ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ: 10. Авантюрата „Писаро”

Перу

ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ

Вижте всички статии от поредицата „ПЕРУ И ДРЕВНАТА ИМПЕРИЯ НА ИНКИТЕ тук.

Портрет на Франсиско Писаро; Източник: Общомедия (Wikimedia Commons)

10. Авантюрата „Писаро”

Как и защо погива най-голямата и мощна индианска държава в Америка? Има много трактовки по този въпрос, както и писмени източници, оставени от завоевателите. Но едно е безспорно: краят на предколумбовата епоха бил неизбежен след Великите географски открития и последвалата испанска колонизация, заляла като библейски потоп „златните земи”, в т. ч. и тези на великата империя на инките. Но докато на Ернан Кортес били нужни три лета да сломи съпротивата на ацтеките в Мексико, на Франсиско Писаро и неговите сподвижници трябвали цели 8 години, за да завладеят Перу.

Франсиско Писаро, чиято биография накратко щрихирах в началото на пътеписа, остава завинаги в историята на колониалните завоевания на Испания. Но за разлика от Кортес, с когото горе – долу по едно и също време проникват в Новия свят, идалгото от Трухильо не тръгва на трите си похода в империята на инките сам. Още през 1524 година той създава нещо като „тройна коалиция” с още двама авантюристи от неговата „порода”: Диего Алмагро и отец Бернардо де Луке. Слуховете за непознатите земи с несметни богатства от злато и скъпоценни камъни са наострили апетита им до краен предел. Известно е, че Писаро още през 1511 година, когато участва в експедицията на мореплавателя Васко Нунес Балбоа при откриването на Тихия океан, научава за страната Биру) както тогава наричали Перу) с огромните златни съкровища и замечтава един ден да потегли натам със собствен екипаж. Тримата сключват пред нотариус договор, според който ще делят по равно, на три части, всичко, което добият при завладяването на новите земи. Малко известно е, че според испанското законодателство от XVI век конкистадорите имали изключителна мотивация за походите си в поселенията на индианците – испанската корона им давала право да придобият… 80 % от заграбените богатства, като само една пета остава за хазната! Всички разходи обаче: за наемане на кораб, екипаж, провизии, оръжие и пр., са за сметка на конкистадора. Той бил задължен да разполага на борда и с картограф, преводач на индианските наименования и духовно лице, което да се погрижи за покръстване на местното население.

Първата експедиция на „триумвирата”, започнала от Панама през същата 1524 година с 300 човека, завършва трагично. Екипажът на двата кораба, които поемат на този поход, попада на безлюдна земя и при кошмарни условия: блата, изпълнени с комари, и нетърпима жега, последвани от глад и тропически болести, от които загиват близо 40 души.

Втората експедиция, организирана въпреки съпротивата на губернатора на Панама заради провала на първия поход и негови лични амбиции, тръгва през 1526 година със 180 човека на борда, отново с два кораба. В състава на екипажа Писаро привлича опитен мореплавател – Бартоломео Руис, и след като слизат на брега и нападат някакво индианско село, за първи път попадат на злато – плячката, за която мечтаят. Руис продължава на юг и среща в морето индиански търговци, качени на непознат досега плавателен съд – сал от балсово дърво с платно, който след векове ще стане прототип на Турхейердаловия „Кон Тики”. Те идвали от голям индиански град – Тумбес, пълен със златни съкровища. Руис предал на Писаро подробностите за тази среща и той решил да останат на един остров, изчаквайки върналият се в Панама Алмагро до доведе нови сили и експедицията да продължи. Чакали дълго и безуспешно, защото губернаторът не само че забранил на Алмагро дори да си помисли за нов поход, но и пратил кораб да прибере Писаро и екипажа му обратно в Панама. Когато корабът пристигнал, повечето от хората му, изтощени от болести и глад, приели това като избавление. Тогава Писаро предприел решителната стъпка, която остава в историята: събрал екипажа, извадил сабята си и с нея прокарал черта на крайбрежния пясък, изричайки пророческите думи:” На север (Панама-б. а.) ви очакват отново бедност и мизерия, на юг (Перу-б. а.) – богатство и нови земи. Аз ще продължа на юг – избирайте вие!” От целия екипаж зад Писаро застанали само 13 човека.

