На Велики четвъртък в манастира „Света Екатерина” – най-старата християнска обител в света

Днес е Велики четвъртък. Един от най –важните дни от Страстната седмица. Денят, в който Исус се моли в Гетсиманската градина, събира на Тайната вечеря учениците си и в същото време 30 сребърника стигат на Юда, за да го предаде. На този ден обичайно у дома боядисваме великденските яйца. Но сега не сме в България – още по тъмно сутринта сме тръгнали от египетската перла Шарм ел Шейх през Синайската пустиня до една от най-големите християнски твърдини в света – манастира Св.Екатерина.

Имаме редкия шанс да бъдем, с разрешение на манастирската управа, участници в светата литургия тъкмо на този знаменателен ден. От Шарм през Дахаб до манастира са 210 километра, изминават се за около 2 часа и половина. Движим се със задължителния полицейски ескорт – всичко се случва в този неспокоен край на света и домакините са помислили за нашата безопасност.

Наоколо е пустиня – равнини и подобия на вулканични възвишения, като онези, които ни показват космическите станции след полет до Луната. Тук – там се мярка по някое… дръвче, кой знае как захванало се в тая пустош. Казват, че преди милиони години Синайската пустиня е била дъно на море, което след пресъхването си оставило след себе си този лунен пейзаж.

Зърваме и по някоя  палатка на местните „кореняци” – бедуините, а когато наближаваме градчето Св.Екатерина сити, изниква и цял квартал от наскоро изградени едноетажни жилища. По-старите бедуини не искат да живеят под бетонен покрив – те предпочитат да прекарват дните си именно в палатка. Навярно си спомняте покойния либийски диктатор Муамар Кадафи – където и да се намираше по света, негов дом и работен кабинет си оставаше палатката. По простата причина, че по произход Кадафи си е бил …бедуин!

Наименованието бедуин идва от арабската дума бадиа, означаваща пустиня.Тези рожби на пясъчното ”море” обикновено са номади и  живеят по свои правила и закони. Нямат документи за самоличност. Децата им не ходят на училище. Жените им се грижат за домакинството, раждат много деца – по 10-11, пък което оцелее, защото няма медицинско обслужване. Намират се знахари, които лекуват болните с билки и натурални продукти от пустинята. Но пък средната продължителност на живота, лишен от обичайния за цивилизования свят стрес, е впечатляваща – 75-80 години! Новото поколение бедуини обаче, макар да населява пустинята, не се лишава от придобивките на съвременния свят: телевизор, компютър, кола (най-често японски пикап), пазарува от най-близкото населено място. Мъжете отглеждат животни, вършат транспортни услуги, често и с криминален привкус (пренос на оръжие, наркотици). Децата пък са всеки ден „на работа” – въртят се край туристическите групи и просят „само един долар”.

Отделям толкова внимание на бедуините, защото предстои първо да се срещнем с тях на територията на манастира. Те държат ключа на светата обител – те я отварят за богомолци и туристи, те я затварят. Извоювали са си и правото да търгуват край стените на манастира и на  огромния паркинг. Най – сетне те пазят манастира и от нападатели, защото на тях им дава работа и хляб.

Слизаме от автобуса и  поемаме по прашен път, някъде над километър до портите на манастира. Ще ни задмине я камила, я коза, я някоя кола, приела ролята на такси за по-мързеливи туристи. И ето ни пред крайната цел.

Св.Екатерина е най-старият действащ християнски манастир в света. Историята му е тясно свързана с разрастването на християнството в Синайския полуостров и библейските сказания за мисията на пророка Мойсей, извел израилтяните до Обетованата земя. Манастирът никога не е преставал да изпълнява своята служба, никога не е бил плячкосван и опожаряван от каквито и да е завоеватели, кръстосвали тези земи. Винаги е бил под крилото на действащия владетел, независимо дали е бил християнин или правоверен последовател на исляма. Според легендата на младини самият пророк Мохамед, пътувайки с търговски керван, бил подслонен от монасите в манастира и впоследствие ги дарил със специална охранителна грамота, която и до днес се пазела в обителта.

