ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА: 1. Изненада в бяло
ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА
Да обиколиш Йордания без никакво съмнение е уникално пътешествие. Светини на християнството, най-соленото море в света – истински феномен на природата, пустинни пейзажи, които замайват дъха, едно от новите седем чудеса на планетата – древен град, скрит от света близо 700 години, декор за филмовия бестселър с Индиана Джоунс… Има и още, но всичко по реда си…
Вижте всички статии от поредицата „ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА“ тук.
1. Изненада в бяло
Цялото ни семейство решихме новата година, с която България ще ознаменува влизането си в Европейския съюз, да посрещнем в Йордания. С едни приятели направихме малка туристическа групичка и след чартърен полет от Пловдив ето ни вече на летището в йорданския крайбрежен град Акаба, разположен на Червено море. Трябваше доста време да почакаме появата на местния водач от партньорската ни фирма в Йордания – попаднал в задръстване по пътя от Аман. Пристигна с някакво китайско автобусче и взе да се оправдава, че го забавил аварирал камион. Може и така да е, може и да не е, арабите по принцип са лениви и скарани с точното време, обичат да хитруват. Както и да е, но човекът на име Халет говореше на чист български език. Преди години завършил зъботехника в Пловдив, сега съпровожда туристи.
Натоварихме багажа и най-после потеглихме за Петра, където ще бъде и първата ни нощувка в Йордания. Пътуваме по идеално асфалтиран път сред почти лунен пейзаж. Вече и притъмнява, защото е късен следобед. Не след дълго стигаме до митницата, на паркинга на която чинно са строени дълга редица тирове в очакване да минат митническата проверка и да се насочат към порта на Акаба – единственото морско пристанище на Йордания. Между него и северната част на страната, където е съсредоточена местната индустрия заради наличието на вода (голям проблем за Йордания!), циркулира нескончаем поток от тежкотоварни автомобили. Край Акаба минава и границата с Израел – от нея ясно се вижда отсрещния бряг с хотелите на един от най-престижните израелски морски курорти Ейлат.
Някакъв митничар със сънен поглед надникна в автобусчето ни. Досега очевидно си беше подремвал и вместо с добър вечер ни поздрави с… добро утро. Домързя го дори да ни погледне багажа, само махна с ръка и ни пожела приятно пътуване.
Започнахме да се изкачваме нависоко, според Халет ще стигнем 1400 метра над морското равнище. Йордания има над 5-милионно население, от което 1/5 живее в столицата Аман. Всъщност 70% от йорданците са съсредоточени в градовете и по този показател страната се смята за силно урбанизирана. Те обитават главно северните райони, където има повече валежи, може да се развива индустрия и земеделие, там протича и една от двете реки – Ярмук (другата е свещената река Йордан). Основен поминък наред с туризма е износът на фосфати, по добива на които страната е на четвърто място в света. Преобладават малки предприятия на хранително-вкусовата промишленост, строителството и текстилната индустрия. Обработват се и минерални соли от Мъртво море. Много малко – около 6%, е селското население, предимно номади.
Такива бедуини- номади срещаме често по пътя. Единици или пък събрани в малки селища. Виждаме ги сред полупустинния декор наоколо, наподобяващ баластра, да се въртят край разпъната палатка, около която– много странно! – се тълпят… стада от кози. Няма и грам растителност, с какво ли се хранят тези животни? Единственият по-съвременен атрибут е пикапът, паркиран до палатката.
Халет казва, че държавата се старае да строи за бедуините едноетажни бетонни жилища, с ток и вода. Въпреки това по-възрастните бедуини още си поддържат старите навици – животът на класически номади. Приели са да живеят в селището, където има и училище за децата, и поликлиника, но в двора на всяко жилище е опъната палатка. Има немалко случаи, когато животните са настанени в… бетонния дом, а хората продължават да си спят в палатките! Е, и от тях се подава… сателитна чиния, така че бедуините не са загърбили съвсем техническия прогрес. Кабелна телевизия в Йордания няма, само сателитна. Има три държавни канала и два частни, но те не играели съществена роля пред неограничения избор на телевизионнни програ ми от спътника.
Населението на Йордания е основно от араби. Те говорят арабски език и сравнително добре се разбират със съседите си от Сирия, Саудитска Арабия, Египет. След страната на фараоните, Йордания е втората държава в Близкия Изток, която поддържа дипломатически отношения с Израел. Режимът, който управлява Йордания, е с прозападна ориентация и е в близки взаимотношения с Великобритания и САЩ, съюзник е на НАТО. Официално се нарича Хашемитско кралство Йордания, тъй като управляващата династия, представена от крал Абдула ІІ, е от Хашемитите, водещи началото си от племето на пророка Мохамед. 95 % от йорданците са мюсюлмани.
Вече почти преполовяваме пътя, когато изведнъж се показва… сняг! Когато в София майка ми ми казваше преди да тръгнем на път, че по телевизията показали валежи от сняг в Йордания, едва не я наругах. Сигурно е ставало дума за друга страна. Сега с очите си се уверих, че жената съвсем не се е заблудила. Ако някой ми беше казал,че в Йордания ще се натъкнем на сняг, когато обичайно и през януари хората се припичат на слънце по плажовете на Акаба и край Мъртво море, щях да се замисля дали да дойдем тук, след като през зимата обикновено бягаме на топло. А сега нося обувки, които безобразно се хлъзгат, а приятелката ни София е тръгнала за тук по… сандали!
В Йордания имаше повече сняг, отколкото тези дни – в края на декември, в Боровец и Банско! Снегът буквално беше парализирал движението. Виждахме закъсали тирове, куп леки автомобили, които въобще не знаят какво е това зимна гума и вериги. Халед казва, че през изминалата нощ 500 души са спали в колите си докато ги изтеглят булдозери и военна техника, защото снегопочистваща техника като в България няма. Най-интересното беше, че пътят се оказа почистен… наполовина! Домързяло ги е арабите да изметат от снега изцяло шосето и колите трябваше да се изчакват, за да се разминат!
Най-после свърнахме в едно от отклоненията за Петра, беше яко спускане по хлъзгавия път, но живи и здрави стигнахме до хотела – 5-звездният Мариот. Не загубихме много време да се настаним в стаите (перфектни!) и като огладнели вълци се спуснахме в ресторанта. Прекрасна храна, отлично вино – произведено в Йордания, с марката Mount Nebo, специално препоръчано от Халет. И хайде по леглата, че утре ни чака среща с едно от чудесата на света.
(Следва)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
