ЮАР – Шарки от Черния континент: 1. В родината на хомо сапиенс
ЮАР – ШАРКИ ОТ ЧЕРНИЯ КОНТИНЕНТ
До неотдавна ябълка на расов раздор и несигурност, днес Южноафриканската република е една от най-привлекателните туристически дестинации в света. Неслучайно през 2010 година тя беше домакин на най-голямото спортно състезание на планетата – световното първенство по футбол. Страна на контрасти, тя фокусира и най-колоритното от визитната картичка на Черния континент: бурна история, дива природа, африкански темперамент…
Вижте всички статии от поредицата „ЮАР – ШАРКИ ОТ ЧЕРНИЯ КОНТИНЕНТ“ тук.
1. Родината на хомо сапиенс
Седалището на фирмата, която ни организира пътуването в ЮАР, е в Кейптаун. Там работеше и една българка, Милена Петров, която ни осигури гид на български. Човекът се казваше Валентин Пенев, от 14 години живее в африканската страна. Тъкмо той ни посрещна на международното летище „Оливер Тамбо”, на 25 км от Йоханесбург. И понеже пристигнахме рано сутринта, предложи най-напред да прескочим до музейния комплекс CRADLE OF HUMANKIND (в превод ЛЮЛКАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО), където ще научим и видим с очите си как се е появил нашият пра-пра- праотец ХОМО САПИЕНС.
След около час и нещо навлязохме в територията на областта Маропенг, където са направени големите археологически открития за произхода и еволюцията на човека. Целият район обхваща площ от 1180 кв.мили. Покрай пътя се занизаха ферми, в които се отглеждат домашни животни, но са отредени и специални територии за дивата фауна, заобиколени с телена ограда. На няколко места имаше големи табели, които сочат, че това е резерват за носорози и лъвове. В този район много популярен е и биволът. Валентин казва, че биволът е много опасен за лов – ако ловецът не го убие от първия път, раненото и силно раздразнено животно ще го гони до дупка.
Около 11.00 пристигнахме в посетителския център на комплекса Cradle of Нumankind, включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Намира се под една огромна могила, до която водят отливки от стъпките на известни посетители – учени и политици от цял свят. Например бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан, бившият чешки президент Вацлав Клаус и др. Като на парад са подредени и копия на големите открития: черепът на „г-жа Плес”, намерен от археолога Робърт Бруум през 1947 година. Тази находка датира от преди 2,7 милиона години! До нея е „Малкото стъпало” – фосил на дете, отпреди 3,3 милиона години! На самия вход на могилата са изложени в естествения им ръст восъчни фигури на мъж и жена от вида астралопитек- африкан. Последните изследвания на американски учени от Станфордския университет в САЩ недвусмислено доказват, че родината на човека е Южна Африка. И ние имахме рядката възможност да ги огледаме отблизо и да установим, че че с течение на хилядолетията сме станали и по-високи, и по-красиви от тях.
Недалеч от могилата се намират пещерите Стеркфонтейн, където всъщност при разкопки са открити тези уникални ранни фосили заедно с останки от растения, животни и птици.Уникална е и самата пещерна система – с много подземни галерии, реки и пещерни езера.
В посетителския център се влиза с местен водач –случи се едно много симпатично чернокожо девойче,което ни сложи на ръцете по една хартиена гривна. Момичето се оказа много добре подготвено и започна беседата си с кратко представяне на Чарлз Дарвин- човекът, който ни „светна” за нашия приматски произход. Още с влизането си в музея се движим по отчетливо нанесени по пода и стените стъпки, означаващи различните праисторически епохи, та чак до най-стари времена – 4,6 милиарда години, от когато са се появили едноклетъчните организми. Най-впечатляваща е разходката с лодка из воден канал в тунел, чрез който посетителите проникват в различните периоди от развитието на Земята. Показано е нагледно как са се формирали преди милиони години отделните континенти.