Манастирът се намира в подножието на Джебел Муса – Планината на Мойсей. Според Библията това е свещената планина, където Бог се явил на Мойсей като една горяща, но неизгаряща къпина. Именно тук Господ го провъзгласява за пророк. Тук той получава прословутия жезъл, който може да се превърне в змия и с негова помощ разделя Червено море, за да избягат израилтяните от преследващите ги египетски войски. Оттук той приема мисията си за техен спасител. През IV век майката на римския император Константин Велики Елена издига на това място малък параклис. Дотогава тук са идвали монаси – отшелници, населявали околните пещери. В празнични дни те се събирали около Неизгарящата къпина за богослужения.

В днешния си вид, ограден с високи и яки крепостни стени, манастирът е изграден през VI век по времето на византийския император Юстиниан I. Почти 14 столетия  манастирските стени са устояли на капризите на времето. Последният им ремонт датира от…1801 година по време на египетската авантюра на Наполеон Бонапарт. През 1951 година към южната стена е пристроено ново здание. В него се помещават библиотека, трапезария, галерия с икони, резиденция на архиепископа. Към западната страна на манастира пък е построен хотел, а в северната и източната част се намират килиите на монасите.

Отначало светата обител била посветена на Преображение Господне, но през XI век приема за свой патрон Светата Великомъченица Екатерина. Тя била родена през 294 година в египетския град Александрия, в аристократично семейство. Казвала се Доротея. Получила високо за времето си образование: говорела няколко езика, изучавала философия и риторика, поезия и музика, математика и астрономия, медицина. Монах – сириец й разказал за Исус Христос и я въвел в християнството. След кръщението си приела името Екатерина. По време на християнските гонения при управлението на римския император Максиминус в началото на IV век, тя публично заявила вярата си в Христос. Петдесет мъдреци, събрани от различни краища на империята, се опитали да я отклонят от вярата й, но напразно. Нещо повече, мълви се, че тя ги убедила да станат християни, дори успяла да привлече към християнството членове на императорското семейство и римски аристократи.

Римската империя не й простила. Осъдили я на смърт и я обезглавили. Вместо кръв, потекло… мляко, а тялото й…изчезнало. Според едно предание ангели го пренесли на върха на планината Синай. Три века след изграждането на крепостните стени, монасите от манастира  имали видение, качили се в планината, намерили останките на Екатерина и ги внесли в храма, полагайки ги в златна ракла. Днес винаги след служба на миряните се предоставя достъп до мощите на светицата. Според друго предание в олтара на манастира се съхраняват главата й и една от китките й, тялото пък било отнесено по време на кръстоносните походи през XI век във френския град Руан.

Манастирът разполага с най-голямата колекция от ръкописи в света след библиотеката на Ватикана.От близо 3000 манускрипта две трети са на гръцки език. Останалите са на арабски, сирийски, грузински, арменски, има и на славянски и на коптски. Коптите са част от християнското население на Египет. Нашият туристически партньор  в страната на фараоните, г-н Тарек, се оказа копт и благодарение на неговото съдействие ни беше разрешено да присъстваме на литургията на Велики четвъртък. Освен ръкописи, библиотеката на манастира съхранява и над 5000 книги – безценни произведения на раннохристиянското изкуство, някои от които се отнасят към първите десетилетия след възникването на книгопечатането.
От 2002 година манастирът Св. Екатерина е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Всяка година тук пристигат стотици хиляди поклонници. Мнозина от тях в ранните часове след полунощ се изкачват по стръмна пътека, наричана Мойсеевата пътека, до върха на планинския масив над манастира, за да посрещнат с молитва изгрева на слънцето. Според преданието, на този връх, наричан от монасите „Свещеният връх”, Мойсей получил от Господ скрижалите с десетте божи заповеди.

След кратко изчакване влизаме в главната църква на манастира – базиликата Преображение Господне. Тя е построена по времето на Юстаниан I. Входната врата е дървена, изработена от ливански кедър, т.е. много здрава, но и много стара, на цели 1400 години! В предверието са запазени икони от VII век. Литургията е започнала, монасите пеят…на гръцки. И това е логично, след като управлението на манастира е под крилото на Гръцката патриаршия. Следователно той е и православен. Не разбираме пеенето на монасите, но вътрешно всеки от нас е почувствал тръпката от присъствието си на такова свято място и на такъв свят ден!

