КАБАКУМ – преди работно време

Кабакум

плажът Кабакум

Всяка лятна сутрин един от най-известните плажове край Варна има свой живот преди обичайния си дневен ритъм

Кабакум е един от най-популярните плажове в курортната зона на Варна. Нещо като черноморски Варадеро, но не съвсем. Простира се на километър и половина от буната при хотел „Ной” до култовия „Журналист”, от който култови са му останали само името като хотел на пишещите братя и старата слава. През уикенда на този плаж е истинско стълпотворение – тук се изсипва цяла Варна, няма място да си паркираш колата, нито да се изтегнеш свободно на пясъка. Морето е чисто, с пясъчно дъно, цените на плажните услуги са поносими – по 5 лева за чадър и  шезлонг. Къде- къде по-тънко от Златните.От години насам имам навика да се разхождам по крайбрежната улица на плажа рано сутрин. И наблюдавам един и същи пейзаж.
Часът е 7.00. На буната най-ранобудни са рибарите. Избрали са това място, за да си начешат крастата. Други влизат с лодки навътре в морето. Миналата година наблюдавах от балкона на хотела ми цяло гъмжило от лодки – като джонки в някой от китайските заливи. Рибарите ловяха сафрид и по-старите вълци твърдяха, че такъв улов не е имало от 40 години насам! Тази година сафридът отново е хит, покрай пасаж от рибата един следобяд край Кабакум изскочиха дори делфини!
Рано сутринта плажната ивица все още пустее. Вместо туристи, по това време шетат от „химическото чистене”- гларусите и „колегите” им от породата кабакумска превъзходна. Впрочем, четириногите вече са приключили „работа” и се излежават лежерно на сянка. Мъжкарите се надигат само ако зърнат някоя домашна кучка – да й напомнят, че тук все още може да се намери плажен пич.
После идват спасителите.  Един заравнява пясъка, друг подрежда шезлонгите. Доайенът е Кольо, на 72 години, но и тялом, и духом е далеч под тях.  За възрастта си се радва на перфектна фигура! Всяка сутрин мери дъното и температурата на водата. Изучил е много от момчетата, които стоят на спасителните постове. Помни славните времена, когато спасителите бяха център на внимание и привличаха като магнит красавиците от Скандинавия и Централна Европа. Днес времената са други – от ореола на някогашния гларус не е останало нищо, животът се промени в друга посока. Мацките не търсят романтика и здрав дух в здраво тяло,а добре подплатена кредитна карта.
„Разочарован съм от Бойко Борисов – жалва се бай Кольо.- Можеше да вкара в кабинета и министерство на плажните дела. Та и ние да се почувстваме хора.” Прав е бай Кольо – след толкова години стаж край морето можеше и на него да дадат някай лъскав кабинет, а Борко ако не е министър, можеше да отговаря за плажните еврофондове.
Борко е нещо като шеф на плажа на хотел „Магнолия” Вече е на 50 години, но меракът му за рускините е като жив огън.
Оттук поемам на север.  Най-близката „забележителност” е замъкът на ТИМ, мистичната варненска групировка, който стои недовършен от много години. Чужденците си мислят, че това е някаква стара крепост от Средновековието. Мълви се, че е незаконен, почнали са да го сриват- щели да строят нещо друго на негово място.Така оглозган, хич не е лицеприятен. Срещу него обаче е един от най-добре поддържаните участъци от плажа – Castel Beach.  Тук често се провеждат състезания по плажен волейбол и хандбал. Отстрани е и хангарът на джетовете. На Кабакум се предлагат много водни спортове: парашут,водни колела, банан и други.
По-нататък са капанчетата, където цените са далеч по-приемливи от комплекса Златни пясъци. Едното се нарича „Морски полъх” и е Мека за ценителите на вкусно приготвената черноморска риба и патладжана по ориенталски. Собственикът Мимо дава 100% гаранция за свежестта и качеството на рибата, затова и често идваме с приятели тук. Другото е „Аляска”. Пред това заведение от години стои фундаментът на една кафява /?!/шпертплатова мечка,която на български и английски обяснява на клиентите, че тук се предлага „традиционна и разнообразна” кухня. Стопанинът се казва Иво, симпатично момче, винаги с готов коментар за състоянието на сезона. Преди година върху мечката бе изписано и менюто, което завършваше с думичката…изненада. Когато попитахме сервитьорката каква е изненадата, тя лукаво се ухили и размаха показалец: ”Че каква да е изненадата – сметката, разбира се!”
Тия кръчмета рано сутринта естествено са затворени.  По това време се мяркат само пазачите на плажните капанчета, които посрещат утрото с облекчителна прозявка след нощната смяна. През миналата година работеше само една „бърза закуска” до някогашното славно заведение „Тасмания”. От него има само жалки останки, сякаш е минал първи пехотен цигански полк. Собственикът обаче си обича алъш – вериша и сега е излязъл на крайбрежната алея с шкаф за сладолед. Всяка сутрин кашля дрезгаво след поредната цигара, но винаги ме поздравява любезно с „Добрутро!”.
Сладоледаджийницата се намира до лифта, чрез който почиващите от разположените на високо по хълма хотели се спускат до плажа. Той е и тяхното единствено спасение по обратния път. До лифта пък се мъдри хотел с бели кули като замък. Както из околните вили, така и тук се усеща силно руско присъствие. Доскоро сутрин редовно му идваше „на гости” една стара цистерна, която пускаше маркуча си като хобот през отворените шахти на „санитарните възли”.
