САЩ – от Ню Йорк до Калифорния: 7. Йелоустоун – царството на гейзерите
САЩ – ОТ НЮ ЙОРК ДО КАЛИФОРНИЯ
Вижте всички статии от поредицата „САЩ – от Ню Йорк до Калифорния“ тук.
7. Йелоустоун – царството на гейзерите
Време е да сменим декора – от пустинята в Невада ще се пренесем в планината сред прелестите на Националния парк Йелоустоун. Отседнали сме в Уест Йелоустоун и избрахме това градче като най-близко разположено до основните забележитености на Жълтия камък (това означава в превод Йелоустоун). Намира се откъм западната част на парка, на територията на щата Монтана.
Уест Йелоустоун си е чиста проба селище от типичния американски Запад. Една основна главна улица и край нея чинно подредени нискоетажни сгради, облицовани с дървени талпи. Има няколко светофара, които за българите нищо не означават и подозирайки това, американските шофьори спираха да ни дадат път. Нищо, че не пресичаме на зелена светлина или зебра.
Времето беше прекрасно – слънчево, топло за планина, но летният сезон приключваше и повечето заведения и магазини вече спускаха кепенци. Работеха шоповете за сувенири и особено магазините, в които се продават атрибути от бита на каубоите и коренното индианско население: ботуши, широкополи каубойски шапки, шпори, стрели с или без колчани, лъкове, дори томахавки, както и всякакви бижута от натурални продукти, на които естествено най-много се зарадва жена ми.
На много места можеш да видиш скулптури на основните представители на местната фауна: бизони, мечки гризли, вълци. И докато се щракахме с фотоапаратите край тях, попаднахме в едно ателие за ретро уестърн снимки. Тук се пренасяш в Дивия Запад, като имаш четири възможности за ретро фото: да яхнеш елен с огромни рога, бизон, гризли или див мустанг. Аз пръв се престраших да се пренеса в онази любима от приключенските романи епоха и избрах да се снимам на гърба на дивия кон. Веднага ме облякоха в каубойски дрехи: кожени гамаши, черен кожен елек, черна каубойска шапка и червена кърпа около врата. Липсваха ми само обичайните чизми с шпори, но гамашите бяха достатъчно дълги да покрият летните ми патъци. По стълбичка се изкачих до седлото, след което една госпожа с фотоапарат започна да щрака, раздавайки команди от рода на „Усмихнете се, сър”, „Развейте си шапката, сър”, „Опънете юздите, сър” и т.н. За три броя снимки и диск с оригинала платих 60 долара (по 20 на парче) и си прибрах един приятен спомен от Уест Йелоустоун. После иди кажи, че не съм участвал в родео!
След мен се пробваха дъщерите ми Гери и Марги. Не знам защо и двете решиха да се качат заедно на бизона, дадоха им по една пушка да стрелят по гризлито и госпожата почна да снима. Снимката излезе много интересна: докато Марги се целеше където трябва, т.е. по разярената мечка, Гергана имаше късмета, че в оръжието й няма патрони. Иначе направо щеше да гръмне…фотографката!
С кръчмите в Уест Йероустоун обаче претърпяхме разочарование. Повечето ресторанти, на които се спряхме след преглед на пътеводителя, работеха до…21 часа! И в „Трите мечки”, и в „Тимбърлейн” ударихме на този камък. Само „Старата поща” приемаше клиенти до 22.00, предлагат разни вкусотии: пресна сьомга, стекове от бизон и пр. , но не сервират алкохол! Дори и бира! При вида на унилите ни физиономии след тая вест, една от сервитьорките съзаклятнически ни подсказа, че все пак може да си вземем нещо за пийване от съседния магазин, тя ще ни даде и чаши. Уха-а! Митко и Жоро изскочиха като тапи и след малко донесоха бутилка червено калифорнийско вино и кашонче (на бутилки не продават!) бира с марката „Корона”. Точно 12 шишета, които заминаха за нула време. Тази марка бира се хареса на групата и се пиеше главно от нея.
