Да се гмурнеш под Игуасу
Игуасу
Заедно с Виктория (в Африка) и Ниагара (в САЩ), Игуасу попада в Топ 3 на най-големите водопади в света. Разположен е под формата на подкова на границата между Бразилия и Аржентина и може да се наблюдава от двете страни. Представлява верига от 275 водопада с обща дължина 2700 метра, като водата се спуска от височина до над 80 метра при средно количество около 1500 куб.метра в секунда. Кариоките и гаучосите са си разпределили владението на водопада по следния начин: 20% се падат на Бразилия, 80% – на Аржентина.Игуасу на местния език на индианското племе гуарани означава „Голямата вода“. И наистина – още от илюминатора на самолета преди да кацнем на летището Фос се виждат огромните водни „петна“, пръснати по цялата територия в съседство с градчето Игуасу. Тук живеят около 330 хил. души, разделени съответно в бразилската и аржентинската част. 70% от населението на града се изхранва от туризъм, останалите са заети в селското стопанство. Почвата е червеникава поради голямото наличие на желязо, наричат я „тера колорада“. Тук се намира и най-голямата хидроелектроцентрала в Южна Америка, която годишно произвежда над 24 милиарда киловатчаса електроенергия.
Градчето Игуасу има и граница с Парагвай. Местните туристически фирми предлагат еднодневен шопинг тур до някое от граничните парагвайски селища. Там е нещо като „дюти фри“ зона и много от стоките, особено електроника и козметика, се продават на изключително добри цени. Самата река Игуасу, на която е разположен водопадът, се влива в Парана, считана за седмата по големина водна артерия в света.
Още от летището след полета от Рио де Жанейро се насочваме към бразилската страна на водопада, част от Националния парк Игуасу. На входа на парка има голям сувенирен магазин – най-големият от този род в Бразилия. Оттук се снабдяваме и с дъждобрани, на които ще разчитаме по-нататък при наблюдението на водопада.
Вървим по живописна пътека, която отвежда направо към подстъпите на Игуасу. За да се наблюдава по-добре и от различни ракурси водната стихия, на много места стопаните на парка са изградили специални и добре обезопасени площадки. От тях се раздават „залпове“ от фотосветкавици – хората, „кацнали“ на тези наблюдателници, буквално ги обхваща треска за снимки. Толкова картината на величествената природа ги омагьосва!
Разбира се, богатството на Игуасу не е само в поразителната красота на водопада. Националният парк е дом на много и разнообразни растения, някои от вече застрашени видове, на диви животни като пума, ягуар и силно отровната коралова змия. Тук е и царството на птицата с огромна човка и окраска на папагал тукано, която е символ на Игуасу и типаж на най-продаваните местни сувенири.
Вече сме много близо до водопада. Водните пръски буквално се превръщат в душ и тук в ролята си тъкмо навреме влизат дъждобраните. Мисля си дори, че ако имаше някой предприемчив търговец да открие сергия с хавлиени кърпи под наем (то си е цяло къпане стоенето пред водопада), ето ти и бизнес.
Както в Рио, така и тук се предлагат въздушни екскурзии с хеликоптер. Представете си каква гледка се открива отгоре! Това удоволствие струва 700 щатски долара за 10-минутен полет.
Тази вечер ще нощуваме в Игуасу. Хотелът е приличен, но по-голямо впечатление ни прави розовата фасада на 4-звездния Тропикал дас Катаратас, който също като водопада е… разделен на бразилска и аржентинска част. Казват, че тук са отсядали много знаменитости като лейди Даяна, Бил Клинтън и други.
На следващия ден се прехвърляме в аржентинската част. На границата се чака около час, след което се качваме на нещо като железница с няколко вагона. Тя ще ни отведе до железния мост над река Игуасу, по който ще стигнем до заветната цел – Гърлото на дявола. Мостът е дълъг над километър, в този си вид е от 1992 година, когато бурните води на реката буквално отнесли старото съоръжение. Докато се придвижваме по моста, реката ни поднася щедро шанса да снимаме някои от нейните най-популярни обитатели: костенурка, кайман, колибри , че и рояк от пеперуди в невероятно красиви разцветки.
Между другото, още в началото на моста се е разположил друг рояк – от … фотографи, всеки въоръжен с по една малка стълбичка. Те стоят „в засада“ и ако някой се реши да им ползва услугите, пъргаво се катерят по въпросните стълби, за да хванат в кадър колкото може повече от околния фон.
Гърлото на дявола е зашеметяваща гледка! Това е най-атрактивната част от Игуасу. Тръпки те побиват от страшната бездна, в която се изливат стотици тонове вода. Ефектът е поразителен, особено след появата на дъгата.
Ето, че идва време и за най-очакваното приключение. Още през вчерашния ден наблюдавахме лодки да кръжат в подножието на водопада. Обясниха ни, че това е най-популярната атракция в Игуасу – т.нар. макуку сафари. Така се нарича в бразилската част, а аржентинците го назовават Гранд авентура. Цената на тази атракция е 3 долара на човек. От цялата ни група само трима не желаят да рискуват, останалите към двайсетина българи не се отказваме да си поизтърсим адреналина.
Един пикап 4 Х 4 ни отвежда до брега на реката. Когато слизаме по пътечката към пристана, където ни очаква лодката, срещаме неколцина туристи, които вече са опитали сафарито. Дъждобраните ни въобще не срещат одобрението им. Някои дори си въртят показалеца на слепоочието – явен знак, че не сме избрали най-сполучливия вариант за участие в авентурата.
Лодката побира 24 човека. Раздават ни спасителни жилетки и по една непромокаема торба, в която да сложим всичко, което не искаме да се намокри: пари, документи и пр. За дрехи и обувки няма място, а това ще се окаже фатално за тях.
Когато всичко е готово, момчетата, които управляват лодката, запалват мотора и започват едни виражи из реката, посрещнати с бурен възторг от цялата ни група. И тогава идва кулминацията. С висока скорост лодката рязко се насочва към водопада и буквално се врязва под грамадата вода, която се сгромолясва върху главите ни от цели 80 метра височина! Тоя „абордаж“ продължава няколко пъти. Водата ни залива отвсякъде, дъждобраните наистина се оказват напълно безполезни, нямаме никакъв шанс да оцелее някоя част от тялото суха.
След това невероятно изпълнение, което в първия миг направо ни смазва, но след това се превръща в неописуемо преживяване, лодкарите най-сетне ни оставят на брега. Мокри до кости в пълния смисъл на думата. Добре, че е топло, грее жарко слънце. Да, гола вода сме, но доволни от приключението. Е, домакините можеше да ни предупредят какво ще се случи с дрехите ни, та да се поразсъблечем в автобуса. Но здраве да е – така пък е по-интересно!
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
