ЮАР – Шарки от Черния континент: 2. Йоханесбург – детето на златната треска
ЮАР – ШАРКИ ОТ ЧЕРНИЯ КОНТИНЕНТ
Вижте всички статии от поредицата „ЮАР – ШАРКИ ОТ ЧЕРНИЯ КОНТИНЕНТ“ тук.
2. Йоханесбург – детето на златната треска
Йоханесбург е разположен на високо плато, почти на 1800 м над морското равнище. Регионът е сравнително сух, като повечето валежи падат през лятото. Сухо е, защото за разлика от много други големи градове по света Йоханесбург не се намира близо до значим водоизточник (езеро, река), а на безводно плато, от което се копае златото. И днес ЮАР е на първо място в света по добив на злато и на четвърто по количеството изкопани диаманти.
Йоханесбург е столица на голямата провинция Гаутенг, финансов, промишлен и търговски център на ЮАР, седалище на Конституционния съд на страната. В тази провинция живеят над 9 милиона души, 4 милиона са само в Йоханесбург. Разбира се , градът вероятно има доста по-голямо население, тъй като тук потокът от нелегални имигранти не спира. След затварянето на много ферми и предприятия при идването на чернокожите на власт, хиляди несрестници от селските провинции идват тук да търсят препитание. И не само от вътрешността на страната, но и от други африкански страни, предимно от Замбия и Зимбабве. В Йоханесбург е съсредоточена главната част от южноафриканската индустрия, тук е големият бизнес, затова е толкова голям стремежът на пришълците от Африка, Азия и Индия да си намерят щастието именно на тази земя. Това е богата страна! За този поток от имигранти местната власт се е заела да направи пребиваването им в Йоханесбург прилично с изграждането на малки къщички с най-необходимото: електричество, вода, кухня, спалня, тоалетна. За 10 години трябва да се построят такива жилища за близо 2,5 милиона души.Там пък, където пришълците си строят незаконен подслон, условията са ужасни, отделно дето не плащат нито тока, нито водата. В този смисъл приликата с родните ни мургави съграждани е пълна!
Известно е, че в ЮАР дълги години властваше режимът на апартейда, който силно дискриминираше чернокожото население на страната. След демократичните избори през 1994 година и избирането за президент на един от най-известните чернокожи борци за равноправие-покойният вече Нелсън Мандела, палачинката се обърна. Днес властта е в ръцете на чернокожите политици, които полагат усилия да компенсират годините на расова дискриминация с различни протекции към своите братя, назначавайки ги в армията, полицията, местната администрация , стимулирайки ги и да се интегрират в регионите, където са се установили белите жители на страната. Засега подобна интеграция се получава много трудно – и в работата, и в училище, въпреки че има чернокожи с пари. Макар и неофициално, разделението по цвета на кожата си остава. Недоволни от промяната на политическото статукво, много от белите граждани прехвърлят местоживеенето и бизнеса си от центъра на Йоханесбург към периферията на града в райони като Сентън, например. Централните банки, големите фирми и добрите училища се насочват натам.
Отварям тази тема, защото тъкмо днес в обиколката на малката ни група българи из Йоханесбург сме предвидили най-напред да посетим прочутото гето на чернокожите южноафриканци, известно още от времето на апартейда -Совето. От някакъв супермаркет към нас се присъедини специално наетата за тази цел екскурзоводка. Казва се Спотиля и е от племето зулу.
Совето в превод означава Югозападно гето (South Western township). Това е най-голямото гето за чернокожи в ЮАР, а може би и в цяла Африка. Разположено е на площ от 130 кв.км, има 53 квартала и 4-милионно население. Сред голяма част от гетото цари мръсотия и невероятна мизерия. На много места са издигнати импровизирани постройки от типа бидонвили, където са се настанили хора от най-бедните слоеве. Тези постройки са незаконни и властите са предприели действия за изграждане на къщички, които да заменят сегашните подслони, които на всичко отгоре са и с азбестови покриви – хем грозни, хем опасни за здравето. Новите жилища поемат по 10 човека, но това е само начало – силният размножителен процес ще налага все повече да се добавят допълнителни пристройки. Те и сега са нагъчкани здраво, няма и 2 метра разстояние помежду им. Разбира се, че в Совето няма да се видят само бидонвили. Например тук има огромна болница с 3500 легла, очна клиника, още три по-малки болници. При тази липса на нормална хигиена и здравна култура болестите сред местното население са голям бич и най-вече СПИН-ът, който всеки ден взема десетки жертви, а средната продължителност на живота е умопомрачително ниска – между 29 – 32 години! Над гетото се издигат двата големи комина на бивша ТЕЦ. И двата са нашарени с рисунки от историята на ЮАР и съпротивата срещу апартейда под водачеството на Нелсън Мандела.
