ЮАР – Шарки от Черния континент: 3. Из винените изби на ЮАР
ЮАР – ШАРКИ ОТ ЧЕРНИЯ КОНТИНЕНТ
Вижте всички статии от поредицата „ЮАР – ШАРКИ ОТ ЧЕРНИЯ КОНТИНЕНТ“ тук.
3. Из винените изби на ЮАР
През последните години южноафриканскиата винена продукция извоюва много престижно място в света. Стеленбош, Франшхук, Поарл… Това са едни от най-известните винени региони в Южна Африка.
Историята на виното в ЮАР започва малко след основаването на Кейптаун. Група от 30-тина фермери, с каруците и домочадието, поела по пътя на откривателите на нова земя, където да продължат живота си и да намерят нов поминък. Водел ги лично тогавашният губернатор на Кейптаун Саймън ван дер Стел, а годината е 1689-та. Походът завършил с успех – експедицията попаднала на прекрасно място край река, където местността била осеяна с ниски храсти, земята била плодородна. Не след дълго фермерите издигнали църква, построили кметство и неделно училище и така се заформил новият град, втори след Кейптаун. Нарекли го Стеленбош на името на водача им Саймън ван дер Стел.
Стеленбош се е оформял в продължение на три столетия, преплитайки в архитектурата си различни стилове от епохите на холандското господство и царуването на английския крал Джордж V и кралица Виктория. Градчето е малко, но кокетно, съхранило е типичния холандски провинциален дух. Има музей и църква, запазени са и няколко старинни къщи, а в центъра по незнайни за мен причини се мъдри статуя на…южноафриканското диво прасе, Това странно на вид животно, цялото осеяно с брадавици, бяхме виждали вече по време на сафарито в националния парк Пиланесбърг. Стеленбош е и със статут на образователен център. Тук, например, има висше училище, което подготвя фермери в областта на лозаро-винарския бизнес.
Спираме пред първата винарска изба по маршрута ни – Bergkelder. Правим кръгче за няколко минути, колкото да си купим рекламирания шоколадов ликьор „Амарула”. Взехме го от любопитство, лично аз ликьор не накусвам.
Продължаваме към другия винарски район – Франшхук. Наоколо се простират огромни лозови масиви, разположени в подножието на скалисти хребети. Франшхук е нещо като френска територия, защото първите заселници тук са избягали от родината си Франция протестанти, известни под името хугеноти. Това е третият град в африканския юг, възникнал след Кейптаун и Стеленбош. Сред живописен парк, украсен с цветовете на розовата протеа, е изграден мемориал на хугенотите. Освен убежденията си на протестанти, бегълците пренесли от Франция и немалко материални ценности, на чиято основа се развила местната икономика: виното, текстила, сиренето, шоколада. Само век след заселването си на тази земя хугенотите, жестоко преследвани от католическата църква в родината им, загубили езика си и започнали да говорят на холандски. Лозарските им имения и винарски изби обаче носят френски имена: Прованс, Шамони и др. Всяка година на 14 юли френски моряци пристигат с кораб, за да участват в честванията на националния празник на Франция. Тогава във Франшхук местните производители изнасят на сергии вино, шоколади, сирене и други типични за района селскостопански продукти. На т.нар. крафт маркет всеки изнася за продан собствената си продукция: вино, мед, нехранителни изделия и пр. Естествено сред много музика и веселие.
Винарната, в която ще дегустираме местни вина, се казва Зайделберг. Имението съществува още от 1690 година. В момента разполага с площ от 430 хектара, 130 от които са заети от лозя. От тях 100 хектара се използват за „оборотни” винени сортове, останалите 30 са млади насаждения, които ще са готови за експлотация след 5 години. От 12 сорта, 80 % са грозде за червени вина, останалите – за бели. Около 80 % от продукцията на избата е за износ. Гроздето се бере от началото на януари до средата на март, когато е най-топло (температурата на въздуха достига 40 градуса!) и захарността на плодовете е най-висока. Избата работи с едни и същи берачи години наред. Отлежаването на виното става предимно в дъбови бъчви, доставени от Франция, с вместимост до 300 литра. Тези бурета са доста скъпи – цената на парче е около 1200 долара. Едно буре се ползва максимум 4 години.Червеното вино прекарва повече време в дъбовите бъчви. За бялото по-подходящи са металните съдове, обясняват от избата.
Дегустирахме общо шест вида вина: 1 бяло от сорта совиньон блан, 1 розе и 4 червени, от които най-много ни хареса сирата – носител на награда от Асоциацията на местните винопроизводители.
Прибрахме се в хотела в Кейптаун малко след 18.00. Имахме към час време да отпочинем и да се приготвим за последната ни вечеря в Южна Африка, която любезните ни домакини бяха избрали да бъде в типично африканско заведение- Africa Cafe. Името подвежда – всъщност това си е ресторант, който се намира на метри от стария колониален квартал Бо Каап, известен с боядисаните си в ярки цветове фасади на къщите. Там сега живеят само чернокожи.
Ресторантът си беше направо попадение в десетката! На два етажа е, много шарен – в типичните за континента цветове, персоналът е само от чернокожи момичета, сред които имаше и истински красавици. Всички обаче си приличат по един съществен признак на чернокожия африкански нежен пол- имат фигури на… амфори.Нито една обаче нямаше с избити предни зъби! Не, не става дума за домашно или някакво друго насилие, а за чиста проба…мода в Южна Африка. Както у нас младите девойки и жени се кичат с метални висулки по носа, ушите, езика и други деликатни места, така пък тук си вадят..предните два зъба! Егати модата!
Менюто включва 16 вида ястия от различни африкански страни, които се сервират последователно. Съмненията ми за вкуса на храната се разсеяха за нула време, накрая се оказа, че сме си изяли всичко – значи тя ни е харесала. Между другото африканската кухня е повлияна от различни култури – както местни, така и от Европа по време на колониалното господство. Храната в Южна Африка до голяма степен се основава на месото, главно червеното. Барбекюто е любима храна, особено агнешките котлети.Част от барбекюто са и фермерските наденички буруворс. Такива се предлагат на запалянковците по време на всеки ръгби мач. От по-изисканите блюда популярен е щраусовият врат в червено вино, рибата снук фиш, поднасяна с варени картофи, сметана и зелен лук. Една от най-известните, но сложни манджи е пойки –микс от месо и зеленчуци, заляти отгоре със сирене (като нашия кашкавал), приготвя се в дълбок съд на огън. Много често на трапезата присъстват печените сладки картофи, червеното цвекло, бобът, тиквите със захар и канела. Има и екзотични ястия с крокодилско месо, което жена ми определи на вкус като пилешко, или например прошуто от щраус. Да си призная обаче хич ме няма по тия екзотики. Любим десерт е пудингът, приготвян с коняк. В местата с британско влияние се пие чай, в тези с холандско – кафе. Хората с ниски доходи обикновено пият бира, тези с по-високи – вино.
В Африка кафе освен на добрата храна се порадвахме и на песните и танците под звуците на тамтама, изпълнени не от професионални артисти, а от…персонала на ресторанта – сервитьори и готвачи. Най –красивата сервитьорка пък ощастливи дамите от нашето семейство с рисунки в африкански стил по лицата.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