Докато службата трае, се подреждаме в две колони – отляво жените, отдясно мъжете, според канона. По стените на базиликата няма стенописи, а по-големи и по-малки икони, които не можем да покажем, защото снимането не се разрешава. Част от базиликата е и параклисът на Св. Елена. Над олтара се извисява огромно дървено разпятие на Христос. Тук се намира и мозаечна икона на Преображение Господне, изработена през първата половина на VI век по времето на Юстиниан I от майстори, изпратени за тази цел лично от византийския император. Казват ни, че олтарът се намира на мястото на Неизгарящата къпина, която при строежа е била преместена и днес може да се види в двора на манастира, на крачки от базиликата. Край нея най-често сноват туристи за снимки. Твърди се, че този храст като растителен вид няма аналог в целия Синайски полуостров и всеки опит да се засади част от него някъде другаде бил обречен на неуспех.

Литургията приключва и насочваме вниманието си към двора и околните сгради. Манастирът има 12 кули, посветени на Светия Дух, на св.Богородица и редица светци. Има и…минаре и джамия. За тях разказват, че през XI век халифът от династията на Фатимидите ал Хаким се заканил да нападне и разграби манастира. Бедуините предупредили монасите за надвиснала опасност и само за три дни братята преустроили едно от помещенията в джамия, вдигнали и минаре. Когато халифът зърнал полумесеца зад стените на светата обител, се оттеглил с войската си. Така манастирът бил спасен. Друга забележителност е кладенецът на Мойсей. Според Библията, Мойсей среща тук три сестри и им помага да си налеят вода от кладенеца, запушен от огромен камък. Той и до днес снабдява манастира с вода, а помпата, с която монасите извличат благодатната течност, е дар от Наполеон. Около кладенеца са подредени икони, които пресъздават цялото житие на Мойсей – от раждането му в Египет до смъртта му пред Обетованата земя. Трапезарията на манастира е построена през XI век. Стените й са украсени с фрески от XVI век, сюжетите им са на библейска тематика. На северозапад от манастирските стени пък се намира градината. Климатът и човешката ръка благоприятстват  отглеждането на плодове, зеленчуци, грозде и маслини, които монасите използват за храна.

Изкачваме са на отсрещните скали, откъдето манастирът се вижда в цялост най-добре. Оттук стават и най-хубавите му снимки. На връщане спираме за кратко пред едно скално образувание, което наподобява фигурата на едро рогато животно. Оказва се, че това е Златният телец – идолът на богатството и алчността, срещу който Мойсей се опълчил и убедил именно на това място израилтяните да сторят същото, за да се превърнат от роби в свободни хора.

Докато пътуваме на връщане от манастира, си спомням, че с жена ми не идваме за първи път по тези места. Преди десетина години по покана на наши египетски партньори пътувахме в автобус с техни местни туристи от Кайро до Шарм ел Шейх и обратно. Още от онова време пазя спомена за пейзажите в Синайската пустиня. Помня и че на разклона от главния път към манастира ни пресрещна въоръжен с картечница военен пост. Неизбежна мярка за сигурност. В автобуса пътуваше една привлекателна египтянка, цялата обкичена със златни бижута. Докато си говорехме с Мария на български, тя сегиз-тогиз поглеждаше към нас. При една от спирките на връщане някакси непринудено се разговорихме с нея, беше разбрала, че сме българи. И сподели, че през изтеклото лято била на почивка в България. Излезе, че е наша туристка! Покрай хубавата ни природа и древна история похвали екскурзията ни до Балчик. И преди всичко варненската  екскурзоводка Вили, която силно я впечатлила с професионалното си умение, знания  и личен чар.

Когато се върнахме в България, се обадих на Виолета да й предам оценката на красивата египтянка. Жената се разплака, трогната от признанието на чуждата туристка…

Кой да предполага какви неща се случват някъде из безкрая на света…

АПРИЛ’2015

Снимки: МАРИЯ ЯНКОВА, АСЕН БОЯДЖИЕВ

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21