Спираме пред църквата Regina Mundi Church (Кралица на света). Тя е доста голяма, построена през 1961 година, побира до 5000 богомолци и е влязла в историята на борбата срещу расисткия режим в ЮАР. През онези тежки за чернокожото население години тук са се събирали студенти, за да протестират. През 1976 година става голямо стълкновение в църквата, полицията стреля – още личат дупките от куршумите по тавана на храма.От тези вълнения започва и сривът на апартейда до окончателното му изхвърляне от обществения живот в началото на 90-те години на миналия век.
Църквата има изключително красив витраж, подарен през 1998 година от съпругата на на тогавашния полски президент Квашневски – Йоанна. На една от стените на храма е изобразена Черната Мадона с младенеца, а под нея във формата на око са фокусирани местата на съпротивата в Совето. На изхода пък има огромен плакат с ликовете на Нелсън Мандела и пастора Дезмънд Туту. Днес църквата е не само паметник на съпротивата срещу един нечовешки режим, но и действащ храм с обичайната неделна литургия, с венчавките на младоженците и опелото на починалите. Жив духовен организъм…
На излизане от църквата Спотиля ни демонстрира рядка импровизация. В кулинарията на чернокожите южноафриканци има едно ястие от боб и царевица, което се нарича н,гошу. Когато изговаря тази дума, Спотиля вмъква точно където е апострофът звук като пукот. Звучи хем интересно, хем забавно и се смяхме много. Жалко, че клипчето, което опитахме да запишем, не се получи.
Намираме се на улица „Вилакази стрийт”, където Нелсън Мандела и Дезмънд Туту са живяли вече като лауреати на Нобеловата награда за мир. На тази улица е и домът на Мандела и съпругата му Уини преди развода им. Срещу къщата е и ресторантът на фамилията, собственост вече на Уини. Двамата скъсват с брака си през 1996 година, след което президентът се жени за дъщерята на мозамбикския държавен глава Самора Машел. В Совето Уини има и друга къща, в която е живяла докато Нелсън е бил в затвора. Построена е през 1985 година, а средствата за нея са отпуснати от Фидел Кастро, Муамар Кадафи, Джейн Фонда и Клийн Истууд.
На „Вилакази стрийт” се случва трагично събитие. По време на демонстрация на ученици и студенти срещу насила наложения им език африкаанс (практически холандски), полицията използва огнестрелно оръжие и убива 13-годишния тогава Хектор Питърсън. В памет на загиналото момче има музей, пред който се издига като мемориал огромен камък , символизиращ силата на съпротивата срещу расисткия режим. В музея може да се видят снимки на убитото момче, както и много информация за апартейда.
Расизмът в Южна Африка има дълбоки корени – още от ХVІІ – ХVІІІ век, когато Холандската източно -индийска компания, действала в района на Кейптаун, е вземала на работа само бели служители. Като държавна политика, регламентираща сегрегацията, апартейдът се установява в ЮАР след Втората световна война.Няма нормален човек, който да приема с лека ръка такъв унизителен за човешки същества режим. Да караш чернокожите насила да живеят в бантустани, които са си чиста проба гета или нещо като индианските резервати в Америка. В 13 % от територията на страната да набуташ 75 % от нейното население! Да забраняваш на чернокожите да посещават местата, отредени за белите, ако нямат специално разрешение за това. Въвели са дори закон за наказателна отговорност при сексуални контакти между бели и черни, както и пълна забрана на смесените бракове .Ако един лекар се е падал на 330 бели, то при черните съотношението е било 1: 91 000! На час са умирали от недохранване по три чернокожи деца! Може да се дадат още десетки подобни примери.
