АМСТЕРДАМ – КАНАЛИ, ЛАЛЕТА, ПЛАТЕНА ЛЮБОВ… (Трета част)

АМСТЕРДАМ – КАНАЛИ, ЛАЛЕТА, ПЛАТЕНА ЛЮБОВ…

Вижте всички статии от поредицата „АМСТЕРДАМ – КАНАЛИ, ЛАЛЕТА, ПЛАТЕНА ЛЮБОВ…“ тук.

ТРЕТА ЧАСТ

Ако сте любители на цветята, посетете цветния пазар в Амстердам. Може да си купите готови луковици, ако имате домашна градина. От края на март до 21 май, когато е цъфтежът на лалелата, посетилите през това време Холандия имат и късмета да се порадват на цветния рай в градините Кукенхоф, на около двайсетина километра от Амстердам. На площ от 32 хектара Градините на Европа, както още се наричат те, предлагат на хилядите посетители свежи аромати и неописуема красота, възможности за различна забавления и приятна атмосфера, която превръща гостуването в Кукенхоф в незабравимо преживяване.

Изграждането на градините започва през 1857 година. В превод названието им означава градините на…кухнята. По онова време една връзка с лалета струвала колкото… имот и предприемчиви местни жители решили да открият специализиран пазар на луковиците на тези цветя. През XVIII век тук живеела една ексцентрична графиня , която била голяма любителка на лова, на 36 години вече имала четирима съпрузи, дори лежала в затвора. Тя отглеждала освен цветя билки и зеленчуци, които после използвала за готвене и затова тази най-голяма цветна градина на Стария континент носи това име – Кукенхоф. Освен лалета, тук има и нарциси, и зюмбюли, които цъфтят най-напред, и други видове цветя – близо…7 милиона! Не липсва и традиционната вятърна мелница, и дървеното сабо – заедно с лалетата и те са символ на холандския национален колорит. Само за сведение – някога мелниците в Холандия са били повече от 700!

А що се отнася до дървеното сабо, кломпен, ще видите как се изработва, ако се присъедините към екскурзията до Волендам, с автобус на половин час път от Амстердам, и след това с ферибот до остров Маркен. Вземаме автобуса от Централната гара, изходна точка и за метрото, и за пътуващите с трамвай, влак и автобус. Общественият транспорт в Холандия е много добре организиран и за предпочитане пред скъпите таксита. Само не пропускайте да валидирате билета или картата си на влизане и излизане от обществените превозни средства. А когато ползвате трамвай, не забравяйте и още една подробност: качването е от 1-ва и 3-та врата, слизането от 2-ра и 4-та.

Пътят до Волендам е един нескончаем пасторален пейзаж с тучните зелени поля и пасящите на воля крави и овце, с каналите и малките ферми, които зареждат със суровина манифактурите за производство на най-популярния млечен продукт в Холандия – сиренето гауда. Самото градче Волендам е наследник на малко рибарско селище от XV век. Четири столетия по-късно Волендам може да се похвали с най-големия в района риболовен флот. Риболовът става основен поминък на местното население.Същевременно, благодарение на съхранените традиции, Волендам се превръща в привлекателно средище за творчеството на художници – не само от Холандия, но и от други страни. Те намират своето естествено място за контакти в местния хотел „Spaander”, който днес се счита за едно от култовите места във Волендам. Казват, че някои от художниците нямали достатъчно средства да отсядат за дълго в хотела и плащали направо със свои творби. Доста от тях сега могат да се видят по стените на хотелския ресторант. Градчето е кокетно, с традиционни за холандската провинция къщи с малки дворчета, подобни на жилищата в Англия. Истинско бижу е местният етнографски музей, който представя с подходящ декор и восъчни фигури бита и поминъка на местните жители, традиционните им местни облекла. Интересно е,че стените на едно от помещенията в музея, на които са изобразени традиционна холандска мелница и символа на Белгия – пикаещото момченце Манекекен Пис, изцяло са облепени с …бандероли на пури.

По крайбрежната улица, където са наредени куп ресторанти, повечето от типа фиш енд чипс, има и фотостудиа, които предлагат възможност за ретроснимки именно с такива местни костюми. В ресторантите може да се опита специалитетът на градчето – пушена змиорка, както и невероятно вкусните home made вафли /гофрети/ със сладко, сметана и пудра захар. Във Волендам се намира и манифактура за холандско сирене – Cheese factory , която произвежда и продава малки и по-големи пити, чисто сирене или примесено с подправки,включително с трюфели, кръгли, триъгълни и пр. Заслужава си да занесете у дома – чудесно мезе за вино или бира.

От пристанището на Волендам има регулярни рейсове на ферибот до близкия остров Маркен. Много красиво селище, сякаш излязло от приказката за Алиса в страната на чудесата. Колкото кокетно и красиво, толкова и …странно. Не зная колко хора живеят тук, но те са абсолютно…капсулирани. Ако не си местен, нито можеш да останеш да живееш в Маркен, нито да сключиш брак като „другоселец”. За туристите е интересно да проследят как се произвеждат дървените обувки кломпен. Има една такава манифактура, в която може да се видят стотици чифтове от тази традиционна за холандците обувка, каквато правейки ретроснимка във Волендам имах повода да обуя. За несвикналия като мен си е чиста тегоба, но и днес по селата хората си ги използват за селскостопанска работа. Майсторът в манифактурата – приказлив шегаджия, се хвалеше, че като стои цял ден обут в кломпените му действало чудесно на кръста. Тези дървени обувки се правят от навлажнено тополово дърво, обработват се с машина – тази,която ни показаха, беше навършила…80 години. Като изсъхнат, вече влага не ги хваща. При обработката 75 % от дървото се превръща в стърготини. Оказа се, че се използват за опушване на риба. Дървените обувки се боядисват и шарят допълнително, за да са по-красиви. Има всякакви видове сред тях- за полска работа, но и за „официални случаи”. По техен модел се произвеждат и платнени пантофки – както за възрастни, така и за деца. Отделно кломпените стават и за сувенири – тук въображението на производителите е безкрайно. Най-често по улиците на Амстердам може да видите някой турист да се снима, напъхал краката си в дървено сабо, което сигурно надхвърля 10-20 пъти номера на обувките му. Впрочем, вижте снимките –те красноречиво говорят за това…

(Край)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
9/06/2017

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*