СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ: 1. Копенхаген – градът на малката русалка

СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ

Доскоро в представите ми Скандинавия изглеждаше като не съвсем уютно място за такива като нас, българите – южняци, с топла кръв. Вали сняг, студено е, стъмва се по никое време, а да се сгрееш вътрешно излиза солено – там алкохолът е скъп. Казвам доскоро, защото, стъпвайки на полуострова през юли, се оказа, че Европейският Север има и друго лице. През лятото грее топло слънце, нощите са много кратки, а вместо на сняг окото се радва на живописни пейзажи в зелено.

От скандинавските столици познавах само Хелзинки. И то от преди доста години, след едно зимно пътуване с автобус от Санкт Петербург. Сега имах шанса да посетя още три от тях: Копенхаген, Осло и Стокхолм, използвайки и три различни вида транспорт: въздушен, наземен и воден.

И така, от Варна, с Норвежките авиолинии, само за някакви си три часа и кусур се пренасяме с жена ми Мария и група български туристи в датската столица

1. Копенхаген – градът на малката русалка

най-големият (1,7 млн жители) в най-малката скандинавска страна.

Вижте всички статии от поредицата „СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ тук.

Статистически Копенхаген и респективно Дания са едни от най-скъпите места за живеене в Европа. Наемът само за една стая на месец може да стигне до… 3000 евро! Цената на един апартамент между 40 и 60 квадрата надхвърли и милион! По тази причина хотелът ни е далеч от центъра на града, в живописна местност, но пък с всички удобства и отлична кухня. Затова е и пълен с чуждестранни туристически групи от цял свят.

Датчаните се радват на висок стандарт. Средната заплата варира между 3000 и 6000 евро месечно, но и данъците, с които се облага, си ги бива – минимум 30 %! И все пак, оказва се, че Копенхаген съвсем не води класацията по скъпотия на Скандинавския полуостров. Норвежката столица Осло, пък и съседите й от Швеция изпреварват по този показател датчаните. През последните години в Дания отчитат нова тенденция: и норвежци, и шведи се заселват в Копенхаген, а като добавим миграцията от по-малките населени места в страната и добре познатите пришълци от Африка и Близкия Изток, всеки месец населението на датската столица расте с по… 900 души! В момента около 40% от населението на Дания е концентрирано в Копенхаген! Това определя и динамичното развитие на града, нуждата от нови жилища, от нова инфраструктура. Строи се много и ще видим това още на другия ден, когато започне обиколката ни из историческия център на града.

Тази страна е членка на Европейския съюз, но не и на еврозоната. Местната й валута – датската крона, е непоклатима и ако искаш нещо да си купиш, трябва или да платиш в крони, или най-вече с дебитна или кредитна карта. Пазаруването с карти е повсеместно, с такава карта се купува и хляб, или вестник например. Интересно е да се знае,че датчаните отхвърлят приемането на еврото на референдум, проведен през септември 2000 година. Той е бил предшестван от мащабна пропагандна акция в цялата страна в защита на датската крона.

И в ресторанта, и в хотела, а и на улицата изключително впечатление прави чистотата. Няма да видиш един фас от цигара или дребна хартийка по земята, а наоколо няма кошче за боклук! И водата за пиене от чешмата е с отлично качество. Само трудно се свиква с агресията на велосипедистите. Дори тук, далеч от градската врява, алеята за любителите на колелото напомня, че трябва да се озърташ да не изскочи отнякъде някой високоскоростен велоездач. Казват, че броят на велосипедите в Копенхаген дори надхвърля населението на града! Не съм чел закона им за движение по пътищата, но съм сигурен, че велосипедистите, ако не де юре, поне де факто имат предимство пред пешеходците, затова и карат като бесни. Така че видиш ли велоалея, бягай далече от нея!

Новият и първи скандинавски ден за нас започва още към… 04:00 часа сутринта. Предният пък е свършил час преди полунощ. Това явление сме свикнали да назоваваме „белите нощи”. То е характерно за началото на лятото и колкото повече се приближаваме към Северния полярен кръг, толкова по-дълъг става денят, Полярният ден. В страна като Норвегия, например, където след Копенхаген ще продължим пътуването си из Скандинавия, този природен феномен е още по-ярко изразен. В градчето Нордкап, най-северната точка на Европа, слънцето не залязва от 14 май до 30 юли, цели 77 дни!

