СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ: 3. Осло и любимките на краля

СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ

Вижте всички статии от поредицата „СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ тук.

3. Осло и любимките на краля

Разстоянието от Гьотеборг до Осло е приблизително почти 300 километра. Движим се с автобуса по идеално поддържана магистрала. Каквито, впрочем, са пътищата навсякъде в Скандинавия. Наоколо пейзажът е лирично пасторален: гори, езера, ливади. Дали ще пътуваме из Швеция или Норвегия, все едно- картината не се променя.

В Норвегия навлизаме без да се усетим – на границата никой не ни проверява паспортите. Но автоматично влиза в действие желязното правило за задължителното ползване на предпазните колани. Гидът ни предупреждава, че контролът тук е много строг, глобите стигат и до 700 евро! А пътните полицаи имат навика да спират автобусите и да проверяват дали пътниците са си запасали коланите. Ние, българите, си знаем колко сме немарливи в това отношение, но заплахата от тежката глоба действа превантивно. В Норвегия дисциплината на пътя е изграждана с години и хората се старят максимално да спазват съответните разпоредби. Едно превишаване на скоростта с над 10 км/час над разрешените се санкционира с глоба от 500-600евро. Контролът навсякъде е с камери, а растящият процент на лихвите върху глобите охлажда и най-малкия мерак да се ослушваш с плащането им. Сурови са и наказанията за употребата на алкохол – може да ти вземат книжката и за 3 години.

Освен дисциплинирани на пътя като останалите им скандинавски съседи, норвежците обаче се отличават с най-високо самочувствие сред тях. Радват се на най-висок стандарт, а столицата им Осло съперничи по скъпотия на такива мегаполиси като Москва и Токио. И причината за това е прозаична – нефтът. Залежите от черно злато са открити през 70-те години на миналия век в Северно море и оттогава страната на викингите дръпва рязко напред. С течение на времето Норвегия се налага като един от основните доставчици на нефт за цяла Западна Европа и се нарежда сред най-големите износители на петрол в света.

Това рефлектира върху цялата икономика и благосъстоянието на норвежците, които разполагат с една от най-развитите социални системи в Европа, а държавата им е осигурила безплатно образование и здравеопазване, издръжка на студентите, високи пенсии. Нещо повече, правителството е формирало специален нефтен фонд за подпомагане населението при нужда. И можем да бъдем сигурни, че никой не си позволява да краде от него.

За разлика от мнозинството европейски държави, Норвегия запазва своята национална парична единица – норвежката крона. На два национални референдума – през 1972 и 1994 година, норвежците отказват, макар и с малко мнозинство, да влязат и в Европейския съюз.

Интересно е, че независимо от високия си жизнен стандарт, норвежците не си позволяват да хвърлят на боклука храна, а я оставят в специално отредени за целта контейнери. Не изхвърлят и употребяваните дрехи, оставят ги на определени места. Същото правят и с битовата техника, с мебелите за подмяна.

Осло ни посреща със ситен дъжд и напрегнат трафик. Този град е с население от малко над половин милион жители, но се нарежда сред най-големите по площ столици в света – 454 кв. километра. Центърът му е разположен непосредствено до едноименния фиорд – Ослофиорд. Като се огледаш – навсякъде стърчат крановете на нови строежи. Това е най-бързо растящият град в Европа. Близо 20% от населението му са мигранти от страни като Сомалия, Пакистан, Ирак, Мароко, Виетнам и Филипините, от бившите югославски републики, от Балтийските страни… Всяка година населението се увеличава с по 2% и ако темповете на това заселване продължат в същия дух, прогнозата е,че през 2030 година в Осло ще живеят 1 милион души и 50 на сто от тях ще са неетнически норвежци!

Отваряйки дума за строителните кранове, нуждата от нови жилища в норвежката столица е огромна – трябват около 20 000 по изчисление на местните власти. Впрочем, цените на недвижимите имоти са много високи и непрекъснато растат. Дадоха ни пример с апартамент от 50 квадрата, с изглед към фиорда, който се предлага на имотния пазар за минимум 1,5 милиона евро!

Осло е основан през далечната 1000-на година. За родоначалник на града се смята Харалд Хардероде, с чиято личност се свързва и една от версиите за името на норвежката столица. Казват, че названието Осло произхожда от имената на любимите жени на крал Харалд. Една от тях била Ослава – фаворитка на краля от унгарски произход. Друга е дъщерята на руския княз Ярослав Мъдри – Ярослава. Третата дама била… българската принцеса Мирослава (Ослава), голямата младежка любов на Харалд. Четвъртата е гръцката принцеса Ослова. През Средновековието градът е носил името Асло, а по-късно Осло.

