ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА: 5. Сафари в Лунната долина
ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА
Вижте всички статии от поредицата „ЙОРДАНИЯ – ТАЙНИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА“ тук.
5. Сафари в Лунната долина
Wadi Rum в превод означава Лунната долина. Това е най-завладяващият пустинен декор в Йордания – море от червеникав пясък, стръмни скали в същия цвят, пронизани от тесни каньони, уникални пясъчни форми, сякаш изваяни от невидим скулптор. Ето това е мястото, което днес ще прекосим с джипове 4х4.
Дотук от Акаба е около час път с автобусчето ни. Спираме пред офис с табела “Wadi Rum Ecotourism Projekt”, на паркинга край него са паркирани няколко джипа Нисан, подарък както по-късно разбрахме от Испания. Всеки от тях побира по 6 човека плюс шофьора. Според Халет имат редовни документи за застраховка на пътниците, т.е. не са ментета. Разпределихме се на две групи и с пълна газ поехме към Лунната долина.
Пресичаме железопътна линия. Халет обяснява, че в Йордания железниците се използват предимно за карго превози.Имало само един пътнически влак, който тръгва от Акаба за Аман, Дамаск и… Истанбул. Линията била строена с участието на Турция. Районът около нея бил с много плодородна земя. Растели домати, други зеленчуци и най-вече много сладки дини. На времето покойният бивш йордански крал Хюсеин се поинтересувал откъде идват тези толкова вкусни дини и тогава му посочили този район, наречен Адиса, под който някои твърдели, че има цяло море с вода. Йорданците обаче все още не са намерили начин да изкарат тази вода на повърхността и да я отведат до Аман, Зарка и други от по-големите градове.
В Йордания това джип сафари е една от най-популярните атракции за гостуващите туристи. В Лунната долина се влиза с билети, които се продават на касата на посетителския център (Visitors Center). Тук е цяло стълпотворение от „превозни средства”: освен джипове, немалка част от които са…нелегални, от крак на крак пристъпят коне и камили, с които също се правят турове в долината. И тук може да се видят прословутите нови бетонни поселения на бедуините, в средата на които е опъната неизменната палатка.
Отначало, след като преминаваме през входа за долината, джиповете препускат по идеално асфалтово шосе. Постепенно обаче нагазваме в пясъците, които все пак са сравнително плитки и не пречат на колите да маневрират. Наоколо наистина е лунен пейзаж, само че в червеникаво-кафяво. Някои от скалите според нашите водачи и шофьора на нашия джип Хасан надхвърлят 1000 метра височина. Спираме пред високи и много стръмни скали. На това място през 1995 година били кацнали с правителствения хеликоптер тогавашният американски президент Бил Клинтън, съпругата му Хилари и дъшеря им Челси. Президентът идвал на това място за среща с крал Хюсеин. Интересно е, че в подножието на тези скали могат да се видят рисунки, за които казват, че са авторство на арабски търговци, които преди стотици години следвали оттук древния път на керваните от Египет за Сирия. Тези високи скали често са предизвикателство за алпинисти от различни страни.
Недалеч от спрелите джипове се мъдри палатка на бедуини. Хората са извадили чай, сувенири. Почти незабележимо сред цветния пясък се провира тънък маркуч, който свързва палатката с малък източник на вода. До тази палатка няма овце или кози,струпали са се 4-5 камили. Докато използваме тази пауза за почивка, Халет се е заел да развенчава някои митове, които се разпространяват за арабите. Не е вярно, казва той, че роднините на младоженеца трябва да преспят с булката, за да видят „дали става” или не. Не било вярно и това, че едно от менютата в арабската кухня представлявало пълнена с пиле, яйца и други продукти камила. Камила, казва той, се поднася на трапезата само по време на празници, но да се пълни е абсурд. Нещо повече, месото на камилата е много тежко и не се понася от стомаха на всеки, несвикнал да го консумира. Същото се отнасяло и за камилското мляко – може с дни да не излизаш от WC-то.
