ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ: 5. Витлеем – Рождество Христово

ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ
(Ноември 1999 година)

Вижте всички статии от поредицата „ИЗРАЕЛ – ЕДИН ДЕН В СВЕТИТЕ ЗЕМИ“ тук.

5. Витлеем – Рождество Христово

Разстоянието от Йерусалим до Витлеем не е голямо, по-голяма е разликата между двата града. Ако Свещеният град е повече християнски, Витлеем е преобладаващо мюсюлманска територия. Въпреки че тук се намира още една светиня за християнския свят – храмът „Рождество Христово”. Градът, докато вървяхме пеш към църквата, ми се стори не толкова приветлив, колкото Йерусалим – изглежда по-разхвърлян, по-нехигиеничен на фона на стърчащите наоколо минарета.

Църквата „Рождество Христово” е построена през 329 година от царица Елена. Мястото, на което се намира тя, е над пещерата, където се смята, че се е родил Исус. Затова по време на Коледните празненства хиляди поклонници се стичат тук за да отбележат раждането на Спасителя.

Мястото на раждането е обозначено в храма с голяма звезда, наречена Витлеемската звезда. От Евангелието на Матей е известно, че тя (няма единно тълкувание дали е била небесно тяло или не, видимо или невидимо) е показала пътя на влъхвите към дома на Исус, тя е спряла там, където той се е родил. И затова има толкова голямо значение в библейската история за раждането на Божия син.

През вековете църквата е следвала съдбата на повечето християнски храмове в Светите земи. Била е повреждана от нашественици, а мозайките на тримата влъхви, облечени в персийски дрехи, на практика спасили храма при завладяването на града от персите през 614 година. Кръстоносците възстановяват църквата през 1099 година. Тук е коронясан и първият владетел на Йерусалимското кралство Балдуин I по време на Първия кръстоносен поход.

Храмът разполага с две важни ниши: в едната е изобразена Витлеемската звезда, а в другата се намират Яслите Христови и мястото за почивка на Святото семейство.

През този ден в храма се случиха много посетители. Оттук се снабдихме с по една голяма пасхална свещ и снопче от по-малки свещи за Рождество. И до днес на тези празници палим свещите, донесени от Витлеем.

Някогашните хаджии са се връщали в България и с много армагани за близките си. Ние също не направихме изключение – за всеки е въпрос на чест да получи дар от Светите земи. Така донесохме на семейството ни иконки на Исус Христос и Света Богородица, светена вода и др. С Мария си взехме и по едно златно кръстче, 14 карата, като символ на посещението ни в Йерусалим и на Божи гроб. Инкрустирах си го на една златна плочка и до днес си го нося, да ме пази от зло и да ме подкрепя в живота.

Стана време за обяд. Организаторите ни настаниха в един ресторант на открито, с дълги дървени маси и пейки, очевидно за изхранване на туристически групи. Мария си спомня, че са ни сервирали пилешко с ориз и ядки. Още тогава разбрахме, че израелската кухня е доста специфична. Тя се подчинява на правила, регламентирани от т.нар. кашрут (закони за подходящото хранене), а самата храна се нарича кашерна.Така например евреите не смесват месото с млечни продукти, не консумират свинско и заешко – за тях те са нечисти меса. Когато животно се коли за храна, трябва да се обезкръвява, за да се премахват вредните вещества в кръвта му. Този принцип спазват и арабите – месото обезателно трябва да е обработено по посочения начин и това се означава с термина халал.

На израелската трапеза се консумира само риба и хайвер, но не и морски дарове: скариди, октопод, калмари, миди и пр. Не се допуска консумация на диви птици, както и пържене на месо в масло (само в растително олио). На масата хлябът не се реже с нож, това се счита едва ли не за израз на агресия, а се разчупва с ръце. По време на обичайния съботен ден Шабат не е позволено да се готви, затова храната се приготвя предния ден. За евреите съботата е седмият ден от Сътворението на света, тогава Бог сяда да си почине, затова в събота те не работят.

След обяда посетихме един от най-големите диамантни центрове в Израел, казва се „Каприс” и е собственост на едноименната компания, основана през 1969 година. Тя е член на Националната диамантена борса, има правата да продава своите изделия без посредник и разполага с няколко филиала, един от които е в Йерусалим, както и с представителства в Русия и Китай. Това е водеща израелска компания по производство, дизайн и продажба на ювелирни изделия със скъпоценни и полускъпоценни камъни. Тези изделия се славят с високо качество, красота и надеждност, като всеки диамант има съответния сертификат от специализирана лаборатория в САЩ.

