ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ: 3. Тел Авив – Пристанището на поклонниците
ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ
(Ноември 1999 година)
Вижте всички статии от поредицата „ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ“ тук.
3. Тел Авив – Пристанището на поклонниците
Коя е столицата на Израел? Обичайният отговор би бил Тел Авив. Е, да, ама май не съвсем. През 1950-та, две години след създаването на новата им държава, израелците обявяват Йерусалим за своя столица и установяват тук всички държавни институции начело с Кнесета – израелския парламент. Източната част на града обаче остава на територията на Йордания. След победата им в т.нар. Шестдневна война през 1967 година, израелците установяват пълен контрол над Йерусалим, като привличат и Източната част на града, стигайки до западния бряг на река Йордан. По време на тази война, в която израелската армия разгромява обединените арабски военни сили на Египет, Йордания, Ирак и Сирия,Израел окупира територии с над 600 000 араби в ивицата Газа, Синай, Западния бряг и Голанските възвишения. Това създава нова конфликтна геополитическа ситуация в района и едва в началото на 90-те години на миналия век воювалите страни отново възстановяват дипломатическите си отношения.
През 1980 година със закон Израел обявява Йерусалим за своя единна и неделима столица. ООН и страните от международната общност обаче не приемат анексирането на Източен Йерусалим. И вече дълги години смятат Тел Авив за столица на страната, разполагайки своите дипломатически мисии там. И днес въпреки установяването на държавните и правителствени учреждения в Свещения град, там няма нито едно чуждестранно посолство.
Както и в Хайфа, така и в Тел Авив програмата ни не предвижда спиране, затова ще прекосим града и ще го разгледаме в движение.
Тел Авив, както и самата израелска държава (родена през 1948 година), е млад град. Основан е през 1909 година, но за близо век се развива като модерен и динамичен мегаполис. В превод от иврит означава „Пролетен хълм”. Заедно с предградията населението му е почти 4 милиона. 96% са евреи, останалите араби. Тук се намира международното летище Бен Гурион, което носи името на един от основателите на държавата Израел Давид Бен Гурион.
Често в пътеводителите и географските карти може да видите названието Тел Авив – Яфо. От 1950 година тези две населени места са обединени в една община. А всъщност става дума за най-стария квартал на Тел Авив, изключително важно пристанище в древността, за което има исторически данни още от преди 4000 години! В Яфо са пристигали корабите с поклонници, които след това се отправяли към Йерусалим. Смята се дори, че именно тук Ной е построил своя ковчег! През това пристанище след 1948 година са преминавали и заселниците в новата държава Израел. Част от тях са и наши съотечественици, затова наричат Яфо и „Градът на българските евреи”! Днес това е един от атрактивните туристически райони около столицата, популярен с многобройните си ресторанти, клубове, галерии и магазини за сувенири.
Впрочем, създаването на Тел Авив започва тъкмо от Яфо. Жители на този сегашен стар квартал започнали интензивно да застрояват местата около плажната ивица край морето и така стъпка по стъпка се появява днешният шумен и космополитен град, икономически, финансов, образователен и културен център на Израел.
Тел Авив се простира по брега на Средиземно море. Плажната му ивица е дълга над 12 км и се смята за една от най-чистите в света. От ранна пролет до късна есен плажовете му са изпълнени с хора. Край тях са построени първокласни хотели, има и голямо яхтено пристанище.Крайбрежната алея е чудесна придобивка за любителите на джогинга, велосипедния спорт или просто на лежерната разходка на чист въздух край морето.
С автобуса прекосяваме централната част на града. Много от сградите изглеждат като кубчета, с боядисани в бяло фасади, невисоки – само на няколко етажа, с балкони. Екскурзоводката ни обяснява, че това е „Белият град”, който няколко години по-късно, през 2003-та, бе обявен за обект на ЮНЕСКО. Строителството на тези сгради е започнало през 30-те години на миналия век и те въплъщават станалия модерен по онова време стил в градската архитектура Баухаус. Той се заражда през 1919 година в Германия и по-специално във Ваймар, където е открито висше училище по строителство и художествено конструиране. Това училище съществува до 1933 година, когато – вече с ново седалище, в Берлин – е закрито под натиска на настъпващия нацистки режим. Заплашени от преследване, германски архитекти от еврейски произход бягат от Берлин и се заселват на територията на днешния Тел Авив, пренасяйки творчеството си тук. Така днес Тел Авив разполага с най-голямата концентрация на сгради в стила Баухаус, като броят им в израелската столица достига 4000!