След закуска тръгваме за градския център, най-гъсто населената част на Копенхаген. Обиколката на столичния град ще се води на български език – тук имаме на разположение лицензиран екскурзовод в лицето на Павлина Павлова, българка, която живее от доста години в датската столица. А шофьорът на автобуса ни е… литовец, казва се Стаси, много точен и дисциплиниран, но… странна птица според представите ни за човек от северна страна- не сръбва и капка… алкохол!

Градът е разположен на източния бряг на остров Шеланд, заема и част от остров Амагер. Множество мостове и един тунел свързват тези острови. А от Копенхаген в посока на изток, към шведския град Малмьо, се е протегнал най-дългият мост в Европа – Йоресунд. Дълъг е почти 7,5 километра, открит е през 2000 година от кралските особи на Дания и Швеция и строителството му е лапнало близо 4 милиарда евро. Този мост е изграден над протока Йоресун, който векове наред е играел много важна политическа и икономическа роля в качеството си на морски път, свързващ Балтийско със Северно море и Атлантическия океан. Две крепости на две стратегически места – Хелсингьор на западния бряг и Хелсинборг на източния, столетия наред са контролирали преминаването на корабите през най-тясната, 4,5-километрова част от протока, налагайки им още през ХV век такси, а по-късно данъци за нуждите на датската корона.

Днес Копенхаген е един от най-важните икономически центрове в Северна Европа и седалище на големи международни компании, най-голямата от които е Маерск – специализирана за контейнерни превози в целия свят. Тя е и най-големият работодател и данъкоплатец в Дания.

Екскурзията ни започва от парка „Тиволи” – най-старият лунапарк в Европа, открит през 1843 година. Построен е на мястото, където са били крепостните стени на града. Това е едно от любимите места за забавления на столичани – и за деца, и за възрастни. А в непосредствена близост до него се намира Глиптотеката на Карлсберг – галерия- музей, която е събрала уникални произведения на изкуството: скулптури, живопис. Тук например има около 40 платна на Пол Гоген (женен за датчанка), творби на редица известни художници като Ван Гог, Моне, Тулуз – Лотрек и др., антични предмети от Египет, Гърция, Рим… Глиптотеката е открита през 1888 година и неин създател е Карл Якобсен, кралят на бирата, основател на търговската марка „Карлсберг”, на пивото, което се радва на световна популярност. Якобсен бил много богат, славел се като голям колекционер и меценат и успял да закупи на много добри цени множеството произведения на изкуството, които днес красят залите на глиптотеката. Сградата на музея и цялата колекция Якобсен оставя преди смъртта си на града.

С автобуса продължаваме към площада с кметството – част от историческия център на Копенхаген. Тук се намира „нулевият километър”, от който се измерват разстоянията до всички точки на страната. Този площад с размери 165х150 метра често става сцена на многолюдни обществени прояви. Две от тях се помнят и до днес, тогава тук са се събрали над 100 хиляди души: първо през 1945 година да отпразнуват освобождението на страната от нацистката окупация и след това през 1992 година, когато „червеният динамит” (датският национален отбор по футбол) става европейски шампион.

Сградата на кметството, проектирана от арх. Мартин Нюроп в стила на северния модернизъм, е построена през 1905 година. Пред главния й вход е поставена статуя на епископ Абсалон, основателят на града. Вестибюлът на кметството, който се явява и актова зала, поразява с огромните си размери – 1500 кв. метра! В друга зала пък се намира астрономическият часовник, който показва времето във всички часови пояси на света. Кметството е отворено за посетители – всеки може да се изкачи и на наблюдателната кула, висока 110 метра, от която се открива гледка към целия град. Но това не е всичко. В центъра на площада може да се види фонтана с фигура на дракон и колоната със скулптурната група „Тръбачи”, които свирят на лур – древен музикален скандинавски инструмент от епохата на Средновековието. Още една кула се извисява на площада – тя е висока 65 метра и е част от сградата на стария хотел „Палас” (1912 г.) . Четирите й страни са украсени с мозайки, изобразяващи утро, ден, вечер и нощ. От площада с кметството започва и Строгет – най-дългата (1,6 км) пешеходна улица не само в Копенхаген,но и в цяла Европа, с многобройни маркови магазини, предлагащи изкушения за любителите на шопинга. Стига, разбира се, да преглътнат стряскащите цени.