На сутринта пред хотела ни очакваше нов жълт автобус „Форд”, с който днес ще обикаляме Йелоустоун. Шофьор и едновременно гид е мистър Брад, млад и симпатичен американец, местен човек, посветил професията си на великолепната природа в тази част на света. По програма трябваше да посетим два от най-важните обекти в парка – горещия извор Мамот Хот Спрингс и гейзера Олд Фейтфул. Брад обаче промени маршрута поради голямата отдалеченост на Мамот-а и избра по-рационален вариант, за да се вместим в рамките на 8-9 часа тур. Накратко: тръгваме от Уест Йелоустоун по поречието на река Йелоустоун – спираме до един от многобройните водопади в парка – продължаваме към тукашния Гран Каньон – стигаме до езерото Йелоустоун – обядвамев хотел „Олд Фейтфул” – наблюдаваме изригването на едноименния гейзер – продължаваме покрай горещите извори към Националния парк Гран Тетон – връщаме се в хотела. С две думи – една немалка като километри окръжност, но даваща почти пълна и ясна представа за парка.Така и се получи, а всички без изключение останахме страшно доволни. Сега подробностите.
Йелоустоун е първият национален парк не само в САЩ, но и в света. Намира се в северозападната част на страната, като 96 % са на територията на щата Уайоминг, но обхваща и отделни части от щата Монтана и Скалистите планини в щата Айдахо. Разположен е на площ от 8980 кв.км и представлява първата в света защитена природна територия.
Първите заселници – индианците, са ловували и ловили риба тук преди стотици години. Археологическите прочвания показват, че за изработка на сечивата си те използвали най –често обисидиан. Това е вид скъпоценен камък, представляващ вулканично стъкло. Среща се в различни разцветки: тъмносиво,оранжевожълто, черно с бели нишки като снежинки, най-често използван цвят в бижутерията.
Първите бели изследователи идват по тези места през 1805 година с прочутата експедиция Левис и Кларк, организирана по поръчение на президента Томас Джеферсън. Тя била изпратена да изследва земите на северозапад от р. Мисисипи. През следващите години отделни ловци разказвали за необикновени гледки, на които попадали: кипяща кал, реки от пара и др. Отначало хората са ги приемали като измислени истории. След още няколко експедиции, през 1871 година геологът Фърдинанд Хейдън изготвя до американския Конгрес специален доклад за наблюденията си в Йелоустоун . На 1 март 1872 година тогавашният президент Юлиус Грант подписва закон, който провъзгласява създаването на Националния парк Йелоустоун. На 8 септември 1978 година паркът влиза в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.
Паркът е разположен на плато с надморска височина около 2400 метра и представлава част от голяма екосистема от планински масиви, гори, реки, езера. 80 % от флората са гори, 5 % са реките, като най-известна е река Йелоустоун, покрай която започна и нашият поход из парка. 290 на брой са водопадите, като най-красив и внушителен е този в Гран Каньон. Най-разпространеното дърво в парка е борът конторта – с право стебло, стигащо до 25 метра височина. Индианските племена са го използвали за носеща конструкция на техните жилища – шатри, наречени типи. Езерото Йелоустоун пък е най-голямото в парка с площ от 352 кв.км и дълбочина 122 метра. Водата му е много студена и не става за къпане. Всяка зима замръзва и чак през май-юни ледът се топи. Край това езеро се намира първият местен хотел „Йелоустоун Лейк хотел”, открит през 1890 година. Тук е изложен и най-старият жълт автобус, произведен през 1903 година, с който са разхождали туристи като нас из парка.
В Йелоустоун има 300 гейзера, което представлява 2/3 от всички гейзери в света. Най-големият е Стийм боут (Парна лодка), а най-известният и популярен сред туристите – Олд Фейтфул (Старият верен), наречен така заради точността на изригването му (на всеки 92 минути). Едно изригване на Стария верен изхвърля между 14 000 и 32 000 литра гореща вода на височина от 30 до 55 метра и обикновено трае между 1,5 и 5 минути. За да видим този гейзер Брад ни избра чудесно за наблюдение място и наистина, когато врящата вода започна да се изстрелва нагоре, картината беше впечатляваща.
Горещите извори пък са изключително разнообразни. Има такива, които представляват горещ басейн, в средата оцветен в ярко синьо, оградено по краищата с жълтокафеникав „шлейф”. Други пък са оцветени в розово. Трети представляват светлосива вряща кал, от която нон стоп изскачат мехури. Цветовете се дължат на различни видове бактерии, които живеят във врящата вода. Домакините от парка са се погрижили да изградят покрай горещите извори дървени понтони за придвижване на посетителите. На един такъв понтон се заприказвах с две полицайки от охраната на парка. Бях си сложил на гърдите купената от някакъв сувенирен магазин жълта значка на…щатски шериф . Униформените мацки се подхилваха заради значката, а аз им казвах:” Момичета, пред вас е първият българин – американски шериф!”.