През 1624 година огромен пожар унищожава голяма част от средновековния град. Тогавашният датски крал Кристиан IV, под чиято власт е Норвегия, решава да премести града на ново място, близо до крепостта Акершус на реката Акешелва. Кралят посочил с пръст къде да бъде застроен новият град. В музея Ханскен се съхранява паметник на краля, чиято статуя възпроизвежда жеста му с насочената към новото място ръка. Оттогава до 1925 година градът носи името Кристиания, а новопостроената част названието Квадратура заради особеностите на устройствения си план.Осло става столица на страната през 1299 година, когато крал Хокон V Магнусон премества управлението на държавата от Берген в Осло.

Днес Осло е не само столица на Кралство Норвегия и седалище на правителството и парламента. Градът е най-големият промишлен център на страната, едно от най-важните средоточия на морската търговия в Европа. Товарното пристанище на Осло приема годишно над 6000 кораба с близо 6 милиона товари. Осло поддържа и пряка фериботна линия с германския град Кил и датската столица Копенхаген. Този ферибот е и оазис за любителите на високоалкохолните питиета заради достъпните им цени, каквито е невъзможно да се намерят на сушата.

Осло е родно място на световноизвестни интелектуалци като Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, Едвард Мунк и много други дейци на културата и изкуството. Всъщност темата за норвежкото творчество и изкуство подемаме още на първата ни спирка в столицата – уникалният парк „Фрогнер”. Той е известен повече с името на норвежкия скулптор Густав Bигеланд, чиито творби са изложени в парка. Това са 600 скулптурни фигури и 212 скулптурни композиции, подредени на площ от 32 хектара, посветени на философското разбиране за прехода на човека от раждането до смъртта му. Вигеланд работи по тези скулптури повече от 40 години. Сред тях се открояват няколко с много силно символично послание. Фонтанът – с него Вигеланд поставя началото на парка, изобразявайки 6 гиганта, които носят чаши, 20 скулптурни групи, обособени по темата „Човекът и дървото”, барелефи и фризове около водния басейн. Паркът е разгърнат стъпаловидно и на върха му се издига другата значима творба на скулптура – високата над 17 м колона, назована „Монолит”, в която са вплетени 121 човешки фигури, символизирайки надигаща се вълна, събирателен образ на човешките възможности. Колоната е изсечена от един единствен гранитен блок с тегло 180 тона. Сред многобройните фигури се отличава и още една, подобна на белгийския „Манекен пис”. Но ако в Брюксел това е прословутото пикаещо момченце, тук малчуганът на Вигеланд има друга визия – на някакъв малък сърдитко. И така е известен – сърдитото момче, което впрочем се е превърнало и в символ на Осло.

Паркът Вигеланд е само малка част от зелената система на норвежката столица. Близо 2/3 от града е защитена територия заради намиращите се тук гори, хълмове, паркове и езера. Само езерата са 343 (!), като най-голямото от тях – Маридалсванет, снабдява Осло с питейна вода. Гордостта на Осло разбира се е фиордът – Ослофиорд, край който норвежците обичат да почиват, използвайки тукашните плажове през летните дни.

От парка Вигеланд се насочваме към крайбрежието, за да спрем пред стените на крепостта Акершус, една от главните забележителности на Осло. Крал Хокон V я построява и превръща в истински бастион, способен да издържи и най-мощната обсада. Стените на крепостта са насочени към фиорда и така са осигурявали сигурността на града при нападения по море. Дълги години крепостта Акершус е била резиденция на норвежките крале. По време на големия пожар през 1624 изгаря почти до основи, но е възстановена от крал Кристиан IV. През Втората световна война е завзета от германците, но отново върната на норвежците след края на немската окупация. Известно време е превърната в затвор. Днес крепостта е дом на няколко музея, един от които е посветен на норвежката съпротива срещу нацистите.

Пренасяме се в центъра на града, за да посетим една от знаковите сгради на Осло – Кметството с двете му емблематични кули. Построено е през 1950 година изцяло с местни материали, като фасадата му е изградена с традиционни за страната червени тухли. Истински шедьовър е оформлението на централното фоайе, изпъстрено с фрески и дърворезби на норвежки художници, изобразяващи сцени от историята, културния живот и поминъка на местното население. Интересно е, че идеята за построяване на кметството е лансирана още през 1915 година от тогавашния кмет на Кристиания Йеронимус Хейердал. Днес освен седалище на градската управа, кметството на Осло е домакин на десетки обществени прояви и събития, целогодишно е отворено и за посещения на туристи. А световната си популярност дължи на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир, която се провежда тук всяка година през месец декември. Тук са получили наградите си изтъкнати политически дейци като Мартин Лутър Кинг (1964 г.), Нелсън Мандела (1993 г.), Ясер Арафат (1994 г.), Джими Картър (2002 г.) и много други.

