СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ: 4. Гигантът Зогнефиорд и „Дървеният град”

СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ

Вижте всички статии от поредицата „СКАНДИНАВИЯ – ЛЯТНО СЛЪНЦЕ, БЕЛИ НОЩИ тук.

3. Гигантът Зогнефиорд и „Дървеният град”

Денят започва в Гейло с прекрасно утро: топло слънце, кристално чист въздух, горски аромати и прилична закуска с планински чай. След което поемаме по начертания маршрут, наслаждавайки се на красивата природа. Срещаме много езера – малки или по-големи. Водата е толкова чиста, че околните гори и хълмове се отразяват в нея като в огледало.

Често навлизаме с автобуса в тунели, някои почти 3-4 километрови, които се смятат за… къси. В Норвегия тунели да искаш! Това е начин транспортът да излезе от примката на многобройните планински препятствия и фиордите, от тежките зимни условия.

Още в началото на 60-те години на миналия век се приема план за масирано изграждане на пътната инфраструктура, в резултат на който днес в Норвегия има над 900 пътни тунела с обща дължина 750 километра. Тук, през 1992 година, е построен и най-дългият тунел в света, използван от автомобилния транспорт – почти цели… 25 километра!

Колкото повече наближаваме района на фиорда, толкова пътят става по-стръмен. Денивелацията е голяма, дори на едно място пътните служби са поставили светофар, иначе колите не могат да се разминат. Тунелите продължават да се редят един след друг. А нас ни гони времето – имаме точен час да хванем круизния кораб, с който ще плаваме из Зогнефиорд.

Най-накрая пристигаме благополучно на пристанището Флам, откъдето ще се качим на кораба. Наоколо още няколко плавателни съда стоят на рейд. На нашия кораб не сме само ние, има още няколко туристически групи от други страни. И ето че идва очакваният миг- корабната сирена дава началото на нашето пътешествие из най-големия фиорд в Норвегия и втори по големина в света.

Фиордите са визитната картичка на норвежкото крайбрежие. На практика това са морски заливи, вдадени дълбоко навътре в сушата. Те са резултат от топенето на глетчерите в края на ледниковия период и покачването на морското равнище в съществуващите тогава естествени долини. Дължината на Зогнефиорд е 204 километра и това го прави лидер сред норвежките фиорди. На места бреговете, които го обграждат от двете му страни, достигат дори над 1900 метра височина! Дълбок е 12 метра, солеността на водата му е 3,7%, по-малка от тази на морето, а температурата й варира между 15-16 градуса. Такава е до края на юли, през август започва постепенно да изстива. През зимата не замръзва.

Това, че водата на фиорда не е скована от лед ме подсеща за още една важна особеност на климата в Норвегия. Крайбрежието на тази страна пряко усеща влиянието на топлото морско течение Гълфстрийм. По тази причина по-голямата част от норвежките пристанища, дори и тези на север, не замръзват през цялата година.

Докато корабът ни превзема километър след километър от Зогнефиорд, „ескорт” от ято бели птици, подобни на родните чайки, ни съпровожда под синьото небе. Радваме се като деца на околните пейзажи и разсъждаваме колко вярно е сравнението, че на фона на огромните по височина брегове на фиорда корабите изглеждат като детски играчки.

След малко повече от час плаване пристигаме на пристанището Гудванген. Пред магазина за сувенири ни посреща издяланата от дърво внушителна фигура на древен викинг – изглежда страховит, както съм си ги и представял тези смели воини. Качваме се отново на автобуса и след една кратка фотопауза пред живописен водопад, продължаваме към Берген.

Слизаме на пристанището, където току що е акостирал огромен круизен лайнер. Сега е лято и хиляди туристи от различни краища на света се насочват насам, защото Берген е и изходна точка за пътешествията из фиордите. Пристанището е най-голямото в Норвегия, обработва половината от пристигащите по море товари в страната, а самият град е втори след Осло, с население около 230 хиляди жители. Седем възвишения заобикалят града, наричат ги „Седемте планини”. На следващия ден, преди да тръгнем за летището на път за Стокхолм, ще се изкачим на едно от тях. Но подробностите – по-нататък.

Берген е основан през 1070 година. До края на XIII век е столица на Норвегия, преди крал Хокон V да я премести в Осло. В продължение на близо пет столетия е част от т.нар. Ханзайска лига – обединение на търговски гилдии за монопол над риболова и търговията в Балтийско море. Още в началото на XII век започва едва ли не промишления улов на рибата треска. Почти двуметров макет на тази важна и до днес за норвежците риба може да се види в старата част на града.

В историята на Берген има много драматични моменти.Когато в средата на XIV век Черната смърт (епидемия от чума) залива голяма част от Европа, Берген също попада сред засегнатите градове. Свидетелства сочат, че смъртоносната зараза, довела до огромни жертви, била разнесена в града от някакъв британски кораб. През 1702 година след опустошителен пожар изгарят 90 на сто от сградите в Берген, строени само от дърво. През 1940 година пък, по време на нацистката окупация, холандски кораб със 120 тона експлозиви се взривява на пристанището, убивайки над 150 души. По време на Втората световна война съюзниците бомбардират военни обекти на германците, разположени в града.

