ЮАР – Шарки от Черния континент: 4. Робен – островът затвор
ЮАР – ШАРКИ ОТ ЧЕРНИЯ КОНТИНЕНТ
Вижте всички статии от поредицата „ЮАР – ШАРКИ ОТ ЧЕРНИЯ КОНТИНЕНТ“ тук.
4. Робен – островът затвор
Днес е последният ни ден в ЮАР. Вместо да се шляем из Кейптаун, решихме да отидем до остров Робен, където някога е бил затворен националният герой на страната и неин пръв чернокож президент, покойният вече носител на Нобеловата награда за мир Нелсън Мандела. С екскурзовода ни Вальо Пенев се отправихме към пристанището, откъдето тръгва корабчето за острова. Имахме съмнения предния ден дали ще се осъществи екскурзията, ако морето е бурно. Но за наш късмет се беше кротнало, грееше ярко слънце, така че можеше да заминем без проблем.
Робен е известен като Тюленовия остров. Намира се на 11 км по вода от Кейптаун, с корабчето се стига за 40 минути. Отначало е бил изолатор за прокажени, после става затвор. По време на апартейда Нелсън Мандела е прекарал тук значителна част от живота си – цели 27 години, заедно с още много политически затворници, включително и от други страни. На о. Робен е било цялото ръководство на Африканския национален конгрес /АНК/ – политическата сила, която е водила съпротивата срещу апартейда.
Когато пристигнахме, ни качиха на автобус, с който направихме кратка обиколка на острова. От него се вижда като на длан Кейптаун и планината Тейбъл. Островът си е направо пустиня, макар че се мяркаха тук там дребни антилопи. Тук обаче е истинско царство на кормораните – птици, които нямат равни в риболова. Един млад чернокож екскурзовод, с две седмици стаж на тази длъжност, водеше беседата в автобуса. Имах чувството, че е наследник на някой от бившите политзатворници на острова – говореше пламенно, с много патос. После започна пешеходният тур, по време на който ни развеждаше възрастен чернокож, бивш политзатворник, един от многото, понесли неизброимите и нечовешки страдания, причинени от един абсолютно антихуманен режим.
Затворническото помещение, в което влязохме най-напред, побира 36 човека. Креватите са на два етажа. Може да се види дневното меню на затворниците – супа, някакво мизерно „основно” и кафе – всичко това се измерва в грамове. Единичните килии са почти метър на два. В такава е лежал и Нелсън Мандела.
Вече имах повод да коментирам апартейда, тази апология на расовото неравенство, съпротивата срещу който е изпратила Мандела и сподвижниците му на зловещия остров. Иска ми се обаче да добавя още нещо. Смисълът на този режим е да раздели по расов и икономически признак бялото малцинство от чернокожото мнозинство. Въвеждат се няколко основни закона, според които всяка етнически група трябва да населява определен район на страната. Още преди 1950 година се приема т.нар.Закон за причисляване към определена раса. Апаратейдът е узаконен в два варианта: „малък” и „голям”. При „малкия” расите стриктно се разделят в достъпа до училищата, болниците, транспорта, спортните съоръжения. „Големият” апартейд пък така разделя расите, че да няма никакви допирни точки между тях. Така в градовете възникват т.нар. тауншипс /гета/, каквото е например Совето. На национално ниво се създават хоумлендс, чрез които се обособяват области само за отделни племенни групи и уж „независими” републики, каквато е била Попотсвана.
Чернокожото население още отрано започва да се противопоставя на расовото разделение. През 1912 година е основан Африканският национален конгрес, а след 1961 година се поставя началото на масова борба за свобода и човешки права. През лятото на 1976 година в Совето се стига до споменатия вече бунт на чернокожите студенти, който взема над 200 жертви сред тях. Нарушенията на човешките права в страната стават все по-големи и драстични. Белите са имали правото да държат в ареста чернокожи цяла година без да има издадено съдебно решение за това. Тази политика предизвиква и негативни реакции в целия свят.
През 1989 година, след оттеглянето на президента Питър Бота от власт, негов приемник става Фредерик Вилем де Клерк, който пръв се опитва да води диалог с чернокожото африканско население. Още през 1990 година е отменена забраната на АНК, Нелсън Мандела е освободен от затвора. Година по-късно се отменят основните закони на апартейда, включително и този, който е забранявал сексуалните контакти между черни и бели и смесените бракове между тях. През 1993 година е гласувана преходна конституция, която постановява края на апартейда. На първите демократични избори в ЮАР през 1994 година АНК печели убедителна победа и Мандела става първият чернокож президент на ЮАР. Пет години по-късно новите избори отново се печелят с голямо мнозинство от АНК, като за президент на страната е избран Табо Мбена. Следващите избори издигат на върха на властта Джейкъб Зума, а Мандела до смъртта му е оставен да се радва на спокойни старини. Държавният глава в ЮАР е с мандат от 5 години. Законодателната власт е представена от Националната асамблея с 400 депутати и Националния съвет на провинциите с 90 членове – по 10 от всяка, тъй като страната се дели на 9 административни провинции.
Смяната на властта, захвърлила в небитието расисткия режим, за щастие става мирно и без кръвопролития. Под ръководството на архиепископ Дезмънд Туту е създаден специален комитет за помирение, вследствие на което ЮАР поема по новия си път чрез мирен преход. За съжаление, въпреки че цялата власт днес е в ръцете на чернокожите, белезите от апартейда са твърде отчетливи и трудно ще избледнеят във времето. В разказа ми за Йоханесбург вече стана дума за това. Нещо повече, и сега много семейства живеят разделени: мъжете работят в мините и в индустриалните предприятия, а жените и децата им остават в бившите хоумлендс на стотици километри от тях. Безработицата е най-силно изразена в чернокожите гета, които продължават да съществуват и да възпроизвеждат мизерия и престъпност.
И все пак, чернокожите са благодарни на бившия президент де Клерк за усилията, които е положил за отмяната на расовата дискриминация. Дълги години на официални празници и при други поводи той е канен за гост на чернокожото правителство.
Някъде около 14.00 отново се качихме на корабчето по обратния път към Кейптаун. Когато пристигнахме, на пристанището току-що беше започнал местният бирен фест, отвсякъде звучеше джаз в изпълнение на малки бендове или маримба – фолклорна музика, която от особен вид местен инструмент, нещо между ксилофон и ударни, но е много ритмична. Това ни повдигна настроението, но в същото време ни донесе и малко тъга, защото трябваше да се разделим с един изключително приятен, красив, зелен град като Кейптаун, където повече се чувствахме като в Европа, отколкото толкова на юг в Африка.
Сбогувахме се с нашия любезен гид Валентин Пенев и в 20.55 благополучно излетяхме за Лондон. Два – три дни след като се върнахме в България, получихме от Вальо писмо по електронната поща. Ето какво ни писа той: ”Драги сънародници ,благодаря много за чудесното време, прекарано с вас. Никога не съм благодарил на група туристи писмено, но това за мен беше наистина необикновено преживяване. Беше истинско удоволствие да бъдем заедно и искрено съжалявам, че трябваше да се разделим в крайна сметка. Откровено казано, аз научих повече от вас, отколкото вие от мен. Благодаря, че ми върнахте доверието в България и българите. Вие успяхте до голяма степен да смекчите болката в наранената ми душа след толкова дълго отсъствие от родината. С жена ми решихме да поговорим с приятели и обсъдим възможността, която ни предоставяте да посетим България. След като намерим подходящо за всички време, ще се обърнем за съдействие към вас. Бог да ви благослови богато!”
Без коментар!
(Край)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