Зад кметството на Осло е пристанището, откъдето тръгват и лодките за „Полуострова на музеите” Бигдьо. Тук се намират едни от най-интересните експозиции, посветени на знаменити норвежки мореплаватели и пътешественици. Музеят „Фрам” представя едноименния кораб, с който норвежкият полярен изследовате и лауреат на Нобеловата награда за мир (1922 г.) Фритьоф Нансен провежда експедицията си до Арктика в края на XIX век, а Руал Амундсен Антарктида. Същият този Амундсен, който пръв покорява Южния полюс, изпреварвайки експедицията на своя конкурент, британския капитан Робърт Скот. Музеят „Кон Тики” е изложил прословутия дървен сал, с който Тур Хейердал пресича Тихия океан от Перу до Полинезия през 1947 година. Запазена е 16-милиметровата камера, с която Хейердал заснема пътешествието си и това му донася филмовата награда Оскар четири години по-късно. А музеят на викингските кораби ни връща във времената на древното корабоплаване. От изложените три кораба на славните викинги най-впечатляващ е корабът „Осеберг”, открит случайно под една могила. На този кораб, вероятно в края на IX век, са били извършени погребения на две знатни жени, както някога това са правили нашите тракийски предци: с много погребални дарове, включително коне, кучета, цяла карета и пр.

В центъра на Осло оставаме за снимки и малко свободно време на главната пешеходна улица Карл Йохан, която свързва Кралския дворец с жп гарата. Тази улица изглежда много приятно с великолепните цветни фасади на сградите край нея, с многобройните кафенета, ресторанти и кашпите с пъстри цветя. Някъде по средата е Гранд хотелът, в който обикновено отсядат номинираните нобелисти. На един от тротоарите е и бронзовата фигура на човека от съпротивата, който, подпрян на колелото си, е наблюдавал движението на окупаторите нацисти. А Кралският дворец също като кметството е открит за посещения. Построен в края на XIX век по времето на крал Чарлз III, днес е резиденция на норвежкия крал Харалд V и е разположен сред разкошен парк. Резиденцията оживява най-вече по време на Националния празник на Норвегия 17 май, когато през 1814 година е приета конституцията на страната. На този ден хиляди норвежци се стичат пред двореца, за да приемат поздрава на кралското семейство.

Спираме за кратко пред парламента, след което автобусът отново ни отвежда на крайбрежието, за да видим уникалната сграда на норвежкия Национален театър за опера и балет или накратно операта. Тя има формата на… айсберг, сякаш изникнал от дълбините на ледовития океан. Фундаментът й е покрит с италиански гранит и бял мрамор, а основата му е на 16 метра под водата. Покривът е под наклон и започва още от нивото на водата, образувайки постепенно издигаща се над водната повърхност пешеходна зона, по която може да се видят десетки разхождащи се хора. Вътрешната част разполага с три сцени, като най-голямата зала е с капацитет 1364 места. Строежът е продължил четири години (2003 – 2007) и са инвестирани около 760 милиона щатски долара. Проектът на операта е високо оценен и печели престижната награда „Сграда на културата” на Световния архитектурен фестивал в Барселона през 2008 година.

Както в Копенхаген, така и тук в рамките на една полудневна екскурзия очевидно не можем да видим всички забележителности на Осло. Дори огромната, висока 60 метра шанца за ски скокове Холменколен, която през зимата е любимо място за спортуване на столичани. Да не забравяме, че ските са националният спорт на Норвегия.

Тази вечер няма да нощуваме в Осло. Това ще сторим в курортното селище Гейло, на около 220 км от столицата. Избрахме го, защото е сравнително най-близо до главната ни цел на следващия ден – заливът – гигант Зьогнефиорд и красивия крайморски град Берген. По път спираме за половин час пред един супермаркет, където покрай всичко друго предлагат и ягоди. Опитахме ги и ей, Богу, никога не съм предполагал, че в Норвегия ще ям такива сочни и сладки ягоди. Фантастични на вкус!

Гейло е един от най-популярните планински ски курорти в Норвегия, с над 100-годишна традиция. Още през 1935 година тук са проведени първите ски състезания. Курортът предоставя отлични условия както за скиорите алпийци, така и за беговите дисциплини, в които норвежците са безспорни фаворити. В Гейло се намира и единственият в Скандинавия суперпайп за сноубордисти. Снегът се задържа повече от половин година – от ноември до май, а най-високата точка на курорта е на 1178 метра над морското равнище. През лятото Гейло също е предпочитано място за отдих и в това се убедихме още при навлизане в курорта, срещайки многобройни каравани и кемпери в околността, пръснати по поречието на реката Халингдалселва. Хотелът ни „Гейло”, в който се настанихме за нощувка, се оказа много приветлив, чист и спретнат, с чудесен изглед към околните планински хълмове и пистата за ски алпийски дисциплини. Типичен скандинавски хотел за любители на планината и ските. Със старинни мебели и уютна камина, край която е удоволствие да изпиеш чаша вино.

(Следва)

06

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21