ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ: 1. 13-то число – „персона нон грата”
ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ
Виетнам е сравнително нова дестинация за българските туристи. За по-старото поколение споменът за тази страна се изчерпва с виетнамските студенти в София, общежитията им в „Люлин” и дълго продължилата война със САЩ. Днес Виетнам има коренно различен имидж. Икономиката на страната се развива динамично, природните й красоти, прекрасните плажове и древната й култура са атракция за хиляди туристи от целия свят. С такава нагласа тръгнахме и ние, двайсетина българи, хващайки полета на Катарските авиолинии през Доха за Ханой. И трябва да призная, че когато се върнахме в България, от тази азиатска страна останахме изключително впечатлени…
Вижте всички статии от поредицата „ВИЕТНАМ – НОВОТО ЛИЦЕ НА ИНДОКИТАЙ“ тук.
1. 13-то число – „персона нон грата”
Започвам записките си от… „болничната” стая в ханойския хотел “Candel”. Още от София си помъкнах простудата, а климатиците в самолета ме довършиха и трябваше да прекарам първата си нощ във виетнамската столица с температура над 38 градуса. Жалко, защото точно днес е обзорната екскурзия в Ханой и ще я пропусна. Но пък съм спокоен, че жена ми Мария ще бъде с групата ни, ще види всичко, ще снима и после ще ми разкаже какво е научила през първия ден от това пътешествие.
Когато кацнахме на летището в Ханой, ни посрещна един дребничък и пъргав рускоговорящ виетнамец на име Зоан. Беше обслужвал и предишната ни група, така че имаше представа като какво са това българските туристи. Колегите от виетнамската туристическа компания ни бяха предоставили голям и удобен автобус. И потеглихме към хотела по добре асфалтиран аутобан. Трябваше да изминем разстояние от около 40 километра и още от началото край нас започнаха да „жужат” вездесъщите в цяла Азия скутери, които с приближаването на града се рояха като мравки. Оказа се, че и тук пешеходната пътека тип зебра нищо не означава. За да пресечеш улицата се изисква търпение, крачка по крачка с вдигната ръка приканваш вълната от мотопеди и автомобили да те пропусне, за да стигнеш благополучно до другия тротоар.
Според екскурзовода ни Зоан, днес в Ханой живеят близо 7 милиона души. В справочниците пише, че са доста по-малко, но нашият човек държи на тази бройка и твърди, че информацията ни е остаряла. Може и така да е – населението на Виетнам вече достига 90 милиона, а прогнозата на ООН сочи, че през 2030 година тук ще живеят вече 120 милиона души! Досега са се плодили като зайци, но правителството е въвело ограничение в тази иначе приятна работа: максимум две деца в семейството! Който наруши забраната, подлежи на санкции. Глоби по селата или ако си държавен чиновник няма нито да получиш 13-та заплата, нито да растеш в кариерата. Въпреки това на лекарите не е позволено да обявяват предварително пола на бъдещото бебе. Както и в други азиатски страни, така и тук е важно да се роди момче, на което родителите ще разчитат да ги гледа след години. Ако се очертава момиче, в много случаи това може да бъде причина за аборт!
Първото впечатление при навлизането ни в града е видът на сградите. Тесни отпред, откъм фасадата, и дълги в дълбочина. Този тертип е останал още от колониалната епоха, от времето, когато французите са господствали по тези земи. Колкото е по-тясна фасадата, толкова по-малко данък се плаща. Има сгради с много красиво лице – явно стопаните им са хора с пари. Обикновено са на три етажа, като първият се използва за бизнес, на втория са кухнята и дневната, най-горе спалните, а на покрива задължително е монтиран огромен слънчев бойлер. Тук през лятото горещината достига 40 градуса. А когато през зимата падне до 8, учебните занаятия… прекъсват. Това е тяхната „дървена” ваканция. В Ханой обаче има и типичен френски квартал, с характерна за колониалния период архитектура, чарът на която според гида ни е поизбледнял с времето и немалко от сградите се нуждаят от ремонт. Както са направили с известния през 20-те години на миналия век хотел „Метропол”, събирал под покрива си местни и чуждестранни интелектуалци.
Разрастващото се население на Ханой принуждава местните власти да дадат линия за строителство и на многоетажни жилища. Докато пътувахме от летището все по-често се мяркаха такива сгради. Гигантите – хотели и здания за офиси, са едно на ръка. Компанията Lotte, например, разполага с 68-етажен билдинг с хотелска част, шопинг център и офиси, включително и на Газпром. Зоан ни посочи друга, 72-етажна сграда, лъскава, цялата в стъкло, с апартаменти, била в топ 15 на жилищните небостъргачи на азиатския континент. Ханой, казва гидът ни, постепенно започва да прилича на Хонг Конг и Шанхай. В нито една сграда обаче няма… 13-ти етаж! Това число за виетнамците не съществува за каквото и да било. 11, 12,… 14 и т.н. Харесват обаче числа като 8 и 10, за които казват, че са на пари.
