ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ: 1. Първата ни среща

ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ

„Добре дошли в страната на усмивките!”. Така тайландците посрещат своите гости от чужбина на летището в Бангкок. И това е израз на пословичната им доброжелателност, превърнала се в национална черта. Ето защо на любезността трябва да се отговаря по същия начин – тайландците не приемат повишения тон, гневния израз и агресивните жестове.

Вижте всички статии от поредицата „ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ“ тук.

Добре дошли в страната на усмивките!

1. Първата ни среща

с тях беше още през 1999 година. 15 години по-късно отново имахме удоволствието с жена ми да кацнем тук на връщане от Виетнам и Камбоджа. И да забележим колко много неща са се променили. Дори самата аерогара не е същата – вече има ново летище, Suvarnabhumi (в превод Златната земя), което приема полети от цял свят, обслужвайки над 45 милиона пътници годишно. Хай уей трасе пък го свързва директно с града, облекчавайки по този начин трафика до пътническите терминали. Виждаме, че и са посъкратили водните канали за сметка на нови улични платна за автомобилното движение. А преди 15 години Бангкок изглеждаше като една истинска „Венеция на Изтока”.

През тези години в града се е вихрило огромно строителство, нови гигантски сгради порят небето. Не спира и миграцията от вътрешността на страната. И логично населението на столицата вече надхвърля 10 милиона. Няма промяна обаче в чистотата на въздуха, ако изобщо може да се говори за такова нещо при тежкия смог, надвиснал над града. Затова и полицаите, регулиращи движението, неизменно са с маски на лицата. В такава среда е много тежко да се движиш с традиционната открита тайландска мототриколка с навес, позната под името тук тук.Трафикът е ужасен, задръстванията са поголовни и това продължава да е огромен проблем за града. Въпреки че още през 1999-та година са стартирали първите две линии на естакадния метрополитен Скайтрейн с официалното име BTS, а през 2004-та в присъствието на краля е открита първата подземна железница в Бангкок MRT. Подвижният състав и на двата метрополитена е доставен от концерна Сименс. От техните линии е обезпечена и връзка с откритата през 2010 година нова високоскоростна надземна железница до международното летище Suvarnabhumi.

Тайланд се намира в сърцето на Югоизточна Азия и заема площ почти колкото територията на Франция. Има три ясно обособени климатични сезона: топъл и сух от февруари до май, дъждовен от юни до октомври и „студен” от ноември до януари. Северната част на страната е заета от планини и гори, там някъде е и старата столица Аютая, приютявала в далечното минало несметни богатства. Оризовите плантации заемат централните райони, където се простира плодородната Менамска равнина, наричана Оризището на Тайланд. На североизток са фермите, в които се трудят хиляди тайландци, а на юг са познатите и на българите тропически острови и дългата стотици километри плажна ивица, където са и най-известните тайландски морски курорти. При първото ни гостуване в Тайланд дъждовният сезон вече бе отминал, но влагата си беше останала с високата температура на въздуха, която не подаше под 34 градуса.

В превод името на тази симпатична страна означава „земя на свободните” и това не е случайно. През цялата си 800-годишна история народът на кралство Тайланд е единствен в Югоизточна Азия, който никога не е попадал под властта на колонизатори! Не мислете, че това е резултат на спечелени битки на бойното поле. Напротив, за свободата на страната си кралете на Сиам (старото име на Тайланд до 1939-та и в периода 1945-1949 година) са воювали на „тихия фронт”, с умела дипломация и отстъпки пред европейските колониални държави. Може би и това една от причините кралската институция в Тайланд да се уважава толкова много. На гостуващите в страната туристи се препоръчва да избягват всякакви негативни коментари по адрес на кралското семейство. Въпреки че за да бъдат по-интересни на туристите, местните гидове не си спестяват клюките по адрес на кралския двор – кой от семейството се е оженил, кой се е развел, как вървят взаимоотношениета на краял с втората му съпруга и пр. А докато се придвижвахме с автобуса по трасето до кралския дворец, по цялото протежение на пътя ни съпровождаха билбордове с портрети на краля Рама IX, от ранната му възраст до наши дни. Кралят е не само държавен глава, но и върховен главнокомандващ. Между другото Рама не е лично име на тайландския крал , а събирателно название, нещо като титла, включваща всички местни владетели – от Рама I до последния коронован монарх, представители на династията Чакри.

Може да си зададете въпроса защо, след като страната никога не е била под чуждо господство, движението на моторните превозни средства в Тайланд е вляво, както в почти всички бивши британски колонии? Един от екскурзоводите ни разказа, че когато тайландският крал бил на посещение във Великобритания, решил да закупи оттам луксозен автомобил. Като видял, че колата е с обратен волан и движението на автомобилите е вляво, когато се върнал у дома, наложил това и в страната си. Между другото днес Тайланд е един от големите производители на японски автомобили в Югоизточна Азия, предназначени за износ. Заедно с туризма това е едно от големите пера в тайландската икономика.

Космополитният Бангкок

Тайландски крал – Рама I, е и основателят на Бангкок, „градът на ангелите”, столица на страната от 1782 година. Спестявам си пълното име на града, защото ще заеме поне три реда. Затова се смята за едно от най-дългите в света и закономерно е включено в Книгата на Гинес. Един от екскурзоводите дори даваше 5 бири, ако успееш да го изрецитираш!