И до днес земетресенията са често явление в региона, но са твърде слаби, твърдят сеизмолозите, и не се забелязват от туристите. Но е добре да се знае, че в праисторическите времена тук е имало големи вулканични изригвания. Всъщност Йелоустоун се определя от учените като един от най-големите супервулкани на Земята. Те се образуват, когато магмата се надига от мантията на земята, но не изригва веднага. Така се набира огромна енергия и ако вулканът „гръмне”, може да предизвика страхотен катаклизъм. На тази тема има много какво да се види и прочете в един от посетителските центрове в парка.
В Йелоустоун виреят 1700 различни видове растения и дървета. Но не по-малко богат и интересен е животинският свят. Регионът е известен с чифтокопитните си бозайници: бизони, елени, лосове,сърни, дългороги диви овце. Най –популярен е бизонът, а от хищниците – мечката гризли и сивият вълк. Бизонът, наричан още бъфало, в миналото е имал огромна популация – милиони животни, но поради масовото му избиване към края на ХХ век е почти на изчезване. В момента в Йелоустоун има около 3700 бизона. Няколко пъти съзирахме от колата единични екземпляри или малки стада на водопой, докато накрая ни се отвори парашутът – цяло стадо пасеше невъзмутимо на метри от автобуса. Слязохме от него и спокойно направихме цяла серия от снимки. Разбира се, подхождайки разумно и с нужния респект към тези животни, защото бизонът е много опасен, когато се раздразни. Такива са и мечките гризли – диви и опасни. Брад ни разказа, че само през това лято жертва на нападение от гризли са станали двама туристи. Очаквахме да срещнем някоя мецана по пътя ни из парка, но според гида ни това е възможно да се случи най-вече през май или юни, когато мечките са изгладнели след зимния им сън. Сега се занимават с шишарки и туристите много – много не ги интересуват.
Мечки, все пак две! видяхме с Гери в посетителския център за изучаване на гризли и сивите вълци. Намира се съвсем близо до хотела ни в Уест Йелоустоун. Не ни обърнаха никакво внимание, бяха се надупили и не желаеха да се запознаем. Със същото безразличие се отчете и единственият в клетката на центъра вълк. И понеже стана дума за мечки, Брад ни разказа една комична история. По време на горски пожар един от пожарникарите тъкмо насочвал водната струя към горящите дървета, когато от гората изскочила мечка. Насочила се към него, но вместо да го схруска, само го бутнала с лапа и продължила да бяга – толкова се изплашила от пламъците. А пожарникарят се въргулнал и така си останал по задник – безмълвен, със схванато чейне и оцъклен от шубето поглед. Какво обаче е имало в гащите му, Брад не каза, но се подразбира…
Сивият вълк е другият най-популярен хищник в Йелоустоун. През последните две столетия е бил подложен на яко изтребване. Едва през 1991 година американският Конгрес решава да се отпуснат средства за възстановяване на популацията. Пет години по-късно първите сиви вълци от новата генерация са транспортирани от Канада и пуснати на свобода в парка.
Има и към 15 000 елени. По време на обиколката ни в Гран Тетон срещнахме кошута, а истински богатир с великолепни, направо трофейни рога, се криеше под сянката на дърветата, на поне 150 – 200 метра от нас. С телескопа на Брад успяхме да го видим „отблизо”.
Климатът се отличава със сериозни температурни амплитуди през отделните сезони. Зимите са много студени – най-ниската температура може да достигне минус 50-58 градуса! През лятото пък е топло и много приятно за туризъм. Ние попаднахме на типично ранно есенно време: сутрин имах чувството, че термометърът не показва повече от 10 градуса и ми беше добре да съм със зимно яке. После слънцето без колебание те разсъблича.
Паркът разполага с широка мрежа от пешеходни пътеки и автомобилни пътища. Домакините са се погрижили за разнообразни форми на забавление: пешеходни преходи, велосипедни турове, конна езда, риболов, фотосафарита, разходки с лодка и пр. , през зимата – ски маршрути. Няколко посетителски центъра са на разположение с информация и възможности за организиране на различни атракции.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
