ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ: 4. Фуджи – свещената планина
ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ
Вижте всички статии от поредицата „ЯПОНИЯ – СТРАНАТА НА САМУРАИТЕ“ тук.
4. Фуджи – свещената планина
Тази сутрин станахме рано, за да закусим и тръгнем навреме за пътуването ни до Фуджи и Киото. Служителите на хотела ни прибраха багажа – куфарите ще ни чакат направо в Киото, така че ще се движим с автобуса без тях.
Когато поехме по аутобана, не предполагахме какво ще ни се случи по път. Общо взето бързичко се изнесохме от Токио, но на магистралата изведнъж движението зацикли. Едно на ръка, че имаше страшно много коли. Но скоро разбрахме, че е станала катастрофа. Дори по обратната лента на пътя профуча линейка. Мислех си,че японците, каквито са чевръсти, бързо ще разчистят пътя, но уви – оттук нататък пътуването се превърна в кошмар. Автобусът измине десетина метра и спре, пак тръгне, пак спре. А времето неумолимо напредва и повече от ясно става, че няма да е възможно да осъществим цялата програма, определена за деня. Оказва се, че освен катастрофата, днес е и събота и гражданите на Токио изчезват от града, за да прекарат някъде другаде уикенда. Избрали са точно този ден, в който ние ще пътуваме, а не например петък, както обикновено се случва в България. Нашенският петък – ден на майстора!
По план трябва да видим Фуджи, да се повозим на круизен кораб из близкото езро Аши, имаме и разходка по въздушна линия с лифт. В 16:09 трябва да вземем от гара Одавара влака за Киото и да бъдем там около 18.00 часа. Прекрасно, но… вече няма как да стане. Невъзможно е да вземем влака в 16:09, има вариант за два часа по-късно, но билетът ни е групов и трябва да се презавери. Марико звъни във фирмата, нашия партньор в Япония, но оттам отказват да ни презаверят билетите за влака. Ако искаме да се возим в 18:00, трябва да… доплатим 11 000 йени! Абсурд! Как да искаме от клиентите ни още пари за влака, когато те са си платили и нямат никаква вина за това закъснение! Тогава Петър Папазов предложи да вземе такси и да отиде на гарата, за да се пазари за билетите. Ние продължаваме без него и се срещаме направо на Одавара. Дай, Боже, да имаме късмет и да се качим на влака без неустойка. Речено-сторено.
За да избяга от тежкия трафик, шофьорът напусна магистралата и пое по някакъв обходен път. Но вместо за около 2 часа, взехме разстоянието до Фуджи за… 5! Това тотално ни обърка програмата, но вече бяхме изправени пред свършен факт. Тогава решихме да отделим по много кратко време на всеки обект по маршрута, за да имаме поне минимална представа от това, което трябваше да видим в детайли.
Има няколко превода на Фуджи: самурай, земя на предците, богиня на огъня. Може би третото название е по-близо до истината, защото всъщност Фуджи е спящ в момента вулкан. Появил се е преди повече от 600 хиляди години и за последен път е изригвал през 1707 година. За японците това е тяхната свещена планина. Те не само я обичат, но и дълбоко уважават и се прекланят пред нея като пред божество. Много фирми носят това име с гордост: туристически, транспортни, строителни и пр. Има хора, които са толкова влюбени в тази планина, че всяка година не пропускат да посрещнат именно тук изгрева на слънцето през първата сутрин след Нова година.
Фуджи е и най-високият връх в Япония – 3776 метра. Почти през цялата година е под снежен калпак, само през юли и август е подходящото време за изкачване. Този връх се атакува от т.нар. 5-то ниво, на височина 2500 метра. Това е и максималното ниво, до което достигат автомобили. Изкачването на върха е за около 6 часа и е възможно по няколко маршрута. През лятото това се прави от алпинисти и туристи, през зимата – само от алпинисти. Въпреки снежния калпак, който най-често може да се види на рекламните снимки, на Фуджи ски не се карат. Това е планина за алпинисти и добре тренирани поклонници. При изкачване на планината се променя и растителността: до 1800-ния метър е широколистна (бук, клен, монголски дъб и др.), до 2500-ния метър хвойнови храсти, над 2500 метра височина – вулканична територия.
Фуджи е под закрилата на ЮНЕСКО. Японците били убедени, че тя ще влезе в списъка на новите седем чудеса на света и затова останали разочаровани, когато международната комисия не я е включила в тази престижна класация.
Когато наближихме подножието на Фуджи и предстоеше изкачването до 5-то ниво под върха, навлязохме в приятна гориста местност. Климатът тук е много здравословен и благоприятен за отглеждане на различни земеделски култури: много плодове, сред които и цитруси, грозде, зелен чай, известен под името „Сизоко“, с много добро здравословно въздействие върху организма. Близостта до Токио предоставя възможност на много столичани да идват тук през всички сезони, още повече, че има и горещи минерални извори с вулканичен произход. В далечни времена под вулкана е текла голяма река. След изригването му са се образували кратери, от които под налягане е избила гореща вода. Около топлите извори на много места днес са създадени обществени къпални, построени са хотели и други почивни бази. В тях са обособени СПА-центрове, които може да включват или самостоятелен басейн, или нещо като огромно дървено ведро, в което хората се киснат в топлата вода. Има хотели, стаите на които са така направени, че да имат и бани с такива „ведра“ под открито небе. Всъщност става дума за курорта Хаконе, който е част от Националния парк Фуджи – Хаконе – Идзу. Една анкета показва, че заради кристално чистия въздух мечтата на токийските пенсионери е да прекарат остатъка от живота си тук. Между другото хотелите в този район са доста скъпи – евтин хотел на вечер върви по 300 долара на стая, на полупансион. И тъй като от Токио дотук с влак са не повече от 2 часа, има и доста хора, които идват само за деня и вечер се връщат обратно в столицата. Националният парк разполага и с 5 езера, които са любимо място за почивка на къмпинг.