Плажът има прекрасни природни дадености, но ще му трябва доста време и воля на хората край него, за да се превърне в истински чиста територия край морето. Колите на чистотата прибират само боклуците, оставени в найлонови чували, но останалите си лежат разхвърлени на пясъка и никой не им обръща внимание. И така е от години!
Да не говорим,че на много места тече обилно вода, една част се влива в морето, друга тинясва.  Подпочвените води са голям проблем за региона и са една от главните причини за свлачищните процеси. Над плажа се намира и най-голямото свлачище, което преди няколко години бе укрепено със стотици тонове бетон. Дори една вила се беше смъкнала към морето, изминавайки като на шейна цели 40 метра, и стоеше наклонена като кулата в Пиза. Сега свлачището кротува, тук таме даже има и табели за продажба на парцели, но за това място едва ли ще се намерят мераклии.
Въпреки че има големи отрязъци неохраняема зона, все пак се намират и доста места, където плажът изглежда цивилизовано. Това са територии, ангажирани от хотели като „Магнолия”, ”Далия гардън”, ”Бона Вита”…По-надолу пък се намираше екстравагантният Тотали Романтик бар енд клаб, който тази година отсъства от плажа.Тук през уикенда нощем се стичаше гъзарията на Варна.Нон стоп дънеше техно музика,а край бялата шатра на бара паркираха лъскави коли.Сутрин все се намираше по някой „юноша бледен” с оцъклен поглед и човек е нормално да се замисли дали тези младежи са пили само безобиден коктейл.Впрочем, за Джулая на плажа, както и на Камен бряг, имаше всякакви екземпляри и сутринта по пясъка се търкаляха телата на препили купонджии, сякаш току-що бе приключило второто издание на Ватерло.
Иначе рано сутрин край чадърите, докато още няма никой, е „работното време” на Златотърсача.Този човек от години всяка сутрин шета из пясъка с металотърсач.Питам го:”Кълве ли, кълве ли?”, а той ми отговаря:”Абе капва по нещо…” И сигурно е така, за да продължава това занимание толкова време. Туристите все пак не се пинтерят:оставят по някоя монета или пръстенче,друг път се намират и по-ценни неща.
След белия замък има една луксозна вила с наблюдателна вишка. Пред нея винаги е паркиран поне един мерцедес. Има и други, по-скромни вили, където стопаните са градинари и обичат да отглеждат цветя,плодове, зеленчуци.Виждам местенца, накичени с божури, бели рози, мушкато.На други пък са строени като бойни редици лехи с домати,над оградите надничат смокинови клонки…За съжаление такива добре подредени градини са рядкост и си мисля как ли би изглеждало всичко това, ако се намираше в някое френско градче край Ламанша, например Анфльор. Сигурно щеше да бъде кътче от рая!
Когато морето е тихо, изглежда като езеро. По това време не се чува никакъв шум освен монотонното бръмчене на хладилниците от плажните кръчмета или гласът на Ани Цолова, ако някой от нощните пазачи на капанчетата е пуснал „Тази сутрин”. Когато е бурно обаче, веднага пристигат сърфистите. Е, вълните не са като на Хавайските острови, но пак стават да си изтърсиш адреналина.
Постепенно стигам до края на плажа, сподирян от някой запотен любител на джогинга.Отляво, на високото край пътя Варна – Златни пясъци, се издига гигантският фундамент на апарткомплекса „Кабакум бийч ризорт”, за който казват, че е собственост на Дидо Дънката, митичният варненец, който наскоро излезе от ареста, както писаха вестниците, срещу гаранция от 100 000 лв. В тази част на плажа се издигат и други подобни недвижимости, от балконите на които се веят подканващи надписи от типа „Продается” с явен намек към потенциалните купувачи, говорещи руски език.
Ето го и „Морският дракон” – ресторант от веригата рибни заведения БМ. Построен е на самия бряг, място тук без предварителна резервация трудно се намира. Кухнята е много добра, сервизът безупречен. Сервитьорките говорят английски. От това лято „Драконът” има сериозна „конкуренция” от новооткрития рибен гръцки ресторант „Русалка”. Слагам кавички, защото и двата ресторанта работят за… едно чекмедже, т.е. един и същи е собственикът.”Русалка” предлага същото качество плюс още една атракция – на входа те посрещат облечени в бяло нимфи, които са в състояние напълно да изнервят нежните половинки на гостите на ресторанта.
Зад „Дракона” е последната кабакумска забележителност- „джакузито на хипопотамите”. Всъщност това си е гьол,в който тече на воля ухаеща на сяра топла минерална вода,а в него лежат за облекчение хора с лумбаго, ишиас и други подобни болежки. Сутрин винаги има навалица. Мисля си, че само в страна като нашата такова природно богатство може да се пилее така на самотек. Другаде отдавна да събират жълтици от бизнес!
Връщам се обратно, часът е вече 8.00, а жена ми ме чака на пясъка да се гмурнем в морето. След разходката това е задължителен ритуал преди работния ден.
През това време почват да слизат по стълбичките към плажа зажаднели за слънце и море туристи. Все пак е лято! Започва новият ден и Кабакум влиза в своя обичаен ритъм…
А пропо, може да влезете в сайта на туристическа компания БОЯНА-МГ, в раздела Златни пясъци – регион Чайка, и да видите офертите ни за почивка в някои от хотелите край плажа Кабакум: „Магнолия Примасол и Спа” 4*, БМВ 4* и др. Възползвайте се от тази препоръка.

АСЕН БОЯДЖИЕВ


15/06/2010
Comments

Коментирай