Музейната експозиция прави поразително впечатление не само със стотиците експонати, представляващи находки от различни епохи, които предшестват хомо сапиенс. В този комплекс човек идва и да научи нещо, и да се забавлява. Виждаш например как с течение на времето са се обособили расите, как са се развивали отделните части на човешкото тяло: лицето, челюстите, крайниците, цветът на очите и пр.Всичко това е включено в съответна атракция или игра, което спомага много бързо да вникнеш в материята. Затова музеят постоянно е пълен с ученически групи и обучението по този начин се превръща в удоволствие, за да донесе и крайния резултат – един добре научен урок по естествена история.
За да бъде забавлението пълно, Вальо ни преведе по нещо като мост, около който стените изведнъж започнаха да се въртят благодарение на специално осветление. Като в дискотека. Въртележката създаде особен ефект – помислихме, че мостът се накланя, започнахме да залитаме, аха още малко да паднем…Страхотна илюзия!
Обядвахме в ресторанта към музея. После потеглихме за Претория, където ще нощуваме днес и утре вечер.
В ЮАР живеят 47 милиона души. От тях 37 милиона са чернокожи, 5 милиона –бели и около 4 милиоина „цветни” – от азиатски произход, индийци и малко от смесени бракове. А Претория е административната столица на ЮАР. Тук е правителството, тук са дипломатическите мисии, управлението на армията и полицията. Далеч по-безопасно е да се живее в този град за разлика от Йоханесбург, където престъпността е много висока. Претория наброява 2,3 милиона жители. Разположен е в котловина, заобиколена от хълмове. Климатът е субтропичен. Край града личат останките на златни и диамантени мини. Имало е решение на местните власти да не се строят сгради по-високи от 7 етажа, но и тук небостъргачите не са малко. Улиците са прави, широки като аутобани. Голяма забележителност са оцветените в лилаво корони на дървото джакаранда, внесено от Бразилия. Около 60 хиляди дървета от този вид са засадени в региона и улиците с тях стават много красиви. Бялото население е около 28 %, останалите са чернокожи от зулу и други местни племена. Официалният език е английският и африкаанс (негов прародител е фламандският поради наличието на силна колония холандци). Останалите езици са на местни племена – 11 от тях също се водят официални и е истинска какофония да гледаш местни новини по телевизията. Околностите са изпъстрени с пещери, от които се добиват калций и варовик. При обработката на златните и диамантените залежи се използват киселини, които после се вкарват в пещерите и така по-бързо разяждат варовика, за да се добие нужния строителен материал.
Претория е основана от африканери – наследниците на холандските колонизатори от района на Кейптаун. Наричали са ги още бури и така са известни в историята от времето на кървавата англо-бурска война.
През ХІХ век, притиснати от англичаните, африканерите тръгват да се заселват на север, в земите на днешната южноафриканска столица. Те живеели в Кейптаун и тяхна основна задача била да снабдяват с провизии холандските кораби, пътуващи по море за Индия. След като британците ги изтикали от Кейптаун, те дошли тук, но се изправили пред съпротивата на местното племе зулу. Разказват, че африканерите поискали чрез свои пратеници да купят земя от зулусите, но парламентьорите били убити. Тогава те решили да отмъстят и тръгнали на война, чиято кулминация била битката през 1835 година край т.нар. Кървава река. Африканерите разбиват зулусите, убивайки цели 3000 воини от тях. След тази битка възниква и самостоятелната република Трансваал.
Днес край Претория има огромен мемориал, посветен на тази офанзива за усвояване на новите територии. Това е паметник с името Фортрек, 40 х 40 х 40 метра, чиято вътрешност прилича на храм със скулптури, пресъздаващи тези преломни събития. Отвън пък е построена ограда, на която са гравирани конските каруци, наредени в кръг, за да защитят тила на африканерите по време на битката с племето зулу. Паметникът е изграден от гранит и е завършен през 1947 година. От двете му страни са издигнати бюстове на водачите на африканерите, един от които е носел името Преториус. На него е кръстен и градът. С асансьор може да се отиде до върха на паметника, откъдето се открива прекрасна панорамна гледка към южноафриканската столица.