Часът е 15.00 и вече сме в подножието на Фуджи, на 5-то ниво. За да изпълним цялата програма, трябва да отделим време за свещената планина не повече от… 15 минути. За съжаление не може да видим върха – около него се стеле мъгла, която от време на време леко се поразкъсва, но в цялостния си вид Фуджи не ни се представя. Имаме възможност все пак за по няколко снимки и за тоалетна. После се смяхме, че на Фиджи се изкачихме само да се… изпикаем! Шегата настрана, но наистина сравнително рядко времето е благосклонно към многобройните туристи, дошли тук да видят прословутия връх със снежно калпаче. Така че трябва да се примирим с това положение. Казват, че Фуджи е като девица – не позволява на всеки и всякога да я гледа докрай и затова се крие зад облаците.
След 15–те минути под Фуджи трябва веднага да тръгнем, за да хванем круизното корабче за разходката из езерото Аши. Добро намерение и изпълнимо, ако потеглим навреме. Уви, две от семействата, които винаги имат повод да мърморят за нещо, се появяват с печена царевица в уста 20 минути след определеното време. И ядец за круиза! Отиваме на езерото, но корабчето отдавна е отпрашило без нас. Като не върви, не върви. Пропада и разходката с лифта, дори и обяда. А иначе самото езеро Аши е много живописно, появило се е преди около 3000 години и в превод означава Езерото на тръстиките. Дълго е цели 20 км. Край брега му в очакване на туристи се поклащат десетки лодки за разходка с формата на лебеди. За любителите на риболова няма скука – езерото е пълно с едри шарани.
В 16:55 тръгваме за гара Одавара, а в 18:09 е влакът ни за Киото. От гарата долита радостна вест – Петър се е справил с презаверяването на билетите без да доплащаме нищо, остава да стигнем до влака навреме. Ако и това не се случи, не ми се мисли как ще избухне явно показваното от хората неудовлетворение от пропиления ден. Стискам палци шофьорът на автобуса ни да се справи с разстоянието до гарата и, слава Богу, пристигаме там двайсет минути по-рано!
Марико, с която предстоеше да се разделим, беше силно притеснена от развоя на събитията през този ден. Чудеше се как да се измъкне от конфузната ситуация – черпи ни с бонбони, накрая за компенсация дори искаше да си даде… заплатата. Знам какво е да изпаднеш в такова положение – екскурзоводът е този, който събира като гръмоотвод одобрението или недоволството на туристите. Те са си прави -платили са и е нормално да искат услугата да бъде извършена както трябва и докрай. После с Мария обсъждахме детайлите на програмата през този ден и стигнахме до няколко обобщаващи заключения, които препоръчахме след прибирането ни в София на японските си партньори. Първо, никакво пътуване до Фуджи през уикенда. Второ, тръгване от хотела в Токио 45 минути по-рано от сегашното разписание – не в 07.45, а в 07.00. Трето, отпътуване за Киото от гара Одавара не в 16:09, а в 18:09 часа. Така ще има време да се види всичко и туристите да бъдат доволни. А ако Фуджи е пак в мъгла, сори – Божа работа. Тук виновни няма!
Ето ни на перона на гара Одавара. Да снимаш влака Шинкансен в движение, без професионална подготовка на фотограф, е невъзможно. Докато натиснеш спусъка на фотоапарата и влакът вече е изчезнал. Може да развие до 300 км/час, но обикновено заковава на 260. Разстоянието от Одавара до Киото е 400 км и влакът го взема за 2 часа. Първите влакове – стрела се появяват в Япония през 1964 година. Сега пътуват машини от четвърто- пето поколение. Вагоните са номерирани и влакът спира така, че входната врата на вагона се закотвя точно срещу означения номер на перона. Имаш например билет за 6-ти вагон, вход 6-в,влакът спира точно на същото място, маркирано на перона. Вътре има две редици седалки – тройки и двойки, като в самолет. Кондуктор и стюардеса, която разнася храни и напитки, обслужват пътниците. Високата скорост въобще не се усеща.
В 20:14 пристигаме в Киото. С табелка BOIANA-MG ни чака една закръглена екскурзоводка. Казва се Кейко или в превод „дете на радостта“, както се представи дамата, отдавна прехвърлила детската възраст. Хотелът ни е съвсем близо до железопътната гара. Не е от нивото на токийския, стаите са по-малки, но в крайна сметка има всичко необходимо. Вечерята на бюфет е достатъчно богата, даже бирите, които си поръчахме, влизат в цената.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