С тези 13 бойци Писаро останал на някакъв необитаем остров цели 7 месеца. Когато все пак двамата му ортаци изпратили кораб да го прибере в Панама, той решил да се възползва от него и отпътувал за този събудил любопитството му индиански град Тумбес. Там се срещнал с местния индиански управник, бил благоразположен към него, разменили си подаръци. Нещо повече – от Тумбес Писаро взел на борда няколко лами, златни украшения и трима индианци, които възнамерявал по-късно да се обучат за преводачи. С този „товар” се върнал в Панама, с намерението да подготви трети поход към бленуваните земи.

С новия губернатор на Панама отново ударили на камък и тогава по съвет на хитрия отец Луке Писаро заминал за Испания, за да се срещне лично с краля Карл V. Взел със себе си и даровете от Тумбес. В Толедо, тогавашната столица на испанската корона, дълго разказвал на краля и двора историите си в непознатата страна със златни съкровища, показвал придобивките си оттам. И в крайна сметка се сдобил с желаното – подписан от краля контракт, който му развързва ръцете да подготви нова експедиция и „легално” да завладее Перу. Получава и куп титли с най-важната – пожизнен вицекрал на „Нова Кастилия”, както тогава в Испания назовавали още незавоюваната страна. И още нещо: правото да получи най-големия пай от останалите му съдружници, с което впоследствие си навлича гнева им и най-вече този на Алмагро.

За третата експедиция Франсиско Писаро привлякъл братята си, от които само един – Ернандо, бил законен син. Останалите трима: Мартин де Алкантара, Хуан и Гонсало Писаро били плод на любовни приключения на майката Франсиска и бащата Писаро.

Походът започнал на 21 септември 1531 година. Отначало с 200 човека, към които по-късно се присъединили още бойци. Естествено, насочили се към Тумбес, но когато пристигнали, заварили разрушен и ограбен от някакво съседно индианско племе град. Писаро приел хладнокръвно ситуацията и решил да изчака удобен момент, за да продължи похода си по суша. Установил се при устието на р. Чири, основавайки селище с името Сан Мигел. Тук научил, че в империята на инките има сериозни трусове, че се води гражданска война между претендентите за престола на починалия инка Уайна Капак – неговите синове Уаскар и Атауалпа. Верен на усета си, че от тези межодуособици, разклатили империята, може да извлече голяма полза, Писаро предприел следващата си стратегическа стъпка- да нахлуе във вътрешността на страната през Андите и да се изправи очи в очи срещу могъщата до този момент индианска държава.

Преди смъртта си сапа инката (сапа на езика кечуа означава единствен) Уайна Капак решава да раздели империята си между двама от своите синове. Южната й част да поеме законният наследник Уаскар, роден от сестрата и съпруга на Уайна Капак. Северната да остане за Атауалпа – рожба на една от жените- наложнички на инката. В Перу, поради непрекъснатите кръвосмешения в кръга на родовите отношения, основни в живота на инкското общество (женитби на брат и сестра), често се случвало бащата, ако види, че първородният му син не е добре с ума си, да предпочете за свой наследник роденият от друга жена, обикновено най-любимата от наложничките. В случая обаче Уаскар бил съвсем нормален мъж, но с далеч по-слаби амбиции за върховната власт от природения си брат. Атауалпа спечелил войската на своя страна, провъзгласил се за сапа инка, започнал война с Уаскар и след като го победил, го заловил и оставил в плен.