Скоро стигаме до огромен бетонен мост, който пресича Червената река, една от най-голямите водни артерии в страната. Това голямо транспортно съоръжение ми заприлича много на Аспаруховия мост във Варна, построено е навремето със съдействието на бившия СССР. Малко по-нататък ще видим и още един гигантски мост, закрепен с метални въжета, казва се Нат Тан, строен е с японски инвестиции и също пресича Червената река. Наречена е така заради аления цвят, който водата й добива след дъжд. Тя извира от Китай и е дълга 1200 километра. Освен за транспортиране на стоки и за напояване, служи и за добив на пясък и баластра, необходими за растящото строителство в града.
Като стана дума за дъжд, климатът в тази страна е влажен, от субтропичен до тропически и до голяма степен се определя от мусонните ветрове. Те носят дъждовете. В много части на Виетнам средните стойности на годишните валежи достигат 2000 мм на кв. метър, още по-високи са те в районите край големите реки като Меконг, например. Често от юли до края на октомври опустошителни тайфуни сполитат страната. Затова най-подходящото време за пътуване из Виетнам е в периода на сухите и малко по-хладни месеци – от ноември до март. Тогава средните дневни температури се движат между 23 градуса в северната част на страната и 27 на юг.
Археологическите находки свидетелстват, че живот в земите на Виетнам е имало още преди 500 хиляди години. Близо хилядолетие – от I до Х век, страната е провинция на Китай. С цената на многобройни въстания виетнамците се освобождават от китайското господство, основават империя под името Анам, като независима държавата им съществува чак до средата на ХIХ век, през което време властват големи виетнамски династии. През 1854 година френски войски нахлуват във Виетнам, а от 1883 година страната попада изцяло под властта на Франция. През Втората световна война е окупирана от Япония. След войната през 1945 година е провъзгласена за демократична република, неин пръв президент става комунистическият ръководител Хо Ши Мин. Французите обаче отново се връщат в Индокитай. От този период започват и двете най-тежки за виетнамския народ войни – срещу Франция и САЩ. След 9 години война и поражението им при Диен Биен Фу, французите са принудени да се оттеглят. След конференцията на Великите сили в Женева през 1954 година се оформят две републики по протежение на 17-тия паралел- комунистическата в Северен и антикомунистическата в Южен Виетнам. Домогването на Севера да подчини Юга предизвиква намесата на САЩ, след което започва партизанската война срещу американската армия, довела до огромен брой жертви и ранени от двете страни. Почти 15 % от жителите на страната са убити или инвалидизирани вследствие на тежките бомбардировки и операциите на американската пехота за „прочистване на джунглата” от сподвижниците на комунистическия Виетконг. Унищожена е голяма част от местната инфраструктура. Около 1 милион души страдат и до днес от последиците след разпръскването на химически вещества (напалм) за обезлистяване на горите. Много жертви дават и американците. Под натиска на международната общественост и протестите в САЩ, включително и след аферата Уотъргейт, довела до импийчмънт на тогавашния американски президент Ричард Никсън, американското правителство изтегля войските си през 1973 година. Три години по-късно Северът превзема столицата на Юга – Сайгон, и така двете части на страната стават владение на комунистите, обединяват се и формират територията на днешен Виетнам. За сформираната обединена виетнамска армия обаче няма покой. През 70-те години на ХХ век тя участва активно в свалянето на режима на червените кхмери, които под водачеството на Пол Пот извършват истински геноцид над народа в Камбоджа. Армията се справя и с нападението на Китай, обусловено от дружбата на най-многолюдната страна в света с камбоджанските червени кхмери.