В Совето има Музей на апартейда. Първоначално беше предвиден в програмата ни, но след посещението на музейната експозиция, посветена на загиналото момче Хектор Питърсън, нямаше смисъл да повтаряме темата.
На излизане попаднахме на един чернокож младеж, който си изкарва хляба по особен начин: танцува, правейки шоу, като буквално връзва тялото и крайниците си на фльонга. Има циркови артисти, представяни като „човека – каучук”, чиито изпълнения съчетават нещо като йога и акробатика. Точно това прави въпросният младеж.
На обяд Спотиля ни заведе в една от бившите незаконно появили се, но вече снабдили се с лиценз местни кръчми, наричани шибун. Тук ни гощаваха с типична африканска кухня, включително и въпросният н,гошу. Целият ресторант е с налепени по стените и тавана му визитни картички на посетители от цял свят. Естествено, че оставих и моя,а храната беше много вкусна.
След като се разделихме със Спотиля, продължихме към една от големите атракции в програмата ни за деня-тематичния парк Gold Reef City. Основната тема тук естествено е златото – историята на неговото откриване и разработването на златните залежи – нали Йоханесбург е възникнал в резултат на златната треска, а по онова време тук е добито 40 % от златото в света! Главен герой в парка е златотърсачът и още на входа ни посреща скулптурната фигура на един такъв чичо, издокаран в съответните доспехи,край който се щращат и първите снимки в Голд Риф сити.
Обиколката на парка започва с 12-минутно филмче, което представя, както се казва „в дела и документи”, цялата история на добива на злато в тази част на африканския континент. Първопроходците са имали късмет да открият златните жилки доста плитко в земята. Днес злато вече се търси на повече от 3200 – 3700 метра под морското равнище. Така показват информационните табла в парка. Кинолентата е запечатала документални кадри от работата в мините –тежък, къртовски труд, в който са заети само чернокожи миньори. Отначало мястото е пустош, после постепенно се заформя градът,влизат и танцьорките в местните барове, след това изникват красиви сгради, за да се стигне до днешния облик на Йоханесбург. На екрана се мярката лицата на първите предприемачи, основатели на днешните големи индустриални фамилии. Запомних епизод, в който един от тях получаваше сертификат за собственост на златна мина – човекът имаше страшно изнурен вид, но беше щастлив, че е постигнал мечтата си. Ако не знаеш, че филмчето пресъздава част от историята на Южна Африка, спокойно можеш да я объркаш с тази на американския Клондайк.
Най-интересната част от Голд Риф сити без съмнение е минният тур. Накратко: разглеждане на автентична златна мина на дълбочина 240 метра под земята. Едно пъргаво чернокожо миньонче ни се падна за водач. Момичето предупреди, че хора с бронхиална астма, клаустрофобия, трудно придвижващи се може да имат проблеми. Затова ако такива се намират сред нас, добре да си помислят дали да слизат под земята. Един от нашенците имаше проблем с крака си, но се показа мъжкар. Дори когато девойчето направи още едно предупреждение, че ако угасне токът ще ни предстои трудно, почти час, изкачване по стръмна дървена стълба до повърхността. Не, всички приехме предизвикателството, защото вече ни беше хванала тръпката на тура, още повече, че бяхме нахлузили миньорските каски на главите си.
С изключение на жена ми, всички останали слизахме в мина за първи път. Когато асансьорът ни спусна на тези 240 метра под земята, пред нас се откри нещо като пещера, по пода на която се виеха релсите на вагонетките за изнасяне на изкопаната руда. Тези вагонетки ги наричат кокопен. Всеки такъв „коко” побира по 1 тон руда, от който се извлича от 4 до 7 грама злато, 24 карата. Миньончето ни представи целия производствен процес: как се изкопават дупките в скалите, в които се поставя динамит, как се съхраняват взривните материали, как се поддържа срещу срутване забоят – освен с подпори от евкалиптово дърво се добавят и дълги по метър стоманени винтове, как се действа при евентуално срутване, къде са пунктовете за медицинска помощ и пр. Изкопаването на дупка за динамит в размер от метър трае минимум 8 часа и лесно можем да си представим какво струва това за ръцете на миньора! В мината е влажно, има специални тръбопроводи с помпи за оросяване на подземието, което е много важно от скалите да не се натрупва силикатен прах. Това е най-голямата беда за миньорите, тъй като води до директно заболяване от силикоза на белите дробове. На повърхността пък има мощни помпи, които зареждат подземните тунели с кислород. Накрая видяхме и един подземен склад, който при предварителна заявка може да се използва като..кръчма! Това бил най-дълбоко разположения под земята пъб в Южна Африка!
