ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ: 5. Свещената долина

ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ

Вижте всички статии от поредицата „ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ тук.

5. Свещената долина

Днес ще летим до древната столица на инките Куско. Намираме се на международното летище „Хорхе Чавес” в Лима сред гъмжило от пасажери. Патрул на службите за контрол с обучено куче обикаля край багажите на пътниците. Такъв четириног „митничар” ни беше посрещнал още в началото, при пристигането ни в Лима, и тутакси надуши в раницата на жена ми някакъв изостанал от закуска банан. Вносът на подобни продукти по санитарни съображения не се допуска.

Разбира се, задължително е забранен, както впрочем навсякъде по света, вносът на наркотици, оръжие, порнографска литература. Между другото няколко пъти по National Geographic бях гледал репортажи за митническия контрол на летището в перуанската столица и съм респектиран от работата на службите там.

До Куско летим с перуанската авиокомпания Latama. Кацаме в града, летището на който е кажи-речи направо в центъра. Не знам как се чувстват околните жители, когато дневно тук полетите надхвърлят 30! Посреща ни новата ни екскурзоводка, говорещата руски език индианка Елина, но днес тук ще останем само за кратко – колкото да обменим валута и да хапнем сладолед след полета. Целта е друга – Свещената долина.

Не след дълго стигаме до селището Писак и наблюдателната площадка, специално пригодена за туристите, от която долината се разгръща пред погледа ни с цялата си прелест. През тази красива и плодородна земя, която свързва Куско с култовия Мачу Пикчу, протича смятаната от инките за божествена река Урубамба. Митът за нейния свещен статут се е пренесъл и в долината, която инките приемали за център на своята империя. И по тази причина, отдавайки й голямо значение, изграждали храмове, крепости, ритуални центрове, за които днес свидетелстват оцелелите във времето археологически паметници. Долината на река Урубамба има не само историческа стойност, но, както някога по времето на инките, така и днес храни населението на околните селища. Най-разпространената земеделска култура тук е царевицата. Насаждения могат да се видят по цялото протежение на долината, а сортът е с доста по-едри зърна от този, който сме свикнали да садим и консумираме в България.

Още на стръмните склонове в околностите на Писак съзираме укрепените с каменни стени тераси за селскостопански култури, които са били още по времето на инките отличителна черта на тяхното земеделие. Такива ще срещаме почти навсякъде между Свещената долина и езерото Титикака. Така инките са компенсирали липсата на равнинна обработваема площ в планинските райони и използвали друга възможност да се погрижат за прехраната си, която им поднася природата. Подготвяли терасите, подбирайки подходящата почва, и им осигурявали достатъчно приток на вода чрез канали за напояване. Изграждали и складове, за да съхраняват добитите селскостопански продукти. В години на бедствия и глад тези запаси били безценни.

Що се отнася до Писак, по времето на инките тук е имало стратегически военен комплекс с цитадела, храм на Слънцето, жилища, бани, акведукт и други съоръжения, руините от които в голяма част са добре запазени. Дори водните канали работят безупречно и днес. Останките от древния Писак, разрушен от Франсиско Писаро, са обявени за национален археологически парк и се намират над сегашното селище, на върха на околните планински възвишения, на близо 3000 метра надморска височина. Оттам наблюдението на цялата местност е перфектно и очевидно инките са отчели това като голямо предимство.

Изкачването до там изисква известни усилия, вероятно по тази причина перуанските ни колеги бяха решили да отделим внимание на тема археологически паметници в другия важен град в Свещената долина – Олантайтамбо. А тук, в Писак, понеже е неделя, да посетим местния базар на художествените занаяти в центъра на града, който се провежда винаги във вторник, четвъртък и през втория ден на уикенда. Една дори кратка разходка из базара е в състояние да ти напълни окото с целия възможен спектър от багри, роден от сръчните ръце на перуанските майстори. Плетива, шалове, шапки (плетени и бомбета), керамика, покривки, килими, декоративни кукли, картини и репродукции, сребърна бижутерия… Всичко е толкова красиво и шарено, че дори и да искаш, не можеш да отвърнеш глава от натрупаните с какво ли не сергии. Ще прибавя и обичайните, както разбрахме по-късно, малко поналели се „моделки” за снимки с туристите. Живи хитруши- ще те подкупят с най-чаровната си усмивка, издокарани в традиционните си местни облекла, и с онова, което най-много привлича чужденците: бяла стройна лама с двете й „бебета”. Е, може и някое невръстно хлапе за допълнение на декора. Как да откажеш снимка с тях…