След многобройните окупации и войни днес независим Виетнам живее в мир и през последните години отбелязва голям икономически напредък благодарение на политиката на стопанска либерализация. Тя бележи началото си от 80-те години на миналия век с т.нар. „дой-мой” (обновяване), предприето от виетнамското политическо ръководство. Запазвайки статута си на социалистическа република с еднопартийна система за управление под ръководството на комунистическата партия, Виетнам отваря врати за модернизиране на икономиката, за създаването на конкуретни и ориентирани към износ индустрии, за по-свободно навлизане на чуждестранни инвестиции. Статистиката показва, че през последната година при ръст от над 5% на брутния вътрешен продукт, Виетнам е постигнал положително външнотърговско салдо, което до голяма степен се дължи на увеличения износ на предприятията с чужд инвестиционен капитал. Чуждите инвестиции са достигнали 14 милиарда долара, като основни външнотърговски партньори на страната са Япония, Южна Корея, Европейския съюз, Китай, страните от АСЕАН и др. По времето, когато тръгнахме за Виетнам, се появи и официално съобщение за предстоящо откриване на втори завод на Самсунг за смарт телефони в страната. Селското стопанство обаче си остава най-важният икономически отрасъл, в който е заето почти 2/3 от виетнамското население. Основен поминък е отглеждането на ориз. Виетнам е един от най-големите износители на тази земеделска култура в света, както и на кафе. В експортната листа на страната ще добавим морските дарове и рибата пангасиус, която отдавна е популярна и на нашия пазар. Между другото България също се нарежда сред инвеститорите във виетнамската страна с проекти за близо 60 милиона долара. Един от тях например е проектът за производство на трикотажни облекла в град Хюе на фирмата „Индустриал лизинг”, в който са заети 200 работници в 2 модерни производствени линии.” Приста Ойл” планира сътрудничество с „Петро Виетнам” за изграждането на два завода за рециклиране на отпадъчни масла. „Булгартабак” се кооперира с „Винатаба” за производство на цигари за износ под марката на двете страни, с оборот над 10 милиона щатски долара, като за целта ще се строи завод за цигари в провинция Донг Най. „Софарма” пък, съвместно с виетнамския „Мецдимех”, ще произвежда лекарства на територията на Сайгон и целта е оборот за над 1 милион евро. От друга страна, когато наскоро у нас гостува официална виетнамска правителствена делегация, техният министър на индустрията и търговията Ву Хуин Хоанг недвусмислено заяви: ”Нашата цел е България да се превърне във врата на виетнамските стоки към пазарите на Балканите и Европа.” В този смисъл виетнамската страна е готова да внася в България ориз, кафе, каучук, замразени морски продукти, чай, черен пипер и др., да развие на по-високо ниво контактите в сферата на енергетиката и туризма. На срещата между двете делегации българският премиер Бойко Борисов не скри, че потенциалът на икономическото сътрудничество между двете страни е далеч по-голям от досегашните резултати. Завършвайки икономическия профил на Виетнам, ще добавя прекрасната природа, съхранените исторически забележителности, новата хотелска база и приветливото отношение на местните хора, които са в основата и на силното развитие на туристическата индустрия. Все по-голяма популярност добиват виетнамските морски курорти с отлични плажове и луксозни хотели.
Хотелът, в който сме настанени в Ханой – Candel, е четиризвезден, почти чисто нов, на 20 етажа, с модерен дизайн, широки стаи, голям ресторант, плувен басейн и СПА център, с отличен сервиз. С такова качество бяха и всички останали хотели, в които трябваше да пренощуваме по време на пътуването ни из Виетнам. В Ханой вече има дори 6-звезден хотел, Гранд Плаза.
Първата вечер беше предвидена за вечеря във виетнамски национален ресторант с жива музика. Казва се Дин Лан, посещава се главно от чужденци и се намира до едно от най-известните езера в Ханой – Езерото на върнатия меч, което ще представя по-нататък. В града има близо 30 езера и това е една от отличителнитие му черти заедно с многобройните пагоди и религиозни храмове (почти 600 на брой!). Будизмът е най-широко разпространеното в страната вероизповедание. От хилядолетия съществуват и други религиозни течения: даоизъм, конфуцианство, както и внесеният през ХVI век от португалски и френски мисионери католицизъм. На кейовете в повечето ханойски езера може да се видят лодки за разходка с формата на лебеди. Такива съм виждал и в Япония , явно са характерни за азиатските страни. Има и корабчета, които правят круизи из езерата, ползват ги често и за сватбени тържества.
Преди да влезем в ресторанта имах силни съмнения за качеството и асортимента на виетнамската кухня. Явно повлиян от разказите за угощения с кучешко месо, змии и разни дребни насекоми и други такива гадинки. Нищо подобно – храната беше разнообразна и много вкусна: супа от раци, салата от бананови цветове с ориз, леко пикантна, пържени оризови ролца с пълнеж от раци, набучени на пръчици в обвивката на издълбан отвътре ананас (като тиквите за Хелоуин!), пържена риба със соев сос, пиле на грил с мед, ориз с ядки от лотос, плодове, като за първи път опитвах гуава – плод с вид на твърда круша. Пийнахме и червено вино от популярната в страната марка Dalat. С това име е известна и една долина в южната част на Виетнам, където някога френските колониалисти са засадили лозя, а днес виетнамците са продължили да развиват този поминък. Виното се оказа много добро! Както и изпълненията на музикантите, които свирят на традиционни виетнамски инструменти. Единият се нарича дан бау, има само една струна и Зоан казва, че музиката му е била любима на виетнамците по време на войната със САЩ. Другият инструмент се нарича ту зионг, изработен е от бамбук, прилича на цимбал, като и на него се свири с палки. На този инструмент ни изсвириха и познатия ни коледен шлагер „Джингъл бел”, който тепърва щяхме да слушаме по нашите радиа и телевизии като се върнем в България. Накрая певицата мина покрай масите и раздаде на жените цветя.Тук нямат навика като нашите мургави чалгаджии да се спират от маса на маса и жадно да чакат да им пуснеш някой лев. Направихме си с нея и снимка за спомен, с традиционна виетнамска шапка, която се различава от познатия сламен конус, а по-скоро прилича на… мексиканско сомбреро.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