Когато отново се изкачихме на земната повърхност, ни очакваше втора атракция – как се получава златно кюлче. Технологията е много проста: двама чернокожи работници, въоръжени с огромни клещи, вадят от пещта разтопеното злато, изливат го в калъп, изчакват да изстине и кюлчето е готово. За първи път виждах „живо” кюлче, падна ми си и късмет да го…погаля.
В Голд Риф сити има и етнографска част –„мостри” на домове, в които са живели предприемачите в края на ХІХ и началото на ХХ век. Къщите са едноетажни, задължително с веранда, стаи за всякакви нужди:спалня, дневна, трапезария с кухня, работен кабинет и т.н.
И естествено е пълно с магазини за сувенири
Някъде около 17.00 поемаме към центъра на Йоханесбург. Движението в ЮАР е като във всеки бивша британска колония – вляво.Поглеждайки към колите, с които се разминаваме по пътя, гидът ни казва, че водещи световни производители на автомобили като Мерцедес, БМВ, Фолксваген – главно немски фирми, са избрали да произвеждат своите коли с десен волан в Южна Африка, а не в Англия. Добре се котират пикапите с марката Тойота, с които през уикенда южноафриканците ходят на почивка или да се погрижат за своите ферми. Много разпространени са и джиповете- мощни за дълги разстояния, големи за безопасност на пътя. Известно е,че грабежите на автомобили в ЮАР не стават като у нас пред жилищния блок, а на…светофара! Затова всички се движат със заключени врати на колите. По улиците на Йоханесбург и останалите големи градове в ЮАР е почти изключено да видиш бял човек да се разхожда спокойно – придвижват се с колите си до местоработата и обратно вкъщи! Нас също ни предупредиха да не излизаме от хотела, особено акто се стъмни. Казват,че белите, които толкова години са били господари на тази земя, сега живеят в…златни клетки. Престъпността в Йоханесбург е висока и това непрекъснато поддържа негативния имидж на града. Полицията си има много работа и по няколко патрулки се движат накуп. Особено опасно е в Совето, където чернокожи банди не се страхуват да нападат дори органите на реда, за да се снабдяват с оръжие.Една от най-големите грижи на организаторите на световния футболен форум беше как да опазят гостите от наглите местни крадци. Още по време на генералната репетиция за шампионата – турнира за Купата на конфедерациите, спечелен от националния отбор на Бразилия, бяха обрали до шушка багажа на цялата спортна делегация на Египет!
През централната част на Йоханесбург минаваме транзит. Градът е смесица от стария викториански и съвременния архитектурен стил на типичния мегаполис със сградите на банки, офиси на големи индустриални компании и застрахователни дружества, с неизменните небостъргачи, сред които се отличава облицованият в черно Котън (на 55 етажа). Една от най-красивите сгради от старата епоха е Главната поща с часовника, която датира от 1897 година, а самият часовник е изработен в лондонска работилница, произвела чарковете на прочутия Биг Бен.Има няколко известни музея- на изобразителните изкуства с платна на Ван Гог, Пикасо, Роден, Музеят на Африка, а в Палеонтологическия музей се съхранява скелет на динозавър , живял в Южна Африка преди 130 милиона години! Други забележителности на града са дългият 240 метра мост на името на Нелсън Мандела, хълмът „Конституция”, който някога е бил затвор – там са лежали Махатма Ганди и Нелсън Мандела, а сега в него се помещава Конституционният съд на ЮАР. Отдалеч се виждат и фундаментите на двете големи кули –на телекомуникационна компания и на една от телевизиите, която се намира в Хилбран – най-опасният район в Йоханесбург. Тук има много високоетажни блокове, населени с чернокожи. Твърди се, че по празници като се насвяткат с алкохол хвърлят дори телевизори през балконите и въобще не ги е еня, че може да претрепят някого…
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