И въпреки многото катаклизми, Берген е жив повече отвсякога. На градския площад, край изкуственото езеро с фонтан в средата, ще видим да се разхождат, любувайки се на лятното слънце, млади семейства, възрастни хора, деца. Неколцина малчугани са налазили езерцето около паметника на Оле Бул – една от най-известните фигури в историята на норвежкото музикално изкуство. Живял през XIX век, Оле Бул бил композитор и виртуозен цигулар, сравняван с Паганини. Първа цигулка в оркестъра на Бергенската филхармония, най-старата в Европа, създадена през 1875 година. Оле Бул се смята и за откривател на още един талантлив норвежки музикант и композитор – Едвард Григ, автор на голям брой романси, песни и клавирни пиеси, удостоен с докторски степени от университетите в Оксфорд и Кембридж. Григ е и първият диригент на Бергенската филхармония.

Но да се върнем отново на градския площад. Тук на 17 май местните жители превръщат националния празник на Норвегия в забележителна атракция. Хората са облечени в национални носии, а сцена на празненството е палубата на викингски кораб.

В Берген театралните постановки имат дълголетна традиция. Местният драматичен театър е най-старият в Норвегия, открит е през 1875 година и се помещава в оригинална по архитектурата си сграда в стил Арт нуво. Пред театъра се издига паметникът на Хенрик Ибсен, един от най-значимите драматурзи в Норвегия и в света, с огромен принос за създаването на норвежка драматургия и утвърждаването на норвежкия език като литературен. Той е и най-поставяният драматург в света след Шекспир!

Берген успява да съхрани или реконструира един от най-забележителните си квартали, носещи старата слава на града – Бриген, кварталът на някогашните германски търговци, на търговията на Ханзанската лига през Средните векове. Този квартал пресъздава автентичната атмосфера на стария Берген с двуетажните дървени къщи, донесли му прозвището „Дървеният град”. Боядисаните в червено, жълто, охра дървени талпи на фасадите, малките веранди, тесните улички между къщите ни връщат в една отминала епоха, която е дала повод на световна организация като ЮНЕСКО да приеме под своя закрила тази част на града. Днес тези пастелно оцветени къщи са приютили магазинчета за сувенири, занаятчийски ателиета, а недалеч от тях продължават археологическите проучвания на бергенската крепост.

Спираме за кратко пред църквата, посветена на Божията майка. Това е най-старата църковна сграда в Берген, датираща от XII век, оцеляла след два големи пожара. Близо три столетия била използвана от германските търговци в Бриген, затова я наричали „германската църква”. Ханзанската лига инвестирала изграждането на църковния амвон, а през Втората световна война германците добавили стенописи и цветни витражи.

Имаме свободно време да се разходим по крайбрежната улица срещу пристанището Ваген. Тук са се подредили в стройна редица магазини, кафенета, ресторанти в сгради с островърхи покриви и пъстри цветове. В тази колоритна част на Берген е и Музеят на Ханзата, разположен в автентична къща от XVIII век. А само на метри, до пристанището, е Рибният пазар, изнесъл на сергиите си цялото богатство на морския Север. Без съмнение тук е царството на сьомгата – пресна, пушена, сушена, маринована и наричана тук с названието лакса. Търговците на щандовете говорят испански, но на пазара това не е проблем – езикът на алъш вериша навсякъде е универсален!

И така, ето че идва редът на обещаните подробности за изкачването на една от „Седемте планини” край Берген. Наредили сме се да хванем финикуляра „Фломен” още рано сутринта. Този да го наречем трамвай ще ни отведе по стръмен склон на 300 метра височина, за да видим Берген как изглежда от птичи поглед. Цената на билета е 95 норвежки крони отиване и връщане. По-късно разбрахме колко стратегически е било важно да тръгнем за върха по-рано, защото след това опашката беше станала направо умопомрачителна.

А от върха гледката е наистина страхотна! Целият град, надлъж и нашир, е като на длан. Но не е само това. Местната управа е превърнала околността край наблюдателната площадка в чудесен парк за забавления. Пързалки, тролей, тарзан и други подобни съоръжения за децата, алеи за разходка из гората, масички за пикник, кафене, дори малка ферма за кози. Можеш да прекараш часове сред природата преди да се спуснеш с финикуляра обратно надолу към града.

Тръгваме си впечатлени от Берген. На летището електронното чекиране действа с пълна сила. Машинното вадене на бордната карта обаче е едно на ръка. На друго гише пускаш на лентата куфара си и с нещо като електронна слушалка минаваш през лепенката, която обикновено служителите на летището слагат на багажа с името на пътника и закъде лети. Чак тогава лентата се задвижва и глътва куфара, за да го изпрати към останалия багаж за съответния полет.

Докато чакаме да настъпи бординг таймът, сядаме в едно бистро на летището да хапнем нещо преди път. Поръчваме си супа с морски дарове. Дават ни някакво електронно устройство, което ще стои на масата и ще позвъни, когато супата е готова и можем да си я вземем от щанда. Въобще човешкият фактор в познатата ни досега роля на гари, летища, ресторанти и пр. постепенно отстъпва място на автоматизацията и стъпка по стъпка се свежда до минимум. Такова нещо видяхме и в едно заведение за сандвичи в Швеция на път за Осло: там по електронен път си избираш бургера, плащаш го с карта и само отиваш да си го получиш на щанда.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21