САЩ – от Ню Йорк до Калифорния: 2. Филаделфия – „Градът на братската любов”
САЩ – ОТ НЮ ЙОРК ДО КАЛИФОРНИЯ
Вижте всички статии от поредицата „САЩ – от Ню Йорк до Калифорния“ тук.
2. Филаделфия – „Градът на братската любов”
По настояване на част от групата ни, напуснахме още в 08.00 Ню Йорк, за да се отправим към американската столица Вашингтон. По пътя щяхме да спрем в град Филаделфия, до който ни деляха около 240 мили или близо 390 км (1 миля = 1.609 км). За да излезем от Ню Йорк в посока Вашингтон, трябваше да минем по 4-километров тунел под нивото на р.Хъдзън, за да влезем и в първия следващ по пътя ни щат – Ню Джърси. Всъщност, за да стигнем до столицата, трябваше да прекосим териториите на няколко щата: Ню Джърси, Пенсилвания, Делауер, Мериленд и Вирджиния или това си е почти 1/8 от площта на Америка.
Движехме се по широк аутобан, който по качество на настилката, поне от пръв поглед, не отстъпва на тази в…България. С две думи – много кръпки. Днес е неделя, трафикът не е много голям. Американците са първите в света, които откриват магистралните пътища. Имат една прочута магистрала 66, която прекосява американския Запад на повече от 3940 км! Тук наричат тези пътища хай уей – високоскоростни трасета, като в САЩ обикновено допустимата скорост на автомобилите по тях е 110 км/час.
По пътя никъде не видяхме полицаи като нашите – да се крият като хайдути на пусия, за да се погрижат за семейния си бюджет. В пътната, както и въобще в американската полиция, са изключително малко примерите за корупция. Полицаите вземат достатъчно добри заплати, имат стабилни осигуровки и едва ли за дребни долари ще рискуват кариерата си. В САЩ обаче не е прието да се присветва с фаровете, за да се предупреждават шофьорите за полицейски пост. В това отношение ние, българите, сме много „облагодетелствани”. Интересно е и означаването на пътищата. В едната посока са с нечетни числа- например Е-65, в обратната – с четни.
В САЩ движението на автомобилите е вдясно, противно на практиката във всички бивши британски колонии. Тук транспортната инфраструктура е една от най-добре развитите в света. Най-голямо е значението на индивидуалния автомобилен транспорт. В началото на ХХІ век в страната се карат повече от 135 милиона автомобили. Общественият превоз е развит добре само в големите градове като Ню Йорк, Сан Франциско, Вашингтон и др. Бензинът е сравнително евтин – около 3,5 долара за галон (галонът е една от основните мерни единици в Америка и = на 3,75 литра). Далечните разстояния се покриват с въздушните линии. САЩ произвеждат около ¾ от самолетите в света и над тяхната територия е близо половината от световния въздушен трафик. Ние щяхме да ползваме при нашите прелитания из страната две от най-големите местни авиокомпании: Юнайтед Еърлайнз и Делта. Поради обстоятелството, че личните автомобили са основен транспорт в Америка, шофьорски книжки получават и тийнейджърите на 13-15-годишна възраст. До 16 години управляват колата с придружител, след това сами. Така че да не се чудим защо по американските филми гледаме зад волана и някой юноша бледен.
Така, коментирайки особеностите на американския транспорт, неусетно навлязохме в щата Пенсилвания и респективно във Филаделфия – в продължение на 10 години столица на САЩ преди тя да се премести във Вашингтон. Първият кадър от срещата ни с с този град беше кавалкадата от боядисани в бяло файтони, строени в редица, в очакване на поредните клиенти, и нашарената в ярки цветове военна машина тип амфибия, превърната в туристически атракцион.
Екскурзоводът ни Миша разказва, че земята във Филаделфия някога е била дарена от английския крал Джордж ІІ на сина му Пен, по онова време 18-годишен чешит, само и само да се отърве от неговото присъствие в Лондон,за да не срами престола. Защо кралят постъпил така сурово с родното си отроче? Пен бил наистина особняк, квакер, а в онези времена квакерството представлявало нещо като религиозна секта, която не признавала влиянието на краля, а само властта на единия Бог. Затова имало и случаи, когато квакери, а навярно и самият Пен, са отказвали да си свалят шапките при среща с краля.
