ТУНИС – ЕДНО БИЖУ МЕЖДУ МОРЕ И ПУСТИНЯ: 1. Какво привлича чуждите туристи в Тунис?

ТУНИС – ЕДНО БИЖУ МЕЖДУ МОРЕ И ПУСТИНЯ
(Декември 2000 – Януари 2001 година)


Колчем се сетя за Тунис, ме хваща яд как една прекрасна за туризъм страна се съсипа за няма и една петилетка. Бяхме там с Мария и двете ни дъщери за една Нова година. Прекарахме чудесна ваканция, към която ще се върна в този пътепис. Но днес за съжаление туризмът в тази страна е в колапс. Докато ние трупаме рекорден брой туристи в България, в Тунис браншът се чуди как да се спаси от фалит. Половин милион труженици в туризма са под заплахата да загубят своето препитание. И как да е иначе, когато бурните политически събития довяха урагана на разрухата и хотелите масово започнаха да затварят. Когато извоювани за десетилетия демократични права започнаха да се потъпкват и отново изплува сянката на религиозния фанатизъм. Когато тъкмо тя донесе страшното: само преди две години радикални ислямисти избиха в музея на мозайките „Бардо” край столицата Тунис и на плажа в курорта Сус десетки невинни туристи. Логично световните туроператори зачертаха Тунис като туристическа дестинация и пренасочиха клиентите си към други страни, включително и България.

Всичко започна през един декемврийски ден на 2010 година, когато младеж на име Мохамед Буазизи се самозапали заради това, че полицията конфискува стоката от сергията му на пазара в градчето Сиди Бу Саид. Самоубийството му предизвика мощна протестна вълна в социалните мрежи, която прерастна в открит бунт срещу режима на тогавашния тунизийски президент Бен Али, срещу ширещата се безработица и полицейския произвол, срещу неясното бъдеще на мнозинството млади тунизийци, които и сега съставляват почти 2/3 от близо 10- милионното население на страната. Тъкмо Тунис даде началото на „Арабската пролет”, която доведе до небивали сътресения и необратими процеси от Северна Африка до Близкия Изток. Водовъртежът на тези събития донесе и съмнението, че този Тунис, на който се любувахме преди години, може би никога повече няма да е същият!

А беше време, когато на тази плодовита земя между Средиземно море и огнедишащата Сахара се простираше може би най- модерната арабска държава на Африканския континент. Когато туристическият сезон изпълваше почти 30 седмици (!) в годината и гости на страната бяха не по-малко от 5 милиона чуждестранни граждани.

Вижте всички статии от поредицата „ТУНИС – ЕДНО БИЖУ МЕЖДУ МОРЕ И ПУСТИНЯ тук.

1. Какво привлича чуждите туристи в Тунис?

Когато кацнахме на международното летище в едноименната столица на Тунис, на терминала за пристигащи ни очакваше симпатична блондинка, представител на местния ни туристически партньор. Представи се с името Марина, украинка, омъжена за… 120-килограмов тунизиец. Екскурзовод по учебник! Бяхме резервирали хотел в курорта Монастир и от летището поехме на юг. До целта ни деляха около 170 километра, но със словоохотливата Марина не усетихме дългия път.

Златистите плажове, екзотиката на пустинята, вкусната храна, доброжелателното отношение на местните хора без съмнение привличат чуждите туристи за ваканция в Тунис. Страната разполага с много качествени хотели и безброй възможности за забавления. Тя предлага изключително атрактивни цени, които я правят силно конкурентна на туристическия пазар. В Тунис се съхраняват културно-исторически ценности от преди 3000 години. Достатъчно е да откроим руините на древния Картаген – големият съперник на Рим,или уникалните антични мозайки в музея „Бардо”. Това разбира се не е всичко. Тунис има и много чиста природа. Това е екологична зона, в която като изключим добива на фосфати, главно за износ в САЩ, няма индустрия, която замърсява околната среда. Въздухът и морето са чисти, храната – също. Тунис е един от най-големите износители на маслини и зехтин, на цитрусови плодове и фурми. Големи площи са засети с лозя и тунизийците произвеждат хубаво вино. Отглежда се и пшеница – кус кусът е основна съставка в тунизийската кухня, а още по времето на Юлий Цезар римляните са гледали на Тунис като продоволствена база , снабдяваща Рим със зехтин и пшеница. Когато пристигнахме в Тунис вече знаехме, че страната се слави и като едно от най-сигурните места в Северна Африка. С престъпност сведена до санитарния минимум и отменено смъртно наказание.От какъв зор например ще крадеш кола, когато няма къде да я скриеш – отпред е морето, отзад пустинята. Искрено завиждах на колегата ми Монсеф от приемащата ни тунизийска фирма за това, че си държеше колата – последен модел джип Фолксваген Туарег, отворена, с ключовете на таблото, докато хапвахме в близкия ресторант. У нас луксозно возило, оставено така, да е изчезнало на секундата!