Още вчера с Вальо сглобихме програмата за кратка обиколка на Претория с няколко спирки за снимки, преди да посетим Йоханесбург- най-големият град в ЮАР. Започнахме с първата забележителност на южноафриканската столица- правителственият комплекс Юниън Билдингс, който се издига като крепост на един от хълмовете над града. Представлява огромна полукръгла сграда с две кули във викториански стил, символ на обединението между англичани и африканери. Построен е за три години (1910 – 1913) по времето на Луи Бота – първият президент на ЮАР, избран на демократичните избори през 1910 година след края на англо-бурската война и основаването на тогавашния Южноафрикански съюз. Автор на проекта е архитектът Хърбърт Бейкън, а за строителството са вложени над 1,3 милиона паунда (тогава това е била паричната единица в страната). Хълмът се нарича Мънкис Кот, но няма нищо общо с маймуните. Просто така се е казвал собственикът на земята, фермер, който я купил от местните племена срещу едно…конче, а после я продал за милиони. Пред сградата на комплекса се издига паметник на загиналите южноафрикански войници по време на Корейската война през 50-те години на миналия век като съюзници на американците. От двете страни на Юниън Билдингс са разположени оръдия, малко по надолу е паметникът на президента Луи Бота. Пред целия архитектурен комплекс се простират прекрасни и отлично поддържани градини. Това място е било любимо за разходка на влюбени двойки, но след зачестилите грабежи вече никой не смее да замръкне там.
Продължаваме обиколката на столицата по Gouverment street – правителствената улица, която е единствената в Претория с по два реда джакаранда от двете страни.
Първите заселници, главно фермери, са дошли в Претория през 1840 година, но практически градът като такъв е основан 15 години по-късно. Тук казват, че съберат ли се на едно място трима африканери,непременно ще построят църква. Такава е имало още преди 1855 година, но изгоряла при пожар и оттогава местните хора решили ако правят храм, да е масивно строителство. Двигателят на това начинание бил Мартинес Преториус, син на Андрис Преториус – водачът на големия поход за овладяване земите на зулусите. Именно синът кръщава града на името на баща си. А от църквата и формиралия се край нея площад е започнал да се оформя градът Претория. Този площад носи името Чърч скуайър – Площадът на църквата. Днес около него се намират едни от най-важните институции и исторически забележителности на столицата.
Преди да стигнем до Чърч скуайър, спираме пред дома на Пол Крюгер – първият президент на една от двете независими републики на африканерите преди англо- бурската война – Трансваал. Другата република е Фристейт. Къщата е построена през 1884 година – две години след избирането на Крюгер за президент на Трансваал. Тя е една от най-старите в Претория и първата в града, която е разполагала с телефон и електричество. Бали Барнато – известен по онова време магнат в диамантения бизнес, подарява на Крюгер две статуи на лъвове, които да „пазят” дома му. И днес те се намират пред входа на къщата. Крюгер не живее дълго в нея – след англо-бурската война е отстранен от властта и изпратен на заточение в Швейцария. Там остава до смъртта си, без да се върне в ЮАР.
Срещу къщата на Крюгер се издига храм на Холандската реформистка църква. Освен местния свещеник, в нея е проповядвал и самият Пол Крюгер.
Ето ни на Чърч скуайър – в сърцето на южноафриканската столица. Този площад има вид на голяма поляна, защото е застлан с трева, на която се търкалят чернокожи, сякаш са на пикник. Ята гълъби довършват живия пейзаж. В центъра на площада е паметникът на Пол Крюгер и на това място е поставен от президента на ЮАР Питър Бота през 1954 година. Паметникът е заобиколен от сградите на Съдебната палата – с разкошна старинна архитектура, и на местното кметство. На тази територия се намира и Музеят на Трансваал. Зад оградата на този крайно интересен музей може да се видят в естествения им ръст огромните скелети на динозавър, кит и носорог. В музея се съхраняват находки от вековете, тук са били „г-жа Пелс” и други останки от времето преди хомо сапиенс, които видяхме в Маротенг. А пред Сити хол – голямата концертна зала на Претория, има три забележителни статуи: на Чиф Тсуани, вожда на племето банту, което е живеело на това място, на Мартинес Преториус – основателят на столицата, и на баща му Андрес Преториус,на чието име е назован градът.