Спираме на пристанището Нюхавн (Новият пристан), едно от най-привлекателните и знакови места в датската столица. Този близо 300-метров канал е прокопан през 1671 година, за да свърже Новият кралски площад с пролива Йоресун и да оживи търговията в него. Площадът се оформя през 1670 година. Днес тук се намира най-скъпият и луксозен 5-звезден хотел в Копенхаген –„D’Angleterre”, а през зимата градските власти даряват кънкьорите с ледена пързалка. Районът на Нюхавн е много живописен с разноцветните жилища и многобройните дървени лодки, акостирали край брега. Пълно е с кафенета и малки ресторанти под открито небе, особено оживено става тук след залез слънце. На всеки 30 минути отплават туристически корабчета, които развеждат гостите на Копенхаген из каналите на града. В този крайбрежен район е живял и великият майстор на детските приказки Ханс Кристиан Андерсен.

Копенхаген е основан преди повече от 850 години и, както вече стана дума, от един епископ на име Абсалон, който построява в съществуващото дотогава рибарско селище крепост. Това място става по-късно основа на днешния забележителен дворец Кристианборг. В този дворец още от XII век датските крале са били коронясвани, тук са правели и своите сватби. Реконструиран през ХХ век, днес той е един от най-важните центрове на политическата власт в Дания, събирайки под един покрив датския парламент, Върховния съд на страната и офиса на датския премиер. Дворцовата кула е и една от най-високите сгради в Копенхаген (106 метра). В съседство са още няколко важни институции: Датската централна банка и някогашната фондова борса, днес търговска камара на Копенхаген, построена през 1640 година.

Кристианборг също е отворен за посетители. Те могат да видят голямата, дълга 40 метра банкетна зала, конюшнята, дворцовата кухня. Докато сновем със смартфоните си около двореца, наоколо кипи строителство – разширяват столичното метро, а в същото време тече и традиционният лекоатлетически маратон. А отсреща е един от водните канали, край който се простира цяла верига от сгради с разноцветни фасади. Това е част от типичния архитектурен облик на града.

Дания е най-старата конституционна монархия в Европа. От 1660 година насам короната се предава по наследство в рамките на съответната династия. В цялата й многолетна история са оставили имената си много крале – кой с по-голям, кой с по-малък принос за развитието на страната. Хронологията на тяхното царуване – в периоди на възход или загуби на територии след ожесточени войни, е дълга и ще я прескоча, но все пак няколко имена заслужават внимание. През 1343 година Валдемар Атердаг обявява Копенхаген за столица на Дания и по негово време градът процъфтява. Още по- силно развитие достига при най-популярния крал на Дания за всички времена – Кристиян IV, при управлението на който през XVII век са построени и редица от днешните исторически забележителности на града: Фондовата борса, Кръглата кула, Замъкът на розата – Розенборг. Той бил лятна резиденция на легендарния крал-строител, изключително красив, с разкошни градини и пищни покои. Днес съхранява колекции от картини и лични вещи на датските монарси.

Датчаните имат изключителен респект към кралската институция. Нещо, което доловихме дори в презентацията на града от нашата българска екскурзоводка. Сегашната кралица на Дания, Маргрете II, се възкачва на престола през далечната 1972 година. Завършила е политология и археология, а покрай разнообразните й таланти в областта на изкуството изпъква и с превода и илюстрирането на знаменитата книга на Толкин, станала сюжет на един от най-гледаните филми в света – „Властелинът на пръстените”!

Отделям специално внимание на кралската институция в Дания по простата причина, че в кратката ни екскурзия из града основен акцент е визитата ни на някои от най-важните места, свързани с нея. Намираме се на площада, където е разположен кралския комплекс Амалиенборг. След пожар в двореца Кристианборг през 1795 година, той става резиденция на кралското семейство, такава роля изпълнява и днес. Амалиенборг обхваща четири двореца в стил рококо. Главният е седалището на кралицата, която всяка година по време на рождения си ден излиза на балкона със семейството си да приветства своите поданици, оттам тя прави и годишния си отчет за състоянието на кралството. Днес на покрива на този дворец не се вее националният флаг, което означава, че кралицата не е в Копенхаген. Вторият дворец е приемната за високопоставени гости на кралството, тук се провежда и традиционното коледно парти. Третият дворец е отделен за престолонаследника принц Фредерик, а четвъртият е дом на кралския музей, където са изложени кралските колекции от подаръци, бижута, скъпоценности, произведения на изкуството. В средата на площада се издига паметникът на крал Фредерик V, който построява комплекса, а в съседство е т.нар. кръгла Мраморна църква, единствена по рода си в Дания. Звучи като парадокс, но за изграждането на паметника на Фредерик V били похарчени повече пари, отколкото за четирите дворцови сгради!