Докато се движим по магистралата край нас се редят маслинови горички и огромни плантации с цитрусови насаждения. Оказва се, че на един жител на страната се падат минимум 65 маслинови дървета. А сега пък е сезонът на цитрусите и когато се настаним в хотела, както се казва, друго може да няма, но мандарини ще има на корем! Марина разказва, че в северната част на страната има един нос, врязан навътре в Средиземно море. Казва се Cap Bon, в превод Нос Добър (!), където се намират едни от най-големите плантации с цитрусови плодове: портокали, лимони и мандарини. Именно тук в началото на XV век някой си мосю Климант от Алжир внася тези удивителни сортове цитруси, които благодарение на местния климат могат да дават до 4 реколти годишно!

По пътя минаваме и край някои от емблематичните за туризма в Тунис курорти, първият от които е Хамамет. Известен е с дългата си плажна ивица, с многобройните клубни хотели, разположени основно на север и юг от старата част на града и най-вече в туристическата зона Ясмин. Наричат го още „Жасминовия Хамамет” заради наличието на многото жасминови градини. Това е най-старият морски курорт в Тунис. Освен с луксозни хотели, разполага и с яхт клуб, казино. През II век е бил римска колония, по-късно араби и испанци строят тук крепости. През Втората световна война в Хамамет е бил един от щабовете на най-известния в Африка нацистки генерал Ервин Ромел. Старият средновековен град – Медината, е една от днешните туристически забележителности. Наред с увеселителния парк Carthage Land, пресъздаващ епизоди от историята на града. Тук например може да се видят статуи на картагенски воини, яхнали бойни слонове по време на битка – имитация на знаменития поход на Ханибал през Алпите в Италия. Хамамет е курортът и с най-много голф игрища, които се използват поради мекия климат почти през цялата година. Марина казва, че тук идват да играят голфъри чак от скандинавските страни и Канада. В Хамамет живеят доста богати хора, които през 70-те години на миналия век отначало са си построили вили, а по–късно са се установили тук за постоянно. И накрая още нещо интересно: Хамамет е известен и като столицата на таласотерапията в Тунис. Самото име на курорта подсказва подобна взаимовръзка: арабската дума al hammamat означава баня. Има хотели с лечебни центрове, които наред с термалните бани, масажите на тялото, ваните с етерични масла и други релаксиращи процедури,използват морска вода, черпена от дълбините на морето, където е най-чиста. Процедурите с морска вода оказват изключително благоприятно въздействие върху кожата, кръвообращението, имунната система и обмяната на веществата.

Продължаваме нататък, за да стигнем до Сус, следващият голям морски курорт в Тунис. В Сус се е развила истинска индустрия на развлеченията с дискотеки, ресторанти, увеселителни паркове, казина.Казват, че като ваканционно селище Сус е повече по мярка на по-младите хора. В Medina Ezzahra Park всяка седмица се организират представления, в които чрез звук и светлина се представят традициите и историята на Тунис. Този град е основан през X век пр.н.е. и пет пъти е сменял своето име. Великият картагенски вожд Ханибал го е наричал Хадрумет – силен град, вандалите – Унеринополис, византийците – Юстиниаполис. От XI век след Христа приема арабското име Сус. Имал е почти 5-километрова тройна крепостна стена. Няма завоевател, стъпил в Тунис, който да не се е пробвал да превземе града. Дори през Втората световна война е бил бомбардиран от нацистки самолети. След идването на французите се развива новият облик на Сус, който умело съчетава традициите на Ориента с чертите на модерния , съвременен град. Новите квартали са обхванали като в пръстен старата арабска част, а край пясъчните плажове се простират просторни булеварди с първокласни хотели. В Сус се намира и едно от най-романтичните мяста в региона – пристанището Порт ел Кантауи, където фрахтуват яхти от цял свят и катамарани, готови да отнесат в открито море любителите на екзотични морски пътешествия, на гмуркането сред подводния свят.

Скоро навлизаме в Монастир, а сред броени минути и в хотела ни, разположен на около 5-6 км западно от града в курортния район Сканес, на брега на морето. Това е едно от най-предпочитаните за ваканция места в Монастир заради прекрасните пясъчни плажове и чистата морска вода. Условията за настаняване са повече от прилични: широки стаи с удобни легла, голям ресторант, американски бар, пицария, открит басейн с бар. Плажът, с фин пясък, е скътан край тихо заливче. Хотелът е изграден в класическия за Тунис стил: в бяло, нискоетажен, разгърнат хоризонтално.