От тази благоприятна за намеренията му обстановка се възползвал Писаро. За него работела не само политическата конюнктура в момента, но и цялата създадена от инките инфраструктура. Например походът му през Андите бил подпомогнат от мрежата пътища и мостове, които инките били построили – около 40 000 километра! Такова нещо не е съществувало тогава в Европа! По крайбрежието с широчина до 7 метра, в планината – до 3-4, с каменна настилка, удобни и за конница, каквато индианците нямали още по простата причина, че липсвали коне и ползвали ламите като товарни животни. Да не говорим за многобройните складове с храна, наличието на вода и т. н.

На 15 ноември 1532 година Писаро стигнал до малкия град Кахамарка с отряд от 186 човека, от които 67 конници, въоръжени с две оръдия и мускети, с достатъчно боеприпаси, провизии и медикаменти. Това градче било известно с топлите си минерални извори, които инките използвали за отдих и да се лекуват. С такава цел тук бил и Атауалпа, придружаван от многохилядна войска и свита. Писаро изпратил при инката пратеници с покана за среща, която самозваният император приел да се проведе на другия ден.

Подобно на Кортес в Мексико, който пленил и оставил като заложник водача на ацтеките Монтесума II, Писаро имал същото намерение при положение, че с шепа хора се изправя срещу толкова многолюдна войска. Наредил на хората си да заемат позиция в околните сгради край площада, където ще бъде решаващата среща. И тя наистина се превръща в преломния момент, след който започва гибелната участ на инкската империя.

На 16 ноември 1532 година сутринта на площада в Кахамарка пристигнал на златна носилка Атауалпа, целият обкичен в злато, съпроводен от свитата и охраната си. Вместо поканилите го на срещата испанци, пред него застанал с един индианец за преводач монахът- доминиканец Висенте Валверде с кръст и евангелие в ръце. Пред погледа на изненадания инка свещеникът изнесъл дълга проповед, която завършила с настояването инката да се покръсти и да признае властта на испанския крал. Изпаднал в гняв от непристойното за него предложение, Атауалпа хвърлил на земята подаденото му от Валверде евангелие и това бил знак укрилите се в засада испанци да открият огън с оръдията и мускетите. Убитите инки били неизброими – те били безпомощни срещу огнестрелното оръжие, а самият Атауалпа бил пленен. Армията на индианците се разбягала, ужасена от случилото се с водача й, считан за полубожество, а той бил затворен в една от сградите край площада. В цялата операция испанците не дали нито една жертва! Отряд от шепа хора да разгроми многоброен противник не се случва често. Според историци, това е уникален случай в световната военна история.

Атауалпа бързо разбрал, че за испанците най-важни са златните и сребърни съкровища на инките, затова им предложил срещу свободата си колосален за времето откуп. Цялото помещение, в което е затворен (около 42 кв. м) да се запълни със злато, сребро и скъпоценни камъни, на височина над вдигнатата му ръка. В някои източници се споменава за 6 тона злато и 12 тона сребро и че това е най-големият откуп през цялото Средновековие! Освен това, Атауалпа дал за жена на Писаро 15-годишната си сестра Киспе Сиса, която впоследствие приема името Инес Юпанки, и ражда дъщеря му Франсиска и синът Гонсало. С Писаро Инес Юпанки живее близо 6 години и през 1538 година се омъжва за друг конкистадор. Сред нейните потомци с кралска кръв на инките във вените са трима президенти на Боливия и Доминикана през XIX и началото на XX век. Дъщерята Франсиска, която се ражда през 1534 година, е призната за законен наследник на Франсиско Писаро с кралски указ на Карл V от 12 октомври 1537 година. Тя се омъжва за… чичо си Ернандо Писаро, докато той е още в затвора в замъка Ла Мота в Медина ди Кампо, Испания. Ернандо бил осъден от испанската корона на 20 години затвор за убийството на Диего Алмагро, след като съдружникът от „тристранката” окончателно се скарва с фамилията Писаро заради неизпълнената договорка за разпределение на заграбените богатства на инките. В затвора обаче Ернандо живеел като принц, приемал наемите от многобройните му имоти в Перу и до него имало свободен достъп на всеки, пожелал да го посети. Така Франсиска се влюбила в него и впоследствие му ражда 5 деца.