Почивката свършва, нашият приятел Стоян с неохота слиза от скалата, на която се е покачил като истински любител на екстремните преживявания. Поемаме по пясъчните коловози, изорани от минали преди нас автомобили, и стигаме до второто забележително място, което налага да слезем от колите. Това, което виждаме, е достойно за четката на художник: от едната страна равна като тепсия розова пустиня,сред която сякаш от нищото е изникнала рядка горичка с нискостеблени дръвчета. От другата страна – голямо… смокиново дърво, без листа и плодове (нали е зима), а зад него много тесен каньон, прокаран от природата през огромни, дявол знае колко високи скали. Много е влажно и студено, ерозията не си поплюва. Тук също има скални рисунки – на камили и други животни, но попадаме и на двойка… човешки стъпала, издялани в скалата. Казват, че именно тук Адам и Ева са се спуснали на Земята, след като Господ ги изгонил от Рая. Митове да искаш…
Тръгваме си обратно, като по пътя между джиповете ни се разгаря истинско рали из пустинните пясъци. А само час по-късно вече сме отново в Акаба. Минаваме като на парад през града, който прави много приятно впечатление с алеите, оградени от палми, многобройните магазини и малки ресторанти, спретнатите къщи и нискоетажни блокове. Погледнат откъм морето, градът е като оазис на фона на пустинните възвишения.
Халет ни е обещал да ни заведе на обяд в рибен ресторант. Стигаме с автобусчето пристанището и се качваме на кораб, който всъщност е заведение и предлага богато рибно меню. Казваше се Мина хауз. Показаха ни три вида сурови риби, едрички на вид, да си изберем каква да ни приготвят на грил. Докато чакаме рибата да стане, наблюдаваме лодките и корабчетата на пристана, с които местните правят обичайните морски разходки или ходят за риба. По-интересно се оказа къпането в морето на няколко йордански жени. Да не мислите, че са се съблекли по бански и се гмурват из вълните. Нищо подобно! Газят с крака из водата, облечени до шията с традиционните им мюсюлмански облекла и със забрадки на главите. Да ги ожалиш горките за тая мъка под палещото слънце, но в техния свят това е положението.
Рибата беше приготвена чудесно. Изядохме си пръстите, както се казва. А докато хапвахме с подчертан ентусиазъм, в небето 4 самолета от йорданските ВВС започнваха да правят невероятни пируети. За пръв път присъствах на живо авиошоу – било традиционно за Акаба.
От рибния ресторант попадаме на пазара за подправки, там, където са истинските аромати на Ориента. На сергията, пред която сме се спрели, работи самият собственик – млад йорданец с прекрасен английски. Предлагането на подправки от този симпатичен търговец е истинска атракция – направо с кеф го наблюдавах как обяснява коя подправка за какво се използва, какво количество е нужно да се вземе, как да се съхранява… Сметката излезе 24.50 йордански долара, дадох на човека 25, сиреч малък бакшиш. А той да вземе да ми… откаже, добавяйки с усмивка:“Господине, аз моето съм си взел!” А стига бе, такова нещо да чуеш от устата на арабин е като да набереш банани… в Антарктида!
На следващата сутрин излязох рано на плажа пред хотела ни Интерконтинентал да се поразведря. Снощи пийнах повечко водка и вино, главата ми тежеше, а на всичко отгоре трябваше да изтърпя и критиките на семейния „другарски съд”. Гледам, че тук, в Акаба, непрекъснато се строят нови хотели. Дори за един от тях бях разбрал, че под формата на голяма лагуна ще вкарва сред басейните си морска вода. След време може би градът ще съперничи в туризма и то доста сериозно, на ширналия се оттатък ивицата на Червено море отсрещен комшия – израелският курорт Ейлат.
Днес трябва да си тръгваме за България. Имахме още свободно време и се съгласихме да се качим на някоя от лодките с прозрачно дъно, за да видим какво се крие под водата на Червено море. Лодкарят, едричко бузесто момче, беше хванал няколко риби тон и на драго сърце прие да се снима с улова си. А ние се зазяпахме през отвора на лодката – беше интересно да се видят коралите – имаше такива в много странни форми (гъба, човешки мозък), а по едно време на дъното се показа и корпуса на потънал… танк. Когато лодката дръпна малко по навътре в морето и почти стигнахме морската граница с Израел, се разминахме с ферибота, който свързва Йордания и Египет. Беше отворил широко задните си врати, откъдето обикновено влизат автомобилите. Сякаш да се проветрява, защото силно миришеше на пресна боя.
В ранния след обяд автобусчето ни отведе на летището. Като печен гид Халет много бързо ни прекара през чекина и паспортната проверка. Сбогувахме се с обещанието да го потърсим за други наши туристи в Йордания. Не се получи, вятърът нанякъде го отвя. Но не след дълго сформирахме нова група, а по-късно и друга с още по-интересен маршрут – Йордания, такава, каквато я видяхме, плюс „десант”с ферибота през Червено море до Египет и прочутия манастир „Св. Екатерина”, а след това – преход през полуостров Синай до столицата на фараоните Кайро.Фантастична програма, на която военните действия и Арабската пролет сложиха преждевременно край…
(Край)
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
