува със свой партньор, облечен като продавач на вода, има и музикант, свирещ на нещо като тамбура. Беше приятно, както и бялото вино от Ксара.
На летището Хамуд ни помогна за оформянето на документите. Странно е, че не ни взеха предварително обявената изходна такса от 1500 сирийски паунда при заминаване от страната. После, след обичайното малко закъснение, през Истанбул се добрахме до родната София.
И днес, щом зърна у дома малката иконка на Св.Богородица от магазинчето в стария Дамаск, се сещам за това пътуване из Сирия. Ще го помня цял живот и ще тая надежда да свършат мъките на изстрадалия й народ.
(Край)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