Тъй като в града били много силни религиозните движения, нарекли Филаделфия „Градът на братската любов”. Много от тези движения на други места били жестоко преследвани и тук намерили закрила, която впоследствие става и норма в обществено-политическия живот на Америка. В този смисъл първата ни среща с историята на Филаделфия бе пред паметника на свободата, синоним именно на религиозната толерантност.
Филаделфия не е голям град според американските стандарти – тук живеят около 4 милиона души. Но е първият в САЩ с особено важно значение в американската история. Тук са положени основите на американската държава след извоюването на независимостта на 13-те английски колонии, вдигнали се на бунт срещу британската империя. Войната за независимост започва през 1775 година с нещо като гражданско неподчинение на колониите –американците изхвърлят в морето тонове с чай, предназначени да отпътуват от нюйоркското пристанище за Англия. Водени от Джордж Вашингтон, войските на бунтовниците побеждават англичаните. На 4 юли 1776 година е подписана Декларацията за независимостта на САЩ. Тя е написана от бъдещия, трети поред, президент на страната Томас Джеферсън. Тази декларация е прочетена пред събралото се множество под тържествения звън на камбаната,станала символ на американската революция и борбата на Съединените щати за независимост от британската империя. Днес тази камбана е отделена в специален павилион, точно срещу сградата на първия американски парламент. Камбаната на свободата, както е известна в целия свят, е отлята в Лондон и прекарана по море до Филаделфия през 1753 година. По пътя обаче се …спуква и въпреки усилията на леярите и няколкото неуспешни ремонта, си остава завинаги с този дефект.
Дванайсет години по-късно, през 1787 година, отново тук, във Филаделфия, е приета конституцията на САЩ, която и до ден днешен си остава най-старата действаща конституция в света. Досега в нея са извършени 28 поправки, като процедурата за промяна в основния закон на американската държава е изключително тежка. След внасянето на предложението за промяна, то трябва да бъде одобрено с 2/3 квалифицирано мнозинство от американския Конгрес .
Автор на текста на американската Конституция е Бенджамин Франклин. Той не успява да стане президент на САЩ, но името му на талантлив учен и оратор остава завинаги не само в историята на страната. Неговият лик неизменно стои върху …банкнотата от 100 щатски долара. Във Филаделфия, където най-напред се печатат „ зелените гущери”, се намира и гробът на Франклин. Много често, да не кажа винаги, туристите се снимат пред паметната му плоча и най-често това се случва именно със 100-доларова банкнота в ръка. Може да бъдете сигурни, че и ние сторихме това.
Две години след приемането на Конституцията (в 1789) е избран и първият американски президент – Джордж Вашингтон. Оттогава до днес на президентския стол са стояли 46 мъже, включително и сегашният, първият чернокож държавен глава в американската история Барак Обама. Джордж Вашингтон обаче е известен и с още една своя важна политическа стъпка. Като президент на САЩ изкарва два мандата, предлагат му и трети, който би спечелил от раз. Но този велик американски политик отказва да бъде за трети път на върха на властта. Оттогава до днес президентът на САЩ може да управлява страната само в два последователни мандата. Единственото изключение е допуснато през Втората световна война, когато поради стеклите се обстоятелства Франклин Делано Рузвелт е бил избиран за президент …4 пъти!
В рамките на половин час успяхме да разгледаме двете зали, където са заседавали през онези първи години на младата американска държава щатските депутати. Сградата с червени тухли, пред която се издига паметникът на Дж.Вашингтон, е на два етажа, свързани помежду си със скърцащо дървено стълбище. Запазена е автентичната мебелировка. Атмосферата е тържествена и делова. Има и няколко кабинета с писалища и библиотека, където са работели депутатите извън заседанията на Конгреса. Днес бившият парламент е превърнат в музей, местен гид ни разведе из залите и даде много допълнителна информация. Беше облечен във военна униформа, инвалид. Но това в Америка не прави на никого впечатление, напротив – хората в неравностойно положение, както сме свикнали да ги наричаме у нас, се радват на пълноценен и достоен живот!