Бангкок е политическият, търговски, промишлен и културен център на Тайланд, главното пристанище на страната, истински космополит. Заема площ от 1500 кв.км, тук живее над 10 % от населението на страната. 70 процента от индустриалната продукция произхожда от Бангкок. Над 15 процента от тайландците работят тук, градът дава над половината от брутния вътрешен продукт на Тайланд. През пристанището му минава почти целият износ и 2/3 от вноса на страната. Летището, което се счита за едно от най-големите в света, е „гара разпределителна” за куп международни полети. Неслучайно голяма част от посещаващите Тайланд туристи прекарват поне по няколко дни в този многолюден град.

Преди 15 години си спомням, че бяхме настанени в хотел край брега на река Чао Прая, главната водна артерия, която преминава през целия град. Това е много особена река: в зависимост от прилива и отлива на морето тя променя сутрин и вечер посоката на течението си. Има жълто-кафеникав цвят, а по бреговете й може да видиш цялото разнообразие на тайландския сграден фонд – от мижави къщурки до лъскави хотели, от шарени пагоди до внушителни небостъргачи. По протежение на реката денонощно сноват малки и големи лодки, туристически корабчета и водни таксита. Всяка вечер накипрени круизиери возят туристи под съпровода на жива местна музика на фона на нощната панорама, откриваща се към града. А една от атракциите за туристите е хранене на рибите с хляб. В този местен обичай скритият подтекст да гощаваш рибите в Чао Прая е да се отървеш така от лоши мисли и дела. Не съм и подозирал какви стръвници се крият под мътната вода на реката, но когато хвърлиш някой и друг комат, изскачат същински озверели хищници. Да пази Господ да не цопнеш по някаква случайност в Чао Прая – ще те оглозгат за отрицателно време!

Главната забележителност на тайландската столица без съмнение е духовно-религиозния център на будизма Ват Фра Кео. Тук се намира кралският дворец Гранд палас, най-красивият в страната,целият обсипан в злато. Построен е от Сиамската династия на площ от 61 хектара с множество зали – за коронации, приеми, че дори и за погребения. В двореца е изложено и най-свещеното изображение в Тайланд – статуетката на Изумрудения Буда, изваяна от един единствен кристал. Будизмът има много силно влияние върху населението и цялата държава – само в Бангкок будистките храмове са близо 400! Традиционните ценности и поведението на местните жители в много голяма степен са свързани с будизма. Добре е да се знае, че в Тайланд не е прието хората да се докосват по главите. Това се счита за неуважително, защото според тайландците главата е най-свещената част от човешкото тяло и връзката му с бога. Недопустимо е пренебрежителното отношение към храмовете, към монасите, към изображенията на Буда. Дори най-невинното присъствие на малките местни гущерчета геко в хотелските стаи (те имат навика да проникват там и да се катерят по стените), се обяснява с религиозен мотив – самият Буда е дошъл… да благослови туристите! Когато се посещава будистки храм или двореца на краля, много строго се следи за дрескода. Кралят, освен държавен глава и върховен главнокомандващ, е и най-висшият представител на будистката религия в държавната власт и посредник между нея и народа. Затова от една сергия в Бангкок трябваше спешно да си купувам шарени шалвари с ластик и фигурки на слончета, за да прикрия краката си, неблагоразумно обути с къси панталони. Иначе влизане в двореца няма!

С жена ми коментираме, че когато бяхме тук преди 15 години, в кралския дворец не бе такава гъчканица от туристи както сега. Може би е нормално – популярността на Тайланд като туристическа дестинация не спада, а Големият кралски дворец и прилежащите храмове са шедьоври на тайската архитектура и всеки иска да ги види на живо. Особено Храма на Изумрудения Буда, изпъстрен с китайска керамика, орнаменти от бронз и желязо, цветни витражи, стенописи и статуи. Една малка статуетка обаче приковава вниманието. Именно това е Изумруденият Буда, най-почитаната статуя на Буда в Тайланд. Надали има трийсетина сантиметра височина и представя главното божество на тайландците в… дрехи според трите сезона в страната: едни са когато вали, други когато е сухо и е налегнала жега, трети през „студения” период. Статуетката може да се снима почти само отвън заради многолюдието, което залива двореца. Тук постоянно се тълпят богомолци, които палят свещи и се молят на фона на монотонната молитва на местен свещеник. При първото ни идване в Тайланд посетихме Храма на полегналия Буда, в съседство с Кралския дворец, най-големият будистки храм в столицата. Тук пък статуята на божеството, полегнало в очакване на нирвана, е в гигантски размери – дължината му е цели 46 метра! Този храм е бил първият център за обществено образование в страната.

Но да продължа с двореца.Построен е по времето на Рама I през 1723 година. На негова територия се намира кралският Пантеон със статуите (в естествен ръст) на останалите осем предишни владетели от династията Чакри. Демони от будистките легенди охраняват храма, въоръжени с пики. Тронната зала, построена по времето на крал Рама V в стила на италианския ренесанс, впечатлява с изобилието от мрамор и разкошните фрески на купола, изобразяващи събития от царуването на шестима владетели – от Рама I до Рама VI. Тук се извършват коронациите на тайските крале, провеждат се важни кралски и държавни церемонии. Снимането е строго забранено и информацията за това ще ти извади очите, но един от нашите туристи се опита да гяволува и да щрака с фотоапарата си инкогнито, без да знае, че в залата е пълно с цивилни „шпиони”. Хванаха го веднага и можеше не само да му конфискуват фотото, но и да го одрусат със солена глоба. Размина му се, но така или иначе стана за резил. И ни изложи като българи…

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21