ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ: 4. Улицата на греха

ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ

Вижте всички статии от поредицата „ТАЙЛАНД – СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ“ тук.

4. Улицата на греха

Морските курорти – тези истински бижута по бреговата ивица на страната, носят голямата слава на Тайланд като туристическа дестинация за отдих и забавления. Почивали сме с жена ми и в Патая, и в Пукет. Патая е на около 200 км от Бангкок, до Пукет пък се стига от столицата със самолет. Голяма популярност добиха и курорти като Самуи и Хуа Хин, райското островче Пи Пи, което след разрушителното цунами преди няколко години успя да се възстанови и отново да посреща туристи. Луксозните хотели, прекрасните плажове, многобройните атракции водят тук милиони почитатели на екзотиката от цял свят. Немалка част от тях обаче идват и с друга цел – секс туризъм. Тази индустрия се е развила в Тайланд в особено големи размери и е станала нарицателна за страната.

Още при първото ни посещение в Патая, на една от търговските улици, зърнахме цяла редица от барове, изпълнени с девойки в къси черни роклета, които настойчиво приканваха чужденците да се възползват от техните услуги. Наричат ги чикън фарм (пилета от ферма) и трябва да призная, че има много красиви сред тях. По начало тайландките са много чаровни и като визия най-силно допадат на белите мъже в сравнение с представителките на други народи от Азиатския континент.Това не е само мое лично мнение.

Курортът беше изпълнен с американски войници – морски пехотинци, слезли от акостиралите в акваторията му кораби. Прииждаха на тълпи и още на пристанището ги поемаха такива момичета. Всеки ден можеш да видиш две-три девойки да обгрижват група войници или някой самец. Цивилни мераклии за еротични удоволствия също колкото щеш – те са сред публиката на традиционните вечерни „представления” Go Go Girls, където девойки демонстрират изумителни номера с детеродните си органи. На еротичната вълна се оказа и… възрастна двойка, та с жена ми се кодошехме: докато бабата плете чорапи, дядото сигурно добре ще се забавлява в обятията на някое от тези „пилета”.

През януари 2016 година с Мария отново бяхме в Патая. Опитахме се да си спомним къде сме били преди 17 години, но като изключим центъра за ювелирни изделия и мола, където търсехме човешка храна и се кокорехме на изродите – експонати от странния музей Believe it or not (такъв има и в Лондон), нищо друго не ни върна назад в годините. А, да, пропуснах и познатата пешеходна улица Walking Street, която заради явното предлагане на женска плът може спокойно да я наречем „Улицата на греха”. Много неща са се променили. Появили са се нови хотели, нови търговски центрове като най-големия в момента Central Festival, няма го дори тук тука – на негово място из Патая бийч роуд и другите пътни артерии на курорта сноват 8-местните черни таксита – пикапи сонг теу с открита каросерия.

Променила се е и клиентелата на „пилетата” – вместо стройните американски войници, днес е истинско нашествие от англоговорящи пенсионери. За тях Тайланд е място за дълга и евтина почивка с интимни преживявания. Баровете са се превърнали в своего рода борса за наемане на компаньонки. Така по улиците вече е нормална картинка да видиш възрастен джентълмен или нашарен с татуировки застаряващ работяга да се разхожда хванал за ръка тайландка. Интересно е, че възрастовата граница и на компаньонките се е повишила доста. Вече не е изненада вместо сукалче за стареца на морето да се грижи и позабръчкана дама.

Твърди се, че този т.нар. „ескорт” е своеобразен феномен, нещо като запазена тайландска марка, която не се покрива с общоприетата представа за проституция. Тези жени и момичета, които вървят ръка за ръка с някой англичанин, австралиец или скандинавец (а имаше и инвалиди и мъже с очевидно скромни възможности) не са от категорията платени жрици за смяна всеки ден. Те остават партньор на туриста през цялото му пребиваване в Тайланд, даряват го с всеотдайност, топлина и грижи, несъмнено и с интимен живот, за което той си плаща. И сигурно е щастлив. Но това е традиция, която не е от вчера и има своите дълбоки корени още в далечното минало. Начин на съществуване, поощряван и в семейството, защото хората живеят трудно, особено извън Бангкок. И в хотелите, и навсякъде има обяви, които предлагат на чуждестранния гост такива услуги, в гълчавата на баровете – „борси” се води и неизбежният пазарлък. Нямам представа колко струва наемането на такава компаньонка, но предлагането е много голямо и съм сигурен, че е по джоба на всеки, дори и на мераклията с тънък бюджет.

Проституцията е друга бира. Вечер по крайбрежната алея на Патая е пълно с такива момичета. За съжаление в Тайланд този откровен порок се шири още в ранна възраст – продават телата си деца на по 10-12 години. Разходете се по крайбрежната алея, по малките странични улички с барчета и масажни салони и особено по Walking Street в Патая и ще се убедите в това. Пред всеки Go Go бар стои с подканящи за интимности табели групичка от момичета, за които няма съмнение, че са далеч от пълнолетието. На фона на гърмящата отвсякъде музика, ярко светещите секс реклами и вълните от похотливи зяпачи и дефилиращи под строй туристически групи (особено от Южна Корея), те подвикват настойчиво, за да приканят поредния загорял мъжкар. С оферти като тези: 69 бата (местната валута, 1 евро = 38-39 бата) цена на бирата за цяла нощ и недвусмисленото „Have a beautiful girls”. Битката за клиенти е ожесточена и в нея влизат всякакви средства. Част от тях са и щъкащите из тълпата момчета, които разнасят ламинирани брошури с откровени порнографски сцени. Сред тях и много гейове и травестити, каквито в Патая ще срещнеш навсякъде. Дори в големите луксозни хотели част от персонала: сервитьори, пикола, рецепционисти, откровено са прескочили на отсрещния бряг.

В тайландските курорти особено популярни са спектаклите на травеститите, наричани от местните лейди бойс. „Тифани” и „Алказар шоу” в Патая, „Саймън кабаре” в Пукет… Тези по същество вариететни програми се радват на огромен зрителски интерес и има защо: великолепна хореография, костюми, декор, музикални, танцови и певчески изпълнения. Почти два часа няма скука. Има и драма – в ума и сърцето на тези хора бушуват сложни страсти, води се жестока битка с природата и това се вижда в изпълнението на един от актьорите. Той е сам на сцената, тъмно е, а само към него е насочена светлината на прожектора. Гримиран е като мъж, от едната страна, и като жена, от другата. Танцува, пее и сменя образите си. Двете същности се борят в минутките на изпълнението и човек разбира колко сложно е да бъдеш това, което не си… Личи си и след края на спектакъла, когато изпълнителите се нареждат отвън и позират за снимки с туристите. Естествено е, че мнозинството от зрителите избират да се снимат с някой по-женствен актьор. Но какво да кажеш за другите, също облечени в женски дрехи, на които, въпреки помпането с хормони, природата е дала мъжки черти на лицето, изпъкнала адамова ябълка и рамене на гребец? Стоят настрани и никой не ги поглежда.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21