След най-важните за страната туристически обекти във Филаделфия Миша предложи да допълним впечатленията си с кратка панорамна обиколка на града. Поехме по една от главните транспортни артерии – бул.”Бенджамин Франклин”, за да запечатаме на камерите си някои от останалите забележителности на Филаделфия: кокетната старинна сграда на старото кметство, паметникът на Пен, музея на Роден, странната скулптура на гигантската…щипка за пране. Поради наличието на университет, в града живеят много млади хора. Отличителна черта са и многобройните паркове с богата зеленина. През Филаделфия минава и река Делауер, чието име носи и едноименният щат. Край реката е изграден кораборемонтен завод, който се грижи за „здравето” на корабите от американския военноморски флот. Малко известно е, че именно във Филаделфия са построени два големи крайцера. Единият стои на котва в града, а другият- на…река Нева в Санкт Петербург, в Русия! И това не е какъв да е кораб, а самият крайцер „Аврора”, възвестил през 1917 година началото на т.нар. Велика октомврийска социалистическа революция!
В ранния следобяд напуснахме Филаделфия. От Пенсилвания навлязохме в следващия щат по пътя ни към столицата – щата Делауер. Най-големият град тук е Уимингтън, който едва ли не се счита за химическата столица на света. Най-популярната фамилия в региона е Дюпон, наследник на френския емигрант Пиер Самуел Дюпон, пристигнал в САЩ в началото на ХІХ век. Неговият син Ельотер основава в Делауер фабрика за барут. Първата световна война носи на фамилията договори за боеприпаси и това й позволява да натрупа огромно богатство. Един от наследниците – Пиер Дюпон ІІ, се издига в йерархията, прибавя още богатства, но умира без поколение през 1959 г. По-голяма част от състоянието му е разпределено между осемте му братя и сестри. Член на фамилията – Джон Дюпон, бе осъден за убийство и след като умря, медиите раздуха, че един от потенциалните бъдещи собственици на имането му – за над 400 милиона долара, е… нашият бивш борец Валентин Йорданов.
Делауер е малък щат със значително по-малко влияние в американския Конгрес. Но тук е положен първият депутатски подпис за приемане на американската конституция.
Следващият щат, през който трябваше да преминем, бе Мериленд. Наричат го „женския щат”, защото и той, и най-големият му град – Анаполис, са назовани по имената на дами: британската кралица Мери и съпругата на един от английските благородници – Ана. Всъщност това е най-южният от северните щати, а Вирджиния – най-северният от южните. Между тях е оформена своеобразна „свободна” зона, в чиито предели се разполага федералният окръг Колумбия. На неговата територия се намира столицата Вашингтон. Когато американският Конгрес е избирал място за столица на страната, главното изискване е било то да не бъде в рамките само на един отделен щат, за да няма, както казваме днес, „конфликт на интереси”. Така конгресмените решават да „захапят” по малко от Мериленд и по малко от Вирджиния, за да се оформи площта на федералния окръг Колумбия.
Най-после пристигнахме във Вашингтон. Градът ни изненада приятно със спокойствието си и липсата на гигантски небостъргачи. Основан е през 1790 година. За да се отличава от едноименния щат, винаги към името му се прибавят буквите DC (District Columbia – окръг Колумбия). Наброява около 570 000 жители. Местните първенци дълго са мислели как да назоват града – дали на името на първия американски президент Джордж Вашингтон или на великия откривател на Новия свят Христофор Колумб. Като съотношение столица – федерален окръг са уцелили и двата варианта. Това е и първият град в света, роден на чертожната маса.
Липсата на небостъргачи има своето просто обяснение. Когато построяват Капитолия – сградата на днешния американски парламент, депутатите приемат закон, който забранява да се строят сгради, по-високи от централата на американския Конгрес. Този закон е в сила и днес.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