Денят преваля и е време да тръгнем за Олантайтамбо. На влизане в града се друсаме по едър калдъръм, а когато пристигаме в центъра му, на площада ни посреща навалица от коли и туристи, които сноват край многобройните сергии със същите стоки на базара в Писак. Ресторанти, кафенета, малки хотели, дори музей на шоколада – всеки ден поглъщат неспирния поток от пришълци, пристигнали от всички краища на света за среща с останките от великата империя на инките. А Олантайтамбо им предлага чудесна възможност за това.

Археологическият комплекс Олантайтамбо със статут на национален парк е разположен на 2792 метра надморска височина. Според хрониста Педро Салмиенто де Гамбоа, древният град е построен през XV век на мястото на старо поселение от император Пачакути – един от най-значимите владетели на инките през цялата история на тяхната империя. Той изградил церемониален център на върха на склона, излизащ от площада на днешния град, до който се стига по стръмни стъпала край 17 големи земеделски тераси. Тези тераси осигурявали прехраната на местните жители, а встрани от тях, на съседното планинско възвишение Pinkuilluna, се вижда редицата от складове за съхранение на зърно и други селскостопански продукти. Мястото било много подходящо за подобна цел благодарение на проветривостта и по-ниските температури. Там е изсечено в скалите огромно човешко лице, което се предполага, че е образ на върховния за инките бог – създател Виракоча.

Олантайтамбо е бил важен военен, политически и религиозен център на инкската империя, който трябвало да охранява тази територия от набезите на племената от Амазония. Той се оказал непреодолим залък за испанските завоеватели и те никога не успели да го превземат. Градът бил и резиденция на един от последните владетели на инките – Манко Инки Юпанки, който ръководел съпротивата на индианците срещу конкистадорите през 1536 година. Няма да навлизам в подробно описание на града, а по-скоро ми се ще да обърна внимание на най-важната част – Храмовия хълм, и уникалната технология за строителство, която и досега удивлява специалистите. На този хълм е трябвало да бъде изграден Храмът на Слънцето, но той остава недостроен вероятно поради развитието на политическите събития по онова време – настъплението на конкистадорите и напускането на града от Манко Инки Юпанки, който премества убежището си на друго място. За строежа на Храма на слънцето са били подготвени огромни розови каменни блокове, известни като Стената на шестте монолита. Всеки от тях е с височина около 4 метра и тежи приблизително 25 тона. Изследователите и досега не могат да намерят убедителен отговор как тези гигантски монолити са стигнали горе на високото, на Храмовия хълм, след като каменоломнята, от която индианците са ги добивали, се намира на 5 км оттук! А има да се преодолява и река! Другото, което впечатлява и непредубедения посетител на комплекса, е изключителното умение на инките като каменоделци. Те строели сградите или други подобни съоръжения с издялани до милиметър камъни, които напасвали буквално ювелирно без никаква свързваща ги консистенция! Досущ като лего! Олантайтамбо е ярък пример за това, а на следващия ден щяхме да видим подобни изпълнения и в Мачу Пикчу. И понеже отворих дума за камъните като строителен материал, след завоюването на Перу от испанците майсторите ги вграждали и като облицовка в основата на фасадите на колониалните сгради.

Напускаме Олантайтамбо за една нощ, защото утре сутринта пак ще бъдем тук, за да хванем туристическия влак за Агуас Калиентес и оттам автобуса за Мачу Пикчу. А тази вечер ще се настаним в селището Yucay, в приспособено за хотел имение в традиционен колониален стил, което може и да е собственост на някой от наследниците на испанските конкистадори. Известно е, че семейството на Писаро и особено дъщеря му Франсиска са продавали свои хасиенди и други подобни придобивки на хора от Конкистата именно в Свещената долина. Смея да твърдя, че това беше може би най-хубавото място, където сме нощували при пътешествието ни из Перу.

(Следва)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21