Часът вече е 12:00 по обяд, а по това време настъпва най-интересната част от посещението на комплекса Амалиенборг- смяната на кралския караул. Навсякъде по света смяната на кралската стража е атракция, която туристите винаги посрещат с интерес. Датските кралски гвардейци тръгват от казармата при замъка Розенборг половин час по-рано, носят огромни черни рунтави калпаци от меча кожа и сини церемониални униформи. Когато кралицата си е в двореца, караулът е съпроводен от внушителен гвардейски оркестър под името Royal Guards: 36 музиканти с духови инструменти и 16 барабанисти. Този ден, както вече стана дума, датската кралица отсъства от столицата и гвардейската част се появи без оркестъра. Кралската гвардия има близо 300-годишна история. Нейното мото е „Pro Rege et Grege” (За кралицата и хората). Тя охранява три дворцови комплекса в Копенхаген: Розенборг, Амалиенборг и Фредсбург. В Розенборг има музей на кралската гвардия с колекция от оръжия, униформи и друти предмети с историческа стойност.

След кралския комплекс стигаме до великолепния фонтан „Гефион”, уникално произведение на скулптора Андерс Бунгаард от 1908 година, чиято композиция пресъздава легендата за богинята на плодородието Гефия. Тя била дъщеря на върховния бог Один и поискала от скандинавския крал Гюлфи правото да разшири територията на Дания. Кралят приел при едно условие: ще й даде земята, която иска, ако успее да я изоре за 24 часа. Гефия превърнала четиримата си сина във волове и с тях успяла да изпълни условието на краля. Принуден да изпълни обещанието си, той откъснал част от територията на днешна Швеция и я захвърлил в морето. Така се появил остров Шеланд, върху който е разположена датската столица.

Ето ни и пред символа на Копенхаген – статуята на Малката Русалка, героинята от приказката на Андерсен, която и до ден днешен вълнува милиони деца по света. Неин автор е скулпторът Едуард Ериксон, изработва я през 1909 година по поръчка на Карл Якобсен. Това е може би най-фотографираната дама в света – тълпите от желаещи да се снимат с нея туристи нямат чет. Прототип и модел на скулптурата е балерина, която привлякла вниманието на Карл Якобсен по време на балетния спектакъл по приказката на Андерсен.

Обиколката на датската столица е на финала си. Забележителностите на града са толкова много, че два–три часа са крайно недостатъчни да се обхване цялото му културно-историческо богатство. Само музеите в града са повече от 50, със световна известност е Кралският театър. Да не забравяме, че неотдавна Копенхаген бе избран и за културна столица на Европа. Освен това тук се намира и кварталът Кристиания, основан през 70-те години на миналия век от хипитата на мястото на бивши военни казарми. Нещо като нашарен с графити град в града, със свои правила и претенции за независима общност, известен и с толерантността си към леката дрога.

Тръгваме към фериботното пристанище Хелсингьор, откъдето ще отплаваме за съседна Швеция. Имаме малко време нещо да хапнем в някакво хале с щандове, предлагащи различни кухни,пък и да изпием по една бира – националната напитка на Дания. Тук тя е с 25% по-евтина от шведската, затова комшии от страната на Волво и АББА редовно прескачат с ферибота, за да се заредят с датско пиво. Само на 200-300 метра от халето с манджите е замъкът Кронборг, където знаменитият шекспиров герой, датският принц Хамлет, произнася историческата си фраза „Да бъдеш или да не бъдеш”. Време за повече обаче няма. Пъхваме се с автобуса в търбуха на ферибота и след двайсетина минути ще бъдем на шведска територия, в Хелсинбор. Оттам поемаме към Гьотеборг, за да продължим на следващия ден за норвежката столица Осло.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21