Стилът Баухаус като ново, модерно течение в архитектурата и дизайна се развива в период, когато в Европа навлиза ерата на новите технологии и приложението им в масовия продукт: комуникации, производство, транспорт, строителство и пр. Продукт, който за сметка на националните особености и традиции, налага унифициращи средата архитектурни решения. Може би и затова този стил намира приложение не само в Германия, но и в други страни, включително Израел. Далеч съм от мисълта за някаква строителна конфекция сред няколкото хиляди сгради, запазени до днес в централната част на Тел Авив, въпреки очевидното им сходство. Такава универсалност в градската архитектура се случи у нас по време на социализма, когато панелното строителство заличаваше идентичността на градовете ни. Фактът, че такава авторитетна световна организация като ЮНЕСКО е оценила значимостта на израелския модел на Баухаус, е достатъчно красноречив и убедителен. Още повече, че новият стил е успял умело да се вплете в традиционния облик на един еврейски град и така е издържал изпита на времето.
Почти няма дом в Тел Авив, където на покривите да липсват слънчеви батерии.Така е не само тук, забелязах същото и в Хайфа, и по-късно в Йерусалим. Подобна практика има в повечето топли страни. Слънчевата енергия е икономична, а евреите са прословути с умението да си правят сметката и въпросните батерии на покривите им са още едно доказателство за това.
В противовес на „Белия град” Тел Авив не е могъл да избяга от характерното за всеки по-голям град високо строителство. Шалом Меир е неговият първи небостъргач. Построен е през 1965 година и точно 30 години е най-високата сграда в Близкия Изток. Докато обикаляме града, екскурзоводката ни посочва един гигантски комплекс от три кули с различна форма: триъгълна, кръгла и квадратна. които съставляват т.нар. Азрели център. Кулите са строени по японска технология, което предполага висока издръжливост при евентуално земетресение. Най-висока е кръглата кула – 186 м, най-ниска квадратната – 154 м. На 49-тия етаж на кръглата кула се намира Обсерваторията с наблюдателна площадка, от която посетителите могат да съзерцават града и морето. Обикновено такива сгради съчетават офиси, жилищни площи, търговски център, места за забавления и пр. Да не забравяме, че Тел Авив е най-големият делови и бизнес център на Израел, тук са съсредоточени офисите на големи индустриални и финансови компании.
Стигаме до площад „Ицхак Рабин”, край който се намира кметството на града. Този площад дълги години е сцена на големи публични прояви: митинги, демонстрации, тук е празнуван Денят на независимостта на Израел, провеждани са военни паради. На 4 ноември 1995 година по време но такъв митинг е убит министър- председателят Ицхак Рабин. Хиляди евреи са потресени от убийството и заливат лобното място на своя премиер с цветя. Сега тук се издига негов паметник.
Тел Авив не може да се похвали като Йерусалим с историческо наследство от дълбока древност. Вече стана дума, че това е млад град, с кратка история. Но за сметка на това е място, където едва ли може да се скучае. През прозореца на автобуса виждам, почти на всяка крачка, ресторанти, кафенета, бистра, луксозни бутици. Както и много млади хора. Тел Авив е известен с престижните си университети, в които студентите получават солидно образование, в тях се учат и много младежи от други страни. По улиците се разхождат семейства, майки с деца, изглеждат спокойни, а и няма никакво притеснително полицейско присъствие. От заведенията се разнасят аромати на вкусотии – изглежда повече от сигурно, че тук никога няма да останеш гладен. Но ако жадуваш и за нещо повече от приятните часове в ресторантите, градът предлага и много други алтернативи за свободното време: галерии, базари със сувенири и изделия на народните занаяти, а музеите са повече от 20. Един от най-известните от тях в Тел Авив е Музеят на еврейската диаспора, който представя историята и наследството на еврейския народ, разпръснат из цялата планета, неговите обичаи, традиции, фолклор. Евреи има в 80 държави по света, говорят над 100 езика!
За съжаление разполагаме с ограничено време, нямаме възможност дори да поостанем на плажа, да изпием на крайбрежната алея по чашка чай или кафе, дори да пошетаме малко из източните пазари. Особено базарът Кармел, за който екскурзоводката твърдеше, че е олицетворение на Ориента. Трябва да тръгваме, защото имаме още 90 км до Йерусалим. А програмата ни там е доста натоварена…
(Следва)
-
- Пристанището Яфо, откъдето поклонниците са тръгвали към Йерусалим
-
- Плажът на Тел Авив – един от най-чистите в света
-
- Крайбрежната алея
-
- Сграда в някога модерния архитектурен стил Баухаус
-
- Комплексът от небостъргачи Азрели център
-
- Площад Ицхак Рабин
-
- Тел Авив е и град на младите хора
Асен Бояджиев
Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)
- ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
- НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21