След кратка филмова презентация разгледахме музея към центъра, където ни запознаха с историята и технологията на тази популярна в целия свят индустрия. После, както се и очаква, влязохме в търговската част, където наистина бяхме впечатлени от страхотната бижутерия: пръстени, обеци, гривни, колиета и пр. от злато и сребро с малки или по-големи диаманти.

При такова посещение домакините разчитат туристите да поразвържат кесиите, поддавайки се на невероянтно красивите изкушения и сладкодумието на придружаващите ги фирмени консултанти. Но едно е да искаш, друго е да можеш да си го позволиш. По онова време, в края на миналия век, такива покупки не бяха по джоба ни. Едно малко пръстенче с инкрустиран елмаз върху златна основа струваше, доколкото си спомням, над 1300 долара! Нямаше как да ги извадим…

На евреите обаче им свалям шапка – търговци са си отвсякъде! След диамантения магазин има втори салон, посветен на поклонниците. Там има разнообразни религиозни артикули, копия на древни монети, скулптури от маслиново дърво, сувенири, козметика от Мъртво море и т.н. Така че ако не си купиш бижу, можеш да се бръкнеш за по-евтини стоки, от които ще ти остане спомен. Ако и тук портмонето ти е тънко, тогава можеш да влезеш в кафенето и да изпиеш поне едно кафе. И един долар да оставиш, пак е добре!

Качваме се в автобуса и потегляме обратно за Хайфа. По пътя отново се връщам към видяно и преживяно през този паметен ден, към кратките мигове пред саркофага на Спасителя в Храма на Гроба Господен. Сещам се за нашите възрожденци, които с месеци са пътували по суша (с волските каруци), по море и пак по суша с керваните на поклонниците, за да стигнат (обезателно по Великден!) до Свещения град, да застанат пред Божия гроб, да се поклонят пред светинята и след това да ги запишат в светите книги като поредните нови хаджии. Да се върнеш у дома с тази титла е било въпрос на изключителен престиж. Това ти е печелело обществено уважение и респект до живот!

В наши дни само за няколко часа си в Йерусалим. А пък да се прибереш вкъщи с титлата хаджия не е толкова сложно. Израелското Министерство на туризма и Йерусалимското кметство издават т.нар. „поклонническо свидетелство”, което се дава на всеки туроператор, а от него на туриста, посетил Йерусалим и Божия гроб. Безплатно е! Има и вариант да получиш свидетелство „Поклонник на Божи гроб” от Йерусалимската патриаршия. За него се плаща такса, но се отнася само до православни поклонници, а и процедурата е по-сложна.

За нас нямаше такава чест – организаторите на екскурзията из Светите земи не бяха и помисляли да ни удостояват с титлата хаджия. Но в сърцата и душите ни, със златните кръстчета от Витлеем , бяхме приели, че ако не де юре, поне де факто сме в правото си да се наречем хаджии. Някой може ли да оспори това?

Около 18:30 се качихме на кораба. Предстоеше ни отново нощно плаване из Средиземно море, а утре, живот и здраве, вече трябва да сме на египетска земя,за да видим столицата Кайро и прочутите египетски пирамиди.

От цялата ни смесена група липсваха трима руснаци. Те бяха останали нелегално в Израел. Такива случаи имахме по-късно и с нашенци, докато все още пътуването до Израел ставаше с визи.

Круизът Кипър- Израел- Египет се превърна в хита на програмите ни за пътувания на българи в чужбина. След като се върнахме в България, с Мария и колегите от фирмата ни Бояна-МГ разработихме този продукт и той се продаваше много добре. Дори за един новогодишен празник изпратихме група от над 45 човека! При обиколките им на сушата в Израел и Египет се движеха сами, без туристи от други националности, в автобуса. Водеше ги специално нает от нас гид на български език. За съжаление последвалите размирни събития в региона съсипаха програмата и този прекрасен круиз отиде в историята.

А какво се случи с нашата круизиера „Саламис Глори”? Този кораб е построен през 1962 година и започва своя път из морета и океани под името „Anna Nery”. После няколко пъти сменя собственика и името си : „Danaos” (1979), „Constellation” (1982), „Morning Star” (1992), „Regency Spirit” (1995). От 1996 година собственик на кораба става кипърската компания Salamis Cruises и круизиерата вече носи името „Саламис Глори”. Плава не само от Кипър до Израел и Египет, но и до Гърция, Сирия и Ливан. През 2009-та, 10 години след нашето пътешествие из Средиземно море, „Саламис Глори” е продаден в Индия за 530 000 евро. На следващата година е нарязан за скраб.

(Край)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Коментирай