Да се върнем отново назад в историята. Без съмнение, едно от най-важните събития в миналото на Южна Африка е англо-бурската война (1899 – 1902). За нея е писано много, но се изкушавам да предам какво ни разказаха нашият екскурзовод. Това е била една от най-кървавите войни в историята на Англия. Във всичките им колониални войни те винаги са използвали местни войски да им вадят кестените от огъня.Тук обаче трябвало да докарат своя армия, за да спечелят битката, залогът за която бил много голям. Цялата работа, както обича да казва Валентин Пенев, е била англичаните да заграбят териториите, където са открити залежите от злато и диаманти. Британците са владеели земите до 25-тия паралел, но виждайки какви богатства се намират на север от него, решават да завземат и тези земи. На всяка цена!
В тази война са били вложени много капитали от тогавашните английски олигарси, които благодарение на натрупаните богатства са имали много силно влияние в британския парламент и пред кралица Виктория. Най –известният от тях е Сесил Джон Роудс, който пристига от Англия едва 17-годишен, но предприемаческия му нюх го прави още на 25 години милионер от търговия със захарна тръстика и памук. След откриването на диамантените залежи основава фирмата Де Биърс, която и до днес е основен играч в този бизнес в света. Както преди, така и сега тя контролира цените на диамантите. Има три основни централи в Лондон, в ЮАР и трета, която се занимава с добива на диаманти в ЮАР, Намибия, Ангола, Ботсвана и Зимбабве. Разкрила е търговски представителства в Амстердам, Ню Йорк и Токио, където са големите диамантени борси. Вече е стъпила и в Русия с експлоатацията на елмази.
Сесил Джон Роудс и негови съмишленици успяват да убедят кралския двор да се предприемат военни действия за изгонване на африканерите над 25-тия паралел. Така започва войната, която е била война на бели срещу бели.
Отначало англичаните изпратили малък военен контингент, смятайки, че бързо ще се справят с двете независими африканерски републики – Трансваал и Фристейт. Срещнали обаче много силна съпротива. Африканерите не използвали стандартната военна тактика по онова време с наредената в редици пехота. Войските им били съставени от малки военни конни подразделения, въоръжени и с нови пушки и пистолети „Маузер”, използващи бездимен барут. Така англичаните трудно се ориентирали откъде се стреля. Тази войска била много гъвкава, водила динамичен бой и англичаните дали много жертви. Но бързо си взели урок: от 70 000 войници първоначален контингент, британската войска в разгара на войната достигнала 175 000 души! Никога Англия не е изпращала в колониите си толкова многочислена армия!
Формалният повод за войната било несъгласието на Короната данъците от разработените златни и диамантени залежи да остават само при африканерите, а нищо да не влиза в хазната на Обединеното кралство. На заплахите на ангичаните Пол Крюгер отговаря с безкомпромисното решение да приеме бойните действия. Въпреки съпротивата на бурите обаче при съотношение на силите 7:1 в полза на английските войски изходът от войната бил предопределен. Бойните действия приключват през 1902 година, когато е подписан и мирният договор. Осем години по-късно се създава Южноафриканският съюз между англичаните и бурите (така са били наричани високомерно африканерите, означавало селяндури, понеже повечето от тях били фермери). Избрали за губернатор англичанин, но правителството било доминирано от африканери. През 1961 година е основана Южноафриканската република, като неин пръв президент става бившият вътрешен министър Фервууд.
Сесил Джон Роудс умира и е погребан в Зимбабве, бившата Южна Родезия – една от крепостите на апартейда. Той мечтаел да създаде съюз на цяла Африка – от Кайро до Кейптаун. За подобно нещо често говореше и покойният либийският диктатор Муамар Кадафи.
Толкова за войната и Претория.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