Ден по-късно сме на обиколка в Монастир. Градът е основан през IX век на основата на римското селище Руспина. Именно тук Гай Юлий Цезар организира базов лагер на римските войски по време на войната му с Помпей през 50 година пр.н.е.Главната историческа забележителност е крепостта Рибат с наблюдателна кула, в която е разположен и малък музей на ислямското изкуство със стари писания, изделия от керамика и др. До нея се достига по стръмна вита стълба, но усилията си струват, защото оттук се открива прекрасна гледка към града и крайбрежието с многобройни хотели и яхт клуба Cap Marina. Тази яка каменна крепост е строена през VIII век от арабите и се смята за едно от първите подобни отбранителни съоръжения в Магреб. На служба били назначавани вяраващи хора, наричани „монастири”. Оттук идва и името на града. Крепостта, както и самият град Монастир, е използвана и за декор на филми. Например малко известно е, че знаменитата звезда на италианското кино Клаудия Кардинале прави през 50-те години на миналия век първите си стъпки като филмова актриса именно тук, в Монастир, участвайки във филм за тунизийските рибари на големия френски режисьор Рене Вотие.

Срещу цитаделата пък се намира мавзолеят на Хабиб Бургиба, първият президент на независим Тунис, чиято роля за изграждането на модерната африканска държава е изключително голяма и високо ценена от тунизийците. За тази голяма личност в историята на Тунис ще стане дума по-нататък, а що се отнася до мавзолея, това е една помпозна сграда с три позлатени кубета и две минарета на входа. Тези минарета, според традициите в Магреб, са също така четвъртити както в Мароко и съседите от Алжир и Либия. Тук освен президента са погребани родителите му и втората му жена. По времето на Бургиба специално в Монастир се влагат огромни средства за развитието на града. Изграждат се хотели и чудесни паркове, тогава е построено и международното летище, а градът се оформя като голям туристически и университетски център. В Монастир има култ към бившия президент – името му носят главната улица (задължително във всеки град!) , училище, джамия, летището, има и хотел с названието El Habib.

Часове преди новогодишния празник решихме да се потопим в атмосферата на Ориента. И къде другаде, ако не в Медината, старата част на Монастир, оградена с високи каменни стени, а зад тях – истинско царство на търговците и лабиринт от улички, в които е трудно да се разминат двама души. След Израел и Египет за трети път попадахме на източен пазар, където умението да търгуваш и купуваш се цени като дарба, дадена от Бога. Като всички араби и тунизийците са много настойчиви в желанието си да те поканят да спреш пред тяхната сергия или да влезеш в магазина им. На всяка крачка те питат откъде си, заговарят те на всякакви езици, а наоколо е море от стоки, коя от коя по-шарена. Спомням, че имаше хубави сувенири и дълго време използвахме някои от тях на витрината в туристическия ни офис в София, за да рекламираме Тунис. На тази разходка из Монастир бяхме само двамата с Мария, децата останаха в хотела, и преди да си тръгнем към него влязохме за обяд в един от ресторантите в Медината, казваше се „Ханибал”. Сервираха ни страхотно приготвена риба, с много подправки, маслини колкото…боровинки, скариди на скара, неизменната франзела, останала като наследство от френския период, и бутилка превъзходно бяло вино. Накрая отворих менюто да потърся нещо като турско кафе, но такова липсваше в листата на ресторанта. Когато извиках сервитьора и споделих колко жалко е, че не можем да завършим този вкусен обяд с подобно кафе, човекът само даде знак да почакаме. През прозореца на ресторанта видяхме как прескочи до съседното кафене и минутка по-късно на масата ни имаше това, което пожелахме! Без коментар!

А новогодишната вечер мина с хубава храна и музика, оркестърът дори свиреше парчета на Бийтълс. Както обикновено, когато се намираме в мюсюлманска страна, бях любезен да обърна внимание на апетитната кючекчийка, която кършеше снага край масата ни. Вечерта щеше да мине в добро настроение, ако не беше един дангалак, който упорито започна да ухажва дъщерите ни и с един негов приятел да ги кани някъде в града на дискотека. В мюсюлманска страна да оставиш две момичета на по 16-17 години да ходят с непознати насам и натам е да вкараш вълка в кошарата. И естествено, че на бърза ръка им охладих мераците.

(Следва)

Асен Бояджиев

Продуктов мениджър в Туристическа компания Бояна-МГ
Дългогодишен журналист, посетил над 65 страни с фотоапарат и бележник. Автор на серия пътеписи и статии за различни дестинации, сред които и поредицата "Записки на пътешественика". Поредицата излезе като електронна книга и може да бъде безплатно изтеглена оттук: http://zapiski.boiana-mg.bg/
28/02/2018

Коментирай