Но да се върнем в Кахамарка. Франсиско Писаро приел откупа, който инките събирали месеци наред. Междувременно Атауалпа тайно успял да организира убийството на брат си Уаскар. Но съдбата му вече била предопределена. Изправили го на съд с куп обвинения: че оказал съпротива на испанците, че убил брат си, че е идолопоклонник и не желае да се покръсти, че е криел съкровищата на народа си, че дал сестра си за жена, нарушавайки морала на католическата вяра (без още да е покръстен в нея!).

На 26 юли 1533 година Атауалпа бил изведен на площада в Кахамарка, където пред горяща клада му прочели присъдата – смърт чрез изгаряне. Тогава се намесил монахът Висенте Валверде, който придумал инката да се покръсти, в замяна на което ще бъде удушен. Атауалпа приел католическата вяра, навярно надявайки се, че след смъртта му испанците ще позволят да го мумифицират. Уви, след като го убили с примка от въже, хвърлили тялото му на кучетата…

Оттук нататък събитията се развиват главоломно. След няколкомесечна обсада през март 1534 година паднала столицата Куско, като испанците прекъснали снабдяването на града и отровили водата му. Издигнали за сапа инка другият законен син на Уайна Капак – Манко, но той избягал и започнал да води битки с испанците, естествено без резултат. При превземането на Куско дейно участие взели и индиански племена, които били жестоко преследвани и наказвани от инките. Едни от тях били т. нар. чачапояс или „Воини на облаците”, които живеели в района Амазонас на днешно Перу. Около 10 000 от тези воини се били на страната на конкистадорите, които след гибелта на Атауалпа били подкрепени със значителни военни сили.

С течение на времето испанците наложили своето господство в земите на инките. От Испания дошли нови заселници. Съобщава се, например, че само от Севиля за Перу тръгнали 150 000 мъже и изведнъж столицата на Андалусия се превърнала в… град на момите.

А Франсиско Писаро заплатил с живота си смъртта на своя съдружник Алмегро. Вече на почти 70 години, измаменият Алмегро загубил битката си с фамилията Писаро и бил екзекутиран. Синът му Диего се заканил да отмъсти за убийството на баща си и една вечер, на 26 юни 1541 година, нахлул със свои последователи в двореца на Писаро в Лима. Конкистадорът тъкмо вечерял с брат си Мартин. Битката била неравна – двама срещу четиридесет. В съседно помещение обаче били децата на Франциско с тяхната дойка. С помощта на монаси от Францисканския манастир те успели да избягат през катакомбите по 19-километровия тунел до пристанището Каляо, откъдето били отведени в Кито, днешната столица на Еквадор. Там намерили убежище при чичо им Ернандо Писаро.

От четиримата братя единствен Ернандо доживява до старост. Хуан загива при едно от въстанията на инките през 1536 година, а Гонсалво, след като завзема властта в Лима и се обявява за крал на Перу с намерение да отцепи страната от Испания, е осъден от испанската корона за предателството си на смърт.

Последният инка, Амару Тупак, е екзекутиран през 1572 година на Площада на оръжията в Куско и с това окончателно приключва историята на тази велика индианска държава.

(Край)

• За автора
• Последни публикации

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ

Дългогодишен журналист, посетил над 70 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/

Последни публикации от Асен Бояджиев (виж всички)

• ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА С УСМИВКА: Шведска маса по турски - 2024/01/09
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 3 - 2023/12/05
• НЕПОЗНАТИЯТ МАДАГАСКАР – част 2 - 2023/11/21